Кой има право да тормози децата ни?

Към авторката на темата - приключи ли разискването на проблема или сега ще търсиш всякакви кусури в учителите?Аз мисля, че не си избрала най-доброто училище за детето си.И най-вече учител.Когато аз правих своя избор се ръководех от личността на бъдещия класен , от нищо друго.затова съм доволна.Явно ти не си го сторила.

Кажете, моля ви, към кой застраховател да се обърна, ако въпреки направено проучване пак не се уцели? Щото гаранция- Франция, нали не смятате, че имате такава? Особено след ІV клас! 
Жената не търси "кусури в учителите", а пише за конкретен проблем и конкретен учител.
За мен темата бе показателна, вкл. за манталитета на някои представители на съсловието. Благодаря, за което. Дооформям представи още.


Това си е точно така! Нес не задължава въпросната дама да пише, а споделя, че така би било по- достойно, ако чете, което си е вярно.
Редица къде- къде по- неангажиращи с професията си хора съумяват да проведат и организират личната си защита така, че поне да не дразнят допълнително околните, че и да убедят някого в правотата си. Даскалският подход не е най- правилният. Някои учители забравят, че животът не е час с малки ученици, на които можеш да скърцаш със зъби и които да манипулираш от позицията на силата.
Аз, да речем, си чета тук тази тема и ми е все едно дали опонира даскал или клакьор на такъв. /Умишлено отделям даскал от учител, дасакали си има доволно, винаги си е имало./ Съвсем безпристрастно си я поемам информацията. 

Но разбира се, как не се сетих по-рано! Вина имат основно родителите. Всъщност авторката, ако беше добра майка, никога нямаше да даде детето си на занималня, и не, не още- никога нямаше да го даде в държавно училище.

Може би нямате деца на седем години, или пък отдавна са пораснали, или сте от онези смели родители, които пускат първокласниците си през два квартала в трети, сами на училище, но едно зная- никога не сте губили детето си, не сте изпадали в състояние на безтегловност от незнанието къде е то, или как се е озовало там. Аз съм с бедно въображение и мога да се сетя за поне пет неща, които са могли да се случат на това дете, ако и да живее на пет минути пеша от училището си. А ако живееше на петнадесет? Ако трябваше да пресече кръстовище? Да мине през някоя безлюдна градинка, или парк?
И както искате, наричайте последвалите действия от страна на майката. Те изобщо не са обект на лично моя фокус върху темата. Аз поставям фокус върху, това че едно 7-годишно дете е напуснало само училище и никой не е разбрал за това, докато самото то не е уведомило. А това е недопустимо. Това е груба грешка. Това трябва да се накаже.

Не, не съм приключила разискването, след като писането тук продължава
Кусури не търся, те кусурите имат свойството сами да си лъскат, пък и никъде не съм нападала учителите като цяло.
И да, аз също съм подбрала класната, но тук се говори за ВЪЗПИТАТЕЛКАТА В ЗАНИМАЛНЯТА, която никой от родителите не е подбирал.
Моля, тези които ще ме нападат занапред първо прочетат хубаво какво е писано до момента.

Щом не е и учител, а възпитател, то явно не само че не е изпълнила едно от задълженията си, ами не е изпълнила основното си задължение.

И на мен ми е противно, Джуди. И го направих един-единствен път. Една потребителка в темата говори с тон на учител. Просто звучи като такъв. И, ако наистина е така, то следва да си вземе бележка и да не прави грешки като замяна на и с й. Защото имам против, когато правещият грешки е учител. Иначе не ми пречи хич. Аз също не си меря правописа с учителите, но искам те да са осведомени.
По темата - подписвам се под поста на Касита.

mamamena първа призова да внимаваме за правописни грешки, с изречение, в което такива има.   

Мислех да задам един въпрос, ама понеже ще е за 4 път, отказвам се. 

     И аз мислех да питам отново, ама ми стана неудобно вече...

