Епидурална упойка-за и против

  • 56 915
  • 454
  •   1
Отговори
# 375
  • Мнения: 8 242
Хубаво де, нали темата е За и Против епидуралната Simple Smile
Не може ли да приемете, че има мнения и против .. както искате си го обяснявайте.

# 376
  • София
  • Мнения: 2 564

Аз 4 см. получавах 2 дни и половина през първото раждане, чаках, чаках...през второто- за 2-3 часа бях стигнала от 0 до 10. Много по-свежа бях втория път, има разлика...Едно е да раждаш 3 дни буквално, друго е да изкараш късмета всичко да ти се развие бързо и леко както при мен втория път  Simple Smile.
А със сигурност съм издържливо животно- не съм пищяла нито първия, нито втория път...просто и двата пъти беше различно.

Духи-пухи, много арогантно звучиш, блазе ти за ражданията, тези с тежките раждания не са някакви лигли,просто са изтеглили късата клечка. Майка ми едно време мен ме е родила за нула време и се е чудила какво толкова има, после със сестра ми е разбрала защо казват, че раждането боли.

# 377
  • Мнения: 5 391
Аз напълно приемам мнението на онези, които са против.
Не знам раждане около 4-5 часа бързо ли се води или не, но аз мисля, че ако имам късмет да раждам отново, няма да поискам.
Щото след втория път без, не съм се очистила Mr. Green

# 378
  • Мнения: 8 242
Изобщо не са ме проверявали са разкритие, преди да ида в болницата да раждам, как да знам от колко до колко за колко време е станало?!?
Ако бях отишла 2-3-4 дни преди това, може и да ми бяха казали, че имам 2-3-4 см разкритие..
Ама това, че имаш 3-4 см разкритие, не значи, че започваш да раждаш.. Можеш да си ходиш така и няколко дни. А не да се води, че си раждала 1 седмица  Rolling Eyes
Раждането за мен е от 5-6-7 см нататъка..

Изобщо не говоря арогантно.
Казвам, че всеки усеща болката различно.
Това, че аз не съм го усетила като силна болка (разкритието) - не казвам, че не ме е боляло без хич. Но в никакъв случай не непоносимо (за мен).

Та и моето раждане може да е било 3 дни, пък аз да не съм разбрала (щото не съм ходила да ме гледат колко см ми е би разкритието).

То затова се оплакват и от Спешна помощ - как хората съвсем различно преценяват "спешното" си състояние.. От червено гърло до инфаркт.
Същото и с раждането...

# 379
  • Мнения: 2 352
Аз приемам че може и да мине леко, много се надявах, но не стана така, не съм викала също, но някак си тези дето казваме че много боли и искаме упойка сме лигли, а другите, които са чакали да ги заболи много и така и не е станало, са много издръжливи на болка и корави. Аз влязох с нгласата да не искам упойка, но като видях колко време ми отне да достигна 2 см. разбрах че съм изтеглила късата клечка
И, да се редактирам, така, както аз стигах от 2 до 4 см. не мисля че щеше да ти хрумне че не раждаш, може и да греша, но по-скоро съм склонна да смятам че съм права.

# 380
  • София
  • Мнения: 802
Вижте сега, "лиглите" са баш тия хора (и от двата пола), които си позволяват да гледат на света само и единствено от техните си лични стечения на обстоятелствата, без дори да се опитат да влязат в нечия друга кожа. И за кво им е? Те си имат вече свой собствен живот, преживели са нещо, стоят си там на техния позитивен или пък песимистичен пиедестал и съвсем надменно категоризират останалите, които се различават от тях като "лигли". Но нещастието си е тяхно лично.

