детето ми не иска да учи

  • 27 312
  • 119
  •   1
Отговори
# 30
  • дълбоката провинция
  • Мнения: 578
Аз пък мисля, че родителите много добре разбираме когато децата не учат според възможностите си или близо до тях и тогава сме най-нещастни, защото не искаме те да се похабяват в нищоправене.

Само че... тук ми се иска да кажа, че не трябва да бъдем максималисти. Нужно ли е децата да са отличници, какво й е на оценката 5? И изобщо защо искаме децата да са добри по всички предмети, защото така ни е учил социализмът, че трябва да сме всестранно развити?

Оценка много добър 5 я тълкувам като да си много добър в дадена област, а отличен 6, като да си изключителен, да си отличЕн.

Вместо да четат каквото искат, ние им даваме задължителна литература и те започват да мразят четенето. Вместо да поощряваме интереса им в дадена област или да открием кое би ги заинтригувало, ние очакваме от тях да бъдат добри по всичко и те започват да мразят ученето.

Нека да ги поощряваме и да им казваме „Браво!” там, където са маалко по-добри!

# 31
  • На земята, която е всъщност звезда.
  • Мнения: 2 541
unadaptable ,  Peace.

Майки, нали не мислите, че един тийнейджър коренно променя характера си за месец или година ей така, без основателна причина?  Как точно си представяте, че едно борбено и амбициозно дете изведнъж става апатично или конфронтиращо се само защото така си е решило? Или, довчера било ученолюбиво и трудолюбиво, а изведнъж се събужда с мисълта, че вече сменя плочата и ще бъде мързеливо и инатливо?  Shocked Такова дете или е преживяло сериозно сътресение /като сериозно е строго индивидуална категория/, или никога не е било наистина амбициозно и ученолюбиво в степента, в както са го виждали родителите му. И в един момент, когато отговорността и трудността станат по- големи, истината лъсва и родителите, вместо да го приемат каквото е /за което те съществено са допринесли с възпитанието през първите му годинки/, започват война за надмощие, сякаш им е някакъв враг.  ooooh! Това е най- голямата грешка, която могат да направят! Защото връзките, които ще изградят с децата, са по-важни от оценките в училище. Знаете ли колко деца "под натиск" развиват психични разстройства на по-късен етап от живота си? Най-добре прочете и се консултирайте по този въпрос, преди да санкционирате провинилите се и да досмачкате самочувствието и самоуважението им!  ooooh!

Две неща, които съм научила като възрасна, а ми се искаше да знаех като ученичка /отличничка, между впрочем/: 1. Не е важно училището да ти пише 6, а животът да ти пише 6! и 2. Всички изследвания показват, че в живота по- добре се оправят "средните" ученици! А откъде ги знам тези максими? От двама много успешни в живота господа!    

# 32
  • Мнения: 8 849
unadaptable ,  Peace.

Майки, нали не мислите, че един тийнейджър коренно променя характера си за месец или година ей така, без основателна причина?  Как точно си представяте, че едно борбено и амбициозно дете изведнъж става апатично или конфронтиращо се само защото така си е решило? Или, довчера било ученолюбиво и трудолюбиво, а изведнъж се събужда с мисълта, че вече сменя плочата и ще бъде мързеливо и инатливо?  Shocked Такова дете или е преживяло сериозно сътресение /като сериозно е строго индивидуална категория/, или никога не е било наистина амбициозно и ученолюбиво в степента, в както са го виждали родителите му. И в един момент, когато отговорността и трудността станат по- големи, истината лъсва и родителите, вместо да го приемат каквото е /за което те съществено са допринесли с възпитанието през първите му годинки/, започват война за надмощие, сякаш им е някакъв враг.  ooooh! Това е най- голямата грешка, която могат да направят! Защото връзките, които ще изградят с децата, са по-важни от оценките в училище. Знаете ли колко деца "под натиск" развиват психични разстройства на по-късен етап от живота си? Най-добре прочете и се консултирайте по този въпрос, преди да санкционирате провинилите се и да досмачкате самочувствието и самоуважението им!  ooooh!

