Не мисля, че семейна ценност е да имаш любовница и извънбрачно дете.
- Публикувана: 23 дек. 2011, 11:36 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2011, 18:29 ч.
Бихте ли гледали чуждо дете?
Егати и хипотетичните хипотези..... 
В духа на темата, аз бих ............ама само хипотетично ,че днес ми се добрее.
Не разбирам как авторката може да стигне до някъкво заключение (по такъв сериозен казус)при тези хипотетични разсъждения.
От толкоз "хипо..."
В духа на темата, аз бих ............ама само хипотетично ,че днес ми се добрее.
Не разбирам как авторката може да стигне до някъкво заключение (по такъв сериозен казус)при тези хипотетични разсъждения.
От толкоз "хипо..."
Тя и затова вече не се появява!
Мен ме взеха.
Въпреки, че баща ми научи за мен 18 години след раждането ми и майка ми не беше умряла. Явно съм мноооооого чаровна.
Дори “мащехата ми“ и майка ми ми търсеха заедно по магазините горнище за сватбената рокля, че застудя един ден преди сватбата, а аз лежах болна с 39 градуса.
Въпреки, че баща ми научи за мен 18 години след раждането ми и майка ми не беше умряла. Явно съм мноооооого чаровна
.Дори “мащехата ми“ и майка ми ми търсеха заедно по магазините горнище за сватбената рокля, че застудя един ден преди сватбата, а аз лежах болна с 39 градуса.
Близки са, разбира се!
А едно 18 годишно има също толкова нужда от родителска грижа, както и едно 6 годишно.
6 годишното нужда от училище, 18 годишното - от университет, примерно.
Не споря за нищо с вас. Само ми се струва доста жестоко това категорично и крайно отхвърляне.
Мисля, че е повече от ясно, че бъръльо-бьръльо са я "взели" в смисъл, че са я приели. Т. е. било е възможно да контактуват, а не са живяли заедно и втората жена по никакъв начин не е била ангажирана с изхранването или образованието й. Не знам къде видя общото между двете истории.
.............
Тази тема наистина не е за тук. По-добре би стояла в други подфоруми.
Тази тема наистина не е за тук. По-добре би стояла в други подфоруми.
Където и да я сложиш, все едни и същи потребители си коментират и хипотезират. Ей не е хубаво човек да е без работа!
Вярно, разлики има.
И те са, че втората жена не е подскочила като попарена, когато е разбрала за детето и не е натирила мъжа си.
Нито пък е дала пълен игнор на "чуждото" и майка му.
За къде е? За подфорум, където да оплюят таткото и да заточат детето надалече?
Вие наистина ли само такива отговори очаквате?
А ако очаквате отговори от хора, преживели точно, абсолютно същото, едва ли ще намерите много.
И те са, че втората жена не е подскочила като попарена, когато е разбрала за детето и не е натирила мъжа си.
Нито пък е дала пълен игнор на "чуждото" и майка му.
Тази тема наистина не е за тук. По-добре би стояла в други подфоруми.
За къде е? За подфорум, където да оплюят таткото и да заточат детето надалече?
Вие наистина ли само такива отговори очаквате?
А ако очаквате отговори от хора, преживели точно, абсолютно същото, едва ли ще намерите много.
Това със "семейните ценности" е много разтегливо понятие. През соца живееха хората и ужким пазеха "градивната клетка на обществото" и вярваха в нейния смисъл и не се развеждаха, щото беше срамно и петно за цял живот и така се натискаха нещастни в панелката ведно с децата, които също не бяха особено щастливи,
Моите родители се разведоха точно през соца а за баща ми не е бил първи развод. Половината ми съученици бяха деца на разведени родители. Аз си бях много щастлива и даже по ми харесваше у разведените майки, защото беше по-спокойно, уютно и приятно. Имаше и извънбрачни деца и даже и татко ми има такова и то точно в БГ. В ранния соц извънбрачните деца не са имали право на издръжка нито да наследяват и това дори ако са признати. Имах непризнат от баща съученик и бащиното му име беше Еленков а майка му се казваше Елена. Викаха му Еленкин и копеле. Беше ужасно подиграван и точно затова тогава не бих имала извънбрачно дете.
Невена, аз не казвам, че разводи е нямало, имало е разбира се...моя роднина също се разведе през "соца", но в голямата си част Обществото намираше това за кошмар, нередно, ужасно, срам, петно...как така ще рушиш клетка на обществото без да ти мигне окото и ей такива глупости и в болшинството си хората живееха нещастни и правеха децата си нещастни само и само за пред обществото да са семейство и то такова в което "семейните ценности" са от първостепенно значение...а под повърхността имаше и изневери, и извънбрачни деца и изобщо от всичко каквото се сетиш и каквото има и към настоящия момент...Едно време преподавателя ми по Семейно право казваше така по повод на семейството и семейните ценности :"И какво, значи, събрали се крокодил и тигър в една клетка, не могат да се понасят, ръмжат си, че дори си и посягат, но си натискат парцалите, защото било ужасно срамно да разрушиш градивния елемент на клетката или пък защото самостоятелно бюджета няма да е достатъчен нито за тях, нито за децата", ей такива неща казваше и говореше за лицемерието, което масово се изтипосваше на показ щом се отвори дума за "семейните ценности"...
