НОЕМВРИ месец мина, иде баба Зима!

Момичета, здравейте, мина много време откакто не съм писала и сигурно сте ме забравили вече...Реших да се допитам до вас, защото вече имам чувството че му изпускам края... С две думи- Габи никак не ме слуша, знае си нейното и не мога по никакъв начин да я убедя, че трябва да изпълнява някои неща. Става въпрос за най-обикновени неща, не за чудеса, например когато дойде време за лягане е някакъв ад- почваме да се приготвяме към 9 а сме готови към 10:30. Съпротивлява се за всяко отделно нещо- за всеки чорап , който трябва да съблечем, бяга и я гоня из цялата къща по 100 пъти , когато отидем да мием зъби това отнема около 20 минути, защото все измисля някакви щуротии и направо не издържам психически вече. Праши на пук и ми се качва на главата във всякакви ситуации, когато нещо се иска от нея.
Опитала съм целия спектър на психологически тактики, до които съм се добрала- е не става и това е. Когато каже , че не иска , няма сила която да я убеди в противното. Опитвам с добро, с разговор, тя се тръшка, аз пак опитвам и така докато не си изпусна нервите и не се разкрещя като пълен ИДИОТ! Е тогава става на моята. Но не може така, побърквам се просто и не мога да се справя със собственото си дете!
След като й се скарам започвам да се тормозя, че съм ужасна майка, че детето ще ме намрази, че й вредя на психиката, че ще й навредя на самочувствието и всички тези неща , които ужасните родители причиняват на иначе прекрасните си деца. А Габи наистина е прекрасно дете, много добра, любвеобилна, мила, енергична и понякога се разбиране невероятно, но понякога ме превръща в чудовище и просто не мога вече да се позная. Ако някой има идеи, приемам всякакви, мисля че скоро ще потърсим и професионална помощ, но не знам аз ли имам нужда повече от психолог или Габи, кой е крив и кой е прав, всичко ми е каша в главата. Не знам след като съм се опитвала да дам най-доброто от себе си, се получава тъкмо обратното на това към което съм се стремяла . Ако съм имала някакви идеи за методите на възпитание, които искам да следвам, те са на пух и прах, защото Габи не споделя същите идеи...и така.

Като гледам във форума не е много популярно да се споделят проблеми, повечето са идеални майки и идеално общуват с децата си, така че режих да не пусна тема , а да споделя просто, докато си режа след поредната караница, на тема "Няма да спя след обед" А аз настоявам да спи, защото има нужда от този съм, защото иначе се преуморява и става нещо ужасно- все едно историята с лягането но умножена по десет. И така...

Сега ще се върна малко назад да наваксам с информацията...
Илка, честито ви нов член на семейството! Да е жив и здрав и много да ви радва   

Сикрет, ако това ще те успокои, при нас положението е абсолютно същото. Симона буквално ме подлудява, тъй като и на нас ни отнема по толкова време за лягане и всички останали ежедневни неща. Следобедния сън за нас също е много спорен въпрос, който обикновено печели Симона.   Справям се по описания от теб начин.  
Но трябва да си призная, че ми се струва една идея по-лесно от преди, когато пак ми се качваше на главата и кривееше. Сега поне може да ми обясни какво, по дяволите, иска и понякога успяваме да се разберем.  
Наскоро прочетох една мъдра мисъл на Стайнбек, според която, ако искаме едно дете да е послушно, просто трябва да го направим щастливо. И се опитвам да я следвам. Когато имам достатъчно време да обърна нужното внимание на Симона определено този метод работи.

Сикрет, въобще не си мисли, че си ужасна майка или че другите се справят по-добре от теб. Просто масово във форума майките искат да се самоизтъкнат като много перфектни в нещо, в което няма начин да си перфектен. Убедена съм, че всички викаме, всички се караме, всички деца в даден момент ни лазят по нервите и ни иде да   
В такива моменти просто дишай дълбоко и обясни на Габи как се чувстваш. Важно е децата да разпознават различните емоции. Ако пред децата се държим само ведро и усмихнато, без да повишаваме тон и без да показваме отрицателните си емоции, то те няма да погат да ги разпознават, а тези емоции са неизменна част от ежедневието ни. За децата е важно да знаят, че съществуват и да знаят как да преодолеят емоционалният пристъп, особено що се отнася до негативните емоции.
Ако детето никога не е виждало мама и татко да се ядосват, да се карат, да викат и попадне в ситуация, в която някой демонстрира яда си към друг, или дори към детето, то няма да знае какво се случва и ще се стресира много повече, отколкото ако мама му е викнала у дома за едно или други и не го е щадила чак толкова.
Нямам предвид да викаме на децата си, а просто да не ги отглеждаме под похлупак Негативните емоции са част от нас и ако винаги ги подтискаме, едно е навредим ан себе си, защото всеки човек си има граници на търпимост и като прелее чашата нещата стават в пъти по-страшни, и второ, вредим на детето, защото няма да го подготвим за реалния живот.

