Януари вече вее, а септемврийче пее ли пее!

  много съм съгласна с това.деси като бебе беше отврат никой не искаше и за 2 часа да я гледа.ако щете вярвайте но първата и усмивка беше на 4 месеца,за гукане да не говорим ужасно сърдито и недоволно бебе беше.проходи на 10 месеца от инат еееее родих се тогава .Сега с една много приятна и разбрана послушна госпожица .вчерашните исулени гащи днес са заменени с дънчици и кокчето е сресано,сложила съм маската и тежкия грим и пърхам със мигли.мъжо като ме видя сутринта така намазана и вика-аааааааа не не мога да гледам децата на работа съм -стресира се горкия че ще изляза и ще го зарежа с две лапета.

 

Тази нощ беше една идея по - добре. Имах непрекъснат час в продължение на почти четири часа и съм доволна. После пак си го карахме по старому. Сутринта премина в рев и отказ за хранене. Получава се един затворен кръг - нервен е, защото му се яде, но не може да яде, защото е нервен. Най - накрая се сетих за Галчето и кърменето в банята и там постигнахме успех след малко мрънкане и дърпане. Дори успях да го приспя съвсем лесно - просто го обърнах на една страна, сгуши се с в мен и заспа.
Сега чакам да дойдат майсторите - дограмаджии да монтират разни джаджи за проветряване и си пия кафето на спокойствие. Прекрасно е, когато чувам тишината. Все се сещам за песента Enjoy the silence и ми става все по - любима  

Иначе все чувам съвети да не му угаждам на всичко, защото съм щяла да го разглезя. Не знам - вече и аз се чудя какво да правя. Не мога да го оставям да мрънка, първо, че ужасно много ме изнервя и второ - мрънкането обикновено е породено от нужда за нещо, най - често моето 100 % - во внимание. Глезен, не глезен - ще видим като порасне.
Според сещате-се-кой, бебе на четири месеца вече трябва да е достатъчно осъзнато и социализирано и да може да се забавлява едва ли не само, както и да няма проблем да стои с чужди хора. Майка ми само ми намила как ние със сестра ми сме били кротки бебета, защото ни оставяла да си мрънкаме, при положение, че всички физ. нужди били задоволени и след определен период на мрънкане, сме спряли.

Сутрин и аз заповам деня с разкрасяване - след почистване, следва дневен и околоочен крем, малко спирала, малко пудра, коректор тук таме, пооправям фризурата и се чувствам по - добре. Това ми е по - скоро и навик още от преди раждането.
Домашни дрехи и аз имам. Не мога да си представя как ще седна с дрехите отвън върху каквото и да било у дома. Аз, общо взето, като се прибера, ако нямам повече излизания за деня или пък ако имам, но няма да излизам със същите дрехи, мятам всичко за пране. Изключение правя за дънки - тях може още един - два пъти да сложа и някои по - дебели и връхни дрехи.
С мъжа ми обичаме от тези панталони - тип пижама, нали се сещате - Чарли Шийн в "Двама мъже и половина" все ходи с такива. Отгоре потник и тениска и се чувствам супер вкъщи.

А, майсторите дойдоха. Изчезвам.

До скоро  

Здравейте и от мен, първо да се похваля моята принцеса вчера направи 4 месеца.

За хигиената- мия и изварявам шишета, залъгалка, дрънкалки и гризалки по 2пъти в седмицата.
За захранването- Илияна вече обядва картофено пюре.

Тръгнало и е зъбче, венчето и е подуто вчера имахме и температура..


Новата тема е страхотна.   

http://www.simonovi-bgshop.com/tsetska/catalog/product_info.php/ … products_id/28118 я да питам и тук някой имал ли е такава и отзиви

Климс, много ме разсмя Моят ми се струва скоро няма да иска да излезе отпуска, че аз здраво се възползвах да свърша какво ли не, а той да гледа малката и леко  лудна

Валери, дано да си права за това, макар че снощи си мислех, че каквато и да е все ще си е моето дете и ще си я обичам...

