И да ви се чуди човек как все още ги наричате ,,приятелки,, щом тенекиите още дрънчат след вас. За мен подобно поведение няма оправдание независимо от това колко е била берменна жената. Все пак когато си бременна не ти е изпила чавка мозъка. Аз бих се обадила и предупредила, ако не ми е възможно да присъствам.
- Публикувана: 12 ян. 2012, 15:46 ч.
- Последно мнение: 15 ян. 2012, 21:54 ч.
Празниците, поканите и връзването на тенекии
Винаги се опитвам да бъда точна и коректна спрямо хората. И не знам защо очаквам същото от тях. Уви, не го получавам.
Канят ме на гости. Да кажем от днес за събота, с уговорката утре вечер да се чуем и да доуточним. Но няма такова нещо. Аз си мисля, че който отправя поканата, той трябва да се обади. Може да не съм права. Е, аз не се обаждам. Който е искал да му отида на гости, той трябва да си каже условията.
Никога няма да забравя как бях поканила гости за рожденния ми ден. И никой не дойде. Няма да забравя. Вярно, това е случай от училищните ми години. После слушах приказки..."нямах идея за подарък".
За мен, ако си приел покана и се появят обстоятелства, които те възпрепятстват да отидеш, обади се. Много е неприятно някой да чака.
Канят ме на гости. Да кажем от днес за събота, с уговорката утре вечер да се чуем и да доуточним. Но няма такова нещо. Аз си мисля, че който отправя поканата, той трябва да се обади. Може да не съм права. Е, аз не се обаждам. Който е искал да му отида на гости, той трябва да си каже условията.
Никога няма да забравя как бях поканила гости за рожденния ми ден. И никой не дойде. Няма да забравя. Вярно, това е случай от училищните ми години. После слушах приказки..."нямах идея за подарък".
За мен, ако си приел покана и се появят обстоятелства, които те възпрепятстват да отидеш, обади се. Много е неприятно някой да чака.
Случвало ми се е 
. На миналия рожден ден на дъщеря ми една моя "приятелка" не дойде с детето си, поради подобна причина. Беше поканена още преди 7, 8 дена, а час след започване на партито и се обадих да я питам какво става. Тя учудено ми заяви, че е забравила, а детето и спяло и нямали да дойдат. 
Убедих я някак и дойдоха след още един час. Хипер тъпо се почувствах, изобщо целия ден беше кошмарен, юрках мъжа ми като луд, играх си да правя невероятни сандвичи, сладки и какво ли не, на същия ден отново разбрах, че няма да дойдат и др, поканени, защото имали да ходят на друг рожден ден 
.Тези последните на следващата година не бяха поканени, въпреки дългогодишната ни близост.Все си мислех, че взимам навътре нещата, но все пак това са празници на детето ми, аз самата се вълнувам за чуждите и за мен е неприемливо да забравиш подобно нещо и да откажеш часове ,преди да отидеш на друг. Тази година подготовката беше желязна, чак кошмари сънувах от притеснение. Всичко мина перфектно. 
Случвало ми се е да ни поканят от предния ден на детски р.д., а знаех за подготовката му седмица преди това, т.е и останалите гости са поканени отдавна. Тъпо отбиване на номера, колкото да се отсрамят. Всъщност ми е все тая за родителите, но ми е тъжно, защото децата се харесваха и обичаха да играят заедно.
Адинка - майчето като роди и и вържат 5,6 тенекии и си седне сама на празничната маса ще и дойде акъла в главата. Не я отразявай повече.
