И през Драконовата година порой от положителни тестчета ще има - тема 87

Абе все се чудя дали не е правилно "докато писахте" 

Връщам се от ЖК. Всичко е нормално, на 100% бебо е момченце Благодаря за палчетата

Бени, правих първа ФМ, втората ще бъде към 21 г.с. Браво за резултатите
Леле, Пиле, ама твоят мъж като мен... капризен
Естела, моля се за вас сега да не се стига нито до инсеминации, нито до икси или инвитро, а бебчо да се получи много скоро Дано страховете ти скоро бъдат забравени
Ети, успех, мила и дано скоро отново пишеш тук

Внимание, докато пишехте, в темата бяха публикувани 2 нови отговора.

Браво Плодче честит ти сто процентов мъж и как добре звучи 

Меци,да ти кажа при мен ставаше наистина от раз!!!Три пъти съм забременявала,като 2 пъти бяха аборт по желание в тийн годините ми.А третия път вече е на 6 години и 3 месеца.Толкова лесно хващах,че се чудех на себе си. А сега искам и не става.И ме е страх само от времето,че мъжът ми не е първа младост! :peace

Естела предполагам, че страховете ти са основателни, но презумпцията от която тръгват е грешната ..

1. страх ме е и то ужасно много от това,че ще започна нещо толкова сложно - в общи линии от вас се иска да правите секс, а да се прави секс не е сложно, всъщност да се прави секс е интимно, приятно и удовлетворяващо /такова е когато в секса не намесваш емоции свързани с други аспекти/
2. страх ме е дали ще е успешно - в това да създадеш дете успех е относително понятие, понеже това е едно от малкото страни на живота, в която няма победители и победени, съответно няма и провалили се .. освен това няма абсолютно никакъв начин да разбереш какъв ще бъде крайния резултат и да те е страх, е абсолютно безсмислено понеже физическата проява на страха са отделяне на хормони, които пък от своя страна водят, до безсъние, отпадналост, високо кръвно, раздразнение, стрес етц., което пък от своя страна води до общо неразположение на организма, демек сами разкапваме собственото си тяло от където следва какво?! че със съзнателния си страх, сами прее*аваме шансовете си да създадем дете ..
3. страх ме е от това дали ще избера правилния доктор,той ще даде ли всичко от себе си - никой не може да ти гарантира, че ще избереш правилния лекар, понеже всичко е уникално и субектвино, но си длъжна поне да опиташ, ще смениш един, втори, трети, пети лекар, докато намериш човека, на когото да се довериш .. все пак това не е състезание, нито пък е необходимо доказваш нещо на някого ..
4. страх ме е дали ще уцеля момента - няма подходящ момент за тия неща - първо искаме да завършим, после да си намерим работа, после да се докажем професионално, после не знам си какво си и изведнъж се оказва, че е късно и си задаваш въпроса защо са ти били тия другите неща като гонейки ги сме пропуснали други неща .. не казвам, че трябва да сме безотговорни и да превърнем живота си в бизнес със социалното министерство, което чрез социални помощи да ни поддържа съществуването, защото заради създаването на децата си сме останали необразовани, неквалифицирани, а съответно с това и нископлатени, но просто света, в който живеем е прекалено сложно и изисква ужасно много време да подредим приоритетите си така, че с ръка на сърцето да кажем: да, готови сме да имаме дете! времето, в което живеем ни принуждава да жонглираме с нуждите и желанията и да търсим необходимия баланс между тях .. а ако се случи така, че залитнем и изпуснем този баланс, колкото и да е трудно и отчайващо, просто събираме сили и започваме да търсим равновесието отново
5. страх ме е дали ще имаме пари изобщо да започнем - това не можеш да го знаеш, докато не изясните пред какво точно стоите, когато това стане, всичко останало е въпрос на внимателно и подробно планиране, компромиси и най-вече на време
6. страх ме е от всичко,което ще трябва да изживеем - според мен, въпреки всички негативи има и много позитиви на една подобна борба .. какви са те?!?! например опита, който трупаш и който можеш да споделиш и да помогнеш на някой друг, съзнанието, че можеш да се справиш и си се справил с пречките изправили се на пътя ти, съзнанието, че притежаваш характера и способностите на силния и достоен човек, осъзнаването, че детето е дар, а не даденост, осъзнаването, че имаш способността ще превърнеш детето си в личност, с която един ще се гордееш и т.н. и т.н. миличка, няма място за страх, тръгнеш ли по пътя има място само за сила и неизчерпаем оптимизъм, защото всяка наша крачка рисува нашия живот, а не вярвам, че когато дойде деня за равносметка, обръщайки се назад искаме да видим, колебания, съмнения и тъга .. живота е красота, просто трябва да гледаме в правилната посока .. въпреки всичко ние сме уникални, имаме хора, които да обичаме и които да ни обичат, ние сме личности, точно колкото и всички останали, дори ако не и повече и не трябва да забравяме това нито за секунда

