Съвети за справяне с първоначалния шок

Здравей Marry-Rada, прочетох поста ти, съжалявам за това, което си преживяла и се радвам, че си се изправила... Пиша по повод смяна на името на детето ти - аз искам да сменя малкото име на моя син, би ли ме насочила към адвокат и горе-долу каква е процедурата...Може и на ЛС... Предварително благодаря

Ми няма съвети. Както някои беше писал- това е процес. При едни минава леко, при други трудно. Аз съм емоционална, за мен хората са от първостепенно значение, и при мен мина трудно. Зависи от много неща. Съвети..незнам, за всеки важи различно. Според мен много зависи колко е голям финансовия удар. Т.е. как ти се променя животът в материално естество. Т.е. постарай се да не е много. Може би това ми е съветът. Ако можеш да си позволиш да се глезиш, независимо дали с парти, фризьор, храна, пътуване или каквото там ти харесва, минава по-леко.

Извинявай. но чак сега видях съобщението ти Ще помогна с каквото мога.

Име се сменя само ако е обидно, ако  срамно , смешно и т.н.

Аз като  причина изтъкнах, че са ме принудили на сила и това е било условието на бащата, за да признае детето. Казах, че не поддържа връзка нито с него , нито с бабата , чието име носеше.

Но  те пратиха  призовка и на БНД, далиим апротив, но тъй като той  не отваря вратат на призовкари, Съда реши в моя полза.

Всичко се точи около 7 месеца, само защото 3 месеца   протакваше с призовката господина.По принцип  свършва по бързо.

като  хонорар, зависи къде искаш да се води делото.Моето дело  го водих в провинцията и ми излезе около 300-350 лв.

Има и дръги уловки при подобни дела.

Две майки ми писаха преди няколко месеца, техните казуси  бяха различни, но   спечелиха делата си

Ако искаш пиши на лични

 

При мен новината дойде шокиращо, защото нямаше предизвестие...бяхме заедно 11-12 години, а от 10 месеца бяхме и женени. Просто аз отидох на работа, а той след мен ми събрал багажа, тоест само дрехите, занесъл ги на родителите ми, сменил бравата и се покри. Преживях най-кошмарните дни, плаках, страдах...дните бяха безкрайно дълги, а нощите имах чувство, че никога няма да свършат.
Историята повече от банална - видя се с пари и се влюби в шаферката ни, която по това време беше на 22 години и така хитро ни изманипулира и двамата. Целта - пари, облаги и моя живот.
Минах през всички възможни фази - страх, паника, жал, омраза, ходих при врачки  , четох литература, комшийката я бях обърнала на личен психоаналитик. И понеже работата ми е такава започнах да приемам покани за най-различни събития - коктейли, вечеринки, откривания, закривания ... Гадните новини се редуваха на порции - ужасен развод, при който взе всичко за да го постави в краката на другата, арогантно отношение от типа "По велик от мен няма и ще те смачкам"...
Всичко това започна през лятото на 2010г. Към днешна дата съм много по-спокойна, много по-свободна и само за една година ми се случиха толкова прекрасни неща.
Преместих се в друг кварал, правя нещата които наистина ми харесват и всеки ден доказвам на себе си, че може да става само по-хубаво:) Е, боли ме понякога...особенно напоследък през вечер го сънувам как идва да ме моли за прошка и все ми говори нещо...Знам, че времето лекува и знам, че съм близко до пълното ми излекуване:)

Браво! Ти си  силна жена:) 

Avia-na потресена съм от историята ти.
Нещо подобно и при мене, само че другата не е замесена в някаква вендета срещу мен, т.е. няма защо да е искала моя живот.... Той до последно нищо не ми каза, а аз усещах, разбира се. Просто захлопна вратата с "не искам да се виждаме".
Но...не мога да кажа, че ми се е случило нещо хубаво оттогава. Още ми е мъчно за него.
Кураж на теб!

