С родителите си - да ! Оттам нататък терена е разнообразен, в нормални отношения съм, но не бих отишла да плача на никое роднинско рамо при нужда.
- Публикувана: 4 ян. 2012, 13:48 ч.
- Последно мнение: 12 фев. 2012, 15:53 ч.
Близки ли сте с роднините си?
Честно казано имаме по близки отношения с наши братовчеди отколкото със сестрата на мъжа ми. Последния нож, който ни заби в гърба беше продажбата на апартамента, в който живее и който е на свекъра и покупката на къща. Всичко това спонсорирано и с одобрението на родителите и. Само защото ние живеем в къщата на родителите и на 2-я ет. (майка й и баща и са на 1-я) и тя неможе да се примири с факта че ние живеем в къща, а тя в блок, била се задушавала там. Още повече, че миналата година мъжа ми си скъса задника от работа, за да им ремоинтира апартамента, докато тя пиеше кафе на центъра. Немога да съм близка с човек, който лежи на гърба на родителите си, манипулира ги и чака всичко наготово.
В какви отношения сте с родителите си, братята си, сестрите си, братовчеди, лели, чичовци...? Събирате ли се заедно на празници, говорите ли си по телефона, комуникирате ли с тях във ФБ, скайп?
Иначе е голям сладур и много я обичам. С братовчедите се виждаме много рядко, но се обичаме и уважаваме. Леля и вуйчо са ме гледали като дете, така че нямам проблеми с тях. Баба нямам, а дядо ми-аз се грижа за него. Та, така-отношенията ни с всички са чудесни.
Нямам роднини, с които да не се разбираме. С повечето не сме се виждали от деца(2-ри, 3-ти братовчеди, но се радвам ,че има фейсбук и там се намерихме. Сега се следим там - рожденни дни, празници на децата...Имам 4 първи братовчеда и една братовчедка, със всичките съм в хубави отношения. Майка ми и баща ми не се разбират с на едните родителите, но на нас- децата , не ни пречи това и подържаме контакт въпреки, че не се долюбват. Надявам се, че това няма да ни скара по-нататък във времето.
Имам сестра, която живее в друг град и ми е мъчно, че не се виждаме често.
Имам сестра, която живее в друг град и ми е мъчно, че не се виждаме често.
Да, с по-голямата част. С другата всичко беше ок, докато не се намесиха имотни въпроси. Роднински връзки, градени толкова години, бяха зачеркнати с лека ръка ... Мъчно ми е, че вече не мога да виждам братовчед ми, който страшно обичам, а и той мене, още е малък и няма право на мнение... Надявам се след години да мога да го видя и да сме приятели 
Никой с нищо не ми помага,нито емоционално нито материално.
Това също се числи към чуденката ми.
В какви отношения сте с родителите си, братята си, сестрите си, братовчеди, лели, чичовци...? Събирате ли се заедно на празници, говорите ли си по телефона, комуникирате ли с тях във ФБ, скайп?
С родителите ми съм в близки отношения/което не изключва временни дрязги/. С всички останали роднини независимо по каква линия са съм в нормални отношения спазващи добрият тон. Комуникирам в момента поради местоположението ми по скайп и Фб, но и преди и сега отношенията ни са една и съща плоскост. В БГ се събираме по празници, не е задължително, ако всички искат и нямат други планове. Тегави традиции в тази насока няма, единствено една негласна, бабите искат да видят децата и гледаме да не ги лишаваме от тази им радост.
Близки сме даже с далечни роднини. Никого не сме върнали, който е опряло до нас и на всички прощаваме като са ни загърбвали. От никого нищо не чакам и помагам с каквото мога.
С най-близките като се съберем, правим италианско семейство - къщата се запълва, че и се караме всеки път и се разделяме с целувки.
С най-близките като се съберем, правим италианско семейство - къщата се запълва, че и се караме всеки път и се разделяме с целувки.
Да. Винаги ми е било чудно как е възможно близките да си въртят номера, да си правят мизерии и т.н.
Е, ти сега!
Както е вица, че ако роднина не те прецака, кой? Според мен нещата са такива защото именно човек допуска до себе си най-близките, които знаят всичко за него. И ако някой е недобронамерен, много лесно може да те нарани,манипулира. Така си го обяснявам аз...
Даже доколкото съм чела при наличие на тежко престъпление винаги се търсят заподозрени от близкия кръг на жертвата... То последно време за какви случаи се нагледахме....
Най-големите удари и неприятности съм получавала от роднини. Ако същите неща, идваха от по-далечни, логично едва ли щях да обърна такова внимание. Друго неприятно е, че са роднини на мъжа ми, ако бяха мои зная как да ги лекувам, но там пазя дисциплина. Просто съм ги отписала изобщо от живота си. Благодарна съм поне, че съпругът ми не настоява за сдобряване и не ми се сърди за липсата ми на отношение към въпросните.