Две неща, които съм научила като възрасна, а ми се искаше да знаех като ученичка /отличничка, между впрочем/: 1. Не е важно училището да ти пише 6, а животът да ти пише 6! и 2. Всички изследвания показват, че в живота по- добре се оправят "средните" ученици! А откъде ги знам тези максими? От двама много успешни в живота господа!    

Не ти разбирам поста, честно Shocked
Не видях твърдение у някого от писалите, че дете е променило коренно характера си за месец или година? Rolling Eyes Къде и кой го пише това?
По второто ти твърдение, не не съм съгласна, че трябва едно дете да преживее травма, за да му се намали успехът. Просто става по-трудно и то не се справя.
Трето твърдение-че е грешка да се иска непременно децата да са отличници. Тук съм съгласна, и аз твърдя същото.
Има ли да уточним още нещо?

# 33
  • София
  • Мнения: 62 595
За мен дете, което в начална степен е било отличник и се вижда, че е усвоило материала, а от пети клас нагоре започва да слиза надолу към петици и четворки, значи работата не е на добре. Освен ако родителят не е сляп, глух или тотално нехаен, няма как даа не се усети какви са възможностите на детето и кога резултатите са плод на ученето и кога на неученето. Не държа моите деца да са отличници, но помага много да си отличник, има си привилегии отвсякъде и те го усещат. По моите лични критерии, едно дете, което е между четворка и петица, не си е усвоило материала добре, и ще има ядове с натрупване с всеки клас. Какво означава да има четворка по математика? Можеш ли да изкараш една задача за четворка, кое точно може да се отмине - грешките в изчисляването или логическите грешки?

# 34
  • На земята, която е всъщност звезда.
  • Мнения: 2 541
unadaptable ,  Peace.

Майки, нали не мислите, че един тийнейджър коренно променя характера си за месец или година ей така, без основателна причина?  Как точно си представяте, че едно борбено и амбициозно дете изведнъж става апатично или конфронтиращо се само защото така си е решило? Или, довчера било ученолюбиво и трудолюбиво, а изведнъж се събужда с мисълта, че вече сменя плочата и ще бъде мързеливо и инатливо?  Shocked Такова дете или е преживяло сериозно сътресение /като сериозно е строго индивидуална категория/, или никога не е било наистина амбициозно и ученолюбиво в степента, в както са го виждали родителите му. И в един момент, когато отговорността и трудността станат по- големи, истината лъсва и родителите, вместо да го приемат каквото е /за което те съществено са допринесли с възпитанието през първите му годинки/, започват война за надмощие, сякаш им е някакъв враг.  ooooh! Това е най- голямата грешка, която могат да направят! Защото връзките, които ще изградят с децата, са по-важни от оценките в училище. Знаете ли колко деца "под натиск" развиват психични разстройства на по-късен етап от живота си? Най-добре прочете и се консултирайте по този въпрос, преди да санкционирате провинилите се и да досмачкате самочувствието и самоуважението им!  ooooh!

Две неща, които съм научила като възрасна, а ми се искаше да знаех като ученичка /отличничка, между впрочем/: 1. Не е важно училището да ти пише 6, а животът да ти пише 6! и 2. Всички изследвания показват, че в живота по- добре се оправят "средните" ученици! А откъде ги знам тези максими? От двама много успешни в живота господа!    

Не ти разбирам поста, честно Shocked
Не видях твърдение у някого от писалите, че дете е променило коренно характера си за месец или година? Rolling Eyes Къде и кой го пише това?
По второто ти твърдение, не не съм съгласна, че трябва едно дете да преживее травма, за да му се намали успехът. Просто става по-трудно и то не се справя.
Трето твърдение-че е грешка да се иска непременно децата да са отличници. Тук съм съгласна, и аз твърдя същото.
Има ли да уточним още нещо?

 newsm78 Не пиша тук за да уточнявам с теб каквото и да било, а за да си кажа мнението.   Shocked

 Все пак, понеже съм добре възпитана, ще ти отговоря на поставените за уточнение въпроси:

1. Това е твърдение от по- долен пост:
Цяла година живяхме с тази идея, уж се готви за изпита по история, уж беше твърдо решила...И изведнъж към април-май реши, че древните езици, които се изучават там няма да й трябват, че това училище не е истинското й желание и т.н. т.н. Ние с баща й останахме като гръмнати...

