Честна пионерска .... :-)

Именно, сега също няма - няма качествено изпълнение на каквото и да е или ако има е със зверска цифра, което пак ни връща към нямането.

Спомням си много добре това време! Бях отряден председател,водех дневник на отряда,пишех поръчения и т.н. В началото бях много горда,след това ми стана досадно,защото трябваше да измислям 4 години поред различни поръчения за 30 деца от класа ни.

А аз си спомням как горко плаках, че не ме избраха за отряден председател, а избраха Любо, за който класната им беше казала да гласуват 

А порицанието пред целият клас за нещо си там помните ли ?

Ами темата не е за Ония години обаче.Както писах, не знам защо я обърнаха на бабани, нямане и прочее тъпотии.Всеки един строй има негативности и жертви иначе.
Темата е за детските спомени за чавдарчето-1-2 клас и пионерчето-нагоре, до 7 клас.Деца, които не знам защо свързвате с нямане, комунисти и т.н. тъпотии.Правехме си лудориите пак, пак играехме, госпожата беше другарка просто, но поведението и крайно не се различава от днешната госпожа, даже на моменти ми се струва доста по-адекватна да е била, макар и натоварена с негативността на времето си/апропо, то е било негативно в онзи смисъл при възрастните, не и за чавдарчето и пионерчето.Аз не помня ни един тормозен второкласник, напротив.
Царина, не, не помня, защото не са порицавали.А ако са порицали, то е било заслужено.Точно по същия начин, по който не порицават, а се карат на съученик на дъщеря ми, защото пречи на учебния процес.Така, както нас са ни гонили от клас, така и него са изгонили миналата седмица.Апропо, ще връщат оценяването на поведението на ученика, нещо, което приветствам.Не може да си гаменстват безнаказани.Забележки пишеха тогава също, както днес.Самоч е днес повечето не вземат мерки и не обръщат внимание на забележката.
И ако трябва да сме честни, истинското нямане дойде с '89 година.Тогава вече не бях пионерче и да, не ходех на училище, защото всички се юрнаха на митингите, зачленуваха в КТ Подкрепа и Дневникът ни изчезна за около 3 години-почти не се ходеше на училище и на никой не му пукаше.Тогава се редяхме цшлото семейство на опашка пред магазина, за да всеме всеки по един салам.

И на мен това. Сигурността, която имаше средностатистическото дете от средностатистическото семейство, което можеше да бъде сигурно, че при нужда може да потърси помощ дори от непознати.
Липсват ми игрите до следполунощ на стражари и апаши, без никой да ни пази. Ходенето сами на учлище от първи клас и т.н.
Е, имаше гадини сред възрастните, но не бяха такъв невероятно голям процент, както сега.

Ами темата е за всичко, което сте запомнили от детството, свързано с нещата, които ги няма сега - чавдарчета, пионерчета, комсомолчета е някои може да са стигнали и до партийни другари. Стига с тия ограничения. След като някой си спомня бананите по нова година - нека, друг си спомня друго - свободен е да го прави.



А порицанието пред целия клас и аз си го спомням - оставахме след часовете да си се порицаваме на воля. Ние имахме късмет, че детството ни премина през тези години и колкото и да отричаме си носим възпитанието и ценностите на времето.

А, ами щом е Общо за Всичко темата, ок тогава.
Спомням си как си счупих крака в час по физическо, защото имахме физическо и прескачахме коза. Днес моето дете в час по физическо не прави нищо, госпожата само им говорела, след което им давала домашно-да се упражняват.
И как решавах задачи по математика от един жълт сборник, защото се готвех за кандидатстване в езикова гимназия.Помня как ми намаляха оценката за правописна грешка в преразказа с елементи на разсъждение.
Комсомола и партийното движение не е за децата, то е за юношите, младежите и възрастните.Децата бяхме само чавдарчета и пионерчета, партийчета-няма как, има възрастово ограничение все пак, както тогава, така и днес. Но помня събранието на ОФ и как целия блок мъже се изсипваше в клуба на комунистите/и днес е такъв, нищо различно/Коментираха си като възрастни, така, както ние нищим избори и правителство днес.От вестник Работническо дело изрязвахме кръгчета с капачка от ракия и ги лепяхме.Също крадяхме най-безотговорно на целия блок вестника.Без порицание.Пощальона ни познаваше поименно, защото ни подаваше Лично писмата от русначета, с които си пишехме:Здравствуй, дорогая Наталушка.У нас погода хорошая, а у вас как?Някои получавахме и колети с конфети.
Извън тези неща-играехме на седморката на Блейк на строежа.Също крадяхме царевица от дворовете в днешната малинова долина или както там се казват катакомбите.Палехме си огън и си я печахме.Също така помагахме в стоварването на праскови лете, ваканцията и помагахме да продаваме на една сергия, незаконно, за което получавахме или торба праскови или някой лев.

http://www.youtube.com/watch?v=GevwWq7LJag&feature=related

Мен пък ароматът на мандарина и елха винаги ме връща на Нова година през 80-те.
Не обичах да нося чавдарска и пионерска връзка, винаги се плъзгаха по бялата ризка и се извъртаха встрани. Но пък имах един предпочитан модел "синя престилка", само дето разшивах бялата якичка и си я скъсявах. Под нея си носех корекомските дънки, стеснени лично от мен на ръка

А бяхте ли активисти? Така и не се класирах до тези висоти - само те можеха да носят дневника, ако се наложи и да влизат в учителската стая.

Йее,
да, аз Бях Джена (май?).
Също така всяко лято имах повече от исканите Трудови команди - прекарвах ги в пощата, разпределях вестниците по абонати. Това беше детския ми РАЙ.

Аз бях Кали>

Ние се редувахме. Ужасно много желаещи за Джена имаше... 

Все се надявахме, че най-накрая ще се телепортираме....