В този ред на мисли и аз като Кокетка, имам същия проблем с обясненията, че я разглезвам и т.н. И категорично не съм съгласна: първо бебе на 4 месеца си е още малко бебе. И второ се опитвам винаги да се поставя на нейно място и да погледна света през бебешките й очи. Не мога да ям, когато си искам, защото първо трябва да подам сигнал на някой да ме нахрани. И дано този някой ме разбере правилно и не реши да ме тъпче в еди колко си часа, защото така ми се пада на ред, ами ми даде наистина, когато съм гладна. После не мога да сядам, а искам, писнало ми е само по гръб или по корем да лежа, искам да разглеждам наоколо, а не мога. И най-вече имам нужда от някой, с който да си споделям впечатленията, дали ще му чуруликам или ще му се измрънкам: няма значка, но искам да си общуваме. И от всички заобикалящи ме ми се струва, че може би мама най-много ще ме разбере.
Лично аз смятам, че макар да няма ясни спомени от бебешките години, всичко си остава натрупано в подсъзнанието и се отразява на поведението и характера на човек. Аз съм била ужасно ревливо бебе, което е било оставяно да се нареве, за да не се разглезва и цял живот си имам една драма, че все не съм разбрана. Всяко мое страдание се пречупва през тази гледна точка, все някой мен не ме разбира, не ме приема и т.н. мелодраматични глупости. И не че родителите ми не са ме обичали и обгрижвали в съзнателните ми години, но тази грижа е била по тогавашните стандарти: без излишности и "глезотии". Дори в нашето семейство целуването и прегръщането е с повод, а не просто така някакъв израз на чувства.
Това са неща, които не са ми харесвали в семейството и искам да ги променя в моето. Ще си прегръщам и целувам детето, ще съм до нея, колкото и да мрънка и да се глези, защото смятам, че така ще й дам основата да стане щастлив човек. Пък времето ще си покаже накрая кой крив, кой прав. Но и последно, Кокетче, аз като слушам Радина да мрънка или да плаче и като й погледна отчаяната физиономийка, си давам сметка, че все още за нея аз съм 80-90% от целия й свят. И си представям каква драма й е, когато има нужда от мен, а аз й отказвам това и то не защото имам основателна причина, ами за да не я разглезвам. Това си е чисто наказание за мен, пък не мисля, че го е заслужила с нещо.

Толкова по темата, че ми е болезнена и на мен и все трябва да си защитавам гледната точка пред роднини, приятели и познати...

Нещо Q-T ми се губи, дано да са добре с Маленка.

Ох, Миш, това беше полезно. Но и аз искам такава ясна схема на захранване, ако може и таблична (професионално изкривяване какво да се прави), в която да пише първи ден това и толкова, следващ зеленчук еди кой си и т.н., абе като за полу-идиоти, че съм станала разсеяна и трябва всичко да ми е систематизирано... Че на мен ми се случва да не мога да се сетя на коя гърда трябва да я сложа при това хранене  Какво остава да помня цяла схема на захранване...

Привет.
Да ви се похваля, имаме си нова придобивка - люлка Вчера я взехме, много съм доволна, ще видим малкия на какво мнение ще е Като за първи път обаче, мисля че му хареса, даже си поспа в нея около час.
През нощта бяхме спокойни, с много малко събуждания, пу - пу, да не ни е уроки
За дрехите - свикнала съм докато вляза вкъщи, да хвърлям за пране всичко, с което съм била, и да обличам домашни дрехи. По - удобно ми е, а и не мога да си представя да  започна да готвя или да чистя с костюм с пола примерно, не ми се връзва някак
Вижте на какво попаднах за захранването : http://lyubastefanova.blogspot.com/2010/03/drift.html . В началото са общи приказки, обаче по - надолу има доста подробни таблици, жената е описала подробно по дни и седмици какво е давала. На мен ми хареса и мисля да се водя по тая схема, като може би ще заменя някои неща, като например тиквата с картоф в началото. Дано ви е полезна и на вас.
Кокетк@, каква социализация на толкова малко бебе 
iwelina_welinowa, честита ви четвърта месечинка 