2. Аз самата съм посочила или/или:
или е преживяло сериозно сътресение /като сериозно е строго индивидуална категория/, или никога не е било наистина амбициозно и ученолюбиво в степента, в както са го виждали родителите му. И в един момент, когато отговорността и трудността станат по- големи, истината лъсва и родителите,

Явно много си бързала с уточненията и си пропуснала да прочетеш всичко.  Laughing

# 35
  • Мнения: 8 849
 Laughing Не, не бързах, но ми се вижда чудно, че те изненадва промяната в плановете, а и родителите също са се изненадали. Та детето е било на 13! Те си променят желанията всеки ден, влез в темата на сегашните седмокласници и ще видиш, че това е направо норма при тях. Всеки ден ново 20 Joy
Родителите са определяли степента на успеваемост на детето според оценките в училище и затова са смятали, че е добра ученичка. ВО в края на годината е поставило нещата по местата си.
П.П. Останах с впечатление, че съм те обидила, защото търся заяждане, а това не е така. Не разбрах какво имаш предвид, нищо повече.

# 36
  • Мнения: 6
Проблемът за мен не е в резултата /цифровата оценка/, а по-скоро в причината /нежеланието и апатията/.Наистина е най-важно да запазим приятелските отношения с детето си, но това не означава според мен, че трябва да приемаме теорията на мързела, която то прилага упорито. Без да съм заслепен или болезнено амбициозен родител, смятам, че детето ни има много по-големи възможности в някои области, но някак си винаги избира лесният начин за постигане на целите. Това лениво среднячество и нежелание да се мобилизира мен лично много ме дразни, защото го приемам като неприятна черта от характера, която със сигурност пречи и ще пречи и занапред.

Да , в днешно време много посредствени ученици успяха в живота, но това не е защото са били посредствени, а защото имат повече селска хитрост в главите, което при нас не е налично.
Стремежът ми е ,да помогна на детето си да не се оставя на инерцията,защото все пак вярвам,че един ден тази мъгла ще се разсеее ище настъпи просветление Simple Smile

# 37
  • На земята, която е всъщност звезда.
  • Мнения: 2 541

Да , в днешно време много посредствени ученици успяха в живота, но това не е защото са били посредствени, а защото имат повече селска хитрост в главите, което при нас не е налично.
Стремежът ми е ,да помогна на детето си да не се оставя на инерцията,защото все пак вярвам,че един ден тази мъгла ще се разсеее ище настъпи просветление Simple Smile


Не става въпрос за селска хитрост, а за това, че средните ученици не развиват т. нар. "синдром на отличника". Всъщност точно отличниците, които не са много амбициозни, в един момент се оставят на инерцията, защото са свикнали всичко да им е лесно. Също така отличниците са тези, които после в живота по-лесно се отказват, когато в нещо не са добри, защото са свикнали на максималната оценка и се страхуват от провал. Всички знаем, че понякога трябва да се мине през грешки, спадове и много опити, за да се случат нещата, а отличниците често бягат от провала като дявол от тамян. И още много слабости, характерни за този "синдром". Аз самата мога да потвърдя, че съм се борила с част от посочените характеристики. 

http://az-jenata.bg/article/12000/Sindromat-na-otlichnitsite/

  

# 38
  • Мнения: 1 175

Да , в днешно време много посредствени ученици успяха в живота, но това не е защото са били посредствени, а защото имат повече селска хитрост в главите, което при нас не е налично.
Стремежът ми е ,да помогна на детето си да не се оставя на инерцията,защото все пак вярвам,че един ден тази мъгла ще се разсеее ище настъпи просветление Simple Smile


