Публикувана: 3 ян. 2006, 10:12 ч.
Последно мнение: 8 ян. 2006, 19:19 ч.

И вие ли крещите?

5 129
63
1

# 15 3 ян. 2006, 15:35 ч.

София
Мнения: 1 621

Даа, и аз съм в отбора на викащите. Crazy

Ужасно е, но и аз крещя, макар и не често.Напоследък ме изкарва извън кожа и изобщо не става с тихи обяснения на нормален тон, не викна ли все едно, че не съм говорила нищо. Гадно се чувствам след това, ама иначе може и да не ме забележи, че и казвам нещо.Така е почнала да се прави на ударена напоследък... Whistling

# 16 3 ян. 2006, 15:41 ч.

Мнения: 7 474

Значи не съм само аз !!!!:pray: От мнго спокоен човек се превърнах в истеричка, а колко бой яде детето не е истина! Нямам нерви и това си е, педиатърката ни вика брой до 10 , но не стигам и до 1, после ме е яд , но късно. Дано този период премине, затова се двоумя и за второ дете имам чувството, че ще полудея още повече. Embarassed

# 17 3 ян. 2006, 15:42 ч.

Варна
Мнения: 4 818

И аз, и аз. За което после страдам с дни и ми се спаружва самолюбието, пожълтявам от срам и роня капки сллъзливи. Трудно е със "златната среда". Иначе често успявам да се въздържа от истерия, но като ми се събере в повече е неизбежно да не се развикам. Надявам се сюпрюгът ми да вземе мерки за сплашване и да ми всее респект, та от страх и срам да не врещя като на заколение. Embarassed

УжасТ.. Буца ми заседнала в гърлото...

# 18 3 ян. 2006, 16:30 ч.

Мнения: 2 784

Да си призная, викам често, рядко пошляпвам- през ръцете и по дупето. Тя в момента е във фаза да прави всичко напук. Включва и изключва телевизора през копчето на монитора, скарам и се- отива да дрънчи по щорите, скарам и се- отива да ближе кофата за боклук, скарам и се- натиска копчетата на пералнята все едно е пишеща машина, опитва се да вади предпазителите на контактите, рестартира компютъра(копчето отдавна е залепено, но вече можем и от клавиатурата Rolling Eyes

), бърка в коша за мръсното бельо, яде хартии и цветята, затваря си пръстите в чекмеджетата... Ох, и още има, ама вече не ми се пише. За съжаление, нищо не помага- ни викове, след шляпване по дупето реве обидено, след плясване през пръстите се хили и плясва и тя. Направо съм на ръба на търпението си- откакто проходи, само бели прави, умълчи ли се- значи белята е голяма. Twisted Evil

# 19 3 ян. 2006, 20:10 ч.

Мнения: 1 370

Значи не съм единствената "луда"(мили мами извинете ме за израза, но аз така се наричам, след една подобна ситуация). Не мога да се позная. Крещя, като абсолютна истеричка. Държа се по странен, абсолютно непознат за мен начин. И то със собственото ми дете, където не съм повишавала тон през живота си, на който и да е. После, започвам да рева като магарица, защото се обвинявам, че за всичко съм виновна аз. Детето ми няма грам вина, че аз съм го родила. Той е толкова мъничък, а аз му викам като някоя вещица над главата. Напоследък започвам да се сдържам, защото се чувствам адски гузна пред него. Мисля си, че ще ме намрази и от този тип други разсъждения. Аз имам стрес от неговото плачене. От както се е родил, много ми плачеше, да не кажа че много рядко спираше. Направо до полудяване. По цял ден сам сама. И досега като го чуя да плаче, ставам друг човек, излизам от собствената си кожа. Cry

# 20 3 ян. 2006, 20:12 ч.

Мнения: 934

Уф, и аз викам. А знам, че не трябва. Защото, колкото повече викаш, толкова повече викаш - и толкова по-малко ефект има. Да не говорим как си съсипвам нервите. Чак се отчайвам на моменти. Единствено помага да се настроя предварително за целия ден, че няма да крещя, а ще търся други средства.

