Ами, не, не може всеки! Аз като бях дете, много ми се искаше да бъда гимнастичка, ама не съм и тръгвала да ставам такава на тяхното ниво, защото беше достатъчно да се сравня с някоя от тях и да разбера, че нямам необходимите данни - те са доста по-нисички и по-мънички от мен като телосложение. Но пък благодарение на упражненията, които правех и измислените съчетания с лентата вкъщи, се сдобих с доста хубаво тяло за тогавашното време. Ако имах майка, която ми набиваше постоянно в главата, че стига да искам, значи мога, щях вероятно да съм много нещастна, когато дойдеше момента даа се явя в залата и да ме отхвърлят (не че не отидох в залата да питам, но то беше само защото с приятелката ми вече бяхме решили да си опитамме късмета и беше срамота да се отказваме). Но пък започнаха да се разкриват други интереси у мен, които родителите ми поощриха, защото са усетили и видяли, че "има хляб" в мен. Малко е тъп този пример, но за това се сетих в момента.
Дори хищните животни не преследват всяка плячка само защото са гладни, а преценяват какви са шансовете им.