. На миналия рожден ден на дъщеря ми една моя "приятелка" не дойде с детето си, поради подобна причина. Беше поканена още преди 7, 8 дена, а час след започване на партито и се обадих да я питам какво става. Тя учудено ми заяви, че е забравила, а детето и спяло и нямали да дойдат. Убедих я някак и дойдоха след още един час. Хипер тъпо се почувствах, изобщо целия ден беше кошмарен, юрках мъжа ми като луд, играх си да правя невероятни сандвичи, сладки и какво ли не, на същия ден отново разбрах, че няма да дойдат и др, поканени, защото имали да ходят на друг рожден ден .Тези последните на следващата година не бяха поканени, въпреки дългогодишната ни близост.Все си мислех, че взимам навътре нещата, но все пак това са празници на детето ми, аз самата се вълнувам за чуждите и за мен е неприемливо да забравиш подобно нещо и да откажеш часове ,преди да отидеш на друг. Тази година подготовката беше желязна, чак кошмари сънувах от притеснение. Всичко мина перфектно. Случвало ми се е да ни поканят от предния ден на детски р.д., а знаех за подготовката му седмица преди това, т.е и останалите гости са поканени отдавна. Тъпо отбиване на номера, колкото да се отсрамят. Всъщност ми е все тая за родителите, но ми е тъжно, защото децата се харесваха и обичаха да играят заедно.
Адинка - майчето като роди и и вържат 5,6 тенекии и си седне сама на празничната маса ще и дойде акъла в главата. Не я отразявай повече.
И аз съм връзвала "тенекии"(е поне се обаждам де) и на мен са ми връзвали. Последната "тенекия" ,която вързах беше на най-добрата ми приятелка,но случаят беше по-скоро комичен.Разбира ме се двете,че ще излезем за по кафе и да се видим(аз бременна-4 дена след термин,но индикации за раждане никакви) а аз същия ден трябваше да отида на запис на тоновете и се разбрахме като свърша в болницата да и звънна.Минава 1 час и тя ми звъни и ме пита какво става и аз и казвам сега влизам след малко ще ти звънна.До тук всичко добре,обаче изведнъж бебо решава,че точно този ден ще излиза 
и се започва с моето раждане.След час тя пак ми звъни обаче аз нямаше как да вдигна(тогава ме преглеждаха за разкритие).След още един час тя пак ми звъняла,но хич не ми беше до телефон.След още час и половина аз и звъня и тя ми вдига и ми вика "айде бе какъв беше тоя запис 3часа и половина?"(беше се поразсърдила бая), но след като и отговорих със току що родих сърдитото и мина много бързо
И до ден днешен се смеем на този случай и тя винаги казва,че такова връзване на тенекия винаги ще го помни
и се започва с моето раждане.След час тя пак ми звъни обаче аз нямаше как да вдигна(тогава ме преглеждаха за разкритие).След още един час тя пак ми звъняла,но хич не ми беше до телефон.След още час и половина аз и звъня и тя ми вдига и ми вика "айде бе какъв беше тоя запис 3часа и половина?"(беше се поразсърдила бая), но след като и отговорих със току що родих сърдитото и мина много бързо И до ден днешен се смеем на този случай и тя винаги казва,че такова връзване на тенекия винаги ще го помни
Аз вчера имах подобен случай,не беше свързан с празник,а просто да се видим на кафе с "приятелката ми".Говорихме по телефона във вторник,и тя ме покани у тях да пием кафе на другия ден.Бля,бля,много те моля ела,какво ще правиш след работа,аз ще мина да те взема с колата,ще пием кафе и после ще те закарам,само ела.Е добре,казах няма проблем,тя-ще ти звънна утре към 1 и ще дойда да те взема.Ами още я чакам .Не и се обадих,няма и да и звъння.Това не и е за първи път,но мразя като ме прави на будала.Нито щях да и се разсърдя,ако беше звъннала да каже,че няма да може да се видим,нито ако беше звъннала след това и дори да ме излъже,че е забравила или нещо такова.
.Не и се обадих,няма и да и звъння.Това не и е за първи път,но мразя като ме прави на будала.Нито щях да и се разсърдя,ако беше звъннала да каже,че няма да може да се видим,нито ако беше звъннала след това и дори да ме излъже,че е забравила или нещо такова.
Ти пък! Какво толкова се впечатляваш? Казват му възпитание и нищо не оправдава липсата му- ни бременност, ни пътуване.
Аз на една такава особа й го върнах няколко месеца след като не уважи поканата ми и не дойде на представянето на детето ми в обществото, т.е. на .нар. погача и то така ситуирана в ден и час, че на нея да й бъде удобно. Просто не й се обадих нито като роди, нито след това, а за погачата на нейното чеденце казах, че нямам време за губене. Злопаметна съм какво да се прави. 
Аре, баста, който ме е уважил, съм го уважила, който не- получава същото.
Аз на една такава особа й го върнах няколко месеца след като не уважи поканата ми и не дойде на представянето на детето ми в обществото
, т.е. на .нар. погача и то така ситуирана в ден и час, че на нея да й бъде удобно. Просто не й се обадих нито като роди, нито след това, а за погачата на нейното чеденце казах, че нямам време за губене. Злопаметна съм какво да се прави. Аре, баста, който ме е уважил, съм го уважила, който не- получава същото.
Аз си мисля, че който отправя поканата, той трябва да се обади.
Аз разсъждавам по същия начин, особено когато става дума за неангажиращи покани от рода на "Трябва да ми дойдеш на гости някой път/тия дни/може би уикенда". Имаше един такъв виц - британецът като ти каже "Трябва да вечеряме заедно някой път", той всъщност си мисли "Това не е покана, просто се опитвам да бъда учтив" - та затова и аз чакам този, който подема инициативата, да се обади с подробностите и не бих звъняла да питам какво става с поканата ми. (На второ четене, ако ми е близък човек, бих звъннала да питам дали остава уговорката да се видим, но на някой, който ми е просто познат - не). Но може пък други хора да чакат поканения да се обади за доуточняване.
DidiDani11, на теб ти е простено
Касита, и аз съм злопаметна
Но в случая сигурно ще направя компромис - познаваме се от години и наистина сме близки, а тези прояви, макар че се събраха няколко накуп, всъщност са отскоро - от няколко месеца. Преди това й се случваше често да закъснява или да отменя уговорки, но винаги се обаждаше. Какво й става в последно време, хабер си нямам. Дали все пак не е от бременността? 
Обожавам приятелите си и знам че бих направила много за тях, очаквам същото обаче и от тях.
Имах много близка приятелка. Когато тя започна бизнеса си от нулата, бях плътно до нея и й помагах. Месеци наред... По това време реших да сменям квартира, беше трудно, бях неориентирана и уплашена как ще се справя сама. Тя ме успокои, че е до мен и няма как да не се справим. Взех квартирата и малко по малко се изнесох. Един ден се бяхме разбрали да дойдат с приятеля си, за да ми отреже там нещо, което аз някак не можех да премеря (иначе за рязането щях да го срежа като стой та гледай). Бяхме се разбрали една неделя за 10 часа. Майка ми направи баница, купихме бирички, че нали като дойдат, ще трабва и да се почерпим.
Уж уговорката за 10:00, то 12 стана - тях никакви ги няма. Звъня аз на поразия, какво става - не вдига. Става следобед, вечерта дойде... нито ми вдига телефона, нито се обажда да каже, че няма да дойде.
Вечерта след 8 някъде ми звъни по телефона с думите: "Много ли си бясна"? Викам:"Разочарована съм, можеше поне да се обадиш, че няма да дойдеш", а тя "Ама не можеш да ми се сърдиш, щото имам нова реклама за магазина".
О напротив!
Сливи ли имаше в устата?
Прекъснахме всякакви отношения. Не обичам да ме правят на балък.
Имах много близка приятелка. Когато тя започна бизнеса си от нулата, бях плътно до нея и й помагах. Месеци наред... По това време реших да сменям квартира, беше трудно, бях неориентирана и уплашена как ще се справя сама. Тя ме успокои, че е до мен и няма как да не се справим. Взех квартирата и малко по малко се изнесох. Един ден се бяхме разбрали да дойдат с приятеля си, за да ми отреже там нещо, което аз някак не можех да премеря (иначе за рязането щях да го срежа като стой та гледай). Бяхме се разбрали една неделя за 10 часа. Майка ми направи баница, купихме бирички, че нали като дойдат, ще трабва и да се почерпим.
Уж уговорката за 10:00, то 12 стана - тях никакви ги няма. Звъня аз на поразия, какво става - не вдига. Става следобед, вечерта дойде... нито ми вдига телефона, нито се обажда да каже, че няма да дойде.