# 21 3 ян. 2006, 20:36 ч.

Мнения: 7 430

Не, за което съм много благодарна на мъжа ми че ме направи от истеричен човек - нормално същество и понякога направо се чудя на самата себе си До сега да съм извикала един път най-много и отва е...ама като станат две си представям как започвам да викам

# 22 3 ян. 2006, 20:43 ч.

Мнения: 5 577

Крещя и то доста. И на детето и на мъжа ми. Стряскат се.

# 23 3 ян. 2006, 20:55 ч.

Варна
Мнения: 6 873

Все по-рядко по малката и все по-често по големия.
Добро и послушно ми е дребното ама понякога преиграва и ме дразни. Снощи се разкрещях след третото и изчезване от банята - вместо да си измие зъбите като нормален човек, ходи да се крие из апартамента по гол гъз. Ама като и креснах, че ако още веднъж излезе от банята ще и прибера четката и няма да и дам повече никога да си мие зъбите, миряса.
Рядко, но се случва да имам и угризения ...

# 24 3 ян. 2006, 21:04 ч.

Мнения: 1 489

Е, момичета, вие направо ме успокоихте, че не съм единствената.Мислех си че вече полудявам.Особено днес на обяд като не искаше да яде и аз така й се развиках,че после ми стана жал.Ама наистина ме изкара извън нерви.

# 25 3 ян. 2006, 21:33 ч.

Мнения: 2 006

Ами и аз крещя понякога,няколко пъти дори я натупах по памперса и после не спрях да рева Cry

Ами влезнала в тоалетната и заключила вратата Rolling Eyes

Аз стоя пред вратата вече в истерия, а тя си пуснала водата от мивката и си крещи вътре от кеф ooooh!

Аз вече готова да викам съседи на помощ, добре, че се сети да отвори Heart Eyes

Ами нашляпах я,но после се замислих, аз къде гледам и ревах цяла нощ Confused

Та случва ми се и на мен да изтрещя Crossing Arms

# 26 3 ян. 2006, 22:47 ч.

Мнения: 1 645

О да, крещя , като някоя истеричка съм.Ама и аз съм нервак по природа,не мога да си запуша устата.Обаче много рядко пошляпвам,трябва да съм пред нервна криза.Забелязала съм,че колкото повече викам,толкова по малко му прави впечатление - имам чувството че вече е свикнал с врявата,а това не е хич хубаво.
Но в последно време някак си се сдържам ,а ако ме ядоса го наказвам в стаята и го пускам само когато го викна.

# 27 3 ян. 2006, 22:56 ч.

ново
Мнения: 5 964

Когато мойто дете беше по-малко и аз бях в този отбор - и виках, и потупвах, водех се от приказката "Бий дупе, да не биеш дупище". Сега е на 6,5 г. и нямам никакви проблеми с нея, на моменти даже съжалявам, че съм крещяла и потупвала, но всички знаем, че има и такива периоди и те отминават. Не съм и повишавала тон може би вече 2-3 години Embarassed

Сега като ме ядоса понякога и казвам, че ще я набия, а тя умира от смях Joy

, защото знае, че това няма да стане. Децата порастват, стават по-разбрани и ние се успокояваме Peace

# 28 3 ян. 2006, 23:04 ч.

Мнения: 6 155

Цитат на: cho4o в вт, 03 яну 2006, 20:10

Все едно за мен си писала - едно към едно Laughing

# 29 3 ян. 2006, 23:24 ч.

Мнения: 1 194

Когато си стоях в къщи да гледам малката бях доста изнервена. не крещя истерично, но губех търпение, повишавах глас понякога, бях неспокойна. Но не, не мога да кажа, че съм крещяла или да съм я била по дупето. Много е мъничка, няма да разбере, само ще се изплаши...
После тръгнах на работа, прибирам се в 18 часа, и макар че съм изморена, съм много по-спокойна и уравновесена, няма и капчица нервност. Понякога сама се учудвам колко съм търпелива към щуротиите на малката. Опитвам се да съм твърда и да не позволявам да прекалява с глупостите.
При мен това беше формулата за да не изкрейзам: да започна работа. Peace

Препоръчани теми

Махане на памперс и биберон - 3

Бързи въпроси и отговори деца -6

Двигателни умения на дете на 1и половина

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Причина:

Причина: