Мариетко, ела си кажи, не минавай само с прегръдките 
Шът, бре шефОт ми е на главата
, от къщи повече. - Публикувана: 10 ян. 2012, 10:41 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2012, 15:20 ч.
Рицарки на Бялото кантарче - 143/Ден първи/
Шът, бре шефОт ми е на главата
, от къщи повече.
Момичета-бъркате малко нещата....Тази ситуация е изключително опасна, заледена улица, кола, деца около колата.Белята е на косъм, после Ума ще лежи някое.....пупупу, пепел ми-ама е реално.Така циганки си бутаха навремето децата под преминаващи коли и после те съдят за пари.Но ако умре някой, страшно е.Не е до подигравки, не е до лузърство , много сериозно си е...
Като житейска ситуация - да. И аз съм го преживявала с колата и ми настръхна косъма.
Но като модел на поведение - не е толкова страшно. Всички сме правили идиотщини като малки. Мои съученик замеряше учителите с чинове, други нападаха една жена със тип самолетчета ма от ония острите. Е, този ми съученик от наркоман и "пропаднал" в момента е прекрасен човек, израстна, спортист е, има фондация собствена, чрез която изграждат вео алеии в София и тн и тн
Та всичко с времето си.
Но като модел на поведение - не е толкова страшно. Всички сме правили идиотщини като малки. Мои съученик замеряше учителите с чинове, други нападаха една жена със тип самолетчета ма от ония острите. Е, този ми съученик от наркоман и "пропаднал" в момента е прекрасен човек, израстна, спортист е, има фондация собствена, чрез която изграждат вео алеии в София и тн и тн
Та всичко с времето си. 
Сол, ясно че агресията не е към мен конкретно. И именно това ме плаши. Плаши ме много.
Джиз, Санит, на мен ми е ясно, че масовката ще смели прекрасни черти от характерите на децата ми, но всичко да си има мярка все пак, ако може
Защото не приемам за нормално да не се безпокоя за децата си, когато са на ски- училище по планини и чукари /примерно/ и да се безпокоя, когато са на училище. 
Джиз, Санит, на мен ми е ясно, че масовката ще смели прекрасни черти от характерите на децата ми, но всичко да си има мярка все пак, ако може
Защото не приемам за нормално да не се безпокоя за децата си, когато са на ски- училище по планини и чукари /примерно/ и да се безпокоя, когато са на училище. 
Санитич, мила, никой не се страхува от поведението, но моделите не са за подценяване>Половината от моите, които посегнаха към лошите модели не са сред нас, а са на два метра под земята, не стигнаха до учене, семейства и деца, останаха си деца за винаги.Като цяло, измъкване от тежките модели става с доза късмет , много воля и помощ и е по-скоро изключение, което потвърждава правилото.
Нужно ли е, следвайки модел, да се бутат под гумите?Да, мен лично не ме е страх от моделът им, от пубертета и т.н.Страх ме е, да не падне някое лошо точно под моите гуми и моите деца да останат без майка, която ще е съсипана и ще лежи някъде, заради това....Страх ме е за мене си и моите деца като изход от такава ситуация.По-добре лузър, но жив, той живота учи в крайна сметка и рано или късно плодовете на успеха се берат.Не на последно място, ако едно дете е отгледано и възпитано адекватно, то не би се подхлъзнало по улея-наричат ме смотан, защото ще знае, че за по-голяма част от хората около него не е смотан, а напротив.
По дадените от теб примери-ако хвърлен чин удари по главата и човек почине, ако пратено замолетче избоде око и човек ослепее?Израсъването е едно, когато не се е стигнало до тежък инцидент по случайност,но ако сучайността е друга и се случи смъртен случай , животът ти не е фондации, спорт и красота...
Извинете за лиричното отклонение....