Без срам си признавам, че викам у дома.
Понякога повече, понякога по-малко.
Понякова с основание, друг път - прекалявам.
Винаги обаче като се успокоя обяснявам какво и защо се е случило. Ако Ида ме е ядосала, обяснявам й кое точно в нейното поведение ме е ядосало толкова много. Обяснявам какво съм очаквала от нея. Какво е направила тя, през моите очи, защото за нея винаги всичко е направила както трябва. Карам я да ми обясни поведението си. Често след като поговорим разбирам, че през нейната призма, поведението й е било съвсем оправдано и си давам сметка, че ако съм проявила още съвсем малко търпение е щяло да се случи каквото аз искам, с малко закъснение. Много често причината за конфликтите помежду ни е това, че  просто забравям, че тя е човек със собствено мнение, със собствени желание и няма начин на 100% да се съобразява с моите изисквания, желания, намерения.
Така че, ако се разгорещят нещата просто гледам след това да й обясня какво съм искала от нея, да й обясня защо съм се ядосала (често дори не е тя причината), да й обясня, че това са нормални емоции и всеки има различен начин да се справя с тях. Не пропускам да я прегърна и да й кажа колко много я обичам. Извинявам й се, че съм викала, но я моля да свърши каквото съм я помолила по-рано и тя го върши, дори с усмивка.

изчезвам, че Ели се събуди и ме вика гръмко 
после ще ви пиша нашата нова система за домашни задължения, която за сега работи (вече трети ден) 

Илка, напълно си права! Подкрепям казаното.
Аз също обяснявам всеки път какво ме е ядосало. Не губете търпение - скоро ще пораснат достатъчно и ще станат по-послушни.
Разгледах снимките във фейса. Много, много са сладки трите деца. Да са живи и здрави! Ида е много грижовна кака. Надявам се, че Йоси също помага с каквото може! А бебчо е голям, голям бонбон. 

Сикрет, аз освен че викам, ги и тупам, и хич не ме е срам. Ако на някой не му харесва, да дойде да ги гледа вместо мен. Така че тия "примерните", дето всичко им е наред винаги са ми били съмнителни  говорене му е майката  и много важно за мен е разнообразието - всеки ден нещо различно - дали различни хора, места, преживявания, важното е да има нещо ново, което после да обсъждаме, да се смеем и така.

Не знам дали ново, но определено някакво занимание е нужно. Аз съм забелязала, че положението при нас е най-тежко, когато Симона скучае.   Добре, че обича да рисува, та понякога се занимава известно време с подобни занимания. сега сме на вълна лепенки, апликации, низане на мъниста и всякакви други приложни изкуства. Пластелинът също е добра занимавка.

Аз пак да ви се оплача на тема "баби", пък може да ми олекне... Снощи супер се изпокарах с мъжа ми за пореден път по този въпрос. Симона нещо се поразболя в края на миналата седмица - сополи, кашлица и бонус - подути сливици, дето не може да диша като спи. Стана ясно, че няма да може да иде на градина в понеделник и се наложи да помолим свекърва ми да остане при нея. Още чула-недочула, че детето е болно, следва изявлението "ама вие изобщо не го пускате на градина това дете". От което мъжа ми си прави изводите, че не е налице особено желание да се отглежда Симона.Разбират се за 2-3 дни, въпреки че според мен няма какво да се разбират - детето преди да е оздравяло не може да иде на градина. А да отбележа, че свекърите са пенсионери и двамата и така да се каже нямат някакви ангажименти в ежедневието си. Освен това Симона им се води у тях, а не са задължени да идват у нас да седят цял ден. Минаха трите дена и снощи дилема  какво ще я правим Симона днес. Тя съответно още кашля и е с течащ нос. Мъжът ми ме скастря, че едва ли не аз я изкарвам болна, че съм натоварвала майка му. Баща ми да я бил гледал като не съм искала днес да я пратя на градина. Отиваме взимаме багажа от свекървата. Тя съответно не продумва, че детето още не се е оправило и да остане и днес. Много обидно ми стана, да ви кажа. Да оставим настрана колко е стресиращо в моменти, когато детето не е добре и се налага, да се чудиш на кой да го оставиш. Не се случва за първи път това със свекървата и вече доста се обидих наистина. Знаете как до две години и половина не я е гледала нито за час. След това вече като тръгна на ясла, градина, а аз на работа се е налагало понякога. И никога не сме й оставяли детето ей така за кеф. Винаги е било болно, налагало се е. И каква е тая помощ, дето точно в момент, в който ти трябва, ти се отказва?
А най-много ме подразни мъжа ми, де. Нали винаги трябва да е на страната на майка си?! Много я била гледала. Много, много, колко да е много. Колкото се е налагало. И аз искам да е здраво детето и да си ходи само на детска, но така са малките деца - боледуват често. Нашите да я били гледали. Ами от всички баби и дядовци единствено майка ми още работи, а вече е надминала пенсионната възраст. Вярно на непълен работен ден е - до 13:30ч., но редно ли е да я товаря нея при условие, че другите нямат работа. А баща ми пък е най-възрастния. На дядото ли е работа да гледа детето? И такива едни приятни размисли...
В крайна сметка баща ми я гледа днес.

влизам набързо да споделя нашата с-ма:

разбрали сме се, че като направи нещо, което се изисква от нея, получава "звездичка", а като не го направи " черна точка". примерно ако си оправи леглото сутринта -звездичка, ако си измие зъбите - звездичка, ако се облече без милионните "хайде" - пак звездичка, за яденето, пантофите, абе за всичко, което искам да я накарам да свърши - звездичка. На финала броим звездичките и тя се пръска от гордост. Ако направи нещо много добре, примерно сама се сети да си орпави леглото, да се облече, да си прибере играчките - получава ГОЛЯМА звездичка, или пък червена ,розова, по-специална звездичка. Пръска се от кеф! Обаче ако се намуси или ако се наложи 10 пъти да повторя "хайде" и започне да ми излиза пара през ушите, получава ЧЕРНА ТОЧКА! Елате да видите как се разтичва като чуе за черната точка 

Didanka, аз съм намерила начин за "дисциплиниране" на публично пространство - вместо да шамаря и да ме гледат възмуетно, дискретно щипвам Йоси по дупето и той се превръща в най-послушното дете. 

изчезвам по задачки, че днес времето е супер и да не го изпуснем, че знае ли се кога пак ще се покаже слънцето 

Илка, ние се млатим главно у дома, особено когато са един връз друг или Момо скача от дивана в/у корема на Мая, която лежи на земята отдолу / това им е едно от любимите занимания, а аз направо избеснявам 
иначе на обществени места са кротки, нали не посещаваме много такива, та всичко е ново и обикновено гледат с ей такива очи  и забравят за дивеенето. щипането не действа, та те се щипят постоянно един друг 
Утро 

Здравейте,

Въпроса с възпитанието наистина е доста сложен....а Великите майки са чудесни еднорози . И у дома нещата не са китка, и аз тъкмо днес обяснявах на Дани, че ми е писнало постоянно да викам като луда и да се караме....дано това подейства. И той ми е яко на главата, но аз си мисля, е аз съм единствения виновник - с противното ми работно време се виждаме толкова за кратко, че в стремежа си уж да наваксам пропуснатото  така яко му ходя по гайдата, че се очаква да ми е на главата....Но да сме здрави, все ще си дойдат нещата на мястото.
Даданка, ти съвсем ги изкара зверове тия деца 

Да се включа набързо и аз като спорадична истеричка  . Не е много за смях де, но мисля, че всички сме хора и е нормално да излизаме извън контрол понякога. Мен ме вбесява, когато повтарям неща сто пъти и никой не е чул - ами повишавам тон. На улицата, когато единият пере напред, а другият зацикли като магаре насред пешеходната пътека - е пак крясвам. Дребното пък ни е абсолютно темерутче на моменти, не знам дали съм споделяла, че от неговите ревове се стигна до ситуация съседът да ни обяснява, че ще викал полиция... а аз в същото време съм била с мускулна треска по цялото тяло да го държа да не се тръшка, защото може да се нарани (това покрай зъбите, но си остана навикът да реве по 20-30 минути като не е на неговата, особено пък навън се истерясва да го нося). Имали сме случки да ляга в снега на тротоара под уличните лампи вечерта, отказвайки да се качи в шейната и да върви, трябваше баща му с Йоши да се прибират да оставят шейната и да вземат количката, за да го придвижим - скромно 40 минути рев без прекъсване и никакво уговаряне не помага. Някой път се е случвало да го метна като агне на рамо, за да се приберем вкъщи. Та толкова за рубриката и аз съм човек... Вярно, не се бием, не се удряме, но понякога си викаме. Разбира се в момента, в който се успокоя обяснявам още веднъж защо се е стигнало до тази ситуация и че ги обичам повече от всичко на света, и т.н. Знаят, че не искам да показвам лошата си страна, но има ситуации, в които е неизбежно, което обаче не значи, че ще спрат да са ми най-любимите същества...

Благодаря за мненията, много ми бяха полезни
Аз се усещам, че на моменти се "филмирам" прекалено и никой не е перфектен, нито ние, нито нашите родители, всеки си има недостатъците и никой не е свръхчовек, за да контролира емоциите си така, че да не си изпуска нервите. Аз се ядосвам на себе си най- вече защото знам , че детето е на 4 и не трябва да очаквам чудеса
При нас това също важи  Пък и самата умора от ежедневието направо съсипва, дава пряко отражение на реакциите. Някои неща не биха ме подразнили ако съм си отпочинала и ме е яд, че това че не съм се наспала или съм имала по натоварени работни дни, един вид си го изкарвам на Габи. Откакто ви писах онзи ден афектирана, не сме имали конфликти - на приливи и отливи сме, предполагам, че при всички е така...
Илка ти си герой с три деца, аз едва намирам сили да се добера до леглото с един брой 
Между другото, много ми харесва тази система, която си въвела. Винаги съм искала и аз да направя нещо такова, но не съм много организирана и не ми остава време за никакви проекти. А тези звезди от какво ги правиш и къде ги съхранявате после? Стана ми интересно  Аз вчера се прибрах от работа и какво да видя- мъжа ми пуши доволен на терасата, а Габи чисти с прахосмукачката и сияе- хем той малко да си почине, хем тя доволна  после бърса прах както тя си може...много обича да й се дават някакви задължения "за големи" , де да ми беше и на мен толкова весело докато чистя!

Утро съчувствам ти, огромно напрежение е да не нямаш кой да гледа детето при необходимост Наложи се майка ми да влезе в болница и сега с мъжа ми треперим да не се разболее Габи ПАК. Всяко кихане ми изправя косите, направо...дано устиска, че предния месец почти не е ходила.
Аз не съм писала сигурно от 1 година и ли повече и сега се олях  . Дори не съм влизала във  форума с месеци, свободното време става все по-оскъдно. Кога беше то, като бяха бебета и докладвахме за всяко оригване  Сега си припомних колко е полезно да можеш да обмениш мнения . На мен определено ми липсва контакта с майки на деца на възрастта на Габи , може би затова се тормозя за глупости! Така че ще гледам да влизам по-честичко 

Момичета, влизам с един въпрос или по-точно с молба да чуя и вашето мнение 
Онзи ден Ида супер развълнувана и ентусиазирана започна да скача и да се кълчи около мен, за да ми покажела какъв танц учили в градината. Размахвайки си едната ръка като ласо тя започна и да припява и след 30тата секунда включих коя е песента. Става въпрос за тъй хитовата  Гангнам сайл. Такаа .... Определено отдавна отмина този период от живота ми, в който с кеф се кълчих до зори по барове и дикотеки, така че това, че не си падам особено по този хит би трябвал ода учудва когото и да било. Не държа и всички да имаме сходни музикални предпочитания. Но някак си точно тази песен не ми е особено подходяща за детските уши, еле в детската градина.
Та питам се, и вас ви питам, свършиха ли детските песнички, та децата трябва да танцуват на песен, чието звучене на мен ли лично ми е малко агресивно, с този бас и тези сирени, и всъщност нормално ли е 4.5 годишната ми дъщеря да си припява "хеееееееей, секси лейди!" и да ми обяснява как танцували какичките и как имали много къси полички и им се виждали гащичките (което не било прилично, но песента много й харесвала) 

Много съм им набрала на тия в градината! 

Илка, на нашето тържество за осми март в градината, децата танцуваха заучен танц на тази песен. При което и аз бях , но танца беше хубав, а децата сладки. Алекс също обича да танцува на тази песен и иска да и я пускаме в къщи, според мен им харесва музиката защото е ритмична и едва ли имат представа от смисъла.

Момичета, Юлето е станала мама на чудесна госпожичка - зодия Овен! Да им е жива и здрава и много да ги радва!

Илка, има безброй неща, които не одобрявам наоколо и се сблъсквам с тях всеки божи ден. Не се тормози. Няма как да гледаме децата под похлупак и да ги допускаме само до полезното и правилното. Такъв е животът или по-точно такъв е днешния живот. Не й обръщай внимание за конкретната песничка дали на теб ти харесва или не. Най-вероятно се касае за моментно впечатление и ще премине с времето.
Аз повече бих се притеснила, ако ставаше въпрос за чалга! 

Истината е че всяко време си има своето поколение, което е различно от всяко друго. Лично аз съм установила, че при децата всичко е моментно и отминава. Затова просто се въоръжавам с търпение.

Утро, чалгата вече отдавна отмина. Моя син дори не знае кой е Азис, телефона му е пълен с песни, но няма нито една чалга.