Публикувана: 30 дек. 2011, 19:40 ч.
Последно мнение: 22 ян. 2012, 07:35 ч.

Неприятна ситуация

9 294
96
1

# 75 4 ян. 2012, 10:39 ч.

Мнения: 2 155

Дали ще липсва пръстен за 1000лв. или играчка за левче - за мен е кражба.
Не бих толерирала подобно поведение.
Против съм събирането на деца по домовете.

# 76 4 ян. 2012, 10:40 ч.

Мнения: 2 172

Цитат на: Акаша в ср, 04 яну 2012, 10:12

Сигурна съм, че ако някой се "саморазправи" с твоето дете ще смениш плочата.

Аз съм изключително справедлив човек и никога не бих допуснала въобще да се стигне до подобна кражба.
И все пак ако въобще се стигне/недай си Боже/ аз ще съм първата,която ще изкопчи истината от детето си.Познавам децата си и знам кога лъжат и кога не.А и един голям човек може да прецени отстрани дали кражбата е извършена именно по гореописания начин.И да се пукнат тези деца от оправдания,ако бижутата липсват ,то е ясно,че са те.
За да се стигне въобще до саморазправа от потърпевшия родител,то това означава,че съм подходила супер безхаберно към ситуацията и не съм си свършила работата като родител Wink

Ако съм направила наистина това,то моля нека да се саморазправят с детето ми Praynig

Не желая да отглеждам малки крадльовци,които може и да не са баш такива,но при няколко невзети мерки и поглаване по главицата,накрая могат и да свършат като такива ooooh!

# 77 4 ян. 2012, 10:44 ч.

Мнения: 202

Зависи какво се има предвид под саморазправяне - едва ли някоя майка ще пребие или по друг чисто физически начин ще се "саморазправи" с чуждо дете. Просто пред чужди хора повечето деца наистина реагират по доста различен начин отколкото пред родителите си, и като нищо биха си признали това, което са направили.

# 78 4 ян. 2012, 10:49 ч.

Мнения: 4 916

Ах, какви категорични изявления "аз никога, моето дете не би го направило, само чуждите са лоши". После все са изненадани.

# 79 4 ян. 2012, 10:52 ч.

Мнения: 1 788

Едва ли са категорични.
По-скоро са категорични за своята реакция - че първата работа ще е да разпитат подробно детето си и че ще се постараят да изобличат лъжата, ако има такава.
А както казах, никак не ми се вярва един родител да не схваща въобще кога детето му лъже или крие нещо.
Ако има такива, то те не, че не схващат, а не искат да схванат. Само и само наследникът да не отрони сърцераздирателна сълза в подкрепа на своята теория и твърдение.

# 80 4 ян. 2012, 11:02 ч.

Мнения: 2 172

Argun.....мисля,че бях достатъчно ясна доколко смятам,че моите деца са безгрешни Peace

При подобна ситуация,вероятно биха били първите заподозрени,поради факта,че са три и контролът е слаб Wink

Именно затова смятам,че трябва доста серизоно да им обърна внимание предварително какво може и какво неможе,именно за да се избегнат подобни ситуации Peace

И все пак ако се стигне дотам,то няма просто да мина с "Ти ли взе бижутата?","Не","Ами ок тогава" ooooh!

Естествено,че първоначално ще каже -"не" от страх Whistling

Идеята е след качествен "разпит" да се стигне до адекватно разрешение на ситуацията.

# 81 4 ян. 2012, 11:58 ч.

Мнения: 931

Подкрепям, че и с чуждото дете трябва да се говори, особено когато може да се предположи, че родителят не си е свършил работата. Детето не е собственост на родителя, и на тази възраст вече трябва да има и някакъв елемент на отговорност към околните, а не само към родителите си. Ако съм родител и съм в подобна ситуация, да, не само, че бих допуснала чуждият родител да говори с моето дете, ами и бих настоявала. Ако съм сигурна, че не е допуснал наистина грешка, ще го помоля да обясни на еди кого си какво се е случило и ще го подкрепя, че му вярвам и че е важно да направи това, за да не се караме с неговите приятели. Важно е, разбира се, и тонът на разговора да е разумен, така че детето да не се почувства като престъпник, а по-скоро като свидетел, чието мнение е много важно за изясняване на случая (а ако наистина е сгрешило, считам, че един възрастен би трябвало да успее да го прецени по реакцията му).

# 82 4 ян. 2012, 19:00 ч.

Мнения: 292

Цитат на: Краси...* в ср, 04 яну 2012, 10:16

Докато има майки като lena1,смятащи ,че на техните "съкровища" всичко е позволено,ще има и престъпници!
Децата не се раждат лоши,родителите ги правят такива!

Не се тревожи. Моят бъдещ престъпник живее много далеч от твоите деца, където има гражданско общество, уважение на личното пространство, престъпниците се наказват и после няма питакни от сорта "свекърва ми се бърка в живота", " бутат ме по улиците", " учителката е груба в отношнието с децата"...

# 83 4 ян. 2012, 20:49 ч.

Монреал
Мнения: 1 469

Не знам, не мисля че е правилно да се говори с детето, а може би пак с родителите. Не би ми било приятно някой да се държи така с моето дете, дори и да е виновно, моя работа и отговорност е да си възпитавам децата. Също така мисля, че един възрастен трябва да провежда сериозните разговори с друг възрастен, един вид pick on someone your own size, не мога да се сетя за еквивалента на този израз бг, но емигрантката ще ме разбере Grinning

Бих провела по-сериозен разговор с родителите, ако не се окажат разбрани хора, бих дори заплашила, че ще се оплача за кражба в полицията. (Това естествено, само ако съм 100% сигурна, че точно това дете е виновно) Това са доста ценни вещи и за една сериозна сума при това, да не говорим за сантименталната стойност, така че не бива да се оставят така нещата.

