Е, по-лъмбър, най-лъмбър... Вместо изгорено, след плясък на коприва върху кожата на детските ръчички може да растат косми... (гадно, ама нали помните вашите баби как са ви плашили, с коприва... а знаете ли, че някой не вкусваме коприва по тоя повод?)
- Публикувана: 28 дек. 2011, 17:49 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2015, 19:18 ч.
Постпостмодерен поглед върху приказките
Не помня, Ване, моите баби такива страшилки не са ползвали. 
А дали някой знае кой континент е пръкнал зомбитата? Имам
смътното усещане, че ще да е отвъдокеански. Питам, щото та-
зи вечер 3-годишната ми племенница бе така добра да ме уве-
доми, че бродели по тъмното. На репликата ми "Не думай", ка-
тегорично ми отвърна "Дааа, аз знам!" Няма караконджули, ня-
ма Торбалани. Зомби. Точка. Страшилките вече не са това, кое-
то бяха.
А дали някой знае кой континент е пръкнал зомбитата? Имам
смътното усещане, че ще да е отвъдокеански. Питам, щото та-
зи вечер 3-годишната ми племенница бе така добра да ме уве-
доми, че бродели по тъмното. На репликата ми "Не думай", ка-
тегорично ми отвърна "Дааа, аз знам!" Няма караконджули, ня-
ма Торбалани. Зомби. Точка. Страшилките вече не са това, кое-
то бяха.
Елиза е с копривените ризи, моля, не Елза. Елза "слага край", а сестра ѝ Ана много пее като ѝ е скучно. 
Помня, че баща ми ме плашеше с Торбалан, хехе. Сега за Кица има само чудовища, обща категория.
Африканския. Оттам са преплували към Западноиндийските острови, а оттам контрабандно са се промъкнали към най-близкия западен материк. А след това с Конкорд ни ги изсипаха тук.
Помня, че баща ми ме плашеше с Торбалан, хехе. Сега за Кица има само чудовища, обща категория.
оооо това е най-интересната тема в БГ-МАММА 
не знам как може от години да си цъкам из форума и да не съм попадала на нея. Не мога да смогна да чета назад. Тук са написани всички неща, които мислех, че се въртят само в моя мозък. Оказа се, че проблема на е "в моя телевизор"
........и за да не е гол запис, ако щете вярвайте , но още във възраст" детска градина" в малката ми главичка се зароди въпроса : Как така бащата ще излъже и изостави децата си в гората на произвола на съдбата, а после ни лук ял ни лук мирисъл ще се радва че са се върнали живи и здрави(Хензел и Гретел)
не знам как може от години да си цъкам из форума и да не съм попадала на нея. Не мога да смогна да чета назад. Тук са написани всички неща, които мислех, че се въртят само в моя мозък. Оказа се, че проблема на е "в моя телевизор"
........и за да не е гол запис, ако щете вярвайте , но още във възраст" детска градина" в малката ми главичка се зароди въпроса : Как така бащата ще излъже и изостави децата си в гората на произвола на съдбата, а после ни лук ял ни лук мирисъл ще се радва че са се върнали живи и здрави(Хензел и Гретел)
Всъщност, забелязвате ли как съвременните версии се опитват всячески да оневинят бащата, въвеждайки мащеха в общата картинка. 
В първоначалната версия на Шарл Перо родителите вземат крайно изстрадано решение да оставят децата в гората, за да не ги гледат как умират от глад и с надеждата, че някой може да ги намери и приюти. Говорим за големите гладове във Франция при царуването на Луи ХIV /края на 17в./, когато се комбинират продължителни войни, дъждовни лета и пролети и изключителни зимни студове. Всякаква реколта е съсипана, дивечът изчезва, документирани са много нападения на вълци, които слизат чак до градовете, над хора. Държавата е принудена да внася зърно, но хазната е празна, картофите още не са разпростанени като храна, абе, с две думи - голям мор. И децата ги жертват първи, щото не даянат на глад, не работят пълноценно и винаги могат да си направят нови.
После, преди да се върнат момчетата, на бащата му плащат отписани вече пари, майката отива да купи мръвка и понеже не е яла много отдавна, купува тройна доза, въпреки че са вече само двама. Та така, при плебса всичко се е въртяло около храната, няма място за възвишени чувства, сал един Палечко вкарва умереност и мисъл от всички персонажи.
В първоначалната версия на Шарл Перо родителите вземат крайно изстрадано решение да оставят децата в гората, за да не ги гледат как умират от глад и с надеждата, че някой може да ги намери и приюти. Говорим за големите гладове във Франция при царуването на Луи ХIV /края на 17в./, когато се комбинират продължителни войни, дъждовни лета и пролети и изключителни зимни студове. Всякаква реколта е съсипана, дивечът изчезва, документирани са много нападения на вълци, които слизат чак до градовете, над хора. Държавата е принудена да внася зърно, но хазната е празна, картофите още не са разпростанени като храна, абе, с две думи - голям мор. И децата ги жертват първи, щото не даянат на глад, не работят пълноценно и винаги могат да си направят нови.
После, преди да се върнат момчетата, на бащата му плащат отписани вече пари, майката отива да купи мръвка и понеже не е яла много отдавна, купува тройна доза, въпреки че са вече само двама. Та така, при плебса всичко се е въртяло около храната, няма място за възвишени чувства, сал един Палечко вкарва умереност и мисъл от всички персонажи.
