НОЕМВРИ месец мина, иде баба Зима!

Привет,

Кой е този замък на Джейк? Имаш ли линк да го видя какво представлява? Моят хубостник със сигурност би харесал нещо подобно...

http://www.mattel.de/spielzeug/geschenke/Jake_Die_Nimmerland_Pir … y;all;all;all;;;1
Шами, това е Май не съм нарекла съвсем правилно, но... Освен това има един на Питър Пан и един на капитан Хук. Питър Пановският го взехме, но Хук е игнориран от игрите и не иска нищо, свързано с него

Здравейте от нас!

Ние залагаме на книжките тази година, че сме се затрупали с играчки - мислим за Питър Пан (обожават и двамата филмите), Емил от Льонеберя и една немска поредица за Малкия рицар Трек (гледам има и на бг преведена)...

Иначе днес празнувахме Коледа в българското училище и видяхме злополучния Дядо с двете имена .
Толкова се старах да запазя фантазията им, не ги водя по магазини да го гледат, виждали са го само в руската детска градина миналата година... И днес Йоши като голяяям, голям батко, забелязал ластика на брадата и ми казва "мамо, той май е само преоблечен като Дядо Мраз/Коледа, видях ластик", направо онемях за две секунди и веднага ми хрумна (добре че имаме случка от преди два дни) "ами, Йоши, сигурно му е въшлясала брадата и са я обръснали, та се е наложило да си сложи такава с ластик, че да го познаем". Другите въпроси бяха дали Дядото говори всички езици по света и защо е бил с по-тъмен костюм от този миналата година "ми защото и той се цапа и преоблича, не може само с един костюм да ходи - цапа, къса, пере, шие..."

Нану, значи така спасяваш дядо Коледа?! Заслужаваш и ти подарък!


Включвам се и аз по темата за подаръците, че още не съм готова. То тъкмо измислихме за рожденните дни...

Засега съм купила само книжки - на Симона взех една коледна с атракции на всяка страничка. На каката също купих втората част на една нейна любима книга.

От дядо Коледа Симона си е поръчала докторски комплект. На каката мераците да става докторка вече се изпариха. Сега твърди, че не можела да понася кръв.  А баба им само се ослушва дали все пак някоя няма да реши да й наследи професията. 

Кажете и другите какво ще подарявате?!

Как е ноемврийската компания?

Добре, че е Утро, та да побутва темата от време на време!   

Аз напоследък въобще не влизам във форума. Имам време за интернет само в моментите, докато приспивам Ели, т.е. докато кърмя и обикновено воайорствам във ФБ.

Сега по същество:
Подаръци купувах много покрай рождените дни. Заложих предимно на Имахинариум. Всички подаръци бяха приети възторжено.
Това обра точките. Тези магнити ги бях харесала още преди две години. Много и играят с тях.
За Йоси взех това, но и Ида много го хареса.
Ида се влюби в това конче.
Колебаех се за това за Ида, но го оставих за друг път.

В общи линии това бяха Подаръците. Имаше и разни други неща, дрешки, обувки, стандартните. За Ида още няколко неща за рисуване. За Йоси разни колички, пожарни.

Горе долу това ни бяха подаръците последните три-четири месеца, че много поводи имахме. Доста са, но ние пък пропускаме Коледната лудост 


И не мога да не ви се похваля с Ида. Тръгнахме на уроци по цигулка. Пиша го в мн. число не само от солидарност, а защото аз я водя и присъствам на целия урок и после го играя "учителка" у дома.
Ето я на мама гордостта. Не е някакъв виртуоз, но учителката ни казва, че за нейната възраст си се справя съвсем добре.
Фук! Фук!

Илка, поздравления за малката цигуларка! Аз лично нямам никакво понятие от музика и не смея да насърчавам собствените си деца в тази област, но щом вие сте се решили, ви желая успех. Кой знае, може пък да има талант.

Интересни играчки показваш. Знаех си аз, че трябва да те подпитам, ама викам си да не те притеснявам... И поръчах към книжката една кукла с дълга коса в комплект с приспособление за плетене на плитки и други аксесоари за коса. Търсех и аз нещо забавно, защото на този етап това върви при нас.
Не помня дали ви казах ние какви подаръци получихме за рожденния ден. Много сполучливи попадения се оказаха, много забавни :

Фабрика за бонбони







Също и робо-фиш, както и хамстерче, което върви.


Да попитам и по друга тема :
Симона е ужасно злояда. Направо ми къса нервите. Уж давам Мултисаностол и пак няма ефект.... Вече просто не зная какво да я правя. Не знам и в детската колко яде, май почти нищо. Да идват вече почивните дни, че малко да я поохраня вкъщи.
Има ли други такива злояди? Нещо, което помага????