в този ред на нещата за мрънкащите бебета и аз реагирам като джадет-гушкам,нося и хич не ми пука ,че еди си коя вещица ми казала ,че ще го разглезя.аз също гледам през очите на моето бебе даже оня ден извадих лятната количка която не е с напълно легнало положение/сещате се/и разходих така бебка беше разкошно аз доволна и бебе доволно ,нямаше го мятането и гърченето както когато е в зимния кош.малко се притеснявах след това ама като видях шезлонга, че и той  не е в напълно легнало се успокоих.А даа забравих да кажа че видях една комшийка и тя ме пита -как сте спряхте ли да ревете и да се носите,аз обяснявам, че е спряла да реве но сега иска все да е права и да гледа света ,а тя ми отговори ами ,че като иска да гледа да се изправи сама ,демек глезила съм я ,аз тактично и обясних, че първо е на 4 месеца и втора, че на мен така ми харесва да си нося бебето.остана леко шокирана от моя отговор ама хич не ми пука .

Мишчица, Вики може и да не боледува, да не се заразява, защото е кърмена.
С големия ми син нямаше как да изпробвам правилността на тезата, че кърмените не боледуват за сметка на хранените с АМ, защото не е имало вирусоносители. Ние с баща му въобще не сме боледували, докато Иво не тръгна на градина.
Иво, може да се каже, че и хрема не е имал, докато стана на 2г.8 м.
И на мен ми казваха, че разглезвам Иво като все го нося, като на всяко размрънкване го взимам и т.н и тези, които ми го казваха, после не можеха да се начудят как така моето дете вървяло за ръчичка до мен. Ами бяхме се научили да си говорим, да се чуваме.
И на мен ми липсва Q-T.

Майчета,
да добавя и аз мнение за "разглезването"..
Диманка беше от сложните и изискващи бебета.И минута не е стояла сама, будна в леглото си, само си я подавахме(подмятахме) из къщи,а от мрънкане и рев - луди ставахме.ММ даже беше измислил един "танц", от който тя се сепваше и преставаше да плаче (за известно време).И един цитат на ММ :"Реве, реве, реве, накрая припада от изтощение, надяваш се да е заспала, обаче, тя само зарежда батериите за 5 минути и пак подкарва.."
Сега е съвсем различно..Факт е, че децата са различни.Диманка я гледахме двамата с мъжа ми, Максим си го гледам само аз - буквално до 2рия месец ММ дори не го беше изкъпал или сменил памперс.Обаче това ми позволи да си го "наглася" както за мен е удобно, като се позовавах на миналия опит..В гушкането и носенето няма нищо лошо, даже прекрасно, стига на вашето тяло да му е добре..Обаче Максим от самото начало винаги, когато е спокоен е сам в леглото си, т.е. ако не го поиска, не го разнасям, освен ако не се налага.Ако се носим- то е в кенгуро - трябва и за своя комфорт да мисля. Факт е, че бебетата свикват на разни неща, както и обичат повтаряемастта и предвидимостта.За тях не е важно в колко часа това или онова, а какво, следва какво, следва какво.. На мен някак не ми е удобно да кърмя легнала..Първия месец Максим спеше в леглото ми,като го накърмя го оставях там, с идеята да не ставам, да не го разсънвам и т.н.
Но бързо разбрах, че тъй като не спим залепени един до друг , на него му е все едно дали се намира в моето или в неговото легло, затова започнах да ставам нощем да го взимам и да го връщам обратно, със което той също свикна и така..тати си дойде обратно в леглото,същоо:)
 Вечер винаги е един и същ ритуала за заспиване, винаги на едно и също място, той си знае кое след кое следва...Разбира се, има изключения, но веднага щом можем се връщаме към старата програма...
Правя всичко възможно да не сменям пампа нощем (даже слагам по-голям номер), не му говоря при нощното кърмене, да не си помисли, че сега ще си играем.. ...   За сега върви добре...   
Но ..аз мисля, че с децата всичко е на етапи, всичко минава, идва друго, понякога са лесни, друг път сложни..Подкрепям тезата на Валерй: след толкова рев, Диманка стана едно разбрано, кротко и послушно момиче.. 
И последно : Режимът може да е отживелица, старомодно или брутално според някои, обаче дългосрочно всички ще се убедите, че най- добрия вариант е да нагодите бебето спрямо себе си, а не обратното, те бебенцата си свикват с това, което им се предлага и го считат за нормално, естествено е после да си го търсят и изискват. Например аз често си играя с Макси без да го взимам в ръцете си - показвам му играчки една след друга, пеем, говоря му, понякога само присъствието ми до леглото му стига, а понякога, както мрънка стига да му сменя позата и гледката и пак се залисва.
Дано да не ви звуча твърде поучително, аз имам още много да уча, но мисля, че опитът си казва думата..

