Публикувана: 25 дек. 2011, 16:18 ч.
Последно мнение: 15 март 2012, 12:41 ч.

Честна пионерска .... :-)

21 612
271
1

1
...
11
12
13
...
19
Всички

# 165 28 дек. 2011, 13:19 ч.

Мнения: 274

Цитат на: Stern в ср, 28 дек 2011, 13:04

И на мен ми се играеше,ама като ми дадяха оня дълъг списък с книги,които да прочетем лятото... А на майка ми това не й стигаше,а ме товареше и с допълнителна литература,сборници по математика, събиране на хартия,билки и т.н.
Бях записана на всевъзможни кръжоци и извънкласни дейности,та въздух не можех да си поема.

Де да имаше сега такива всевъзможни кръжоци и извънкласни занимания.....да не си мисля децата по цял ден с какви глупости се занимават. Научаваха се и полезни неща - имахме кръжок по билкарство, акваристика, астрономия дори. Не ми липсват само идиотските сини престилки, дето носеха гордото име "униформа". Пък от бригадите и военните по-голям купон нямаше. Готино ми е да си спомня как ми дърпаха миглите на входа на училището, да ги проверяват дали не съм ги намазала със спирала /тогава бяха дълги и гъсти, а гримът в училище беше забранен/. И като че ли е за предпочитане пред "шпаклованите дакели", както нарича колегата ми силно гримираните ученички.

# 166 28 дек. 2011, 13:31 ч.

Мнения: 47 352

Бях чавдарче.
Станах пионерче, малко преди да се разпадне всичко, но не официално, защото ми вадиха сливиците точно тогава Laughing

Бях сред избраните за срещи при дружинната, как се казваше, не помня, но знам че седях, мигах и си мислех, аз ли съм толкова тъпа, че не разбирам нищо, или наистина се приказват празни приказки?
Спомням си и как мама започна да учи висше за детска учителка, точно когато аз започнах 1 клас, гледах я как учи от едни тухли марксистко-ленински умнотии и умирах от страх, че и мен това ме чака Embarassed

Въобще не ми липсва онова време и се радвам, че хванах много малко от него...

Не бях влизала в училище от мое време, приятно съм изненадана, няма ги надрасканите изпочупени чинове, всичко е светло и хубаво.
Около мен забелязвам промяна през последните 2-3 г., конкретно за училищните въроси, искрено се надявам да се запази и в бъдеще Praynig

rali_smiles, и сега има. Но доста от родителите гледат детето да се задържа по-малко в училище, защото се уморявало, това са онези пораснали, уморени деца, ходещи на 5 кръжока Simple Smile

И понеже ще кажете, че сега струват пари - първия срок имаше при нас безплатно плуване, 2 пъти седмично, втория срок ще са кръжоци по избор - балет, шиене, театрален и т.н.
И - всичко с мярка е полезно, прекаленото също вреди.

# 167 28 дек. 2011, 13:55 ч.

Най-сетне у дома
Мнения: 932

Не се сърди човече, това на снимката дъщеря ти ли е? Изглежда страхотно с очила! Много е красива. Извинете за офф-а.

На мен детството ми беше много интересно по пионерска линия, ходех по сборове, лагери и прочее екстри за "активистите", ако не беше се сменил режима, сега сигурно щях да съм функционерче, добре, че се осъзнах Laughing

Но цялата работа с културно-масовата дейност, кръжоците, СИП-овете и прочее, ами, не мога да се съглася, че в тях имаше особен смисъл. Както значителна част от нещата, които се случваха тогава, и това беше по системата "кипи безсмислен труд", трябваше да се отчита дейност и толкова. Обичах си хора, защото обичах да пея, но репертоарът, което пеехме (сещате се какъв) не ме е обогатил с нищо. Общо взето, гледаха да ни държат заети, но от тази заетост не произтичаше кой знае какво.

За съжаление, сега в българското училище май не е по-розово. Имах шанса (или нещастието) наскоро да прегледам учебниците за 5ти клас (в конкретно училище) и се втрещих какви дивотии учат децата. Т.е., сами по себе си нещата не бяха дивотии, ако още бяхме в осемдесетте години.

# 168 28 дек. 2011, 14:04 ч.

Мнения: 47 352

Цитат на: Saule в ср, 28 дек 2011, 13:55

Не се сърди човече, това на снимката дъщеря ти ли е? Изглежда страхотно с очила! Много е красива. Извинете за офф-а

Да. Благодаря Hug

# 169 28 дек. 2011, 14:05 ч.

Германия
Мнения: 327

Аз пък умирах от мъка,че нито един път не можах да се вредя да отида на международен лагер в Равда.Това беше май мечта на всяко дете тогава.Но затова пък ходех всяка година на лагер на море през лятото и на лагер на балкан през зимата.И много често ми се случваше да хвана въшки Embarassed

# 170 28 дек. 2011, 15:38 ч.

Мнения: 684

Цитат на: antonia в ср, 28 дек 2011, 13:11

Записването на всевъзможни кръжоци и преизпълняването на зададения план не е пролем идващ от системата, а от амициозни родители. Peace

Моля не се засягайте.

Всичко си беше задължително: по 1 кръжок, сборовете, предаването на вторични суровини, отработени дни някъде, съботниците, дори от проклетия хор едвам се откопчих, оправдавайки се, че майка ми не ме пуска Peace

# 171 28 дек. 2011, 16:30 ч.

София
Мнения: 5 921

Дали ми е харесвало времето не мога да кажа. Говорим за детството, а през детските ми очи определено беше хубаво детство.
Липсва ми да излезеш и да те няма 4 часа без някой да се притесни, лятото да се играе пред блока до 23 часа и да сме тумба минимум 50 деца в карето от 4 блока.
Мама, която вика през балкона "Ели-и-и, почва Призраци под виенското колело!"
Страшни бяха детските филми от DDR-то и чешките - Поредиците за Призраците, Арабела, Господин Тау, Летящият Честмир...
Айде да си повъздишам по онова време, ех... Най-голямото щастие беше Милион и едно желания.