Момичета, хайде стига се оправдавахте, че ви боли, на КОГО се оправдавате въобще? Имайте си самочувствието на хора и не се обяснявайте на тоя, дето не е нужно. Как може, макар и да живеем в България, толкова силно да ни срутват самочувствието, за нещо, което нито е грешно, нито е неприлично, нито престъпно?! Било то сътрапезници по кафе, било лекарски персонал.
Доказано е, да, доказано е отдавна, че болката се понася от всеки човек с различна търпимост и това е свързано с чувствителността на нервните окончания. Дори японците имат едно изобретение, което първоначално беше предназначено за мъжете по време на раждане - предизвикват им усещания, подобни на контракции, за да бъдели солидарни с болката на съпругите си по време на раждане. В момента се работи именно по "тунинга" на различната болка по степен, защото забелязали доста несинхронни ситуации по време на раждане с изобретението: или съпругът се гърчи като змия и пищи, а жена му го успокоява, или обратното - тя се дере като смъртник, а той едва-едва усеща нещо като болка.

Моля ви, не позволявайте да ви "натирят носа" за нещо, което не зависи от вас! Вие сте всяка възрастна дама, а не някаква вчерашна пикла, че едва ли не да ви обвиняват във фасони! Имайте си човешкото самочувствие!

Дълбок поклон от мен към дамите, които са преживели раждане с дни и въпреки това са се престрашили към още една бременност!   bouquet Много добре зная, за какво става дума - това е израз на вашата огромна любов и истинска жертвоготовност към семейството ви и мъжа до вас. Малко са такива жени. И да, страхът им ги държи на пост във форумите, вместо на диванчето пред сапунките.

Аз имам 2 раждания (95 и 97 гг), тогава нямаше ни форуми, ни упойки, ни искам-не-искам. Само рушвет можеше донякъде да те предпази, и то от грубиянското отношение на медицинския персонал. Или от това, че просто няма да те забравят на магарето - зашита или незашита.
Макар и да раждах само 6-7 чАса, болката при мен беше ааадова. Аз, примерно се сбих с абсолютно целия персонал и тръгнах да бягам от болницата. Раждала съм вързана, честно ви казвам - като луда ме овързаха и само ми движеха главата, за да ми говорят или крещят в лицето. Така че мнооого добре знам, що е то болка. никаква друга болка не ме е побърквала до степен да заприличам на животно - имала съм какви ли не други болезнени ситуации в живота - трая си на болка съвсем мъжки, дори се дразня от всяко човешко пъшкане. И затуй вярвам, че някой и без да е хипохондрик, може да извика Бърза помощ само заради зачервено гърло.

Много благодаря за темата и на всички, които са писали в нея! Макар и да ми отне около седмица всяка вечер, внимателно прочетох всичко дотук и се радвам, че множеството писали в нея са дискутирали темата в приятелски дух и на едно интелигентно ниво. Много от въпросите ви ми помогнаха да оформя донякъде мнение относно епидуралката. Което засега няма да изразявам. Наистина е детинско наивно, че ще изразиш позиция по въпрос, от който нямаш опит Simple Smile Ще докладвам, когато му дойде времето.

Благодаря още веднъж и ви приканвам диалогът да продължи в същия дух на уважение и зачитане на чуждата гледна точка  Hug
И нека все пак разговорът е по темата, а не относно различния праг на болка. Може да направим отделна тема и за това, ако ви се иска.

Последна редакция: сб, 24 ное 2012, 02:08 от Sandalka

# 381
  • Мнения: 347
Не, напротив, аз разбирам тези, които са проитив. Аз самата също бях/съм, знам колко много плюсове има разждането без. Искаше ми се да издържа, но не можах. Просто не звучи добре когато се отрича болката и се слага в кавички...нека от време на време се поставяме на мясото на другия и уважаваме болката му. Всички раждания са различни и ние също сме различни.