Ние и днес сме преобладаващо кисели. Разходихме се малко до магазина, дремна и като се прибрахме наново се започна.
И аз обичам да съм си с домашни дрехи. Като се прибера не се преобличам ако трябва пак да изляза скоро, че не обичам и постоянно да се събличам и обличам.
мишчица може би сме се засекли в Шейново. Аз нали на 10 ти родих, видях се с Бубулина, но с нея се знаехме от срещите. Те каза че има и други септемврийки, но така и не разбрах кои са, сигурно ти си била едната.

И аз смятам, че всички мнения за разглезването от разни некомпетнетни роднини със стари разбирания за възпитанието от ерата на 80-те, трябва да се игнорират. В крайна сметка всеки сам си преценява как да отглежда детето си и такива непоискани съвети направо ме влудяват   Не мисля, че носенето на ръце би довело до разглезване, защото всяко бебе се ражда с характер и не би се повлияло от такива действия от страна на родителите. Аз не мога да издържа да гледам как Ади плаче или мрънка, гледайки ме жално. Веднага я гушкам и тя се успокоява - аз също. Мисля, че връзката между майката и бебето е много силна и двустранна    Никой не може да гледа бебето по-добре от собствената му майка.

Забравих да спомена, че освен прическата и грима за мен е много важен парфюмът. Много ми помага за повдигане на настроението. Затова имам около пет парфюма и всеки ден се пръскам с различен, за да не ми омръзват ароматите    И аз си имам домашни дрехи - памучни анцузи (вталени, а не торбести) и памучни блузки. Като се прибера вкъщи веднага след като си измия ръцете, се преобличам. Не ми е удобно да седя с дрехите, с които съм била навън.

Мишчица 
Добре дошли на новите мами 

Влизам,да си ви чета,но не успявам да драсна и ред,за което се извинявам.
У дома си е най-хубаво.Евитка, подкрепям те на 100% чистичко,топличко с любимите хора
И ние сме с белия шум-прахосмукачка,нервен е каквото намери,напипа е в устичката а ръчичките са постоянно там Зъбче нямаме,поне за сега...
Още не съм го захранила,но ще питам преди на 19.01 като се видим,какво ще каже.
Хубав ден 

Ето ни и нас!

Днес в такава снежна буря се озовах с Рада!!! Бях в Кокаляне почти през целия ден и излезнах с още една мама малко да разходим бебетата на лъжливото слънце, но пак е слънце (тази мама с която Валери е била в болницата) И в един момент се скри слънцето и виждам как отсреща от планината идва някаква вихрушка и ускоряваме крачка с количките, да ама ни застигна, сняг и вятър и то толкова силен, че не можем да вървим и моето покривало против вятър се развяваше като знаме....мале едвам се прибрахме! И след 30 мин пак изгря слънце, луда работа!
Пак бяхме нервни нощес, заспа на шум-а и в мига в който го изключих тя се събуди и така в игри и закачки до към 2.30 и после просто заспах, толкова бях уморена, че не съм я чула кога е заспала и какво е правила.......

Стойче, ейййй и ти се появи 

bella 666 и аз съм луда на тема парфюми, срам ме е да кажа бройката им!

diamag аз пак ще напиша! И аз родих на 06.09. и със сигурност се познаваме по физиономия, Мен ме изписаха на 09. 09 и не сварих Мишчица и Буболина, но и аз Бубка я познавам от лекциите, в които накрая и аз успях да се включа. То си било много сладка работа с тия лекции и срешички а аз глупачката до последно бач, юркане.


