Съвети за справяне с първоначалния шок

Въпрос на воля и самоуважение е според мен. Като се замисля и аз имам една такава позната, която е така вече 6 години...
Аз съм имала кофти раздели и преди, вярно инициирани от мен, но пак е боляло, и по един или друг начин след време минава...
Което пак значи, че си е до човек. Просто никой не си струва да си го причиняваш заради него.

Самоуважението и самооценката за най-важни в случая. Но има и друго - човек не може да заповядва на сърцето си.

Така е, но постъпката, колкото е по-гадна, толкова по-бързо "убива" любовта.
Може би ако някой прости си тръгне, сърцето страда и се питаш "Защо?"
Но ако е като в моя случай да ти се срине направо всичко и да те оставят да страдаш като куче, защото им било хрумнало, че са влюбени в най-добрата ти приятелка - е от това по-добър анти-любовен хап няма 

Този труден етап от живота, през който всеки преминава, е ПРОЦЕС. А като всеки процес, има начало и край. Вярвам, че край има.
Ето ги моите фази дотук:
1. Шок - тука ми се губи почти цялото лято. Имам не повече от 4 спомена...Действително труден период от живота ми.
2. Гняв, яд, обида - това е периодът, когато мислех как да му отмъстя, когато разправях на приятелки какъв предател е, когато мислех да я причакам оная госпожица и да я спукам от бой. Периодът когато обвинявах и осъждах и двамата. Слава богу, премина, вече не ми минават такива мисли през главата!
3. Отричане - когато бях на тази фаза, не вярвах, че това се случва и мислех, че той ще се върне, че всичко може да е както преди. Едва в този период, сравнително скоро, го видях, по моя инициатива. Е, толкова студ на квадратен сантиментър не съм срещала, сякаш "бяхме най - чужди в света". Едва тук започнах истински да осъзнавам обаче, че съм го загубила, започнах много да го жалея и да плача. Разбира се, простих му всичко, вътре в себе си вече не го обвинявам, само ми е много мъчно.
4. Приемане - струва ми се, че съм на тази фаза вече. Знам, че той, както вероятно и аз, имаме да изживяваме разни неща. Поотделно
Все още обаче ми липсват взаимоотношенията, общуването ни и разни такива приоритети, които има човек, когато не е сам.
blondie_anna от това, което си написала, съдя че си на фаза гняв. Ще бъдеш свободна, когато си безразлична, мила...Воля, самоуважение...да...ама...трудно мога да имам такова общуване с друг, както с този мъж
Знам, че един ден ще съм достатъчно силна да гледам неемоционално на ситуацията. Тогава ще построя само за миг онези мостове, които той взриви с убийствена последователност. Ако поискам.

А, аз отдавна съм прескочила тази фаза, защото това ми се случи преди години, яд ме е, че съм се занимавала като цяло, и заради самата постъпка
А повярвай ми, ще бъдеш в пъти по-щастлива, когато откриеш човек, който те обича истински, уважава и цени, и не те оставя да се натъжиш дори на филм.
Аз открих моя човек, благодарение на този, който ме нарани. Засегна егото ми жестоко, това е. Дори не мисля, че съм го обичала толкова. Но това е от позицията на времето.

В моя случай, надживях засегнатото его, ако не бях, нямаше да ми липсва толкоз, а щях да продължа натък, наранена, но добре.
Любов, уважение, да те цени някой...защо мислиш, че искам точно това? За мене тези неща са само следствие. От онова напасване, което може да се случи, само ако някой е бил, хм, сродна душа. С риск да ме упрекнете, че гледам едностранчиво на нещата...хората са неповторими, поне онези, които имат големи роли в живота ни...а аз искам някой, дето да е друг герой, в същата роля, със същите, или поне подобни реплики Е, как да стане?

Дани, това напасване, за което говориш, се получава, когато ти самата си готова да продължиш напред и да се оттадеш на нова връзка. Ако в съзнанието непрекъснато го сравняваш с преди, значи не си изхвърлила призраците от килера. Трябва да си го наложиш, за да продължиш напред. Създай си нови, твои навици, различни от общите с бившия, не се оставяй на инерцията.

При мен беше лесно, защото и това напасване дори го нямаше, като че ли, просто и аз не знам какво правех в тази връзка. Имам позната, която след 5 годишно съжителство, както си миела чиниите, нейният възлюбен и казал като свърши да си събере и багажа. Това беше преди 6 години, тя сега е на 38, още не го е прежалила съвсем, но иска семейство да създаде и дечица да има. Сама знае в какъв омагьосан кръг е попаднала, ама...  А той отдавна има семейство и дете.

Знам, че е трудно, но животът е безкрайно кратък, за да страдаме по някой, който си е отишъл. 

Аз само бих допълнила: не влизай в същия модел повече, щом не работи.

И честно казано това с неочаквания удар, той се прибира и казва, че си прибира багажа, не трябва да се повтаря. Има знаци знаци знаци, че нещата не вървят. Втория шанс е за това, не за недоверие, но за по-реална преценка кое става, кое не. Какво искаш и какво не върви, ако ще да го влачиш с всичка сила.

Майка ми, като се раздели с баща ми (почти 10г по-възрастен), следващата й връзка (втора и последна; вече 22 години) беше с много по-млад. Без претенциите на баща ми, без неговите проблеми, абе нова връзка с нов човек.