Вечерта след 8 някъде ми звъни по телефона с думите: "Много ли си бясна"? Викам:"Разочарована съм, можеше поне да се обадиш, че няма да дойдеш", а тя "Ама не можеш да ми се сърдиш, щото имам нова реклама за магазина".
О напротив!
Сливи ли имаше в устата?
Прекъснахме всякакви отношения. Не обичам да ме правят на балък.
Тъпо е, да не се обадиш. Аз имам склонност да закъснявам, но тенекии никога не съм връзвала. Когато ме поканят някъде винаги се старая да отида и да уважа човека, смятам, че така е възпитано, а ако не мога или се разболея или нещо непредвидено ми изскочи се обаждам да предупредя. Когато става дума за много близки хора си разчиствам графика още преди да получа покана, защото знам, че е празникът на важен за мен човек и за всеки случай се подготвям.
Възпитание, загриженост за другия, отношение - тези неща ако ти липсват няма как да стане.
Възпитание, загриженост за другия, отношение - тези неща ако ти липсват няма как да стане.
Моите разбирания са такива (аз и на нея й го обясних, но не можахме да се разберем)
Това е масово явление. И не е от вчера.
Аз го отдавам на възпитание. Не може един човек, с претенциите да е възпитан, адекватен и коректен да се държи така несериозно по детски. Разбира се, че ако излезе нещо непредвидено, ще трябва да се обади предварително, да предупредиш. Поел си ангажимент в крайна сметка.
Обидно е, разбира се.
Имала съм поне стотици такива случаи с мои познати разни. Последната дрънчаща тенекия, голяма, беше миналата година. Сняг имаше, студ, уговорката е с позната да пием по кафе и да се чакаме на определено място. Отивам на мястото 15 мин. преди срещата. Чакам, чакам, минава половин час и решавам да се обадя по телефона - всичко се случва все пак, но да знам дали да продължавам да чакам поне. Звъня - никой не вдига. Чакам още 10 мин. Звъня пак - вдига, сънена и ми казва, че била на купон предната вечер и се успала. Нямало да дойде.
Простотия от всякъде. Повече не сме излизали заедно от тогава!
Толкова ли е трудно? Решаваш да не ходиш още от предната вечер, примерно, но сутринта поне един смс прати - спи ми се, не ми се идва, хайде да го отложим за друг път.
Аз го отдавам на възпитание. Не може един човек, с претенциите да е възпитан, адекватен и коректен да се държи така несериозно по детски. Разбира се, че ако излезе нещо непредвидено, ще трябва да се обади предварително, да предупредиш. Поел си ангажимент в крайна сметка.
Обидно е, разбира се.
Имала съм поне стотици такива случаи с мои познати разни. Последната дрънчаща тенекия, голяма, беше миналата година. Сняг имаше, студ, уговорката е с позната да пием по кафе и да се чакаме на определено място. Отивам на мястото 15 мин. преди срещата. Чакам, чакам, минава половин час и решавам да се обадя по телефона - всичко се случва все пак, но да знам дали да продължавам да чакам поне. Звъня - никой не вдига. Чакам още 10 мин. Звъня пак - вдига, сънена и ми казва, че била на купон предната вечер и се успала. Нямало да дойде.
Простотия от всякъде. Повече не сме излизали заедно от тогава!
Толкова ли е трудно? Решаваш да не ходиш още от предната вечер, примерно, но сутринта поне един смс прати - спи ми се, не ми се идва, хайде да го отложим за друг път.
Очаквам на подобни събирания да съм наясно долу-горе кой и дали ще идва, най-малкото, за да преценя какво и как да подготвя в зависимост от броя на гостите. Но пък и не забравям, че всички сме хора и не винаги перфектни или че непредвидими обстоятелства могат да възникнат и в последния момент.
Аз самта веднъж забравих да отида на партито на моя приятелка за РД. Тя милата си мислила, че нещо може да се е случило щом не съм се обадила и не искала да ми звъни да ме притеснява. Та после празнувахме само двете.
Аз самта веднъж забравих да отида на партито на моя приятелка за РД. Тя милата си мислила, че нещо може да се е случило щом не съм се обадила и не искала да ми звъни да ме притеснява. Та после празнувахме само двете.