SUPERNATURAL: J-Squared Poяn Squared

Импала, страхотна нова тема

Добре дошли на новите момичета

Хайде да продължаваме с форумния епизод


"Седяха около масата. Възрастната жена, която се беше представила като Лусия Алварес, беше сервирала кафе и енчиладас с пилешко. Беше се наложило Алекс да й даде пари за хранителните продукти, тъй като тя живееше изключително скромно и не би могла да си позволи да осигури храна за още трима човека. При това двама от тях бяха мъже и имаха нужда от по-обилно хранене.
Дийн доволно облизваше пръстите си и клатеше одобрително глава. Беше му много вкусно. Боби стоеше прав до прозореца с чаша кафе в ръка и поглеждаше неспокойно през пролуката между двете пердета.
- Няма да ни намерят тук – успокои го Алекс като се приближи до него.
- Човек никога не знае – отвърна тихо Боби.
- Те не знаят кои сме и защо сме тук. Нямат повод да ни търсят. Заядоха се с нас на пътя просто за да покажат надмощие.
Боби се извърна към не я и я погледна в очите.
- Ако животът ме е научил на нещо, то е, че никой не остава безразличен, когато убият негов човек. А аз гръмнах един от техните.
- В тези групировки хората са взаимозаменяеми. Убиеш ли един, веднага друг заема мястото му – опита се да го успокои Алекс.
Боби поклати мълчаливо глава. Може би тя беше права. Но нещо в него му подсказваше, че вероятно не е. Онези щяха да търсят отмъщение заради накърнената чест, за ради тръпката, ако щеш. Но при всички случаи нямаше да оставят работата просто така.
До вечерта не излизаха от къщата. Само Лусия отиде да напазарува, за да има с какво да приготви вечерята. Докато Алекс й помагаше в кухнята Боби и Дийн почистваха и смазваха наличните оръжия. Ръцете им целите бяха омазани в черно масло, а върху стари вестници на масата се търкаляха какви ли не оръжейни части. Двамата мъже работеха методично, съсредоточено и в пълно мълчание. Пък и какво имаше да говорят – ситуацията беше от ясна по-ясна. Трябваше да са подготвени за всякакви изненади затова беше нужно пушкалата да са в идеално състояние.
Нощта падна неусетно и замени горещия ден. Въпреки това не стана много по-прохладно. От напечената земя продължаваше да излиза мараня и да загрява въздуха. Трудно се дишаше дори при отворени прозорци. Бяха се разбрали да будуват на смени, наблюдавайки двора. Налагаше се да вземат някакви предпазни мерки против неочаквани гости. Никога не пречеше човек да е подготвен.
За щастие нямаха никакви неприятни изненади. Нощта мина спокойно под светлината на пълнолунието. Вездесъщият прахоляк постепенно се беше уталожил и беше станало възможно да се види ясно небето – черно и обсипано с милиони звезди. Из треволяка в двора свиреха щурци. Дъските в старата къща тихо поскръцваха. Идилия. Само да не беше напрегнатото очакване нещо лошо да се случи.
На следващия ден трябваше да пристигне Сам. Той успя да се добере до къщата на Лусия в ранния следобед. Някакво раздрънкано такси го беше оставило пред портата. Той беше уморен и плувнал в пот. Дийн излезе да го посрещне, услужливо внасяйки куфара му вътре.
- Човече – изпъшка той, - какво толкова си помъкнал? Нали уж на почивка бяхте...
- Голям човек съм – отвърна Сам – и дрехите ми са големи. Затова тежат. – Той се поусмихна и добави: - Е, и някое друго пушкало прибрах по път за насам...
Дийн го изгледа хитро.
- Уж на почивка ходи, пък нямаш тен. Май не си стигнал по-далеч от спалнята...
Брат му нищо не каза, но широката му усмивка и блясъка в очите бяха повече от красноречиви.
Влязоха в къщата. Боби пристъпи напред, за да се здрависа със Сам.
- Къде са Хербьорг и Бьорн? – попита той поглеждайки към вратата в очакване, че те всеки момент ще влязат.
- Заминаха си. Независимо каква е по своята същност Хербьорг, в този живот е човек и трябва да ходи на работа.
- Ясно – кимна Боби. – Въпреки че точно сега нямаше да ни е излишна помощта на Бьорн. Понякога е хубаво да имаш под ръка такова силно приятелче...
- Защо, какво се е случило? – изгледа го въпросително Сам и кимна с благодарност на Лусия, която му подаде голяма чаша със студена лимонада. Жадно потопи устните си в напитката и изпи на един дъх почти половината. – Дийн ми каза някои неща по телефона, но сега искам да знам всичко.
В последвалите минути разказаха на Сам за това, което бяха научили от Мигел, за култа на Санта Муерте, за малката схватка с рокерите.
- И какъв е планът? – попита Сам след като внимателно изслуша всичко.
- Трябва някак да се внедрим в култа. Това ще е много трудно – отдалеч се вижда, че сме чужденци. Веднага ще събудим подозрение – обясни Боби.
- Чакай, чакай – прекъсна го Дийн, - защо да се внедряваме?
- Защото – продължи Боби, - по обяд говорих с Мигел. Той има нова информация. Човешките жертвоприношения са зачестили след като в едно от светилищата на Санта Муерте е било призовано древно божество, най-вероятно от някой, който използва култа за собствени цели. Според Мигел трябва да върнем божеството обратно откъдето е дошло. Иначе може да стане много лошо..."