Имайте предвид, че "захвърлянето" на деца сами да се справят с трудности е инициация. Практикува се където както може. Хензел и Гретел хич не са изключение.
А бащата традиционно не се занимава с децата, или поне не с малките деца.
Случаи на човекоядство поради глад имаме през втората световна война включително, та не е особено чудно.
А бащата традиционно не се занимава с децата, или поне не с малките деца.
Случаи на човекоядство поради глад имаме през втората световна война включително, та не е особено чудно.
Имайте предвид, че "захвърлянето" на деца сами да се справят с трудности е инициация. Практикува се където както може. Хензел и Гретел хич не са изключение.
Въпреки че темата взе да придобива несвойствена ѝ
сериозност, това не е за пропускане. Инициацията.
Пандемия от инфантилност на отглежданите в свръх-
защитена среда - едва ли можем да си представим в
пълен мащаб последствията от това.
Много интересно говорите. Продължавайте, моля. 
И мен мрачни чувства ме завладяват като си помисля за това... Но си давам сметка,че и аз съм в кюпа на свръхзагрижените родители най-често. Което е лошо. Щото става несъзнателно. Още по-лошо.
Пандемия от инфантилност на отглежданите в свръх-
защитена среда - едва ли можем да си представим в
пълен мащаб последствията от това.
защитена среда - едва ли можем да си представим в
пълен мащаб последствията от това.
И мен мрачни чувства ме завладяват като си помисля за това... Но си давам сметка,че и аз съм в кюпа на свръхзагрижените родители най-често. Което е лошо. Щото става несъзнателно. Още по-лошо.
Кхм кхм, извинете, но темата започва да бие на сериозност, а аз имам нужда още да се посмея!
Затова и се включвам с въпрос:
Досега безотговорно съм излагала децата на всякакви варварски приказки и явно съм ги осакатила емоционално обяснявайки им прекалено откровено за света.
Може би е късно да опитам вече правилно и политкоректно възпитание, но... посипвам си главата с пепел (или може би сушена коприва стрита на прах?) и задавам въпрос:
Как политкоректно се обяснява на децата произхода на месото? Нали, възпитаваме ги във всемирна любов и ненасилие, дали не е време надписите "свинско", "телешко", заешко", "пиле" да бъдат заменени с по-неутрални наименования, като например "високопротеинов биологичен продукт тип PIG1" или тип "COW7".
Има и много други сфери на живота, където децата могат случайно да се сблъскат с реалността и да получат емоционална травма. Как да ги предпазим?
В този смисъл смятам, че пропускаме важен аспект от ППМ-изирането на приказките- те трябва да носят важна поука в края- например "никога не пресичай улицата без мама докато не навършиш пълнолетие" или пък "опасно е ако се изпотиш и не се облечеш веднага, ще настинеш" и т.н. в този дух. Може би индивидите с нежелателно поведение може да настиват накрая и да изчезват в дън гори тилилейски с треска и течащ нос и рецепта за тинктура от коприва?
Затова и се включвам с въпрос:
Досега безотговорно съм излагала децата на всякакви варварски приказки и явно съм ги осакатила емоционално обяснявайки им прекалено откровено за света.
Може би е късно да опитам вече правилно и политкоректно възпитание, но... посипвам си главата с пепел (или може би сушена коприва стрита на прах?) и задавам въпрос:
Как политкоректно се обяснява на децата произхода на месото? Нали, възпитаваме ги във всемирна любов и ненасилие, дали не е време надписите "свинско", "телешко", заешко", "пиле" да бъдат заменени с по-неутрални наименования, като например "високопротеинов биологичен продукт тип PIG1" или тип "COW7".
Има и много други сфери на живота, където децата могат случайно да се сблъскат с реалността и да получат емоционална травма. Как да ги предпазим?
В този смисъл смятам, че пропускаме важен аспект от ППМ-изирането на приказките- те трябва да носят важна поука в края- например "никога не пресичай улицата без мама докато не навършиш пълнолетие" или пък "опасно е ако се изпотиш и не се облечеш веднага, ще настинеш" и т.н. в този дух. Може би индивидите с нежелателно поведение може да настиват накрая и да изчезват в дън гори тилилейски с треска и течащ нос и рецепта за тинктура от коприва?
...Може би индивидите с нежелателно поведение може да настиват накрая и да изчезват в дън гори тилилейски с треска и течащ нос и рецепта за тинктура от коприва?
... при което пропускат шанса да присъстват на РД на приятелче, на големия концерт на Кока-Кола/Слави/Пайнер /Мюзик айдъл и прочее социалнозначимо събитие /по избор, според интересите/, който пропуск директно ги отпраща в редовете на задръстеняците и повлиява фатално на светския им живот.
Средновековните и просвещенските жестокости
се тресат от завист през жестокостта на лишава-
нето от събитие и поемане към редовете на за -
дръстеняците, да ме прощавате.
А за политкоректно протеиново завършване на
щастливия житейски път - нищо не ми идва на
ума. Само знам, че със зайците проблемът е го-
лям, особено голям.
се тресат от завист през жестокостта на лишава-
нето от събитие и поемане към редовете на за -
дръстеняците, да ме прощавате.
А за политкоректно протеиново завършване на
щастливия житейски път - нищо не ми идва на
ума. Само знам, че със зайците проблемът е го-
лям, особено голям.