Предстои ми лапароскопия - тема 6

Светли и хубави празници на всички!!!   

Отидох във Вита в 8.30ч сутринта,до към 10.00ч ме подготвяха и казаха "хайде да се качваме".До тогава въобще не ме беше страх,но........се появи и шубето.Уверявам те-абсолютно излишно е да се притесняваш,естествено нищо не разбираш от операцията,събуждането от упойката е мн леко,защото използват нов вид,през остатъка от деня съм спала с малки пробуждания.Имах и катетър и дренаж,не ги усещаш въобще.Ако имаш болки,им кажи,ще ти пуснат обезболяващо в системата.На следващия ден ми махнаха катетъра и дренажа(това малко боли,но е моментно).Докторите,сестрите и обслужващия персонал са мн мили,благодарна съм им за вниманието.Мн съм доволна,а освен всичко останало лапарото свърши мн добра работа,защото някои от нещата,които са ми отстранили не сме ги видяли на друг вид изследвания.Много чистичко и приветливо е в стаите.Аз как ти го описах,все едно отиваш на почивка ,сори.Отивай смело и ти стискам палци всичко да мине нормално.Успех и Весели празници!!!!!

Благодаря ти много!    Наистина сега се успокоих малко
Весели празници!

А при мен се получи пак толкова сложно. Днес съм на преглед при д-р Жеков. Вчера ме одобриха на интервю за работа и днес следобед започвам, само че не им казах за операцията  и сега сутринта трябва да си набавям документите за работа, а си мисля, че няма смисъл и когато им съобщя за операцията няма да се съгласят да ме наемат. А не е никак лоша възможността 

vilityy,

За каква работа става въпрос? А и според мен можем да обясниш съвсем нормално, че ти предстои операция и най вероятно ще те разберат. А и можеш да се разбереш с тях да започнеш примерно 1 - 2 седмици след нея, разбира се ако се чувстваш Ок.

И така, работата е продавач-консултант в магазин за обувки. Обясних им и те ме разбраха и сега ще си изработя дните за лапароскопията (почивките) сега, преди 14.05, за да мога след операцията да си почивам по 2дни.  Не е тежка работата, и смятам че няма опасност да се спука кистата, пазя се, не вдигам много тежко. Благодаря, ти за отговора  

Здравейте и от мен. Мина и моето лапаро, беше завчера в болница Вита при Попов. Вчера ме изписаха и днес вече се чувствам доста по-добре. За съжаление резултатите ми не са много добри, премахнат ми е единия яйчник заедно с киста, но има притеснения относно това каква ще бъде хистологията....Стискайте ми палци всичко е наред, защото ужасно ме е страх да не излезе нещо лошо...
Иначе бих искала да разкажа за самата операция, надявам се да бъде полезно на някого.
Д-р Попов наистина е страхотен, радвам се, че избрах него, и като човек, и като лекар.
Отидох в деня на операцията, прочистена, гладна и жадна. За съжаление бях втора и ми се наложи да чакам няколко часа, преди да ме оперират и това чакане беше доста кошмарно. Сложиха ми абокат, който не боли и не се усеща, само е неприятно усещането, че може да се закачи някъде. Облякох си нощница, която те ми дадоха. Стаите са хубави, собствена тоалетна, телевизор, единствено чехли си носих, всичко друго ти дават. Бяхме 2 момичета в стая (поздрави на съквартирантката ), което беше супер, защото времето минаваше доста по-бързо и приятно.
Когато дойде момента, една сестра ме заведе в операционната. Настаниха ме на масата и почнаха да ми увиват ръцете. Честно казано не знаех много какво става, чаках само да приспят. Доста бързо стана - сложиха ми една маска, дишах 10, 15 секунди като се чудех дали това трябва да ме приспи, в един момент усетих някакво странно чувство и точно си мислех да питам дали е нормално и съм заспала. Следващият ми спомен е вече в стаята, не знам изобщо дали съм била в реанимация, пренесли са ме на леглото, аз съм отговаряла на въпросите им, но не помня. Доста ми е смътно това време, но чувството изобщо не е било гадно, помня че беше все едно се събуждам от сън, нито ми се е повръщало, нито ми е било лошо, все едно не съм била в пълна упойка. Обадих се на близките ми, но не си спомням много честно казано, въпреки че съм си звучала съвсем добре. След това дойде и болката - само и единствено корема, нито врата, нито гърдите, нито гърлото, нищо. Единствено корема. Но пък си боли качествено. Може би аз не търпя много на болка, не знам..но ми беше доста гадно. Имах катетър и дренаж, не ги усещах, сложили са ги докато съм била в упойка. Нощта беше най-кошмарната в живота ми. Не смеех да мръдна заради болката и всичките тръбички, които излизаха от мен. Заболяха ме зверски краката, не можех да спя, чувствах се кошмарно. Сложиха ми 2 пъти обезболяващо. По едно време извикахме сестрата и тя каза, че не трябва да стоя неподвижна и да се завъртя. Когато го направих се почувствах по-добре, но пък ме заболя от катетъра. Едва изчаках да дойде сестрата сутринта в 6 за да ми махне катетъра и да можем да ставаме вече. Махането боли доста, но е за кратко. Ставането беше неприятно, но единствено само заради болката в корема, нито ми се виеше свят, нито ми се повръщаше. После ставах на няколко пъти, разхождах се из стаята. Дойде д-р Попов, каза ми какво е станало, поизплаши ме бая, но по-късно като дойде отново, ме успокои, че най-вероятно всичко е наред и просто искат да се презастраховат. Махна ми дренажа, което също доста боли, но отново за кратко. Един час не трябваше да ставам. После дойде д-р Савчев, който му е асистирал, много симпатичен, обясни ми всичко, и той ме успокои. И двамата с Попов са изключително готини и внимателни и съм им много благодарна. Сестрите също са много симпатични и грижовни. След това отново дойде Попов, уговорихме се какво, как и каза, че мога да си ходя. Струваше ми малко над 1000, заради разни допълнителни неща и изследвания. Едното от тях вече излезе и е обнадеждаващо, че всичко е наред. Сега чакам резултатите от хистологията и всеки ден се моля всичко да е ок.
Иначе днес вече движенията ми са доста по-безболезнени, не пия болкоуспокояващи. Неприятно е, че ходя прегърбена и бавно, боли ме при кашляне, но става все по-добре.
Общо взето това е моята история.
Кога горе долу ще се почувствам нормално, как беше при вас? Имам водоустойчиви лепенки, но малко ме е страх да се изкъпя нормално. Хапвам лекички неща, гледам да се разхождам из стаите и само се надявам всичко да е наред.