Нужно ли е, следвайки модел, да се бутат под гумите?Да, мен лично не ме е страх от моделът им, от пубертета и т.н.Страх ме е, да не падне някое лошо точно под моите гуми и моите деца да останат без майка, която ще е съсипана и ще лежи някъде, заради това....Страх ме е за мене си и моите деца като изход от такава ситуация.По-добре лузър, но жив, той живота учи в крайна сметка и рано или късно плодовете на успеха се берат.Не на последно място, ако едно дете е отгледано и възпитано адекватно, то не би се подхлъзнало по улея-наричат ме смотан, защото ще знае, че за по-голяма част от хората около него не е смотан, а напротив.
По дадените от теб примери-ако хвърлен чин удари по главата и човек почине, ако пратено замолетче избоде око и човек ослепее?Израсъването е едно, когато не се е стигнало до тежък инцидент по случайност,но ако сучайността е друга и се случи смъртен случай , животът ти не е фондации, спорт и красота...
Извинете за лиричното отклонение....
Също така, за мен от изключително важно значение е средата. В неподходяща такава възпитание, лични качества и подобни характеристики отиват на толкова заден план, че въобще не остава и следя от тях. За съжаление.
Ох, да сме живи и здрави и дано децата ни / не само нашите собствени/ са не само умни, но и разумни.
Сега, следвайки Сольов съвет, отивам да правя нещА за себе си.
Жиз и ти имаш право. Наистина сценариите за "случване" са много и различни. Понякога можем да направим нещо, друг път ни остава само вярата и надеждата, че то няма да се случи.
Умма - аз пък точно в училище вероятно най-много ще се безпокоя за тях. Там стана като джунгла - оцеляват най-силните и жестоките. Жалко е наистина...
Но не съм съгласна за средата - в определен период от живота ми бях в доста кофти среда. Години по-късно разбрах, че майка ми ми е чела имейлите, носила ги е на психолог, опитвала се е нещо да направи, но нищо нямаше ефект, докато аз самата не се осъзнах и не се откъснах.
Живи и здрави да сме... вярвам във вас и съм сигурна, че каквото и да стане, ще съумеете да изградите прекрасни хора от децата си
И аз отивам на урок по английски
Умма - аз пък точно в училище вероятно най-много ще се безпокоя за тях. Там стана като джунгла - оцеляват най-силните и жестоките. Жалко е наистина...
Но не съм съгласна за средата - в определен период от живота ми бях в доста кофти среда. Години по-късно разбрах, че майка ми ми е чела имейлите, носила ги е на психолог, опитвала се е нещо да направи, но нищо нямаше ефект, докато аз самата не се осъзнах и не се откъснах.
Живи и здрави да сме... вярвам във вас и съм сигурна, че каквото и да стане, ще съумеете да изградите прекрасни хора от децата си
И аз отивам на урок по английски
Щък, благодаря! Чудно стихче, в тон
Умма, не знам как бих реагирала. Смятам, че децата ми също се намират в една леееко стерилна обстановка и нямат досег с такива неща. Не знам нито до кога ще е така, нито как да ги подготвя за другите части на реалността. Не знам и как може да има хора, които се наричат родители, без да се занимават с децата си. Все пак, надявам се на възпитанието, което съм дала на моите деца - дано ще им помогне да реагират адекватно в непредвидени ситуации. Ако не вярвам на тях - значи не вярвам на себе си и има още да се работи. Как - това вече е втори въпрос, за който всеки търси своя отговор.
Санит, браво! Дано повлече кило и за другите.
Джиз, може да е нещо в главата. Като по-малка толкова не исках да ходя на село, че се изривах, ако остана повече от 12 часа. После исках, ама си останаха обривите и не можех. За сиропите - забелязах подобно нещо, но аз ползвам с мащерка и/или босилек. И много чай от билки, дето ги срещаме по опаковките на сиропите.
Пиле, посбут, посбут. За работата от къщи - според работодателя и както си го направиш. Имам познати, дето се чувстваха точно както пише в статията, но имам и други, дето са си поставили границите и са супер доволни. При нас го има като опция, но още не съм го пробвала.