Момичета благодаря ви за хубавите думи. Дори и сега има моменти в които изпадам в "дупки", но пък живота е толкова кратък, че не бива да позволяваме докато някой си вее шапката, ние да пропиляваме безвъзвартно мигове.
даниела_ не очакавай просто от само себе си да ти се случи нещо хубаво...така няма да се получи. Търси хубавото, създавай го.
Когато ме изгони, много хора ми се присмяха и очакваха аз да се проваля. Като вълна ме отписваха от Фейсбук и то хора, които години наред са идвали у дома. Това допълнително ме сдухваше. Бях на дъното.
При мен проработи рецептата - много разговори с близки хора (към днешна дата ми е съвестно като си помисля, как бяха подложени на това да чуят моята история над 1000 пъти  ), силното ми его, което искаше да покаже, че аз ще изляза по силна от тази ситуация, филма "Тайната", книги като "Излекувай душата си", дълги разходки на "моето" си място в планината, вярата във Вселенския разум и др. и др.
За някой друг сигурно всичко това ще му се стори боза, но това е което на мен ми помогна и ме вдигна на крака.
И най-хубавото в личен план - преживях огромна трансформация: станах по-спокоен човек, научих се на търпение, научих се да се обръщам внимание и да се радвам на дребните неща...смятам, че това което се случи ме направи по-добра като човек.
Не се предадох, вечер заспивах повтаряйки си, че от тук може да става само по-добре

Като чета Avia-na и си мисля, как при мен положителните хави не помагат. А и какво има да лекувам, ако са ме излъгали? Да се лекува той...

На мен чуждата страна много ми помага, никъде не съм успявала да се откъсна от проблем така, както като дишам друг въздух, срещам други хора и изобщо пробвам друг живот. Мисля че авторката на "Яж, моли се и обичай" удря в десетката, като се мести за малко в Италия. А ако си в България, повечето места на запад са наистина по-добри от беднотията тук.
Дано повече жени в проблемна ситуация могат да си го позволят...

На една приятелка майка й, след като отгледа децата (въпросната приятелка и брат й) се разведе с бащата-насилник и отиде да работи като най-обикновена камериерка в Гърция. Уцели хубави хора, слънчев хотел, изобщо, има късмет. И там си и изкара цяла история с един албански младеж  . Обичам тая история, тая жена изглеждаше 10г по-млада докато беше там.

Nesiha, ако детето ти е малко не знам дали ще можеш ей така да тръгнеш? Това с тези книги за самоусъвършенстване става ако нямаш деца и хоп-троп отиваш да си лекуваш мъката..... Но има ли деца, първо гледаш икономически да си оправиш нещата понеже на твоя гръб остава всичко!

Да, опцията е малко като за жена без деца... макар че има и немалко майки с втори шанс в чужбина.
Проклета ситуация е да те оставят с малко дете и ограничени средства...

Но се случва много често за съжаление! Втори шанс в чужбина може ако са ти достатъчно големи децата и си хванат сами пътя или ги оставиш тук да ги гледат баби. Последното никога не е било опция за мен..ама хора разни...

Съгласна съм с вас. За радост в конкретния случай ние не успяхме да стигнем до деца и това ме улесни значително. Както казвам аз споделям моя опит, но това не означава, че това е рецепта валидна за всеки.
Nesiha  съгласна съм за пътуванията с две ръце. Някак си проблемите остават назад и ти се струват толкова незначителни. Лошото е, че при връщането реалността те удря с всичка сила.

Да, много пъти ми е минавала през ума опцията за заминаване в чужбина. Ако имаше къде и при кого, бих заминала.

Дани, търси принца да е чуждоземен и ето ти - с един куршум, два заека

Не мога просто да замина, освен , че детето ми е малко, аз записах втора специалност искам градивен живот, а не да съм камериерка в Германия, Гърция и т.н.

Моята рецепта е  - натоварване с  много неща, при мен - втори университет, работа, фирма, идеи и търсене на начин да ги реализирам.Не ми остава време да мисля за него , за стария си живот - нямам време.

За него се сещам само като дойдат датите за  съдебните дела:)