Sisley666,

Много интересно защо те е боляло.....след операцията при мен и другите момичета с които бях в стая когато мен ме оперираха ( октомври 2011 в Шейново ) не е имало такива болки и още същият ден ( 3 - 4 часа след операцията ) ставах и си ходех без проблем и ми махнаха катетъра, а дренажа на следващият ден. На мен тогава това ми струваше 700 лв. за избор на екип, а другото ми се пое от здравната каса.


Пожелавам ти всичко да е Ок и да се оправиш бързо.

Благодаря ти!
Според мен е нормално да ме боли, кистата беше 8 см и ми е премахнат яйчника. Дори не е ставало въпрос да ме раздвижват същия ден, не е била лека операция. Иначе болката със сигурност не е чак толкова страшна, просто аз явно имам нисък праг на болка.

Колко боли зависи не само от прага на болка, а и от това какво е правено при лапароскопията. Не може да се сравнява диагностична лапароскопия с оперативна, при която е махнат яйчник, тръба и т.н.
Сисли, аз съм от тези, които ги е боляло - махнати са ми и двете тръби и много сраствания. Голямата болка при мен мина на 3-4 ден след операцията, но тогава пък усещаш дърпането на конците. Човек се почувствах чак като махнахме и конците.

Мен пък ме учуди, че те е боляло при махането на катетъра... Но важното е, че вече е минало! Стискай зъби още няколко дена

Благодаря ти, Сънчи - Пънчи
Да, сега като се замисля, наистина ме боли най-вече там, където е рязано. А за катетъра - ами болеше си ме, наистина само за няколко секунди, ама определено си ме заболя. А боли ли махането на телчетата? Доктора ми каза да не сменям лепенките, но там където е бил дренажа, още от изписването има малко течност и се чудя дали да не я сменя?
И другото, което ме притеснява, много е тъпо, ама кашлям от време на време и умирам от страх да не стане нещо с раните... предполагам, че няма как де, но все пак?

Не мога да кажа дали боли махането на телчетата, аз бях с конци Дори и да има болка тя ще е за секунди. А след това как ти олеква...
Относно разрезите и кашлянето - вярвам, че не си в състояние да се изкашляш толкова "мощно", че чак да изхвърчат телчетата Аз кашлях и се смеех по малко, защото си болеше, когато го правех.
За лепенките - искаш да кажеш, че си със същите лепенки, които са ти сложили след операцията? Поне веднъж сменяни ли са? Някак странно ми се струва да не сменяш лепенките

Не, смениха ми още там лепенките, които бяха сложени след операцията. Още веднъж смениха и тази, където е бил дренажа. Но доктора ми каза, че няма нужда да ги сменям, защото са водоустойчиви. Освен ако не пропуснат нещо де. Ама май поне едната ще сменя, че има някаква течност. Другите са ок засега.

Смени поне тази с течността. 
Кога ще махат телчетата?

Да, ще я сменя, само да се събуди приятелят ми, че предпочитам да не гледам 
А за телчетата - Попов няма да е в София другата седмица и ми каза, ако искам да е в началото на по-следващата. Ако не - един друг лекар може да ми ги махне в петък. Идеята е, че по-другата седмица във вторник искам да пътувам - ще ходя на концерт Та се чудех дали да ги махна преди концерта или след него?