Публикувана: 13 ян. 2012, 15:13 ч.
Последно мнение: 31 март 2024, 12:16 ч.

Тийнейджъри

8 979
33
1

# 15 19 ян. 2012, 21:05 ч.

Мнения: 54 439

Ох , не знам какво да кажа за тези психолози .
Аз преди години ходих , дъщеря ми беше във втори клас .
Тя си е трудно дете от малка , опърничаво , все се сърди , за всичко противоречи .
Не е сега само от пубертета .
Но в училище е безупречна - и като успех и като дисциплина .
Обаче в къщи никого не слуша . За всичко е "не , няма , точно сега ли ..."
Та психоложката , след разговора с мен , без детето , се произнесе , че детето си е наред , аз трябва да ходя на терапия ! Crazy

Да, но в къщи сме с моите родители , пенсионирани учители , майка ми - начална учителка , имат хората педагогически опит . И тях не ги слуша .
Ние сме били 2 деца , нито аз , нито сестра ми сме създавали каквито и да е било проблеми .

Та не знам вече . Tired

# 16 19 ян. 2012, 21:46 ч.

в огледалото на живота
Мнения: 8 193

Seaa,когато посетихме психолога беше по малък/на 12г/,честно казано отидох с голяма доза недоверие,все си мислех,че по добър съветник от родителя няма,е оказа се ,че тези хора не случайно се наричат лекари за душата... с голям човек е по лесно,докато при децата трябва да усетиш тънката нишка на проблема,тяхната тревожност,границата е много крехка.Костваше ми не малко усилия от моя страна,близки ме гледаха с недоверие и едва ли не ,че аз съм за лечение.../хепи мама и аз така... Laughing

/
В крайна сметка не съжалявам,нито аз нито детето,дори накрая след сеанса ми сподели,че му е олекнало...

# 17 20 ян. 2012, 16:21 ч.

под Витоша
Мнения: 185

Привет! Записвам се при вас с дъщеря на 13 години.
Все си мисля, че пубертетските истории вече ги преминахме, но знае ли човек???
Много ни помага факта, че всеки ден я караме и взимаме от училище! Два пъти дневно за по около 40-50минути прекарваме пълноценно време заедно и си говорим само за нея и нещата, които я вълнуват...(приятелски взаимоотношения, гадже, ценностите в живота ). Знаем всичко, което се случва около нея и се опитваме ненатрапчиво да я насочваме как да постъпва и въобще държиме всичко под контрол!

# 18 20 ян. 2012, 19:56 ч.

На село
Мнения: 873

Цитат на: De Ja Vu в пт, 20 яну 2012, 16:21

Хехе, и аз мислех, че пубертетът ще премине към 15-16-годишна възраст. Да, ама не - колкото повече растат, толкова по-шантави неща им хрумват. Напуснах работа, когато щерката я затресе пубертета (на 12) с единствената цел да

Цитат на: De Ja Vu в пт, 20 яну 2012, 16:21

Знаем всичко, което се случва около нея и се опитваме ненатрапчиво да я насочваме как да постъпва и въобще държиме всичко под контрол!

(Е, и да си гледам и другите две деца, които до тогава прекарваха в градината по 9-10 часа.) Та, не два пъти дневно по 40 минути - ц е л о д н е в н о изслушвах/м, съветвах/м, давах/м примери, говорехме си за нещата от живота, на такси се бях обърнала, посрещах приятелките й, че и с преспиване у нас понякога... Определено е имало/има смисъл всичко това, но също така знам, че не мога да "държа всичко под контрол" и да знам всичко, което се случва с, в душата и в ума на детето ми.
За протокола - вчера първородното навърши 16. Да, и ние имаме трудни моменти, но това, което правим в нашето семейство е да акцентираме на хубавите неща, които прави, а не на "издънките", щото последните така или иначе ще се случват още няколко години Wink

# 19 20 ян. 2012, 21:21 ч.

под Витоша
Мнения: 185

Цитат на: Маринова в пт, 20 яну 2012, 19:56

..... знам, че не мога да "държа всичко под контрол" и да знам всичко, което се случва с, в душата и в ума на детето ми....

Така е! Но съм благодарна, че детето споделя с нас (засега) и че съм наясно с нейните виждания за много от "проблемите" на тийновете.

