Пърси Джаксън препоръчваме! Голямото дете го одобрява!
- Публикувана: 28 дек. 2011, 17:49 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2015, 19:18 ч.
Постпостмодерен поглед върху приказките
Пътуването към себе си, Мамаситий, има форми разни, не е гот така да се категоризираме на едро. Не че аз вече не съм свикнала с вменената ми характеристика на повърхностен и елементарен читател, де, ама на обобщения базирани на литературни или други предпочитания ще продължавам да скачам до края на юнския календар поне. 
Аз да кажа тук, че се сдобих с всички налични книжки от "Страховитото в..." Мисля, че и те са добър материал за допълнителна самоподготовка в училище.
ПП Кои, как' Сийке?
Аз да кажа тук, че се сдобих с всички налични книжки от "Страховитото в..." Мисля, че и те са добър материал за допълнителна самоподготовка в училище.
ПП Кои, как' Сийке?
ПП Кои, как' Сийке?
Тези, които не се ли прочетат в нужния възрастов диапазон, после няма смисъл...
За мен лично Моби Дик е една от най-скучните книги, които съм чела.
Дори и не се опитах. Само няколко кадъра от филма и ми докарват прозявка.
Същото беше и с "Белия зъб".
+10
Аз опитах, но след квазихомосексуалната сцена на първата нощ на Ишмиъл и Как-му-беше-името, не попаднах на нищо обнадеждаващо и се отказах с отчаян вопъл към 50-та страница. Бях на 16, не повторих опита.
Не ми припомняйте Мартин Идън, и аз го четох в напъпваща възраст, що безсънни нощи ми докараха еротоманските фантазии на Рут за тоз червен пролетарски врат.
Властелин - не и не. Period.
Детска литература на абсурда се понамира; спомням си, че в началото на 90-те ми подариха "Приказки за непослушни деца" на Жак Превер, много им се дивих. Разбрах ги години по-късно.
Някои от тях - все още не. Запечатала ми се е една поема за дромадера (едногърба камила) - и по-скоро - финалът и - когато дромадерчето миличко попада случайно на една сказка, на която лекторът се скъсва да повтаря как не бива да се бъркат камила и дромадер, защото едното е с 1 гърбица, а другото - с 2. ("Господа, госпожи мили, не трябва да се бъркат дромадерите с камили.") Дромадерът се комплексира, озлобява, скача на подиума и захапва сказчика. Сказчикът изревава: "Камила! Ухапа ме камила!" и публиката подема: "Камила! Мръсна, мърлява камила!" Поемата завършва с:
"Но дромадерът си беше дромадер
и при това - напълно чист."
Имаше и някакви злостни истории за щраус, и нонсенси, изобщо, тънка книжка с много послания.
Всъщност какви други книги четат сега децата, освен Колибата? Да ги оплюем поред.
дойдохме си на думата
подгответе ме за това, което мога да очаквам в следващите години 
не е приказка, но да си кажа. на празника на мама миналата година стихчето беше нещо от рода: тати ходи на работа и изкарва парички, а мама си седи у дома, готви, чисти, пере ...
подгответе ме за това, което мога да очаквам в следващите години Като се има предвид колко четат днешните деца, в сравнение с родителите си, приготви се психически, че може да викаш "ура", ако случайно го свариш с телефонния указател в ръка.
...
Като се има предвид колко четат днешните деца, в сравнение с родителите си, приготви се психически, че може да викаш "ура", ако случайно го свариш с телефонния указател в ръка.
Като се има предвид колко четат днешните деца, в сравнение с родителите си, приготви се психически, че може да викаш "ура", ако случайно го свариш с телефонния указател в ръка.
не си права.
и щерката чете и двамата синковци не падат по-долу
миналия рожден ден на най-малкия стана литературно четене на единствената подарена книжка. играчките не бяха лоши, но си играеха другите
от мерак да разбере продължението големият синковец беше подхванал Ордена на феникса на английски (
бях си я купила на английски, а на български още не беше излязла).а за чудомир и досега се дърпаме кой да е пръв
Ники, заинтригува ме 
. Обожавам Превер, а идея си нямах, че е писал и приказки.
Дж. Лондон си ми харесваше, като бях малка. Не ми е хрумвало да проверя доколко би ми харесал сега
Относно абсурдите за деца- имах една книжка, "Тайната на оранжевата котка", много беше странна, и точно защото не я разбирах, все я препрочитах
. Обожавам Превер, а идея си нямах, че е писал и приказки.Дж. Лондон си ми харесваше, като бях малка. Не ми е хрумвало да проверя доколко би ми харесал сега
Относно абсурдите за деца- имах една книжка, "Тайната на оранжевата котка", много беше странна, и точно защото не я разбирах, все я препрочитах
Опитвала съм се да отключа интересът към четенето у малкия си син с много способи и много книги. То не беше "Малкият Никола", не беше Ян Бибиян, даже вече съм забравила с какво сме се занимавали.
Това, което отключи интересът му бяха "Дневниците на един дръндьо", после дойде поредицата за страховитото в науката и сега чете "Сатанархеолъжалкохолистичният пунш на желанията" на Михаел Енде. Но определено читател като батко му няма да излезе от него.
"Пуншът", например, е много добра книга, силно препоръчвам.
Това, което отключи интересът му бяха "Дневниците на един дръндьо", после дойде поредицата за страховитото в науката и сега чете "Сатанархеолъжалкохолистичният пунш на желанията" на Михаел Енде. Но определено читател като батко му няма да излезе от него.
"Пуншът", например, е много добра книга, силно препоръчвам.