Спомням си списание Мурзилка, детските книжки със страхотни илюстрации без компютърна намеса... Влюбена бях в Дивите лебеди и други приказки с илюстрации от Марая. Обожавах да слушам и грамофонни плочи с приказки. Скоро свалях мп3 за детето и направо се разревах на Снежната царица, спомням си всяка дума...

Имаше едни адски бонбони, като Детска радост, обаче само зелени и с какаов пълнеж. М-м-м...
Спомням си колко бързо се разнасяше мълвата, че в сладкарницата на горната спирка са докарали плодови млека от онези в пликчетата, пък на долната спирка - течен шоколад в тубички. И как търчахме нагоре-надолу, да не би да свършат. А в лафката едни кифли осморки и пасти Балкан... "Една баничка от 18 и една боза от 6."

Благодаря на мама, че никога не ми е слагала от онези огромни бели фльонги, които бяха тогава на особена почит... Laughing

# 172 28 дек. 2011, 16:37 ч.

Мнения: 9 990

Цитат на: Stern в ср, 28 дек 2011, 13:04

И на мен ми се играеше,ама като ми дадяха оня дълъг списък с книги,които да прочетем лятото... А на майка ми това не й стигаше,а ме товареше и с допълнителна литература,сборници по математика,събиране на хартия,билки и т.н.
Бях записана на всевъзможни кръжоци и извънкласни дейности,та въздух не можех да си поема.

Все едно чета за днешните родители на съученици на голямата ми дъщеря-огромни списъци с книги за ваканциите си ги има, пък 100 видя езици, кръжоци, цигулка и 10 вида спорт-се практикува усилено днес. Rolling Eyes

Това очевидно е свързано с желанията на родителя, а не с комунизма като строй.

# 173 28 дек. 2011, 16:43 ч.

Варна
Мнения: 2 473

Цитат на: Hari75 в ср, 28 дек 2011, 15:38

Цитат на: antonia в ср, 28 дек 2011, 13:11

Моля не се засягайте.

Явно на различните места е било различно. Не съм ходила задължително на кръжок. Даже имах огромно желание да пея в хора и никакви данни и ме отхвърлиха. Само веднъж имаше събиране на дрехи и продукти за БЧК /в събота/.
Не помня да се ме гонили да ми режат косата, че е пусната или пък да съм имала проблеми заради облеклото си.

# 174 28 дек. 2011, 16:49 ч.

Мнения: 9 990

Да, аз също не съм ходила на ни един кръжок.
Помня как след училище се събирахме да играем.Не сме ходили на кръжоци, по едно време на езици тръгнаха някои.На алианс.Апропо, майка ми също има завършен Алианс, но никак не ебило задължително. Laughing

Както и днес не смятам, че е, въпреки, че твърдят, че си е. Crazy

Елица, скоро глесах накуп и Арабела и Призраци в блока.
Кака Лили, заменена после от кака Лара, и бате Влади,и да-свирките-всяко дете със свирка го викаха-като се засвиреше от балконите-а отдолу се чува само-още малкооооооооо и така-2-3 часа... Crazy

Баба ми беше шивачка.Шиеше на частно извън работата си.От онези белите, тип руските кордели съм имала, но те бяха по-скоро от времето на майка ми.Ние използвахме от на баба разните му панделки и сплитахме в плитките или връзвахме.Детски спомен ми е и постоянното взимане на мерки-все ни се шиеше нещо.

# 175 28 дек. 2011, 18:56 ч.

София
Мнения: 18 428

Цитат на: Jizzlobber в ср, 28 дек 2011, 16:49

На алианс.Апропо, майка ми също има завършен Алианс, но никак не ебило задължително. Laughing

Езиковите курсове в Алианса бяха само пожелателни, никога задължителни. Спомням си, че имаше много желаещи, цели семейства дежуреха нощем на пл. Славейков пред сградата за да запишат детето на английски или немски. За френския май нямаше такъв наплив. Сигурно защото нямаше много езикови школи и курсове тогава. Имаше и курсове по езици в читалищата по квартали, но там май преподавателите или учебниците не бяха толкова елитни като в Алианса.
Съучениците ми от малките класове ходеха и се връщаха от Лозенец до там сами с трамвай № 2.
Хубавите преведени книги се продаваха в определени дни и винаги по 1 бр и в комплект с още една книга тип партизанско движение или друга съпротива. Хората знаеха кога ристига камиона на "Книгоразпространение" и си чакаха кротко на опашка пред входа на книжарницата.

# 176 28 дек. 2011, 19:15 ч.

София
Мнения: 4 349

А да прочутия Алианс на Славейков. И аз ходех там до 6 клас. За съжаление вместо да внимавам в часовете, аз си оцветявах картинките в учебника, защото бяха черно-бели. Е на дърти години ми се наложи да го уча на курсове!

# 177 29 дек. 2011, 11:20 ч.

Пловдив
Мнения: 1 219

Странно ми е това, което казвате за списъците с книги. Не че нямаше, ама чак пък невъзможни за изчитане ... Някъде от 4 клас за мен в тези списъци я имаше 2 - 3 непознати ми неща, я не. Мъчно ми беше воденето на „читателски дневник". И изобщо култовия въпрос „какво е искал да каже автора?".
Не ме натискаха за нищо нито нашите, нито учители, а може би за някой език нямаше да е лошо. Но ходех на школа по рисуване и литература в Пионерския дом. В тази институция се провеждаха много такива школи.