Аз се радвам на тази тема, защото си имам едно детенце на 4 г. и 9 м., което на Коледа - беше на ръба да "разсекрети" Дядо Коледа. А това от три години е най-добрият приятел на съпруга ми - на "разменни начала" на Коледа радваме взаимно дечицата си. И - накрая - тя дойде до мен и мноооооого тихичко ме попита - "Мамо, този Дядо Коледа много прилича на Калин". Може би защото му е фен от бебе, свикнала е с гласа му в различни варианти, може би защото тя на него му е слабост и за разлика от предишните години той много приказва, много я гушка и накрая инстинктивно направи нещо, което той обожава - щипна й бузата. Аз бях изтръпнала ....... В крайна сметка той се усети и набързо приключи посещението. Но - явно беше мислила доста с малката си главица, защото вечерта ми каза, че истинският Дядо Коледа бил този в детската градина - ...... защото бил с къдрава брада - аз отговорих, че от прегръдки и целувки брадата му се е изправила
Като на мама косата - може и къдрава и права да бъде.Аз считам, че вярата в Дядо Коледа трябва да я има винаги, особено в едно детенце. Както тя самата казва - той е добрият старец и носи радост на всички хора, не само на децата. Затова максимално се старая да поддържам вярата й в крайна сметка - в едно вълшебство, в нещо безкрайно хубаво.
Дано успея!
. Казах й, че е посрещнала дядо Коледа многократно, защото е била послушна и го е заслужила. А сега той се е оттеглил в заслужена ваканция и ще го видим отново след 1 година. 
- говорим за деца във втори клас! 
, трепета, подаръците (изобщо не е за дължително да са ненужни), уюта.. украсите... всичко. Даже коледните песни по радиото и където и да е, коледните филми.. ни най-малко не ме дразнят и не ми идват в повече, напротив - обичам ги. И бих се радвала и децата ми да чувстват така тези дни от годината. Харесва ми и с удоволствие бих им го предала.. разбира се, не само заради подаръците, не - Коледа не е само това. Но и това 
Но в никакъв случай не съдя или не критикувам. Всеки разбира живота по свое му. 
За мен става въпрос за всичко, което стои зад неговия образ - магията от празника, чистота, топлота, наивност, носталгията по детството, надежда и още какво ли не... И аз се надявам детето ми да вярва в него колкото се може по-дълго. Никога няма да забравя своите вълнения, когато баща ми правеше всичко възможно, ама наистина всичко, за да поддържа илюзията жива до максимално късно. Не съм била разочарована, когато със сестра ми (съвсем по естествен път) разбрахме, че не съществува. А днес ме обзема топло чувство, мислейки за това колко сладко е било от страна на родителите ни (особено на изобретателния ни баща) да поддържат магията жива до последно. 