За мен е ден втори сериозен и първи Скарсдейлски. Вчера удържах на 2 литра чай с минимални количества мед, лимонов сок и два портокала. Днес - препечена филийка, ама с добавки не баш по режима. Приемам го като допустимо, щото си беше само това. И три чаши чай без подсладители до тук. Отивам за кафе.
Умма, не знам как бих реагирала. Смятам, че децата ми също се намират в една леееко стерилна обстановка и нямат досег с такива неща. Не знам нито до кога ще е така, нито как да ги подготвя за другите части на реалността. Не знам и как може да има хора, които се наричат родители, без да се занимават с децата си.
Все пак, надявам се на възпитанието, което съм дала на моите деца - дано ще им помогне да реагират адекватно в непредвидени ситуации. Ако не вярвам на тях - значи не вярвам на себе си и има още да се работи. Как - това вече е втори въпрос, за който всеки търси своя отговор.Санит, браво! Дано повлече кило и за другите.
Джиз, може да е нещо в главата. Като по-малка толкова не исках да ходя на село, че се изривах, ако остана повече от 12 часа. После исках, ама си останаха обривите и не можех. За сиропите - забелязах подобно нещо, но аз ползвам с мащерка и/или босилек. И много чай от билки, дето ги срещаме по опаковките на сиропите.
Пиле, посбут, посбут. За работата от къщи - според работодателя и както си го направиш. Имам познати, дето се чувстваха точно както пише в статията, но имам и други, дето са си поставили границите и са супер доволни. При нас го има като опция, но още не съм го пробвала.
За мен е ден втори сериозен и първи Скарсдейлски. Вчера удържах на 2 литра чай с минимални количества мед, лимонов сок и два портокала. Днес - препечена филийка, ама с добавки не баш по режима. Приемам го като допустимо, щото си беше само това. И три чаши чай без подсладители до тук. Отивам за кафе.
Дробчетата са си карантия. И зависи от количеството. И с какво са придружени.
Аз навремето от Дюкан се обринах, например. Втори опит - същата работа. Оттогава месо, пък било то и най-постното на света, в големи количества и без плод, зеленчук и малко хляб за деня - не.
Умма, неприятен случай, но не бих правили генерални изводи за младото поколение от него само. Децата на определена възраст са идиоти И това не зависи ни от родители, ни от домашно възпитание. Е, или не съвсем.
Човек е социално животно и се старае да се впише в заобикалящата го средата. През пуберството го прави по възможно най-тъпия начин, защото преценката е не добра, ценностите - плаващи, а и възможностите за лавиране са по-малко. Всички сме го правили в една или друга степен. И родителите ни не са и подозирали дори. Израства се. Не е най-приятния период, но той и за децата не е лесен.
Решението е в подбора на училището. Каквото и да си говорим, има добри и лоши училища.
Аз пък се чудя какви са тези фондации на 20+ годишно момче!? Санитик, я стой по-далеч от него, нищо, че звучи толкова положително.
Работата вкъщи не ми я хвалете. Шефовете може и да са ОК, но домашните са ....
Аз навремето от Дюкан се обринах, например. Втори опит - същата работа. Оттогава месо, пък било то и най-постното на света, в големи количества и без плод, зеленчук и малко хляб за деня - не.
Умма, неприятен случай, но не бих правили генерални изводи за младото поколение от него само. Децата на определена възраст са идиоти
И това не зависи ни от родители, ни от домашно възпитание. Е, или не съвсем. Човек е социално животно и се старае да се впише в заобикалящата го средата. През пуберството го прави по възможно най-тъпия начин, защото преценката е не добра, ценностите - плаващи, а и възможностите за лавиране са по-малко. Всички сме го правили в една или друга степен. И родителите ни не са и подозирали дори. Израства се. Не е най-приятния период, но той и за децата не е лесен.
Решението е в подбора на училището. Каквото и да си говорим, има добри и лоши училища.
Аз пък се чудя какви са тези фондации на 20+ годишно момче!? Санитик, я стой по-далеч от него, нищо, че звучи толкова положително.
