Честна пионерска .... :-)

Аз бях и Арабела с пръстена  завъртах го и бях невидима 
Какви години бяха - Седморката на Блейк, Арабела, Синьо лято, таралежите...

ПП - като си спомних и ми стана едно такова коледно, т.е. детско...

Сега се сетих как със седмици репетирахме радостта, щастието и усмивките, които трябваше да показваме като пионерчета, когато в малкия градец се очакваше другаря Тодор Живков
Другарката по физическо, отговорна за тези репетиции, все беше недоволна, че не показваме пълно щастие

argun, ами Васко да гама от село Рупча къде го забрави ?



 

Спомням си всичко, бях и чавдарче, и пионерче, и комсомолка, а също и асистентка на знаменосеца. Трябваше да ме приемат в Комсомола с първата вълна, но точно тогава почина баба ми и бях на погребение. Приеха ме с втората вълна, с двойкаджиите. Няма да забравя отношението на изпитващите ни, сякаш съм малоумна, понеже се явих с тази група Изобщо всичко беше все от този род през соца -а. Бананите и портокалите само около НГ едва ли някой ще ги забрави лесно, но аз помня и доматите от показния магазин, с които закусвах понякога през зимата, леле, колко важно - да ядеш домати извън сезона! На военно също ходих, на бригади - безброй пъти, спомням си строяването за вдигане на знамето всеки ден. Имам и разни книжки, които са ми награди от ТНТМ, от бригади, с надпис: "строим за Родината", които синът ми гледа като извънземни, абе не съм изпуснала нито една порнография от онова време. Добре, че вече са история тия тъпотии... Аха, спомням си и непознатото руско другарче, с което си пишех, тоест не беше само едно. Помня едно от "другарчетата", което ми пишеше писма със списък какви подаръци да й пратя. Един от тях беше "туфли номер 37" за майка й   Друго девойче ми изпращаше чудни картички с графики на домовете на известни писатели, биографиите им и истории за тях. Показвах ги на учениците си, когато преподавах руските класици. Изгубих ги при последното преместване и още съжалявам...
Физкултурата ми беше най- омразния предмет, с тези черни шорти и бели тениски, сините гуменки и цвичките, отврат! А козата, успоредката и гредата направо ми подкосяваха краката

Ау, тогава бях влюбена в актьора  , знаех репликите наизуст...
Преживявах всеки епизод като наистина...

Ами къде забравихте Междузвезни войни - Харисън Форд и Марк Хамил. Изрязвахме техни снимки от паралели и другите списания и ги събирахме. А филмите съм гледала 20 пъти всяка серия . А когато го пуснаха филма си спомням, че бяхме във Варна и 24 часа стояхме на опашка, за да вземем билети.

Ауу, аз все не можех да се прехвърля през тази успоредка със замах на крака, щото тогава бях хранено дете, демек малко дебелшка
argun, а аз имах доста автографи от Иван Ласкин и една сравнително дълга кореспонденция
Помня, че като идвах на леля си на гости в София, вместо да ходя до Корекома на ,,Пиротска,,, аз се заравях в телефонният указател да изнамирам адреси на известните тогава писатели, певци, актьори. Благодарение на този ми труд, имах богата колекция от автографи
Леда Милева пък беше ,,резензент,, на детските ми стихчета
Лелеее, за колко неща се сещам
Пишех и в училищният стенвестник като пионерче

Ау, и аз пишех до "Пламъче" ли беше  имах и публикувани писма...
Обаче автографи май нямах...

Тези ми бяха любими през 84-та и 86-та:

Знам ги наизуст, чах се просълзих сега като ги слушах.

,,Пламъче,,,,,Средношколско знаме,, а ,,Комсомольская правда,, задължителна за абонамент

Да помня, но нямам носталгия по това време.
Бях чавдарче и пионерче, до космолец не стигнах, защото се срина системата. Не съм била зрял човек, за да имам реална носталгия по определени порядки, те бяха за мен даденост като дете и моят свят бяха мама и татко и нашето сем-во. За ленинските съботници съм слушала от тях, при нас нямаше вече такива екстри. Била съм един път два пъти на бригада, нищо романтично нямаше. Явно по мое време вече се е чувствал полъха на промяната, защото нямаше никаква суровост на порядките. Дори и за престилки не са ни гонили в у-ще, който искаше носеше, който не искаше не - т.е. не бяха задължителни. Аз много исках, но така и не ми купиха, защото явно майка ми беше носила такава задължително и всячески се постара аз никога да не сложа такава, а да си ходя свободно с дрехите.
Та... честна пионерска не ми липсва нищо от тогава.
п.п. Васко да Гама от село Рупча и Фори светулката ми беше любим, както и много други от това време, но филмите са друго нещо, те са част от детството ми , което съвсем не отразява въпросното време- аз ги разграничавам нещата.[ Защото нали все пак тези неща са част от детството ни , независимо в какво време растем, всяко време си носи своите неща, нашите пък деца с умиление ще си спомнят друго. И всеки ще казва за своето враме от детството" не е същото" и това наистина не е , защото всяко детство е различно.

Намерил се е добър човек, който да увековечи чавдарските и пионерски спомени - http://detstvoto.net/index.php?newsid=144
Мен преврата ме завари в болницата и освен, че лекарите сновяха възбудено из коридорите на болницата, друго не помня. Но и много не осъзнавах точно какво се е случило и до какво ще ни доведе тази оставка.

Мммм, да ...
Спокойните времена на моето детство.
Някоя е писал за портокалите и мандарините и празниците покрай новата година. Да добавя и опашките пред показните магазини. И спомена ми за едно чудно вкусни руски бонбони с мечета. Едни такива големи, в хартийка ...Ех, спомени, спомени!

Като записахте за ядене - спомних си за принцесите, върху които имаше съвсем малко месо, но с много чубрица и тази миризма на цубрица се носеше поне до втория етаж на училищета /бюфетът ни беше в мазето преди стола/! 

Хахахаха, е то днешните принцеси не се различават-миналата седмица хапнах същата.

И "Зорка" - целогодишен абонамент за 46 копейки  Какви времена... на днешно време кой си абонира детето за детско издание?...