Аз искам да благодаря на Бела за чудесната статия за Джаред. Днес се добрах до списанието и то ми оправи настроението тотално. Затова много благодаря Бела

Мм, прекрасен Джаред, прекрасен  


А забелязахте ли, че държи вратата на Джен докато се качва, макар и натоварен с чанти? Това не мож' го видиш по нашите географски ширини   Край, прекалено много вдигна летвата, оставам си завинаги вярна на супружието   Най-много да отскоча до  стаята за private срещи 

Много благодаря!!! става ми така мило, че вие сте я харесали... вие сте най-тежката критика по тази тема все пак )))))


Импала прегледах набързо и мога да кажа първо : уникален маникюр имаш!!!!!!

 
Вярно е, но коментарът просто ме разби. Като се има предвид фотосите и въобще темата на фотосите и изведнъж коментар за маникюра, който наистина е уникален, между другото. Просто Bella rules
Четох и статията ти за Лил. Не съм ходила, но ми се прииска, въпреки че на френски знам само 2 цели изречения, които не са за пред хора

Ооо, Джаред.Романтичната ми душа се разчувства. Каква късметлийка е Джен.

Страхотно продължение на епизода. 

За снимките от статията пратих ги на лично на Импалка.Ако някой друг проявява интерес да се обади

Солти, прекрасен е подаръка, мерси.
Ще го споделя и с другите.

Белс, благодарение на Джен ( ) и аз прочетох статията... страхотна е! 

Благодаря и тук на Джен . И на Бела . Чудесна статия, любов моя! Хареса ми и като съдържание и като стил. Браво    . При всички положения смятам да кажа на някого от България да ми купи списанието и се надявам да получа автограф някой ден и кой знае, може да е подпечатан с целувка по бронята . Благодаря .

Две промо снимки от 7.12.На Дженсън много му отиват такива дрехи.