ПП Не случайно разводите бяха с доста по усложнена процедура от сега... Сега пък, какво стана всички се юрнаха да се развеждат като не видели и изобщо...
Ако следваме историята на авторката - женени от 16 год. Значи детето им е около 15 - 12 год.
За мене вече е голямо, разбиращо, мислещо. Изведнъж идва малко братче или сестриче. Голямото дете няма ли да се почувства отхвърлено от баща си? Докато го е чакало да се върне от уж командировката тати е правил друго дете с друга мама. А после е целувал жена си и детето, носил е подаръци. За мене това ще е шок за голямото дете, възрастта му е опасна - кой знае на къде ще залитне. Затова не бих допуснала малкото у дома. Отделно родителите на покойната сигурно са се грижили за него, нека продължат. Бащата да ходи при него когато иска, но да не го събира с моето дете.
Ако реши да си го гледа - да напусне дома ми, развода не ме плаши.
Аз не мога да жертвам моето дете за да съм добра за чуждото и за мене те не са братя/сестри.
По-горе ме нападнахте за изискването - мъж без дете. От собствен опит съм стигнала до този извод за себе си - била съм женена за човек с дете от предишен брак. Не ми пречеше детето, а селските номера на бившата. Бяха разведени от 5 год. когато се запознахме.
А за грижите към моето дете - ставаше дума да се разбират, да са близки скъпия и дъщерята. Не се нуждая от ничии пари, имоти и издръжки - имам достатъчно за нас двете.
За мене вече е голямо, разбиращо, мислещо. Изведнъж идва малко братче или сестриче. Голямото дете няма ли да се почувства отхвърлено от баща си? Докато го е чакало да се върне от уж командировката тати е правил друго дете с друга мама. А после е целувал жена си и детето, носил е подаръци. За мене това ще е шок за голямото дете, възрастта му е опасна - кой знае на къде ще залитне. Затова не бих допуснала малкото у дома. Отделно родителите на покойната сигурно са се грижили за него, нека продължат. Бащата да ходи при него когато иска, но да не го събира с моето дете.
Ако реши да си го гледа - да напусне дома ми, развода не ме плаши.
Аз не мога да жертвам моето дете за да съм добра за чуждото и за мене те не са братя/сестри.
По-горе ме нападнахте за изискването - мъж без дете. От собствен опит съм стигнала до този извод за себе си - била съм женена за човек с дете от предишен брак. Не ми пречеше детето, а селските номера на бившата. Бяха разведени от 5 год. когато се запознахме.
А за грижите към моето дете - ставаше дума да се разбират, да са близки скъпия и дъщерята. Не се нуждая от ничии пари, имоти и издръжки - имам достатъчно за нас двете.
Вярно, разлики има.
И те са, че втората жена не е подскочила като попарена, когато е разбрала за детето и не е натирила мъжа си.
Нито пък е дала пълен игнор на "чуждото" и майка му.
За къде е? За подфорум, където да оплюят таткото и да заточат детето надалече?
Вие наистина ли само такива отговори очаквате?
А ако очаквате отговори от хора, преживели точно, абсолютно същото, едва ли ще намерите много.
И те са, че втората жена не е подскочила като попарена, когато е разбрала за детето и не е натирила мъжа си.
Нито пък е дала пълен игнор на "чуждото" и майка му.
Тази тема наистина не е за тук. По-добре би стояла в други подфоруми.
За къде е? За подфорум, където да оплюят таткото и да заточат детето надалече?
Вие наистина ли само такива отговори очаквате?
А ако очаквате отговори от хора, преживели точно, абсолютно същото, едва ли ще намерите много.
Е, чакай, бе. На мен ми се струва, че повечето решиха, че ще вземат чуждото дете. Или ако не са повечето, то те съвсем не липсват.
Аз не мога да жертвам моето дете за да съм добра за чуждото и за мене те не са братя/сестри.
Второ не се знае дали има жертви и не трябва да има.
Нищо не се знае, освен, че има друго дете, което е сестра на твоето / без да те питат/.
Тази тема наистина не е за тук. По-добре би стояла в други подфоруми.
Вие наистина ли само такива отговори очаквате?
Иначе, бащата е за оплюване, но ефект от това вече няма. Стомната се е счупила и да се залепва много ще личи.
Вярно, разлики има.
И те са, че втората жена не е подскочила като попарена, когато е разбрала за детето и не е натирила мъжа си.
Нито пък е дала пълен игнор на "чуждото" и майка му.
И те са, че втората жена не е подскочила като попарена, когато е разбрала за детето и не е натирила мъжа си.
Нито пък е дала пълен игнор на "чуждото" и майка му.
Може да е била попарена, но бързо да са й охладили страстите. Познавам човек, чиято любовница роди дете. Съпругата му знаеше за нея, а по-късно разбра и за детето. Но понеже през годините се остави изцяло на издръжка на мъжа си, реши че по-добре да си мълчи и да се прави на две и половина. Та обстоятелствата могат да бъдат много и различни. Ще се радвам, разбира се, ако момичето е било прието чистосърдечно.