Мецинкооо ......... прекрасно е това което си написала! Казвам ти едно голямо благодаря ! Друго не мога да кажа ......   

Благодаря на всички ви!
Перуника ние се борим за бебче от повече от година, но за съжаление имам 2 неуспешни бременности. Дано този път всичко да е наред 

Мецано, добре казано   А иначе ще стискам палци като му дойде времето, аденомът да се е смалил  
Бени, знаех си, че няма да е нещо сериозно  
Блонди, пази се повечко  
Естела, със сигурност инвитрото не е лесна работа, но ако това ще е цената за ревливо бебе, на драго сърце ще я платя   А съм сигурна, че и ти ще го направиш  
Рокси, аз половин година не можах да издържа от нетърпение да разбера дали всичко е наред.
Ети, важното е да си спокойна, за да може и на бебо да му е добре. Дано успееш да се измъкнеш от това гадно състояние, за да можеш да се порадваш на бременността си, а после и на малкото съкровище  
Плодче, браво за хубавите сини гащи  

Плодче, прекрасни новини! Все така да си щастлива след всеки преглед! 

Плодче, честит 100 % мъжкар  
Меци, чудесен пост! Браво!

Лека и бебеносна

 

Имам голям проблем, от 2 седмици имам проблем с  . Прекарвам по 1 ч. в 00 . Пих хапче-пак не помага. Не знам какво да правя. И кафе не помага. Не съм била така от бременността насам. Това е ужасноооооо

Ей, пилета, без никой да се предава! Гледах един филм преди малко и се яко разциврих, ужассс, хормоните ми нИ знаят къде са... уф даже от тел. пиша. Мецито много добре си се изразила! .         Каролке, мисля, че правилно си е "пишехте", понеже е от несвършен вид и има наречие "докато"- така мисля де,  "филолог" съм наполовина : D  Aйде чао и лека вечер

Много кофти. Хапчетата уви не решават проблема, само дават временно облекчение, ако въобще подействат.
Не знам дали си пробвала алтернативите: чаша топла вода (може с лимон и мед) сутрин на гладно, овесени ядки, пълнозърнести храни, много вода (по 30 мл на кг тегло и не по-малко от 1,5 л), плодове (разхлабващи и съдържащи фибри). Опитай да ядеш по-течни храни ако е възможно, забрави за сандвичите и сухоежбината за известно време.
Дано да се оправиш бързо, много е неприятно наистина.

Честито сърчице на Фейт! 
Плодче, добре дошла в отбора на свекървите!   

Уф, още нещо щях да пиша, но забравих какво, а бебан нададе зов...

Не ям суха храна, точно по тази причина. Много ми е зле. Такъв хубав метаболизъм си имах, а какво ми стана. УЖААССС!!

Милата! Гуш-гуш-гуш! Сутрин закусваш ли?