Работата вкъщи не ми я хвалете. Шефовете може и да са ОК, но домашните са ....
Хей, Щъки много яко стихчето
Джиз, нямам идея за сиропа..дано бързо се оправяте с детенце
Рейн, хайде успех и на теб!
Умма, незнам какво да кажа за случката. За съжаление стават все по-зле нещата и занапред незнам и аз какво ще правим..
За работата у дома..ми било ми било тъпо. Аз обичам да съм сред хора..бих издивяла у нас.
Ден първи:
з- портокал
о- пилешко филе на скара, зелева салатка, майонезав- варени яйца и зелева салатка
[/color]
Джиз, нямам идея за сиропа..дано бързо се оправяте с детенце
Рейн, хайде успех и на теб!
Умма, незнам какво да кажа за случката. За съжаление стават все по-зле нещата и занапред незнам и аз какво ще правим..
За работата у дома..ми било ми било тъпо. Аз обичам да съм сред хора..бих издивяла у нас.
Ден първи:
з- портокал
о- пилешко филе на скара, зелева салатка, майонезав- варени яйца и зелева салатка
[/color]
Ден първи!
При мен Ден Втори
Вчера беше белтъчен, броя го за успешен. Вечерта ходих за първи път на фитнес. Беше... разглабящо 
Едва се замъкнах до у нас, хем сериозна издържливост си имам от танците 
След като спах непробудно- ето че вече е Ден Втори- до тук закуска ябълки и боб за обяд. Дано не свърна по грешни пътеки до вечерята. Към 18,00 са любимите танци.
Каня се да заформя физическа активност 4 пъти седмично. Към това ако се прибави и една успешно проведена 90 дневна диета, би трябвало нещата да се получат.
Вчера се качих на кантара във фитнеса. Независимо, че стоях броени секунди на него... мно-о-о-ого ме обиди, гадът
С две ръце се подписвам под съветите на Солчицата за времето, което трябва да отделим за себе си. Две приятелки ми подариха за РД ваучер за козметик, а аз така и не се наканих да отида до сега. Като съм се взела в ръце- да е качествено. Обадих се на козметичката и си ангажирах час за събота.
За работата от къщи- изобщо ме няма. Работя, но крайно неохотно. И се държа не особено любезно, ако ми звънят по работа след 20,00ч. Наскоро ми звъня един в 22,20 и го посрещнах с думите, че е прилично да се звъни по това време само ако си в арест или на смъртно легло. Всичко друго трае отлагане докато се съмне
Хубав ден на всички ви!
При мен Ден Втори
Вчера беше белтъчен, броя го за успешен. Вечерта ходих за първи път на фитнес. Беше... разглабящо Едва се замъкнах до у нас, хем сериозна издържливост си имам от танците След като спах непробудно- ето че вече е Ден Втори- до тук закуска ябълки и боб за обяд. Дано не свърна по грешни пътеки до вечерята. Към 18,00 са любимите танци.
Каня се да заформя физическа активност 4 пъти седмично. Към това ако се прибави и една успешно проведена 90 дневна диета, би трябвало нещата да се получат.
Вчера се качих на кантара във фитнеса. Независимо, че стоях броени секунди на него... мно-о-о-ого ме обиди, гадът
С две ръце се подписвам под съветите на Солчицата за времето, което трябва да отделим за себе си. Две приятелки ми подариха за РД ваучер за козметик, а аз така и не се наканих да отида до сега. Като съм се взела в ръце- да е качествено. Обадих се на козметичката и си ангажирах час за събота.
За работата от къщи- изобщо ме няма. Работя, но крайно неохотно. И се държа не особено любезно, ако ми звънят по работа след 20,00ч. Наскоро ми звъня един в 22,20 и го посрещнах с думите, че е прилично да се звъни по това време само ако си в арест или на смъртно легло. Всичко друго трае отлагане докато се съмне
Хубав ден на всички ви!