в правопропорционална зависимост от нивата си на естроген и прогестерон.
- Публикувана: 6 ян. 2012, 13:32 ч.
- Последно мнение: 20 март 2012, 10:35 ч.
Как се чувствате в кожата си?
Отлично се чувствам-нямам претенции към външността си-тази в огледалото е много по-хубава от това,което съм си представяла,че ще е на почти 33г и с две диванета!В душата ми обаче не е такова положението...но това е едно друго "подкожие"! 
Единствено не харесвам мястото,където преди имах гърди
...е,остатъците им определено не се чувстват добре в кожата си 
,обаче и техния ред ще дойде скоро! 
Единствено не харесвам мястото,където преди имах гърди
...е,остатъците им определено не се чувстват добре в кожата си ,обаче и техния ред ще дойде скоро! 
С годините се чувствам все по-добре в кожата си
Ако говорим за външен вид - да. Кожата на лицето ми е запазена, изглеждам по-млада за възрастта си (45) и то без никаква козметика. Благодаря на съдбата за това. С годините пък опитът и помъдряването явно си личат и често ми казват, че сияя. E, косата ми почна да се прошарва 
, но няма да я боядисвам.
По отношение на фигурата - слаба съм, винаги съм била слаба, но целулитът почна да се проявава още на 30
. Както казва една приятелка, няма all inclusive . Друга моя приятелка е само две години по-млада от мен. Носи къси поли през лятото без чорапи и няма грам, ама грам целулит 
. Но пък кожата й е суха и има доста дълбоки бръчки на лицето..
А за по-важното, дали духът ми е в тялото
- ами чувствам се добре в кожата си но не напълно - доволна съм от себе си, но докато умра, ще има какво да уча, да превръщам болката в сила и знание. Няма как .
, но няма да я боядисвам. По отношение на фигурата - слаба съм, винаги съм била слаба, но целулитът почна да се проявава още на 30
. Както казва една приятелка, няма all inclusive . Друга моя приятелка е само две години по-млада от мен. Носи къси поли през лятото без чорапи и няма грам, ама грам целулит . Но пък кожата й е суха и има доста дълбоки бръчки на лицето.. А за по-важното, дали духът ми е в тялото
- ами чувствам се добре в кожата си но не напълно - доволна съм от себе си, но докато умра, ще има какво да уча, да превръщам болката в сила и знание. Няма как . 
когато нещо не ми харесва просто го променям,вместо да живея с комплекси за малоценност 
Не съм нарцис,но обичам моето АЗ.
С годините станах по улегнала,търпелива,аналитична/от зодията ще да е
/
Огледалото не ми е пръв съветник,но се обичаме взимно.
Не се научих само да контролирам хормоните при ПМС...
тогава светът ми е крив.
Абе харесвам се,колкото и самовлюбено да звучи.
С годините станах по улегнала,търпелива,аналитична/от зодията ще да е
/Огледалото не ми е пръв съветник,но се обичаме взимно.
Не се научих само да контролирам хормоните при ПМС...
тогава светът ми е крив.Абе харесвам се,колкото и самовлюбено да звучи.
С годините се научих да се обичам. Когато бях на около 20 + все исках да се променям, все не бях доволна от себе си, още се търсех. Исках друг цвят на очите, друга коса, друго тяло.
Сега на 30+ се харесвам, дори мисля, изглеждам по-добре от преди 10 години. Все още съм суетна (явно такава ще си остана), но пък съм в хармония с тялото си. Намирам дори леките бръчици от усмивки около очите за чаровни.
Сега на 30+ се харесвам, дори мисля, изглеждам по-добре от преди 10 години. Все още съм суетна (явно такава ще си остана), но пък съм в хармония с тялото си. Намирам дори леките бръчици от усмивки около очите за чаровни.
Имайки предвид, че откакто се "познаваме" с огледалото, все нещо не си харесвам,смятам, че съм постигнала "съвършенството да се приемам такава, каквато съм".
А душевно се чувствам съвсем на място и добре " в кожата си".
Не е конкретно към теб, просто използвам изречението....
Последната година чух подобни изречения и от 2-3 мои познати-как изглеждали добре за годините си (вярно е), а откъм здраве много са го закъсали.
И ми е странно ,при положение, че можем доста по-успешно да влияем на здравето си, отколкото на външния си вид, защо се стига дотам:да полагаме толкова много грижи, за да изглеждаме добре, а проявяваме пълно безхаберие към здравето си.
А душевно се чувствам съвсем на място и добре " в кожата си".
Не съм остаряла видимо, но загубата на здравето е това което силно ме тревожи и не ми дава покой.
Последната година чух подобни изречения и от 2-3 мои познати-как изглеждали добре за годините си (вярно е), а откъм здраве много са го закъсали.
И ми е странно ,при положение, че можем доста по-успешно да влияем на здравето си, отколкото на външния си вид, защо се стига дотам:да полагаме толкова много грижи, за да изглеждаме добре, а проявяваме пълно безхаберие към здравето си.
И ми е странно ,при положение, че можем доста по-успешно да влияем на здравето си, отколкото на външния си вид, защо се стига дотам...
Достатъчни са 15 килограма над нормата, за да си увеличиш сериозно рисковете за инфаркт и сърдечно съдови заболявания.
Освен ако нямаш здравословен проблем, който да води до проблем с външния вид, той е въпрос на елементарна култура и усилия. Макар че и тук наследствеността има значение, защото наднормените килограми при жени тип круша ( около дупето и бедрата) са много по малко рискови от тип ябълка ( около корема и горната част на тялото). При втория тип директно се затруднява работта на сърцето, а пиша само за жените, защото мъжете почти винаги са тип ябълка.
Но ще ми е интересно да прочета колко е лесно да влияеш върху гените си, върху въздуха, който дишаш, ежедневието си, пасивното тютюнопушене от колеги и партньор, дори случайността ако щеш.
И ми е странно ,при положение, че можем доста по-успешно да влияем на здравето си, отколкото на външния си вид, защо се стига дотам...
Достатъчни са 15 килограма над нормата, за да си увеличиш сериозно рисковете за инфаркт и сърдечно съдови заболявания.
Мисля, е пределно ясно, че не става въпрос за генно обусловени болести.
А за масово разпространените от типа високо кръвно, диабет, гастрит, язва на стомаха....да не изброявам.
Дори и да има наследствена обремененост, напълно е възможно чрез начина на хранене и живот да се намали риска да се развие заболяване.
И какво точно имах предвид с предишния си пост:
Когато се установи ,че човек например, започва да вдига кръвно,най-лесния начин е да отиде на лекар, да му предпишат хапчетата и готово.Но никакво усилие да промени начина на хранене, начина на живот , начина на работа....Имам познат, който , колкото пъти го видя, аз или мъжът ми, оплакванията му са все едни и същи-боли го корем, става му лошо, получава киселини....от 20 години е все така.Дали е променил нещо, за да си помогне?Не.Ходи с една шепа хапчета за всичко , пие ги нон-стоп, яде като за последно и се чуди що не му помагат.
Мога още много примери да дам, но мисля, че стана ясно.
Не казвам, че човек може да се излекува от всичко само с добра воля и усилия, но определено масовите стандартни оплаквания, които постоянно чувам, са напълно в личните възможности на оплакващите се.