а, до импликации не е стигнало детето, едва 2 клас е...бедно чавдаре невръстно... 
- Публикувана: 25 дек. 2011, 16:18 ч.
- Последно мнение: 15 март 2012, 12:41 ч.
Честна пионерска .... :-)
Странно ми е това, което казвате за списъците с книги. Не че нямаше, ама чак пък невъзможни за изчитане ...
Не че нямаха изчитане, по-скоро не ми оставаше време да чета това, което искам. От задължителната литература, поне едно 70%, не можех да понасям. В резултат на което намразих книгите и чак на една доста по-късна възраст се врънах към тях.
Ако ви изтипосам ту списъка с книги за лятото на дъщеря ми-няма да е различно.Половината не я грабнаха, логично.Преразказах и ги.Тези, които са като за нея си ги прочете с кеф.Например Ние, врабчетата...ще ме прощават, но е труден за четене Радичков от малки деца.Също на мода е излезнал Бисет, стар, колкото света, ама Модерен сега.Англиски хумор, от който нито аз, нито детето ми разбира.Нечетаемо.Но присъстват в задължителната литература за лятото.Около 20 заглавия са.
Не помня нашите списъци, но преди време четох такъв за 7 клас мисля или може би 8. Бранислав Нушич от кога е детска книга? „История славяноболгарская" - ясно - учи се, но дъщерята на приятелката ми на всяко второ изречение искала разяснение за дума или фраза. Имаше и доста нелогични за мен заглавия. Тъкмо от типа - „да откажем децата от четене". Навремето пък ни заливаха с партизански, пионерски, комсомолски и други такива не особено интересни четива.
п.п. Човече, номера с книгата в учебника не си ли ползвала?
п.п. Човече, номера с книгата в учебника не си ли ползвала?
Ако ви изтипосам ту списъка с книги за лятото на дъщеря ми-няма да е различно.Половината не я грабнаха, логично.Преразказах и ги.Тези, които са като за нея си ги прочете с кеф.Например Ние, врабчетата...ще ме прощават, но е труден за четене Радичков от малки деца.Също на мода е излезнал Бисет, стар, колкото света, ама Модерен сега.Англиски хумор, от който нито аз, нито детето ми разбира.Нечетаемо.Но присъстват в задължителната литература за лятото.Около 20 заглавия са.
Това ще е малко офф, но по въпроса литературата в българското училище на мен ми е ужасно криво. Ако до 1990 имахме оправдание, че сме доста изолирани от света и новите тенденции в методиката на преподаване на литература, то сега е направо скандално, че практически нищо не е помръднало оттогава. Моето хлапе е само на 3, но от личен интерес не пропускам да погледна в учебниците на тийн-децата на по-възрастните ми приятелки. Потресаващо е, зорлем тласкат хлапетата към оглупяване. Никакъв намек за интерактивност и стимул за собствена мисъл. За това пък уроците им са щедро поръсени с думи като "говеене", безвъзвратно напуснали българския речник преди десетилетия. Вместо да подбират текстове така, че да им създават интерес към четенето и осмислянето на текстове, те ги занимават с глупости
Кой знае още колко години трябва да минат, за да се отървем от този тип злокачествено набиване на безполезни текстове в главата. Обожавах Радичков с "Врабчетата", но на сина ми бих препоръчала един ден нещо, което повече отговаря на времената, в които живеем. Не вярвам във "вечните текстове".
Аз с огромен интерес преглеждах списъка със задължителна литература.Много обичах да се ровя в библиотеките, да откривам "моите си четива", но и задължителните ми бяха интересни, дори ми беше приятно това насочване към определени книги.Имах време и за игри, и за четене.С приятели и съученици много обичахме да спорим върху кнгите.
Неприятен ми беше списъкът единствено от девети клас, заради някои произведения на западноевропейската литература.Така и не изчетох "Божествена комедия", а беше преведена в цялост за първи път от директора на нашата гимназия.Не успях да изчета и "Фауст"по онова време.Малко нанагорно ми идваше тази литература за моите 15-16 години.Виж, Дон Кихот ми беше любим образ и го изчетох с удоволствие , ама кой ли не го харесваше него.
Неприятен ми беше списъкът единствено от девети клас, заради някои произведения на западноевропейската литература.Така и не изчетох "Божествена комедия", а беше преведена в цялост за първи път от директора на нашата гимназия.Не успях да изчета и "Фауст"по онова време.Малко нанагорно ми идваше тази литература за моите 15-16 години.Виж, Дон Кихот ми беше любим образ и го изчетох с удоволствие , ама кой ли не го харесваше него.
Saule , не си съвсем права.Не те знам кои точно учебници си разглеждала, но в учебниците на моето дете има и доста смислени неща.Всъщност са си ок, до тук на откровена глупост не съм попадала.Радвам се, че списъците със задължителната литература не са Тооолкова задължителни просто, щото за мен пък врабчетата е откровена глупост.Но пък и детето ми е само 2 клас, има време да се сблъскам и с проблеми, разбира се.Моето дете е от четивните, обича да чете, научи се рано и за разлика от връстниците си си пада по лирика, не по Пипи Дългото чорапче.Та-в тези списъци може да има за всекиго по нещо, но има и набор от задължителни произведения, поне на по-късен етап, за които е редно да знаеш, че съществуват ,изучават се авторите им и толкоз-не е задължително да навлизаш навътре в дебрите писателски.То и навремето си се четеше избирателно, колко са ги изпитвали и си е лъсвало, как не е прочел за свадата между Ахил и Хектор например... 
Списъците за лятно четене на сина ми са все едно моите от преди 20 години, още в първи клас се опулих като го прегледах списъка, та досега.
Мъча го детето, чете ги, гледа да ги отметне бързо, за да си чете каквото му е на душа - защото той по принцип си обича четенето.
Не знам дали е правилно или не (според мен не, ама не съм специалист) в училище да се държат така, сякаш нищо ново не е написано от 80-те насам.
А от чавдарчета и пионерчета нямам хубави спомени, помня, че непрекъснато ме беше страх да не объркам нещо и да не ме накажат. Ей така, в страх си минаха тези години - напълно безсмислен, защото бях добро и послушно дете, отличничка и т.н., обаче непрекъснато ни се набиваше какво трябва и не трябва да се прави и кои лоши деца какво правели и как ги наказали. Ррррр!
Мъча го детето, чете ги, гледа да ги отметне бързо, за да си чете каквото му е на душа - защото той по принцип си обича четенето.
Не знам дали е правилно или не (според мен не, ама не съм специалист) в училище да се държат така, сякаш нищо ново не е написано от 80-те насам.
А от чавдарчета и пионерчета нямам хубави спомени, помня, че непрекъснато ме беше страх да не объркам нещо и да не ме накажат. Ей така, в страх си минаха тези години - напълно безсмислен, защото бях добро и послушно дете, отличничка и т.н., обаче непрекъснато ни се набиваше какво трябва и не трябва да се прави и кои лоши деца какво правели и как ги наказали. Ррррр!
Saule, ако позачетеш по-сериозно учебниците от началния куРс, ще ти дойде да се гръмнеш. Неведнъж съм ревала по темата тука из форумите.
Що се отнася до допълнителната л-ра, синът ми още от първи клас е заявил "не ме занимавайте с тъпотии". И аз не съм настоявала..
Много сори за отклонението от темата.
Соте, имали сме сходни проблеми..
Що се отнася до допълнителната л-ра, синът ми още от първи клас е заявил "не ме занимавайте с тъпотии". И аз не съм настоявала..
Много сори за отклонението от темата.
Соте, имали сме сходни проблеми..
Saule , не си съвсем права.Не те знам кои точно учебници си разглеждала, но в учебниците на моето дете има и доста смислени неща.Всъщност са си ок, до тук на откровена глупост не съм попадала.Радвам се, че списъците със задължителната литература не са Тооолкова задължителни просто, щото за мен пък врабчетата е откровена глупост.Но пък и детето ми е само 2 клас, има време да се сблъскам и с проблеми, разбира се.Моето дете е от четивните, обича да чете, научи се рано и за разлика от връстниците си си пада по лирика, не по Пипи Дългото чорапче.Та-в тези списъци може да има за всекиго по нещо, но има и набор от задължителни произведения, поне на по-късен етап, за които е редно да знаеш, че съществуват ,изучават се авторите им и толкоз-не е задължително да навлизаш навътре в дебрите писателски.То и навремето си се четеше избирателно, колко са ги изпитвали и си е лъсвало, как не е прочел за свадата между Ахил и Хектор например...
Ми сигурно Омир не е най - интересния автор, затова не им се чете на децата.
Иначе свадата е между Ахил и Агамемнон и не е най-интересната част от предългата поема. Всъщност четенето на коя да е класика е ужасно скучна работа. Ако обаче те накарат да размишляваш по подходящ начин върху текста е съвсем друга работа. На мен ми се падна следния въпрос върху "Илиада": за колко време Ахил си обува сандала ? Защо? Един въпрос, пък хем те проверява дали си чел текста, хем те и кара да се замислиш защо наистина, за да отговориш на въпроса. Много взе да ме кефи античната литература оттогава 
Да, тогава нямаше интернет и кабелна,
но имаше преподаватели,които бяха будители.Поне аз на такива попаднах.
Съжалявам, че липсват кръжоците или заниманията по интереси и родителите
ми бяха спокойни.Относно литературата - има много пропуски,
но не мога да си представя сега някой да прочете "Война и мир".
"Ние, врабчетата" синът ми я прочете и много я хареса за разлика от мен.
но имаше преподаватели,които бяха будители.Поне аз на такива попаднах.
Съжалявам, че липсват кръжоците или заниманията по интереси и родителите
ми бяха спокойни.Относно литературата - има много пропуски,
но не мога да си представя сега някой да прочете "Война и мир".
"Ние, врабчетата" синът ми я прочете и много я хареса за разлика от мен.
Соте, имали сме сходни проблеми..
Такива бяха времената.. за някои бяха лоши..за други добри.
Добре си спомням шоколадовите яйца със сглобяемите играчки от Кореком.. бяхме луднали по тях.
А пък в парка Заимов постоянно имаше стрелбища .. за онези култови цигарени дъвки, ако уцелиш мишената.. направо си станах кат снайперист.. ръсеха ни здраво, но пък имаше снимки на рокзвезди и си заслужаваше!!!
Джагите пак там, ми бяха повод да закъснявам всеки ден.
Да не говорим за сутрешните физзарядки.. а на влизане в класната стая задължително класната ни душеше за цигари.. дори през междучасията ни спретваха хайки даскалите.. а пушкома естествено ни беше в парка.
По въпроса с литературата.. кат се сетя за Антигона и настръхвам.. в по ранните години ако не знаеш определението кво е глагол или съществително.. висиш прав докато го научиш.. същото се случваше и с таблицата за умножение.
Задължителните летни четива успешно ги заменях с Винету и Синовете на великата мечка.. друга мания бяха морските пирати като Капитан Блъд.. точно тогава пуснаха филма Тигърът на седемте морета.
Пък кат пуснаха в Сердика филма за Формула 1.. с Ники Лауда.. откачихме ви казвам.
Още ми е в главата онзи култов филм Плешивото куче..
Леле какъв пост изтупах.