Отделно от това тя е в много лошо настроение напоследък. Задържа се на детската вече поредна седмица, а там вместо да й е забавно, за нея е досадно, защото не им позволяват да мърдат много-много, пък тя е свикнала нон-стоп да е в движение. Сега и в студеното време нямаме много разходки навън. Усещам я, че вече има нужда и тя от почивка вкъщи.

Илиянче, нека се занимава детето! Това е страхотно с инструмента, да си развива фините усещания, било моторни, било слухови...
У нас таткото е купил китара на децата и уж подрънкват, но аз самата не му разбирам, а ме е яд, защото обичам да пея и в училище го раздавах и солистка едно време, но стане ли въпрос за ноти, съм абсолютен инвалид - сляпа, глуха, саката отвсякъде. Имах един съученик, който ми беше показал как се пипат струните за началните тонове на една песен на Нирвана и на пиано мога да изсвиря "Мила моя мамо", и това е. Аааа, на "Одата на радостта" учихме нотите наизуст "ми-ми-фа-сол-сол-фа-ми-ре-до-до-ре-ми-мииииии-ре-рееее" 

Венци, от злояди деца не разбирам, нашият едрият удари 23 кила, всичко му се услажда и все ми го хвалят в градината колко е ящен, а аз се чудя как да го ограничавам...
Стискам палци само да не се тормозиш, то детето си знае кога и колко

Момичета, нашият проблем със злоядството супер много се задълбочи последните седмици и започна много да ме притеснява. Преди около 20 дена имали на обяд риба в детската градина и Симона се задавила с кост. Плакала, викали сестрата. Тя ми разказа вкъщи. Учителките нищо не ми казаха. И аз си викам, горкото дете, толкова обичаше риба, а сега се е наплашило и няма да иска да яде сигурно. То с отказа от риба, ако си бяхме останали, песни щях да пея от радост... Наистина отказва да яде риба, НО сега си е въобразила, че във всяка храна има нещо твърдо. Дъвче с часове по една хапка. Често се случва и да иска да изплюе. Водих я дори на лекар, за да й каже човека, че няма кост в гърлото. В ужасен кошмар се озовахме, казвам ви... Направо се чудя какво ще правим... Тя каквато ми е слаба, сега само й трябва да гладува. Вчера имали риба отново на обяд в детската и по нейните думи не хапнала нищо. Помислих, че вечерта ще е прегладняла и бързах да й сготвя пилешка супа и пиле с ориз. Кошмарно се понахранихме. Около един час се молихме и уговаряхме да не плюе, а да гълта. 

Венци, единственото което ми хрумва в момента и което аз бих направила, е да я разсееш с нещо подобно - има една приказка за Баба Меца, която се задавила с кост. В смисъл, това се случва, костта се вади и после всичко е наред... Де да знам, аз разказвам в такива случаи от моето детство истории и обяснявам как страшно няма. И на тях им е интересно, и разбиеат, че това е част от бивота и така се расте. Ако се задавиш с кост, ядеш хляб и такива подобни. В смисъл посочвам и начин сам да си помогнеш, без да се паникьосваш...
Милата Симонка ...

Ох, надявам се, че скоро ще отшуми... Обяснявам нон-стоп. Обаче гледай ти, как се е стресирало детето. Да не предполага човек каква беля може да стане ей така. Тя на моменти се присеща за тая кост, но обикновено все по време на храна.  Ще трябва да се въоръжим с неимоверно търпение. надявам се в почивните дни да я разведрим!

Неприятна история с тая риба.
Преди две години и на Ида й се случи да й заседне кост. Още го помни и винаги като ядем риба се оглежда всяка хапка по 5 пъти. Но си яде. Моите са си ящни, и те като на Нушито. Ида върви към 22кг (118-120см), Йоската е по-фин, само 16кг на 1м. Ели и той върви по техния път.
Аз никога не съм си имала работа със злояди деца, освен племеницата ми, която е на 6.5г. и е тооолкова слаба, макар и почти на килограмите на Ида. Тя е точно както описваш Симона, всяка хапка се дъвче по един милион пъти и с хиляди уговорки за следващата. Много пъти съм им казвала да я оставят да си се храни сама, често все още я хранят с лъжицата, та поне да хапне нещо. Но те не, та не. Та и на теб ще кажа, остави я на мира. Колкото повече я притискаш, толкова повече ще се отвращава от храната. Гладна няма да остане.
А това с приказката е добра идея. Събота-неделя като имаш повече свободно време, може да вземете куклите и да разиграете някаква подбна сценка, но с куклите, без пряко дай говориш на нея за случилото се.
Примерно вземате две барбита и едното се задавя с костичка, костилка, парче орех, нещо. Другото й помага и после заедно се смеят на случилото се. Обърнете го на игра. И не й говори пряко по този въпрос. Ще премине.