Аз от темата за смешната  страна на раждането бях настроена супер позитивно. Когато ми започнаха болезнентите контракции (24 часа преди кря) вече нямах търпение да се засилват и да раждам вече, събирах багажи в един сак "Хавай", все едно отивам на парти. От време на време спирах и се подпирах из къщи и така докато контракциите не зачестиха достатъчно и станаха достатъчно болезнени за да тръгнем. Бях толкова сигурна, че ще родя лесно, майка ми е раждала винаги лесно и бързо и тя също доста допринесе да се чувствам така. Да, ама докато установят, че има родилна дейност и ме нагласят в родилна зала мен вече много ме болеше...ама много и не в кавички. Изпитвах ужас от следващата контракция. Първо си поисках някакво друго по-слабо обезболяващо, с него беше търпимо, но го слагали само до 7мия сантиметър и в някакъв момент ми стана ясно, че е обречена работата. Аз не мога да викам, не виках, но ревях от страх от следващата. Ревях и бях само коса, сълзи и сополи, съответно носът ми се запуши, дишането замина по дяволите...въобще грозна гледка. Когато всичко свърши, мъж ми, който беше с мен, ми каза че по някое време съм гледала като обезумяло животно и си мислел че нещо може да ми е станало и да съм превъртяла  Rolling Eyes Известно време след това имах някаква непоносимост към болка, каквато и да е. На следващия ден мъж ми си играше да се опитва да отскубне един косъм на крака ми, опита веднъж, защото аз озверях и едва успях с нормален тон да му обясня как се чувствам. Иначе, добре че беше той да имам някакъв материал да пиша в "смешната страна".

Разплямпах се много и темата не е за това точно, съжалявам, просто много ми е прясно.

Иначе бебчо е прекрасен, моето малко съвършено творение. Заслужаваше си.

# 382
  • Мнения: 405
И аз се радвам, че въпросът се обсъжда що-годе нормално и от всички страни.

Първото ми раждане беше с епидурална, главно, защото така се бях насторила - че ще боли, че няма да издържа и да си искам веднага епидура (така ме съветваха всички). За мен лично го отчитам като грешка, защото родих малко след като ми сложиха епидурала, а после гърба ме боля поне няколко дни. Другото, което не знаех, е че заедно с епидурала ти слагат абокат и система с някакъв разтвор (не окситоцин, а нещо като физиологичен разтвор), автоматичен апарат за кръвно, който ти стиска ръката на някакъв равен интервал от време, както и маска за въздух - това последното ме накара да се чувствам като животно в клетка. Ако някой беше видял, преди да ми сложат епидурала, че съм вече на 8см, и ми бяха казали, щях да си спестя всичко това. Ама минало заминало.

Та моят съвет към тези, на които им предстои е първо, да са с положителна нагласа, да проучат какви алтернативни методи за обезболяване може да ползват (аз например ползвах вана втория път и горещо препоръчвам), да видят как протича раждането и колко всъщност ги боли и чак тогава да искат епидурал, ако не им стигат силите, раждането се проточва и т.н.

И наистина всички ги боли различно. Аз вторият път не се усетих, че раждам, а уж ми беше за втори път. Чак като започнаха напъните и разбрах за какво става дума.

# 383
  • Мнения: 8 163
Колд, честито юначе!   bouquet

Атти, ти и двата пъти си раждала в чужбина, нали? Щото на мен първото ми раждане беше в "Св. София" и нямаше нито апарат за кръвно, нито кислородна маска.

Моето второ раждане също беше във вана. Но седнах в нея само накрая, при изгонването на бебето. По време на контракциите до пълно разкритие си се разхождах, гледах ТВ, ядох, говорихме си с мъжа ми... Нямах обезболяващи и мога да кажа, че най-много ме болеше през последните 2-3 минути. Но болката (за мен поне) беше напълно търпима. Цялата процедура - от събуждането ми с котракции до излизането на бебето, отне около 11 часа.

Мисля, че има разлика в болката при първо и второ раждане: първото трябва да е по-болезнено и по-продължително. Трудно ми е да го кажа от личен опит обаче, защото при първото раждане имах не само епидурална, но и окситоцин. Второто беше абсолютно нормално раждане, без медикаменти.

# 384
  • където мечтите се сбъдват
  • Мнения: 790
Не, напротив, аз разбирам тези, които са проитив. Аз самата също бях/съм, знам колко много плюсове има разждането без.
И какви са тези плюсове  newsm78?Аз до колкото знам епидуралното обезболяване е по-добро както за майката,така и за плода.Бебетата от епидурално обезболени майки се раждат с по-добри жизнени показатели.Знам го от анестезиолог.

