Честна пионерска .... :-)

А уокмените с касетките? Пренавивахме ги с молив, за да не хабим батериите! 

От позицията на човек, расъл в семейство, в което единият родител и семейството му по ред причини са били открити противници на режима:
Това уточнение го правя и за да не изглежда написаното като "жалба за младост".

Да, имаше недоимък, / за хората, които не бяха "верни другари"/, лицемерие, фалш и непочтени отношения имаше в онова време, вкл. и не много редна манипулация на невръстни деца.
Но!В онова уж затворено време, децата / повечето от тях/ имаха ясно осъзнати неизменни ценности- например- да се помогне на изоставащо другарче/ днес на такова дете родителите имат грижа за наваксване , евентуално с частни уроци/И сам да получиш безвъзмездна помощ-майка ми е решавала задачите на учениците от цялата махала, със съответните обяснения и без една стотинка, после на децата им, а на някои от тях и на внуците им.

По магазините- ограничени стоки/ или само "с връзки"/, но моите подаръци за рожден ден бяха игри и книги, от хубави по-хубави, старателно запазени и до днес.
Днес -привидно изобилие ,но най-често подаръците са китайски пластмаси, интерактивни безумия , а ако е книга- то често странно адаптирана , а понякога и с правописни грешки.

Чавдарската връзка, пионерската връзка- символи на едно не особено справедливо общество.Но трепетът да бъдем на кораба, там да ни завържат връзките, при съответната тържественост-това създава някаква нагласа за обвързаност с ценности като дълг и отговорност.

За православните празници- никой никого не е преследвал, просто "верните другари" често не посмеяваха да отбелязват тези празници.Ние, в нашето семейство си ги празнувахме без свян и притеснение.Майка ми откакто я помня е ходила в църква, а аз съм кръстена още като двумесечно бебе.Баба ми имаше красив иконостас с икони, кандило, което се палеше на големи църковни празници.
И наистина Бъдни вечер си беше "Тиха нощ, свята нощ", с ритуалните блюда, с украсата от дрян, с украсата в глинена паничка от орехи, ябълка, чесън, - до тях паничка мед.Без китайски финтифлюшки ,без пазарно-истеричната еуфория .Непосредствено преди Нова година на площада се продаваха елхи и да, само тогава лимони, портокали.Но почти във всички театри и културни домове/ а те не бяха много в нашия град/ имаше през почивните дни сутрешни представления за деца, най-често драматизирани народни приказки.И натам ме изпраща споменът, когато си спомням Новогодишните празници от детството.За ръчната украса в класните стаи и красивите стъклени топки върху домашната елха вече е ставало въпрос в подобни теми.

Нямаше чудеса на техниката, лукс беше да имаш дори собствен фотоапарат "Смена".Но от детството си имам макар и по една две- снимки от тържество в ДГ, само че хубави,ясни подредени.Днес имам купища цветни снимки от ДГ на сина ми, все хванати "всички моменти", но почти няма снимка като хората- без на нея да се виждат протегнати ръце с фотоапарати, камери и тук-там изникнали плешундерски темета./Как пък веднъж не се съгласи някой всички снимки да се направят от един, за да са ясни и хубави, като се заснемат всички деца/

Казвате- имаше опашки и по книжарниците и това беше тъжно.Да, тъжно беше.Но в моите тийн години/ които разбира се не се наричаха така/ нямаше ученик, който да не е чел Вонегът, Хемингуей, Скот Фитджералд, Стайнбек, Бредбъри, Шолохов, Мюриъл Спарк, Сенкевич, Флобер, изброявам съвсем на "прима виста", знаете, списъкът би бил безумно дълъг.Списъкът се отнася не само до учениците в езикови гимназии, тези автори биваха познавани и харесвани от мои приятелки и познати и от спортното училище, и от шивашкия техникум, и от "ТОХА".

