много ми е мъка че даваме АБ но ако така ще е по-добре предпочитам го от някакви усложнения.даже вече мога да кажа че почти не кашля и утре ще видим какво ще каже док.само нослето продължава да си му хърка.краси ми е същия до ден днешен,а и аз мйа съм така-чудя се вече това с нослето дали не им е наследствено ама знам ли

честита месечинка на жорко,нека е здрав и весел като мама

ели ще ти пиша на лични

кокетка ние направо си подскачаме и аз смятам да покажа на док на консултацията на 26 и да я питам дали да го слагаме в бънджи.исках да те помоля,мисля че ти преди време беше постнала едни клипчета май бяха с упражнения.понеже нали съм на диета и засега правя само коремни преси,ама ми се искаше и някакви други упражнения да правя,ако не се бъркам де
че сега покрай двамката нямам време за фитнес,ама ще му мрънкам на милото за уреди за вкъщи 
за гушкането за пореден път ще кажа че съм твърдо ЗА,за мен това е начин да се радваш на детето си,като го гушкаш,целуваш(а аз го скъсвам от целувки),като му говориш(алекс обожава да му се говори)и изобщо да обръщаш внбимание на детето.мисля,че не сме решили да имаме дете просто ей така за да си го оставим в шезлонга да си играе само а точно затова,защото знаем вече какво щастиее детето и какво чудо на природата е и как всеки ден го гледаш как расте-странно е как то е растяло в теб с месеци и изведнъж това човече е в ръцевте ти и го виждаш,то е част от теб-съжалявам че таткото неможе да усети дори за миг тази емоция на майката.и за какво да си го оставя ей там на спалнята да реве самотно и беззащитно
няма да стане.честн да ви кажа напоследък колкото повече го гледам и съзерцавам осъзнавам,че всеки един миг не бива да изпускам,защото той расте с часове,не че като порастне ще го обичам по-малко,но сега е до мен плътно и мога да го обгрижвам и да се радвам на мекичката му миришеща на бебе кожа.и ако си останем с тези две дечица(дано господ даде и трето де
един ден),но някак си ми става мъчно и чак неискам да пораства а все да си е бебенце и да си се гушкаме,да се смееме.знам обаче,че колкото и да пораства детето си е дете и винаги го обичаш-а няма по-хубава дума от думата"мамо"повярвайте ми,но колкото и банално да звучи някак омекваш,звучи толкова нежно и в същото време някак единствено...ох много се отклоних,но доста време не съм писала и имах нужда да споделя с вас
че времето някак напоследък толкова бързо лети и ми се иска да се наслаждавам на всеки един момент.лека вечер от мен за днес толкова

. Да ти е жив и здрав, много да си се обичате
, ако мога по-късно ще гледам да наваксам.


...леле, колко съм изфейкала
Много бяха сладки как се гледаха и разглеждаха с кандилкащи се главички и се усмихваха. 

Пък и малката се събуди и след малко ще се приготвяме за разходка. Следобед сме и на консултация да видим с това неядене и повръщане колко сме пораснали.
, или по-скоро много изморена. Елиза не спи спокойно вечер, буди се по-често, проплаква на сън, какво става не знам. Снощи беше малко по добре положението, но за сметка на това каката сутринта ме събуди с истеричен рев. Чух я как плаче в хола , че искала аз да стана да й вържа косата на опашка, а не баща й.