Чул те господ, ха дано....и аз съм била много ревливо бебе, и виж ме сега каква съм"сговорлива" човек не може да ми затвори устата. Даже оня ден докато се чакахме на св. Неделя и мама Пипи мерна една от ония циганки дето "гледат" на нещо си и се присламчват и милата вика"Ох, тая сега ще се домъкне" . Е повярвайте ми тая само обикаляше около нас и така и не посмя да ни припари, усети че ще има ГРИЗ. )

jaded явно всички сме гледани като под калъп на времето, в нашето семейство целувките също са само с повод и аз в реалния си живот, който помня не мога да се сетя майка ми да ме е гушнала и да ме е целунала просто така. За това сега Рада бива "изяждана" аз нон стоп я гмеча, мачкам, подхвърлям и целувам, единствено не я нося, но и не мога и да искам.
В нашето семейство има и една овехтяло, но типично за шоплъка разделение на децата мъжко от женско, т.е мъжкото е винаги с приоритет.  В нашата фамилия а и всички в рода мъжките деца винаги са издигани в пиедестал, женското е винаги в сянката, то е за да слугинясва. Имах една леля и тя казваше за нейните си деца:"Ох трябва на Марио да му оправим къщата, а на Вики тя ще се ожени и ще си намери къща, нея не я мисля." Ето това го говорят 99% от жените в нашия край вкл. и моите родители. Не доумявам как може да си разделиш децата по този начин, ааа момченце е за него винаги трябва еди какво си.
За захранването само да кажа: никога не започвайте с тиква, защото тиквата е сладка и е възможно бебето да не приеме така"любезно" картофа и моркова, които са доста по-блудкави на вкус. Аз още мисля за това захранване, но в сряда съм на вакаина и трябва да кажа на доки какво съм решила!

здравейте,чера се записах да не ви изтърва.
успях да ви изчета но беше доста късно за да пиша.

ние с алекс стигнахме до АБ    кашлицата му се задълбочи и докторката се притесни,че на фона на вирусите които върлуват и че баткото ходи на ясла да не стане по-зле.но пък и неговата кашлица беше доста лоша-дълбока и влажна   еми какво да се прави,дано поне минава по-бързо и да не стигаме повече до АБ

днес при нас времето беше много различно,ту изгрее слънце,а след малко една виелица от сняг и вятър,направоо да не си навън

алекс не спира да скача,много се замислям дали да му взема бънджи баткото не ми е скачал така и не сме ползвали,но алекс само да го хванем подмишничките и започва да скача и да крещи от кеф.
вече много любопитно ни следи когато ядем и като гледа към храната започва да ръкомаха,да клати крачетата,чак да трепери от вълнение. а ако е в мен и хапвам на крак или пия вода следи с внимание цялото действие кгато поднасям ръка към устата и веднага проитяга ръчичка да хване.май сме готови за захранване,но има още доста време

освен това доста се разглези и все ми е наръцете,даже забелязвам,че иска най-вече да е в мен.ако го вземе баба му и аз съм поседнала,започва да ми хвърля едни погледи и усмивки и да ръкомаха,като "взем ме"и само да го погледна се скъсва от смях.

аз все още съм на диетка и имам чувството че от както съм на диета все ми се яде,преди можех цял ден да не ям,а сега само "какво да ям днес" ми е в главата.но след първите 4 дни вече имах -2кг..сега не съм се мерила-доволна съм

по доста теми сте говорили и зада не ми става толкова дълъг поста няма да се вкл

валери добре дошла при високите момчетнца и алекс е 70см

От гадните сополи вече започна и да кашля. А нощта спа само от 12 до 05.00. Тотално и се запушил и запълнил носа. От днес е на инхалации, които разтварят допълнително сополите и ги дърпам след това с прахосмукачката, но до 30 мин и пак има Много ми е жал 
Твоето поне е безвредно, та ще пробвам и с чай от Лайка, дано поне малко я успокои, и се надявам да не премине в нещо по-сериозно