Телевизията беше прозорец "Затворен от света", но почти нямаше дете на възраст 12-14 години, което да не може да изброи поне пет-шест известни руски артисти/ разбираемо/, но и пет англиски, пет френски, пет италиански , както и режисьори  и автори на филмова музика.
Днес нещо подобно да успяваме да гледаме в най-популярните за гледане часове по ТВ?Да имаме възможност да гледаме стойностно европейско кино?При повече от 100 програми се стига до ситуация да не можеш един вълнуващ филм да изгледаш с детето си, после да го съпреживееш, да разговаряш върху художествено представените проблеми.Освен, ако не ти препоръча някой да си го "изтеглиш".

Имаше догми и безмислени порицания и наказания във времето на първите ни "трепети".Но я имаше и детската любов, сплетените ръце в тъмното кино,дългите ухажвания, хербаризирани цветя от някой съвместен пикник, дълги разходки в парка, завършващи с някоя невинна и открадната целувка .Днес ако не го докараш до леглото след две-три срещи, ще те обявят за "задръстен" изобщо нещата май почват от секса и това се приема за норма.И с горчивина осъзнавам, че при тази "норма" синът ми едва ли ще успее да изживее истинската красота и чаровна безплътност на невинната първа любов.А ако се превъзнася по нещо подобно, вероятно, не дай Боже, ще го обяват за гей.

Аз лично не обичам , не харесвам и донякъде презирам времето на "Честна пионерска", при все,че с топлота си спомням детството.
Но и никак не мога да се примиря с днешния прекалено комерсиален и прекалено изразен в материален план свят.

Светкавица, по-добре не мога да го опиша !
Само да допълня - нямаше неграмотни млади хора и пушещи трева.

Нямало било. Пушещите трева явно са голям проблем. Или какво беше там: язва на обществото ли, що ли?

Но пък имаше тайни пуш-коми, в които се влизаше само с препоръка

Напълно съм съгласна с това.
И пушенето на трева е върха на айсберга, но това е друга тема.

Бяха ,,трепетни'' моменти, още пазя пионерската си връзка

хаха добре де, не е жалейка , а "ех..,. а беше време..." , но пак със същият цветови привкус. Не е ли ясно, че всеки си мисли ,че по него време е било по-добре от това в което живеят децата му. Не е до комунизъм или капитализъм, а до развитие. Всеки си има своите "трепетни" моменти независимо от строят или режимът в който расте. Не е до пионерската връзка, но чрез нея става по-мило - прави сте. Съгласих се.

Еми не е... ех, а беше време, а е само... Беше време.
Ех и Ах е по повод пасти, боза и подобни, вкусовите рецептори помнят.

Тревата и по-сериозните аналози- най-най-най големият страх за сина ми.

Единствената ми надежда- на колене се моля да не го застига това зло, защото съм  се нагледала на ужасии.

Да Даде Бог разум на децата ни.

Всички се молим за децата си да не ги застига нито една от множеството зависимости.

Странно тогава как се оказа в един момент, че дружинната като ученичка е била тройкаджийка, а на нас трябваше да ни е нещо като пример, нали? Сигурно е била "отличничка" в някои други сфери на знанието, които не се преподават в училище.

Къде  да мина за почерпката, и аз бях КИД, но на цялото училище  през мен минаваха всички писма на другарчетата от другите соц .страни. Много ме ухажваха да запазвам писъмца на другарчета от ГДР и Унгария русначета имаше в излишък, но пък как красиво пишеха.

О, за вашата дружинна не знам, знам за нашата.Не е била тройкаджийка, беше отличничка не само в класа си.Но пък то и днес е така, минал изпита в Университета с предадена курсова работа, свалена от нета, но се води с висше образУвание.И ти става началник, пардон, мениджър.Шарен свят.

Интересно.
Нашата пък библиотека е наполовина пълна със съвременна американска литература баш от "онова" време.
От Ъруин Шоу, през Уилям Уортън, та до Кърт Вонегът, да не изброявам, няма да ни стигне времето.
И какава ли не друга литература. Малко смешно ми се струва да се изтъква как някой е страдал от липсата на такава.
Опашки имаше за Птиците умират сами и Шогун. Да не забравяме, че бяха "сапунките" на своето време в телевизионния си вариант, съответно превърнали се в мечтаните творби за всяка домакиня.