Много хубава статия, saluti. Благодаря, Че я сподели.
- Публикувана: 31 дек. 2011, 20:59 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2012, 15:09 ч.
Църквата се произнесе днес.
авторът предлага аргументи и това - да се помисли по темата. може да се помисли някой път, нали? не е вредно.
Религиозните аспекти, обаче, не бива да излизат от рамките на религиозната общност. Те не трябва да влияят при взимането на държавническо решение и точка!
Въпреки, че Божиите хора май не мислят така:
Принципът на разделното съществуване на Църквата от държавата се размива, когато човешкият живот е изложен на опасност.
Май взех да се повтарям.
Време е да изгубя интерес към темата.
авторът предлага аргументи и това - да се помисли по темата. може да се помисли някой път, нали? не е вредно.
Религиозните аспекти, обаче, не бива да излизат от рамките на религиозната общност. Те не трябва да влияят при взимането на държавническо решение и точка!
...
дали, дафина?! когато през 1943 год. църквата се е обявила в защита на българските евреи може би също не е трябвало да се меси в политиката. тогавашният пловдивски митрополит кирил пък въобще не е трябвало да праща телеграма на царя и да заплашва, че ще легне под влака... най-добре е било да се чуят мнения на специалистите по техническите и правните аспекти на депортирането...
не държа да продължаваме спора. но все пак ми се струва, че мисленето не пречи...
Уредено ли е законово у нас даряването на ембриони и практикува ли се? Не питам за даряване за научни цели.
уредено е - не се позволява.
Благодаря, jam. Питах, защото в нета срещнах това. И макар източникът да е чужд сайт, оставя неотговорен въпроса как това е е регламентирано в нашата страна.
да конкретизирам - не може да се дарят ембриони от една двойка на друга.
ако от оплождането на донорска яйцеклетка с донорска сперма се получи ембрион, то неговото трансфериране е позволено. такъв беше случаят с 62-годишната русенка.
но не може на една двойка, която прави инвитро, да й останат, примерно, 5 ембриона, и да ги дари на друга двойка. това не се допуска. идеята е да се избегне именно тоя риск, който много стряска публиката - от получаване на генетични братя и сестри в различни семейства.
докато при срещането на анонимно дарена яйцеклетка с анонимно дарен сперматозоид, вероятността те да се комбинират отново е нулева поради водените регистри.
но не може на една двойка, която прави инвитро, да й останат, примерно, 5 ембриона, и да ги дари на друга двойка. това не се допуска. идеята е да се избегне именно тоя риск, който много стряска публиката - от получаване на генетични братя и сестри в различни семейства.
Мен не ме стряска риска от получаване на генетични братя и сестри. Дори да има такива, вероятността след време да се срещнат, залюбят и създадат деца е много малка.
Стряска ме използването на донорски материал. Донорски яйцеклетки най-вече.
Това с донорството е отделна обширна тема на дискусия, но тя тепърва ще се развива. Вече израсна едно поколение и започнаха да лъсват проблемите.
Ето например в Австралия се стигна до забрана на анонимността при даряване на сперма и това доведе до рязкото намаляване на донорите. Сега четем за скандали с появата по над 100 генетични по бащина линия братя и сестри. За мен е интересно и дали има статистика колко от двойките са останали такива например 10 години след сдобиване с дете, което е биологично за единия и напрактика осиновено за другия и т.н.
И за да не бъда погрешно разбрана за пореден път декларирам, че за мен ин витро-методът в борбата с репродуктивните проблеми е едно от най-великите медицински достижения на миналия век, когато се отнася наистина за лечение на стерилитет и използване на яйцеклетка и сперма от двама партньори и износването на детето от жената. Донорството го приемам само ако се касае за самотна жена и то без анонимност на дарителя на сперма. В никакъв случай не осъждам хората, които използват донорска сперма или яйцеклетки, но според мен това крие много рискове от всякакво естество.
Ето например в Австралия се стигна до забрана на анонимността при даряване на сперма и това доведе до рязкото намаляване на донорите. Сега четем за скандали с появата по над 100 генетични по бащина линия братя и сестри. За мен е интересно и дали има статистика колко от двойките са останали такива например 10 години след сдобиване с дете, което е биологично за единия и напрактика осиновено за другия и т.н.
И за да не бъда погрешно разбрана за пореден път декларирам, че за мен ин витро-методът в борбата с репродуктивните проблеми е едно от най-великите медицински достижения на миналия век, когато се отнася наистина за лечение на стерилитет и използване на яйцеклетка и сперма от двама партньори и износването на детето от жената. Донорството го приемам само ако се касае за самотна жена и то без анонимност на дарителя на сперма. В никакъв случай не осъждам хората, които използват донорска сперма или яйцеклетки, но според мен това крие много рискове от всякакво естество.
Тези над сто полубратя и сестри леко като жълта сензация или фантасмагория ми звучат, ама не би трябвало да се допуска. Няма ли някакви ограничения, контрол? 
има. всичко е описано в Наредба №28 на МЗ за асистираната репродукция и Медицинския стандарт за асистирана репродукция към нея. Агенцията по трансплантации е регистриращият и надзорен орган.
Защо? Каква е разликата с донорството на сперма? Нали все създаденият ембрион ще носи половината от генетичния материал на двойката. В случая с дарена яйцеклетка на бащата.
Разликата е, че при донорството на яйцеклетки се нанася вреда на донорката. (Здравословна вреда имам предвид, моралният аспект не го коментирам, въпреки че въобще не е за подценяване. ) При донорството на сперма не се нанася такава вреда. Освен това не разбирам каква е целта на цялото това сложно начинание при положение, че жената износва дете, което не е генетически нейно. Ако целта е да се почувстват трепетите на бременността и раждането - твърде перверзно ми се струва. Много важен е и въпросът за взаимоотношенията в това семейство. Ако двамата съпрузи държат на себе си и връзката си, те ще останат заедно дори и без деца или ще си осиновят ако държат да имат. Ако за единият от двамата собственото биологично дете е по-важно от партньорът му - по-добре да се разделят.
Тези над сто полубратя и сестри леко като жълта сензация или фантасмагория ми звучат, ама не би трябвало да се допуска. Няма ли някакви ограничения, контрол?
Ограничения сигурно има, но в България не знам кой и най-вече как осъществява контрола. Всички знаем, че сурогатното майчинство все още е забранено, нали? Преди година и половина един професор в публично интевю се похвали, че го практикува тук, в България. Някой от вас да е чул да последваха санкции от така наречените контролни органи?