Без значение кой първи, това не е правописна тема. Нека се придържаме към идеята, все пак.
Да, Ирина, разбрах го още вчера.

Изчетох цялата тема.Но последните постове нямат много общо с разисквания проблем.Затова зададох въпрос.А писането може да продължава до безкрайност.

Колкото пъти преглеждам темите и стигам до тази...идва ми да отговоря по един единствен начин на така зададения въпрос...НИКOЙ.

И аз така 

Мили мами,четейки ви си спомням за онзи прословут лозунг, написан в една детска градина: "Скъпи родители, не вярвайте на всичко, което вашето дете говори за нас. В замяна на това ние ви обещаваме да не вярваме на всичко онова, което детето ви разказва за вас!"
Съвсем пресен случай: През малко междучасие моите момченца от класа ми отиват до тоалетна. Аз тръгвам след тях, за да си налея вода за цветята. Вратата на предверието на мъжката тоалетна е отворена и аз виждам как едно от моите деца (4 клас) прави съвсем умерена забележка на един първокласник да не си играе с чешмата, да не пръска с вода и да се отдръпне, ако обича, за да могат другите да си измият ръцете. Малкото дете изстрелва една грозна псувня и удря шамар на моя ученик, след което побягва към стаята си. Никой не вижда, че аз наблюдавам ситуацията. Реакцията на моето момче беше може би странна за някой, но не и за мен, тъй като го познавам много добре. Съучениците му започват да се смеят с глас и да се шегуват какъв плесник е позволил да "изяде" от един малчуган, а той - също засмян до уши ,казва : "Прави се на мъж!" Часът започна, без да се издам, че съм наблюдавала всичко. Момчетата, обаче, бяха възбудени и аз ги попитах какво се е случило, че са така шумни. Те през смях ми разказаха това, което всъщност аз видях, като ми посочиха и бузата на Марти, върху която ясно личеше една малка детска длан! Попитах го дали го боли, но и той усмихнат ми отговори отрицателно. И всичко щеше да приключи тук.........Часовете свършват и класът ми е пресрещнат в коридора от разярената майка на първокласника. Следва един словесен водопад срещу момчетата: как е възможно те, големи момчета, хулигани, да свалят панталоните на това беззащитно дете, ударили го в слабините , дърпали го, подмятали го и ,разбира се, след всичко това било "нормално"малкият да зашлеви шамар на Марти! Той искал да отиде до тоалетната, а те не му позволили, блъскали вратата, препречвали му пътя.......... и още куп измислици, които детето и е разказало!!!Намесих се, но тя  въобще не повярва,че аз съм наблюдавала всичко! Нейното дете никога не удряло, а за псувните......Боже мой, как мога дори и да си го помисля, аз съм халюцинирала, в тяхното семейство, толкова добре възпитано, това е табу......Тя вярваше само и единствено на своето дете, което "никога не лъжело", а в момента, пред мен и пред моите недоумяващи ученици, правеше най-безцеремонно точно това, примигвайки невинно с очи!
Е, мили мами, какво ще кажете?  Дали пък да не накажа "заслужено" моите деца? Разказах ви този случай, за да видите като родители как децата могат да ви манипулират и как родителите отказват да признаят пред себе си, че това го е сътворило точно тяхното дете!

Чудесно,  адимар, благодаря за споделеното!
Моля ви, като учител, да ми кажете какво точно ще ви каже детето ми, за да го пуснете да си отиде само от училище? Те, децата, са манипулатори- да, но пък вие сте педагог, усещате вероятно по-добре от мен, родителя тези неща, за това се обръщам към вас за съвет!

В този случай /с прибралото се само дете/ за мен до последно остана нещо неизяснено: Какво е станало с другите деца? И тях ли учителката е подкукуросала да си тръгнат, че да се изсули цели 15 минути по-рано?

Никой няма право да тормози никого. Майката, с която се е срещнала адимар, е тормозила децата /клеветила ги е/ и учителката, която като по чудо е била на мястото и е видяла станалото.