Ох сърчицето ми ... Дийно Гангстер ох  

6 епизод оправен  

Ох, мен такава болест ме тресе, че две не виждам 
Но за епизода имам сили 


Същия ден, използвайки прикритието на нощта, отидоха до къщата на Мигел. Налагаше се да говорят с него и да уточнят в детайли своите по-нататъшни действия. Насядаха около масата в задушната всекидневна и оставиха домакинът да им разкаже новото, което беше успял да разбере.
- Оказва се – започна Мигел, - че последните човешки жертвоприношения, най-кървавите и жестоки от всички, са извършени поради комплексна причина. Някой последовател на култа на Санта Муерте го използва за лични облаги. Едно от светилищата на Санта Муерте е било използвано, за да бъде призовано древно божество. Затова е трябвало да бъде извършено жертвоприношение – от една страна за да се умилостиви Санта Муерте задето светилището й е било използвано за друга цел, от втора страна – за да се призове самото божество.
- Кое е божеството? – запита Боби напрегнато.
- Ицли. Древен ацтекски бог на каменния нож и жертвоприношението. Той служи на великия бог Тескатлипока, свързван с нощното небе, бурните ветрове, войната, враждебността, раздорите и предсказанията. Макар да е сред боговете на сътворението, Тескатлипока е враг на Кецалкоатл, Пернатата змия.
- Кец.... кой? – намеси се Дийн.
- Кецалкоатл – велик бог на ацтеките. Та мисълта ми беше за Ицли. Като слуга на Тескатлипока той извършва множество злини. Най-вече в случаите, когато му е поднесено жертвоприношение. Изпълнява всякакви желания стига да е вкусил кръв. Този, който го е призовал, най-вероятно иска от него могъщество, власт, отстраняване на противниците и пари и поради това убива хора. Това е неговият дар за Ицли. Но пролятата кръв не води до нищо хубаво.
- Какво можем да направим, за да го спрем – намеси се Сам. – И Ицли, и призоваващия го.
- Най-напред трябва да разберем кой е човекът в дъното на всичко. След това да направим ритуал, с който да накараме Ицли да се яви пред нас във видима форма. Когато това стане трябва да имаме готовност да го отпратим обратно там, от където е дошъл. Знам как да го направим, има си ритуал. Трудното ще е да извършим първоначалното призоваване. Задължително трябва да използваме копал.
- Какво е копал? – поинтересува се Алекс.
- Това е вид смола. Изпуска силен аромат, когато бъде запалена. Този аромат би трябвало да привлече Ицли. От древни времена копалът е използван за кадене в храмовете. В храма на Тескатлипока в Теночтитлан е пален по четири пъти на ден от жреците. Това означава, че и за боговете от по-нисък ранг, които са му подчинени също ще върши работа. Основният проблем е, че Ицли като бог на жертвоприношението обича кръв.
- Задължително ли е да е кръв? Едно жертвоприношение може да се състои от различни неща – храна, предмети... – каза Сам.
Мигел въздъхн.
- Уви, да. Трябва ни кръв. Но ще използваме животно. Кокошка ще свърши работа, предполагам. Не можем да си позволим да жертваме човек, както е според оригиналния ритуал.
- Ицли, Тескатлипока, Кецалкоатл... – изпъшка Дийн. Всичко е така навързано и оплетено.
- Няма как иначе. Ацтеките като наследници на толтеките преплитат своята митология с тяхната. Има и заемки от други култури – от маите и сапотеките например. Важното е да се разбере обаче, че почти няма митологичен образ, който да е изцяло добър или изцяло лош. Ето например Ицли – от една страна служи на Тескатлипока, но от друга е свързван с богинята на младостта, красотата и раждането Чалчиутликуе. Трябва да разберете следното: едно божество може да бъде призовано за добри или лоши цели в зависимост от това кой аспект от неговата природа се призовава. Ицли също може да се използва за добро.
- Само дето в случая е използван за лошо – измърмори недоволно Боби.
- Така е – съгласи се Мигел. – Затова трябва да го спрем. А това ще стане след като най-напред неутрализираме човекът, стоящ зад призоваването.
- Как предлагаш да го направим? – попита Алекс.
- След два дни има процесия в чест на Санта Муерте. Поклонниците ще тръгнат от края на града и ще стигнат до светилището й, в което е призован Ицли, за да оставят дарове. След като си тръгнат този, когото търсим, ще се върне, за да остави допълнителни дарове за Санта Муерте като благодарност за това, че е позволила да използва олтара й за собствени цели. Нашата цел е да се смесим с тълпата и след това да се скрием някъде покрай светилището и да изчакаме завръщането му.
- Не ми казвай, че ще се наложи да го убиваме! – възрази бурно Сам. – Той все пак е само човек.
- Няма да се наложи – успокои го Мигел. – Достатъчно ще е само да го неутрализираме. Добре ще му дойде да престои вързан в някое мазе. Тъкмо ще има време да обмисли постъпките си. Е – добави след малко той, - и един хубав пердах няма да му се отрази зле. Но сега трябва да се организираме. Предлагам двама от нас да отидат да потърсят копал и останалите необходими за ритуала неща, а останалите да се включат в процесията на Санта Муерте.
- В никаква процесия няма да участвам! – заяви Алекс. – Аз ще търся каквото там е нужно за ритуала.
- Добре – съгласи се Мигел. – Вземи Сам с теб. Много е висок и в процесията ще бие на очи. Намерете и каменен нож, това е един от основните атрибути на Ицли. След това ще дойдете директно при светилището.

Ако някога правят римейк на "Имало едно време в Америка", Дженсън задължително трябва да играе.   Егати, може да бъде всякакъв и да изглежда перфектно

Привет, привет! За много години, живи и здрави

Сварих да изгледам снощи новия епизод.

Малии, как бих го захапала за врата Самиту  
А Дийно, еххх, разкошен мъж!!! Припаднах от кеф, като го гледах в края на серията

Здравейте!

Вчера изгледах най-накрая серията. Добре беше, но малко ми скучнееше. Дийн - разкошен като винаги.  Самито, да вземат малко да го подстрижат и обръснат, че с тия бакенбарди не мога да го трая.

Розе, бързо да оздравяваш! 

Ах, ах! Какви снимки!  Ах, ах! Какво промо!

Гледайте и вие.

             

Източник

Олеее, след тез снимки имам нужда от валидол и мента-глог
Ахх, Дийн!!! 

Злате, благодаря за снимките