Много, много мъдро. И влюбване имаше и досега си звънят по 5 пъти на ден, а жената беше на 40 като стана таз работа

Според мен много жени влизат в логичната позиция на жертви. Тая нагласа разваля бъдещето, въпреки че е резонна (особено ако си оставена). Трябва да възпита едно полезно самочувствие, че всъщност връзките са винаги възможни и от теб зависи да си избереш мъжа. Та то си е така , поне в моите очи...

Nesiha, подкрепям изцяло!   

  Точно позицията жертва е най-закопаваща, колкото по-дълго се изживяваш така, толкова повече се затваряш за останалите, не само мъже, ами и приятели и т.н. Една жена, когато обича себе си, трябва да издрапа бързо бързо от дупката на самосъжалението, да си върне самочувствието, самоконтрола, защото е най-привлекателна, когато излъчва увереност.

  Пак казвам, животът е твърде кратък, за да циклим на едно място, и от цикленето не става по-добре. По-добре става, когато се обичаш, уважаваш, грижиш за вътрешния и външния си комфорт и поемеш контрол над живота си.

  И това за сигналите също е така, при мен ги е имало в изобилие, но ми просветна едва в последствие.

Бившата ми етърва реши да поеме пътя "ще се грижа за себе си" и тръгна да открива себе си. Още по-активно започна да посещава духовни семинари, да чисти карма, да купува кристали и изобщо, директно да се опитва да се грижи за удара, нанесен й от избягалия с друга мъж.

Да, ама така не става. Човек не се опознава с гледане на пъпа си, а с действие. Пет години уж се грижеше за духовността си, но съвсем подмолно всяко такова действие заявяваше, че тя е жертва и като че ли никога не преодоля травмата, защото непрекъснато си напомняше, че е травмирана, че трябва да направи тази или онази медитация, да отиде при тоя или оня гуру.

Е, аз харесвам формулата- по един месец за всяка година от връзката и мога да кажа, че важи. За този период не съм си поставяла задача да гледам колко съм пострадала, а просто да продължавам напред, физически, умствено и психически. Хванах се с достатъчно задълбочени дейности, които ме измъкват от главата ми и не ми дават време да преразглеждам за н-ти път остарели емоции.

Така че- има грижа и грижа, може много подмолно и негативно под формата на грижа да изпаднете в хронично положение на жертва. Аз се грижа за себе си дотолкова, доколкото да събера ресурс, за да мога отново да давам.

Mamacita Bandida, тези дни порових из ФБ. Та намерих снимки, контакти и бла бла на онзи момък, дет навремето ме беше разбил...И гледам жена му, заради която се и разделихме навремето....И се чудя - добре, де как можа да слезе момъка от "Мерцедес" и да се качи на Трабант да речем..вече ги няма   ? В случая момата може би имаше якото предимство на имотно/парична реститутка....ама дали това беше причината и средствата й? Или между нас нещо се е било случило, което съм изтървала.....
Така, че понякога хората не можем да определим жертви ли сме или нещо друго

При нас аз се изнесох- избягах , защото си беше филм на ужасите.Бой, Бой и  шамари...

Взех си детето и  заминах за провинцията , като живях там 6 месеца сама, докато се събера.

Първата сутрин след като станах и осъзнах , че съм напълно сама  и трябва да с грижа за бебето си  без ничия помощ. Плаках цял ден...

Втората сутрин се чувствах обидена, огорчена и така още 2-3 месеца.

На 4 месец осъзнах колко красиво и кротко дете имам  и си поставих за цел , от тук нататък да се боря , за да й предоставя добър живот.

Започнах да излизам с хора, разходки с майки и т.н.

Започнах дела, за издръжки , за родителски права, смяна на име на детето и т. н.

След първото ми стъпване в Съда на 6 месец от раздалата ни  , си излях цялата ненавист пред съдията........спечелих делото...

Дойдох си в столицата и започнах  да  се боря за щастието   ни ...


Вече след година и половина мога да кажа, че времето лекува  и нищо не изпитвам към  този мъж, нито злоба,  нито обич, нито страдам за него.Жал ми е  понякога за детето , че има  биологичен баща- боклук, но като видя  щастието изписано на усмивката й  .......

Времето лекува!Просто трябва човек да се събере по с време, а не да ближе рани  дълго време..

Marry-Rada  

Казваш баща боклук. Да, чувството е кофти, на моменти ми е мъчно, че нямам от онези бащи, който са истински такива, любящи, добри, опора. Ако го засека моя случайно, се питам защо е такъв, става ми и жал, тъй като тотално съм го игнорирала, но след няколко часа майка ми ми се обажда да ми каже какво пак е сътворил...
Според мен ти си направила най-доброто, не си оставила детенцето ти да живе с него, да се срамува, да страда. По-добре без баща наблизо...

Благодаря
дано все повече и повече жени го осъзнаят, че наистина е по добре сама с детето  , от колкото да се срамува от боклука....

..никой не казва , че е лесно:) лесно няма

Да и моя съвет е Времето лекува раните, както повечето сте писали тук.
Но истината е по-добре сама с деца, отколкото с някакво подобие на човешко същество наричащо себе си мъж