# 385
  • Мнения: 405
Фея, да и двата пъти в чужбина. Но си мисля, че за епидуралната това е стандарта за грижи - кръвното да се следи, да се влива течност, ако трябва и да се дава кислород (и понеже не се знае кога точно ще потрябва, абоката трябва да е сложен)

Ето тук доста добре са описани предимствата и рисковете:
http://www.americanpregnancy.org/labornbirth/epidural.html

За рискове са написани:
- внезапно падане на кръвното, тогава може да трябва вливане на течности, лекарства и кислород
- тежко главоболие при 1% от жените
- трябва да се лежи и да се сменят страните ляво/дясно, както и бебето непрекъснато да се наблюдава на монитор, което понякога може да забави раждането или да го спре
- треперене, болки в гърба, гадене, трудности в уринирането
- напъването може да е по-трудно и да се наложи асистиране с окситоцин, форцепс, вакум или цезарово
- долната част на тялото може да не се усеща след раждането и да трябва помощ при ходене за първите няколко часа след раждането
- бебето може да има трудности с кърменето, и други трудности
(нямам възожност за пълен превод, затова погледнете статията)

Стефанел, по-безопасно в сравнение с какво? Пълна анестезия ли?

И пак да кажа, не съм против епидуралната, но си мисля, че всеки има интерес да е запознат с + и - и да действа в случай на нужда според собствените си усещания за болка.

# 386
  • California
  • Мнения: 264
Не знам кой ги прави статистиките, около мен реалността е съвсем друга.
Доста майки родихме напоследък, тези, които избраха да раждат без упойка до една свършиха с епизиотомия и вакуум накрая. Просто не са могли да помръднат от преумора и безсъние. За мен това е и най-големия плюс на тази упойка - освен, че не те боли, ти пести и силите за същинската част, когато ти е нужна всяка останала силица да напъваш. Съвсем друго е да търпиш болки и безсъние няколко десетки часа например и накрая на същинската част да не можеш да направиш нищо. Ако родиш в рамките на няколко часа - добре, но повечето пъти това е изключение, а не правило  Peace

# 387
  • където мечтите се сбъдват
  • Мнения: 790
Не знам кой ги прави статистиките, около мен реалността е съвсем друга.
Доста майки родихме напоследък, тези, които избраха да раждат без упойка до една свършиха с епизиотомия и вакуум накрая. Просто не са могли да помръднат от преумора и безсъние. За мен това е и най-големия плюс на тази упойка - освен, че не те боли, ти пести и силите за същинската част, когато ти е нужна всяка останала силица да напъваш. Съвсем друго е да търпиш болки и безсъние няколко десетки часа например и накрая на същинската част да не можеш да направиш нищо. Ако родиш в рамките на няколко часа - добре, но повечето пъти това е изключение, а не правило  Peace
Да,и аз това искам да кажа-нормалното раждане с епидурална упойка е по-добре от нормалното раждане без упойка,както за майката,така и за бебето  Peace

# 388
  • Мнения: 8 163
Ако родиш в рамките на няколко часа - добре, но повечето пъти това е изключение, а не правило  Peace
Какво точно имаш предвид под "няколко часа"? Защото 2 часа са точно толкова "няколко", колкото са 12 или 48.

Също така под "родиш" самото изгонване ли имаш предвид или от началото на контракциите?

# 389
  • Мнения: 2 658
Не знам кой ги прави статистиките, около мен реалността е съвсем друга.
Доста майки родихме напоследък, тези, които избраха да раждат без упойка до една свършиха с епизиотомия и вакуум накрая. Просто не са могли да помръднат от преумора и безсъние. За мен това е и най-големия плюс на тази упойка - освен, че не те боли, ти пести и силите за същинската част, когато ти е нужна всяка останала силица да напъваш. Съвсем друго е да търпиш болки и безсъние няколко десетки часа например и накрая на същинската част да не можеш да направиш нищо. Ако родиш в рамките на няколко часа - добре, но повечето пъти това е изключение, а не правило  Peace

По-добре не се обвързвайте с чак такива обобщения...  Wink
Не е изклюлчение да родиш в рамките на.. няколко часа.
Просто не може да се твърди това така.
Както и първата част на поста..

Общи условия

Активация на акаунт