# 84 4 ян. 2012, 21:21 ч.

Мнения: 1 210

Цитат на: Обич Синеока в пт, 30 дек 2011, 20:28

Като дете (4-5 годишна) успях да разменя своя най-обикновен рапан срещу уникална златна монета от колекцията на бащата на съседчето (по-голям от мен), и то по негова инициатива.

Почти идентично (с разлика във възрастта, 3-4 клас), но при мен размяната беше- моят тенекиен пръстен с лилаво стъкълце за "Граф Монте Кристо" и "Приказки от хиляда и една нощ". Само че нашата размяна стана ясна веднага, на вратата, когато парадно и гордо си тръгнах с книгите. Спряха ме безславно де, но никой не се разсърди, даже всички възрастни ме похвалиха за находчивостта и избора.

Ами обаждай се и разказвай ситуацията. Приятели са, ще разберат; деца са, ще им простиш.

# 85 5 ян. 2012, 02:37 ч.

Мнения: 10

Моето семейство сме дъщеря ми, мъжът ми и аз - и да, гарантирам, че не сме ние. Laughing

Нищо не става за момента - много на зле ми върви новата година - първо тази кражба, после на 1 и 2 януари се накъсах да повръщам и лежах 2 дни.
Най-странното в тази ситуация е , че всичките ми бижута оцеляха при брутална кражба с разбиване на прозореца на втория етаж, явно сме стреснали крадеца, защото беше задигнал само жълтото злато на дъщеря ми - разни неща, подарени й от бабите за първия й рожден ден, а моите неща бяха опаковани в един плик и оставени на стола, явно забравени. това беше преди 2 години. От тогава винаги старателно си покривам бижутата, и ето малко се поотпуснах и то деца да ми ги откраднат - поне да беше истински закоравял крадец. Rolling Eyes

# 86 5 ян. 2012, 03:10 ч.

Мнения: 7 006

Цитат на: гладен емигрант в чт, 05 яну 2012, 02:37

......поне да беше истински закоравял крадец. Rolling Eyes

Майко мила...колко наивен народ ooooh!

..Крадях от 5 годишен,просто така..за спорта.Смея да твърдя,че съм от добро семейство,на военен и човек на изкуството.Едно дете.Грижи,възспитание и контрол,предостатъчни.Не е било и до липсата на материални благини..Напротив..Някъде към двайстата ми година,обаче,май нещо ми омръзна,и вече нямаше адреналин..та спрях Mr. Green

Децата много добре осъзнават действителносттта.Не правят разлика между вещ за 500 или за 5 долара,но осъзнават постъпките си.

# 87 5 ян. 2012, 04:09 ч.

Мнения: 4 303

Неприятна ситуация и до болка позната.
Преди години празнувахме НГ в къщи с две семейства-с едното от които за пръв път.Дъщеря ми/единствено внуче в семейството/беше посъбрала доста солидна сума пари в брой и радвайки се хвалеше с тях и ги показваше.
Още преди да се разотидат нещо ме жегна да потърся парите,но не ги намерих.Сутринта поразпитах детето,ами тука ги сложих,тук бяха.Да,ама не.Местихме дивани,сто пъти преровихме боклука преди да го изхвърлим,няма.
Деликатно подхвърлих на майката от новите гости и чиито деца са по големи и бяха с тях да поразпита дали не са видели къде е било портмонето или къде дъщеря ми е сложила парите и ако иска да наблюдава децата си пък,да види дали няма да почнат да разполагат с повече пари. Нито нещо проучи,нито научи,защити ги,както й се предполага.Предложих да не им казва,че нещо се съмняваме,ако има такова нещо да ги върне без да знаят децата им,да не се чувстват неудобно
когато се срещнем. Това дете обаче никога не ме погледна в очите,никога не ме поздрави и определено подсъзнателно знаеше,че спрямо нас е направил нещо нередно.
Странното е,че мъжът от другото семейство,срещайки майка ми й казал:съвестта ми е чиста за тези пари и след няколко дни загина при трудова злополука/сякаш искал да се изповяда/
Другото момче,научих че е похарчил парите на детето,/от негови приятели/не можах да го докажа,но така и не постигна нищо в живота.Тръгна по това нанадолнище откъдето връщане няма.
Не съм му го пожелала дори.

# 88 5 ян. 2012, 06:45 ч.

София
Мнения: 1 262

И на мен приятелка най-нахално ми открадна новата кукла в детската градина. Опитах се сама да я разоблича, но не ми се получи. Взех баба и отидохме у тях, където девойката най-спокойно си играеше с новата си продобивка на двора. Доста порицание получи от майка си и от баба ми, но не спря. С времето за жалост нещата се влошиха и никак не успя в живота това момиче.
Майка й много се стараеше и й говореше, но не успя да я промени. Явно при определена даденост и родителите не могат да направят много...

# 89 5 ян. 2012, 08:02 ч.

Мнения: 169

Цитат на: kremito в чт, 05 яну 2012, 06:45

Майка й много се стараеше и й говореше, но не успя да я промени. Явно при определена даденост и родителите не могат да направят много...

Както се казва,каквото ти е заложено в гена,нали?
Затова много се дразня, когато някой каже така са го възпитали!

Препоръчани теми

Знаете ли кого видях - 44 тема

Русия 2

Криминални досиета

Какво пробуди вярата ви в Бог?

Причина:

Причина: