Такива теми обикновено залитат в две посоки. Едните - ама за какво се тревожиш, ама детето не е готово, ама не го стресирай, не го травмирай, не очаквай прекалено много от него, ще проговори от раз, когато реши.... Другите съвсем логично съветват консултация със специалист.
Аз лично смятам, че би било безотговорно и нелогично да не се притесняваш, да не търсиш отговори за себе си какво точно се случва с детето ти и да не се опиташ да го подпомогнеш. И напълно разбирам как се чувстваш.
На твое място не бих чакала, а бих завела детето на логопед. А аз всъщност съм на твое място
Моето дете е на година и 2 месеца. Родена е недоносена, имаше много проблеми в началото, но за щастие ги преодоляхме. Виждам обаче, че изостава с говора. Разбира се масово майките ми казват - не се тревожи, ще проговори от раз, прекалено се фиксираш и пр. и пр. Ами истината е, че аз още не съм се разтревожила на макс, напротив - виждам, че напредва, до бавно. Знам, че ще проговори, защото виждам, че разбира, знае някои неща, напоследък бърбори повече. Но знам също, че сестра ми е с дислексия, диагностицирана чак на ... мисля 14 години, не помня точно. Всички казваха така - няма да се тревожите, всичко е ок и пр. познатия репертоар. А ако бяхме взели мерки навреме, сега нещата щяха да са много по-различни, защото тя имаше индикации за подобен проблем още от 2 годишна. За това аз не обичам да чакам, не обичам да се самоуспокоявам, не обичам да вярвам, че "детето не е готово". Да, може и така да е, но аз като родител смятам, че съм длъжна да му дам възможността да бъде подпомогнато... още повече, че ходенето по логопед не е като ходенето по доктори - то може да бъде интересно, забавно и приятно за детето. За това моето мнение е да се консултираш, както смятам и аз да направя, дори вчера запазих час и съм сигурна, че когато се реагира навреме, с подходящите специалисти и упоритост, всичко си идва на мястото. Всичко ще е наред, просто не оставяй нещата така 
Аз лично смятам, че би било безотговорно и нелогично да не се притесняваш, да не търсиш отговори за себе си какво точно се случва с детето ти и да не се опиташ да го подпомогнеш. И напълно разбирам как се чувстваш.
На твое място не бих чакала, а бих завела детето на логопед. А аз всъщност съм на твое място
Моето дете е на година и 2 месеца. Родена е недоносена, имаше много проблеми в началото, но за щастие ги преодоляхме. Виждам обаче, че изостава с говора. Разбира се масово майките ми казват - не се тревожи, ще проговори от раз, прекалено се фиксираш и пр. и пр. Ами истината е, че аз още не съм се разтревожила на макс, напротив - виждам, че напредва, до бавно. Знам, че ще проговори, защото виждам, че разбира, знае някои неща, напоследък бърбори повече. Но знам също, че сестра ми е с дислексия, диагностицирана чак на ... мисля 14 години, не помня точно. Всички казваха така - няма да се тревожите, всичко е ок и пр. познатия репертоар. А ако бяхме взели мерки навреме, сега нещата щяха да са много по-различни, защото тя имаше индикации за подобен проблем още от 2 годишна. За това аз не обичам да чакам, не обичам да се самоуспокоявам, не обичам да вярвам, че "детето не е готово". Да, може и така да е, но аз като родител смятам, че съм длъжна да му дам възможността да бъде подпомогнато... още повече, че ходенето по логопед не е като ходенето по доктори - то може да бъде интересно, забавно и приятно за детето. За това моето мнение е да се консултираш, както смятам и аз да направя, дори вчера запазих час и съм сигурна, че когато се реагира навреме, с подходящите специалисти и упоритост, всичко си идва на мястото. Всичко ще е наред, просто не оставяй нещата така 