# 20 22 ян. 2012, 17:09 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: Маринова в пт, 20 яну 2012, 19:56

, а не на "издънките", щото последните така или иначе ще се случват още няколко години Wink

искаше ми се да е така, но уви...
Децата правят издънки и след 18-тата си година. И понеже не сме със западен манталитет, все ни боли и все сме зад тях.

За протокола... щерка на 14г. и кой каза "пиене на мозък със сламка"? Е, това е бледо описание...
Ама гледаме смело напред и дано няма фаталности. Господ да ни/ги пази Praynig

# 21 23 ян. 2012, 11:54 ч.

Мнения: 3 804

Аз пък си имам 2 Laughing

,на 15 и на 16 .Малката е сравнително по-добре от кака си,но голямата е живо торнадо.
Добре поне ,е от малки съм ги свикнала да споделят с мен и сега съм в час с това ,което става.Опитвам се ненатрапчиво да пооправям някой неща в поведението им и за сега горе долу се справям със задачата.
Бащата ми е проблемът-нали са момичета ,на моменти доста им отстъпва и аз излизам лошото ченге.

# 22 23 ян. 2012, 15:21 ч.

под Витоша
Мнения: 185

Абе, май трябва единия да е лошото, а другия доброто ченге! И при нас аз съм по забележките, а баща им ги глези, но пък той каже ли Не - няма хън-мън. Интересното е , че щерката на него повече му споделя за неща, свързани с любовни мъки и трепети.......май си е право детето - аз не мога да се сдържа и да не изчета "конско". ooooh!

Мисълта ми е, че не трябва и двамата да сме страшните - детето трябва да може да се довери и да чувства, че единия е на негова страна!

# 23 29 ян. 2012, 21:17 ч.

Мнения: 160

Само се записвам, че не ми се говори сега - дъщерите ми са на 15 и 12 години.

# 24 6 фев. 2012, 16:24 ч.

в огледалото на живота
Мнения: 8 193

Никой не е писал скоро...има ли явявали се деца на пробни изпити по БЕЛ и математика?
Вашето мнение и това на децата ви,срещнаха ли трудности?

# 25 6 фев. 2012, 19:16 ч.

Мнения: 1 296

С моят големият син въобще не усетих, че имам дете в такава пубертетска възраст. Честно Peace

Имали сме спорове за дрехи, за някоя и друга по-ниска оценка, но до там.
Закъснения, бягства от училище, проблеми с комуникацията, проблеми в училището - всичко това нашето момче ни ги спести.
А в същото време толкова много бях наплашена от колежки какво ме чака в тази възраст Rolling Eyes

Сега малкият син е на почти 13 години и тепърва ще видим пък той как ще се развие и как ще премине през този период Thinking

# 26 9 фев. 2012, 23:18 ч.

Пловдив
Мнения: 680

Нервничат ли вашите тийнове? Моят все намира за нещо да измрънка, да изнегодува, да се противопостави...или просто на моменти в съвсем нормални ежедневни разговори отговаря троснато, с неохота, припряно. Много ми е трудно да поддържам добрия тон в такива ситуации и аз често повишавам тон. Sad

# 27 10 фев. 2012, 11:32 ч.

Мнения: 329

Цитат на: Seaa в чт, 09 фев 2012, 23:18

За всичко нервничи, като се почне от храната-съобразявам се, защото е вегетарианец, но след като направим което е поискал, после отвръща, че не може да яде едно нещо през деня и да правим по "засукани" неща. Освен това отказва да носи кожени обувки, чанти...Не мога да го накарам нищо да свърши, ако го помоля да отиде до магазина-отказва, освен ако не му се пие кола. Ако е заради някой приятел, веднага излита. Общо взето за да прекарва по-малко време с нас, се появява, заформя скандал, след което за секунди се оттегля троснато (което му е и целта).

# 28 18 фев. 2012, 21:16 ч.

Мнения: 21

здравей те имам син на 16 години и вчера как то си писах по скайпа за малко с приятелката му ми съобщи,че го е наказала с въздържание,нали съм се сещала от какво,на мен ми дойде като гръм от ясно небе,че синът ми е правел вече секс,моля ви споделете вие как го приехте и как реагирахте,че имам нужда от съвети да го приема по-леко мислех го все още за много малък за тези работи,но явно не е.