Честна пионерска .... :-)

е как, има и уинкс мама клуб...хахаха
майтапа на страна-но аз нищо на сила не съм получавала.Абонирала съм се, защото ми е било приятно да имам нещо в пощата,пък и няках грамофон, за да си пускам пластинките...

Баща ми носеше три брошури - едните бяха за вестници и списания за големи - от там те си избираха и добавяха за нас кокмос и паралели, другата брошура беше за дестките вествици и списания, и третата за съветските такива. от там ние си избирахме и списъкът надвишаваше 20. Е не мога да кажа, че сме ги чели всички от кора до кора, но всеки ден имаше в пощата или вестник или списавие, а понякога и двете. А писмата от руски приятелчета - дали защото бяхме по-малки, но много повече писма имам от тях, отколкото от приятебчета от германия, с които започнах да си пиша по-късно /също по тоталитарно време/!

Вчера случайно попаднах на "Лека нощ, деца" и коментирахме с мъжа - ние заспивахме с рисувани руски филмчета, сега децата се укротяват с 3D анимации, които понякога са трудно разгадаеми.

Ей! Кво ме връщате сега сто години назад?
Сещам се понякога за първото ми руско другарче - Марина из города Липецка.. която ми пращаше от тия страхотни банбонки..мммм. Ако някоя от вас  ми подскаже как  бих могла да я намеря днес..

А, по повод порицанията, минзухар е имала честта няколко пъти да бъде порицавана пред цялото училище, заради "прокапиталистическа пропаганда" и "неправилно изграден политически мироглед", цитирам дословно.

Тzarina, да, КИД е клуб за интернационална дружба.

А помните ли, че всеки клас си имаше патрон - нашия беше Никола Калъпчиев, и около разни "светли дати" задължително се искаше агит-табло за героя.

Аз съм забравила въобще нашият патрон кой е бил
Ама помня, че пионерчета станахме в село Ястребино. Там ни заведоха с автобуси от училище.
А чавдарчета - на връх Шипка и беше ненормален студ

Бенковски.Обаче агит-табла не сме правили, а само информационни такива-снимки/роден/делА и документи и т.н.Не сме агитирали. Имала съм иначе поръчение за табло за ястребинчетата.Направих портретите им в овал, досущ като на гробищни плочи как си правят хората.

Къв патрон, бе? Патрона бе този, чието име носеше училището.
Сега ми възниква един въпрос. Къде комунизъма е вилнял с по-пълна сила?
В Сф, големите градове или в по-малките селища?

Нямате си на идея за какво идеше реч.
Днес дори се чудя как навремето баща ми не е попаднал по Белене и по другите лагери.
Открито критикуваше режима, управляващите, беше про-западно настроен и т.н.
При толкова доносници около нас.
Дори съм си мислела кой ли от съседите ни е бил агент, доносник или нещо от сорта?
Аз поне съм убедена за трима.
***Айде, темата пак зави на друга страна

Навсякъде. В селата май и до сега си продължава.

Минзухаре, всяко училище и днес си има име/патрон.Преди всеки клас имаше отделен, пък училището си носи името и до днес.

И майка ми е така.Отиде да си види досието обаче и черно на бяло кой е пял за нея и какво.Хохохо.Но не е гонена заради критиките и вижданията си, въпреки доносничеството.

Минзухар може да пробваш този руски сайт Odkl.ru и да потърсиш  с № на  у-щата в Липецк.
Бях чавдарче - приеха ме в сегашната Семинария, тогава Дворец на пионерите. Спомням си, че за тържеството родителите ни бяха пуснали сами с другарката. Возихме се 3 спирки с трамвая. А калпачетата бяха дефицитни и при нужда от тях си ги разменяхме със съседчета.
После за пионерче ме приеха в съседство с у-щето - на Костницата на Съветската армия на бул. Черни връх. У-щето ни беше срещу паметника. Всеки ден ходехме със черни сатенени престилки с бели яки, не ни задължаваха да сме със вързани чавдарски или пионерски връзки. Тях изискваха само няколко пъти годишно - за тържества.
В комсомола ме приеха в 7 клас, пак задължително, всички на конвейр. Тогава живеех в Москва, събраха ни в посолството и ни накараха да попълним молби за постъпване. След време баща ми донесе  книжка на ДКМС, май тогава се плащаше и чл. внос.
За писмата от руски другарчета - не съм си писала. Учих там от 5 до 8 кл, в у-ще бяхме заедно руснаци и чужденци, деца на дипломати. Общо взето русначетата страняха от нас, дружахме си само чужденците, виждахме се след часовете. Често в часа на класния носеха адрес на деца от соц. държави - русначетата се избиваха за адреси в Германия, Полша и Унгария. Имаше мнение, че те пращат по-модерни подаръци, дрешки, интересни неща. Българските ги вземаха с голям зор.
За мене децата на снимката са от ГДР или Чехия.
Русначетата ходеха всеки ден с пионерски връзки, но униформите им бяха друг вид. Момичетата бяха с кафяви вълнени рокли и черни престилки отгоре. За търж. случай имаше бели, колосани престилки. Момчетата бяха със сиви костюми и каквато намерят риза или тениска отдолу.
Може би имаме хубави спомени - били сме деца, не сме имали грижи и проблеми като сега.
А и да сме имали - забравили сме и, помним веселите и спокойни моменти.

Била съм и чавдарче, била съм и пионерче, била съм и отряден председател, а на края на кариерата ми - и дружинен председател.      
Училището ни беше "Яне Сандански", патрона - "Гоце Делчев", на сън да ме бутнат можех да разкажа житието и битието на тези двама будни българи, а защо ходех по разни мероприятия, на които четях разни доклади - и до днес не знам.

Минзухар,по повод търсенето на хора в Русия или бившия СССР има си предаване по руската ОРТ "Жди меня".Можеш да потърсиш в нета,има сайт и  електронна карта за попълване,ако намерят търсеното лице-ще те известят.

Всъщност помня,че всеки клас бе отряд-т.е. имаше бойно име отряда,на някое величие..Ботев и Левски все бяха заети,затова се търсеха по-непопулярни имена.Така нашия отряд бе наречен "Бойчо Огнянов",но нали литературен герой си нямахме знаме с името му...Имаше си отряден председател,все отличници в класа,и дружинен и комсомолски...Ама някак като на шега бяха и отрядните събрания/не помня така ли им казвахме /,те ми бяха особено неприятни,сякаш участвахме в театрална пиеса... "Клас стани , клас мирно" не е ...Това обаче бе наистина плашещо,че много хора ги вземаха на сериозно(((