Ами, Илка, признавам си, че и аз често храня Симона. Все още. Но ако разчитам на нея наистина съвсем буквално се наяжда с няколко хапки. Дори и когато е казала, че е гладна, което пък се случва изключително рядко. Направо се чудя с какво преживява това дете.   В момента е 15 кг. Иначе на височина расте.   Кака й пък, понеже натрупа някой и друг килограм в пубертета и си мечтае да е кожа и кости, на шега й забранява да дебелее! Аз самата съм била същата като Симона. Но сега вече не съм!!!   Още в първите класове проядох. Та нещата няма да са завинаги такива. Променят се децата. Обаче си е супер неприятно и тревожно, де.
Иначе сценките със задавянето ги разиграваме. И приказки си разказваме. Знам, че ще мине, но е нужно време.

Ние снощи имахме грандиозен концерт на детската - на 24.12. 2013г. ставали 50 години от откриването. В една голяма концертна зала в нашия град децата пяха и танцуваха. Бяха невероятни! Нито едно не ревна, дори и от първа група. Всеки си изпълни ролята перфектно. Имах притеснения за Симона, че може да се спече при вида на пълната зала, щото си пада малко срамежлива. Но благодаря на Господ за щастието, което преживях снощи - тя беше страхотна, изпълни танца без нито една грешка и без никакво притеснение. Жалко, че не успях да направя хубави снимки, за да ви я покажа.
Беше уморителна вечер. Храних я пица по нейно желание. Хапна.

Утро, Алито и тя е от лекотоварните 14-15кг. и въпреки че има бузки е много слаба, клинчетата ни са табу ,защото и седят като панталони. Единстевния ми съвет е да не се вторачваш в това колко и какво изяжда. И Алекс има вечери (седмици) в които вечерята и е бисквити Тутку , но не моля след това, няма дете което е умряло от глад.Има и седмици в които си яде нормално. Иначе яде всичко без кайсии и яйца ( беше повръщала от вируси, но преди това беше яла въпросните две храни и си е втълпила, че е от тях и сега категорично отказва да ги яде).

Шамс, сега видях лентичката ти на бебка, колко бързо лети времето. Как се казва малката?

Айде пак да побутна темичката!

Първо да ви честитя новата година и да ви пожелая много здраве и радост на всички вкъщи!   

Сега да се отчета : Симона попрояде през ваканцията. Купих едно немско сиропче по препоръка на педиатърката и сякаш й се отразява добре за апетита. Иначе сме с кашлица от онзи ден и тая седмица ще пропуснем детската. То и без друго не се натискам. Ей, вече направо до гуша ми е дошло всеки ден да се уговаряме и това дете все да не иска да ходи. Спрях да се надявам, че някой ден ще свикне. Сега се притеснявам как ще я караме първи клас по този начин.  На всичкото отгоре Симона ми е много притеснителна. Вкъщи ни прави на луди да ни командори, но пред по-чужди хора не й се чува гласа - буквално. Говори тихо, едва се разбира. Оказа се, че и в детската била така. А уж все ми обясняват, че през деня е спокойна, че се заиграва с другите деца. Съвсем случайно една то учителките ми го каза това за тихото говорене и направо побеснях - ами нали това ви е работата, бе, предразположете я, намерете начин да я накарате да се отпусне. Тя така ми го заяви, все едно е нещо, което изобщо не я вълнува. 
Направо се чудя какво да правя. Давам им срок до края на тази учебна година и ако не успеят да ми предразположат детето, ще я местя другаде. Не може на 5 години да го е срам да си каже името. Ние в семейството правим всичко необходимо за нормалното й развитие - излизаме на разходки, събираме я с деца на нейната възраст, играем много, шегуваме се. Не сме някакви цербери с нещо ние да я стресираме. Явно, че проблемът е в заобикалящата среда - т.е. детската. М~мка му!

За много години, мамчета! Да сме живи и здрави и всички около нас!

Моите ядат, но това с неяденето ми е до болка познато - аз бях ужасно, ужасно злояда и продядох чак в гимназията. На 6 години тежах нещо от рода на 15-16кг.
Най-лошо е да се настоява да се яде - имам ужасни спомени как баба ми ме е качила на масата в кухнята и гледаме тролеите по булеварда, а тя с лъжица ме налива с топло прясно мляко с мед и сурово яйце вътре - и това - "за подсилване" - просто ужас! обичах да ям 2-3 неща и като казвам ям, искам да кажа, че си хапвах от тях по няколко хапки и това е, но поне не ми ги навираха в устата в клещи.
Утро, разбери какво иска да яде Симона, не може да е съвсем нищо, и ако трябва, слагай й само такова. Пробвай я с пасирана храна, ако стане, стане.
И най-важното - запиши я на някакъв спорт - не да стане шампионка, но да укрепне организма й и да се кали. Мен на 9г ме записаха на художествена гимнастика и не че проядох, но поне не боледувах постоянно. После проядох чак след 8-ми клас,  сега ям като прасе...съдба...