Празниците, поканите и връзването на тенекии

Честно казано аз съм претръпнала.  Не се впечатлявам вече от подобни постъпки, за разлика от преди години, когато си мислех, че с приятелките ми сме едва ли не залепени и те са най-важното нещо на света. Явно имам доста несериозни познати, но това е положението. Не си го слагам много, много. Когато мога се забавлявам с тези хора и повече от тях не търся.

Това няма нищо общо с връзването на тенекии или неспазването на дадена уговорка, нито с коректността.
Звучи малко като да си коректен с близките си, но с другите - не.
Няма значение за кого става дума, но щом имаш ангажимент към някого, уговорка, трябва да я спазиш, а при невъзможност - да предупредиш предварително. В някои ситуации не може да предупредиш предварително, но тези ситуации не са и такива, за които някой би се почувствал обиден или засегнат, че не си му се обадил на време.
Масово хората тук закъсняват. И никой дори не се извинява за закъснението. Изключително противна черта е и схващането, че дамата трябва да закъснее за срещата и вживяването на някои индивиди в това. Не обичам хора, които закъсняват. Може да се случи на всеки, но такива, които закъсняват по принцип и дори едно извинение не чуваш от тях... 
Това е личното ми мнение по въпроса.

Не можах да вдяна що ме репликираш.
С кое няма общо връзването на тенекия?

Ами ето го изречението. И аз питам какво общо имат връзването на тенекиите и неспазването на уговорките с мисленето, че приятелките са залепени една за друга?
Не е нужно някой да ти е най-важното нещо на света, че да си спазиш уговорката с него.
Т.е. еднакво лошо впечатление ще ми направи едно закъснение или връзване на тенекия, независимо дали е от познат или много близък приятел.
Не споря за нищо. Просто ми хареса изречението ти за пояснение на нещо, за което се замислих.

Ясно. Ами така е, не е важно колко сте близки, за да сте коректни един към друг. Просто направих съпоставка за моите очаквания преди и сега. Едно време беше драма, сега ми е през онази работа.

Никога не съм връзвала тенекия. Налагало ми се е много пъти да отменя ангажимент в последния момент, но винаги се обаждам предварително. Причините да отменя даден ангажимент и да не присъствам на празник са били винаги важни, просто е нямало как. Случвало се е да съм болна доста пъти, заради което не съм спазвала дадена уговорка за среща, гости или кафе. Но винаги звъня, винаги, извинявам се и се чувствам безкрайно неудобно. Понякога съм ходила на събития, на които съм поканена, въпреки че не се чувствам добре. Наскоро бях на такъв рожден ден. Не се чувствах добре, бях много уморена и изтощена, но се мобилизирах, за да уважа хората, пък дори и за 1-2 часа. Когато обаче наистина съм болна не отивам не само заради себе си, но и заради другите хора, особено ако има деца. Подобно поведение е безотговорно. Винаги е възможно да се почувстваш зле, да изникне непредвидима ситуация, нещо неотложно, но може да се обадиш и да се извиниш. Изключвам случаи, в които човек не е способен изобщо да мисли и хич не се сеща за поетия ангажимент. Тогава е оправдано. Например ако момичето тръгне да ражда, едва ли първата и мисъл ще бъде да ти звънне, за да потвърди отсъствието си. За такива случки говоря и по-неприятните. При всички други обстоятелства е недопустимо да не се обадиш! Но не я съди твърде строго. Не бих желала да звучи като клиширано оправдание, но при бременност много жени стават безкрайно разсеяни, забравят лесно. И не е само извинение, хормоните имат вина за това . Това, че ти не си се чувствала така, не означава, че други не могат. Не съди само и единствено по себе си. Ако обаче това поведение е обичайно за нея и преди бременността, то тогава вероятно не си изненадана. Виж ако се беше почувствала зле, то не би било редно да и се сърдиш. Такива неща са непредвидими, както казах, случвало ми се е. Може наистина да е забравила в следствие на бременността, не е нечувано, често срещано е, може просто да си е такава. Ако е последното - не се ядосвай излишно, няма да я промениш, имай си едно наум и не разчитай на уговорките, които правите.

Това ми случи преди 7-8 месеца.Близка приятелка не дойде на събитие, което е важно за мен. Можеше един смс да изпрати, знаеше от 3 седмици и това не е нещо, което може просто да подминеш ей така. Много ме заболя, от това пренебрегване на нещо наистина значимо.
За мен.
След няколко дни ми написа дълъг смс, за да ми се извини. При такава ситуация извинявай не върши никаква работа. Дълго ми беше криво, но сега пак поддържаме отношения. Децата ни са много близки.
Така и не разбрах обаче, защо не дойде.Мисля, че й беше неудобно да каже,че е пила предната вечер до сутринта и не е могла да стане.Много тъпо, наистина

Тук за погачи, именни и рождени дни си говорим, а колко хора са връзвали тенекии на други и са отсвирвали цели сватби. Ако не друго, то на последните се дават малко повече пари отколкото за стандартен рожден ден или подобен празник и обикновено се случват в мащаба си по веднъж в живота.
И въпросът не е за прилепналостта на май бест френд, а за възпитанието изобщо.

В случая девойката вероятно е по-разсеяна заради бременността.
Има и хора, за които спазването на точни часове, уговорки, ангажименти, са само абстракции в сферата на добрите пожелания. Според мен такова отношение отразява нагласата към живота, поетите ангажименти, всичко.

Простотия от страна на приятелката ти. Бременна, небременна - не я оправдава. Да е изключила - става, ама щеше да се притесни после и да се извинява.

Аз бях яхнала метлата при подобен случай преди месеци. Организирахме рожден ден на детето вкъщи, тематично парти, с определен брой гости, защото мястото не е безкрайно разгтегливо. Сто пъти питам едни приятели дали ще идват - първо беше задължително, после със сигурност, после да, да, дано нещо не стане, после ще видим и накрая в самия ден - нъц. И стана ясно, че са имали причина, поради която не са искали/могли да дойдат още от самото начало. А на тяхно място можех да поканя други хора, само да не ме бяха размотавали седмици с увъртане.

Хич не тръсете оправдание в бременността - аз това забелязах още на първи прочит:

Мирама, на всеки случва. Говорим за това да се обадиш, когато нащо се случи и те възпрепятства.

За детските рождени дни винаги има една несигурност, децата често боледуват, вкл. и в последния момент.На мен затова ми е малко неприятно изискването на детските клубове да се обяви предварително броят на децата, но се съобразявам с тези правила.

Разбира се и в последния момент да се случи, едно обаждане винаги е дължима елементарна учтивост към домакините.

Когато бях дете много малко хора имаха телефони, за стационарни става въпрос.И никаква комуникация.Така можеш да отправиш покана и наистина да не знаеш дали ще дойдат гостите.
Спомням си, майка ми слага бялата покривка на кръглата маса, обличаме се празнично, подреждаме заедно цветя, салфетки и изведнъж баща ми казва"Ами ако никой не дойде"Казваше го на майтап, но не зная защо на мен ми се свиваше сърчицето.И после радостно припках да посрещам първите гости.

Може би оттогава се отнасям сериозно към поканите и ако нямам възможност или желание за  посещение се обаждам своевременно.

Скоро имах такъв случай....Уговаряме се с приятелка да и занеса документ, който на нея и трябва и по който цял ден съм работила! Правя всичко въжможно да си взема детето от детска градина и точно в определенич час да взънна на вратат и! Е , познайте - 10 мин никой не ми отвори, или вдигна телефона си. След един час ми звъни и казва: Ами ние отидохме на гости. Може би трябваше да ти  се обадя! Разтреперах се! 
Мразя некоректници........

Пусни документа в "крокодила" и спри да си вдигаш телефона, когато ти звъни
/случвали са ми се подобни случки, макар и без частта с документа.../