Не става въпрос за селска хитрост, а за това, че средните ученици не развиват т. нар. "синдром на отличника". Всъщност точно отличниците, които не са много амбициозни, в един момент се оставят на инерцията, защото са свикнали всичко да им е лесно. Също така отличниците са тези, които после в живота по-лесно се отказват, когато в нещо не са добри, защото са свикнали на максималната оценка и се страхуват от провал. Всички знаем, че понякога трябва да се мине през грешки, спадове и много опити, за да се случат нещата, а отличниците често бягат от провала като дявол от тамян. И още много слабости, характерни за този "синдром".

http://az-jenata.bg/article/12000/Sindromat-na-otlichnitsite/

 
Абсолютно подкрепям. Спомнете си: учим за живота, не за училището.
Казвам само, че е безмислено преследването на оценки за предмети които така и така не са приоритети на детето. В името на това да е перфектен.. на каква цена?
Вместо да затъпява в зазубряне на неща които не харесва трябва да влага усилия в областта която го привлича и която може да му е професия.
Аз като пълен отличник поради грешно формулираните си цели като ученичка  мога да го потвърдя  Joy

# 39
  • София
  • Мнения: 62 595
на мен това за синдрома на отличниците и успешността на тези със средния успех ми звучи като мантрата как децата, които не спазват дисциплина са все лидери. Има един немец от Макс Планк Институт, който проследява една доста голяма група деца вече повече от 30 години, още от раждането им. Тества ги за какво ли не - от физическо развитие, та до  интелектуални занимания, и установява, че който е бил отличник в училище, най-често е отличник и след училище откъм професионално и лично справяне. Естествено, ако децата ми гравитират около четворката, все ще намеря начин да ги оправдая, дето викат психолозите, да си намаля когнитивния дисонанс, и да прегърна идеята за успешните четворкаджии. Допълнително, ако приемем, че точно средната е четворката, то това означава, че повечето хора са точно там, е от основната маса, все ще излязат няколко много успешни.

# 40
  • Мнения: 8 849
Проблемът за мен не е в резултата /цифровата оценка/, а по-скоро в причината /нежеланието и апатията/.Наистина е най-важно да запазим приятелските отношения с детето си, но това не означава според мен, че трябва да приемаме теорията на мързела, която то прилага упорито. Без да съм заслепен или болезнено амбициозен родител, смятам, че детето ни има много по-големи възможности в някои области, но някак си винаги избира лесният начин за постигане на целите. Това лениво среднячество и нежелание да се мобилизира мен лично много ме дразни, защото го приемам като неприятна черта от характера, която със сигурност пречи и ще пречи и занапред.

Да , в днешно време много посредствени ученици успяха в живота, но това не е защото са били посредствени, а защото имат повече селска хитрост в главите, което при нас не е налично.
Стремежът ми е ,да помогна на детето си да не се оставя на инерцията,защото все пак вярвам,че един ден тази мъгла ще се разсеее ище настъпи просветление Simple Smile


Вие смятате, че детето има по-големи възможности, а какво смята детето?
А ако детето е мобилизирало целия си потенциал, а вие не го забелязвате?
Тормозът, който упражнявате над детето, няма да промени нещата. Това, което не става по естествения начин- със създаване на условия за учение, помощ и родителска заинтересованост, няма да стане по никакви други начини.

# 41
  • Мнения: 6
   

Вие смятате, че детето има по-големи възможности, а какво смята детето?
А ако детето е мобилизирало целия си потенциал, а вие не го забелязвате?
Тормозът, който упражнявате над детето, няма да промени нещата. Това, което не става по естествения начин- със създаване на условия за учение, помощ и родителска заинтересованост, няма да стане по никакви други начини.
[/quote]
Това, което смятам аз за потенциала на детето е и мнение на нейните учители, които аз ценя и уважавам, тъй като са от този тип, който не "глези" и не се прекланя пред криворазбрани и недоразбрани теории за "тормоз над учениците".Срещала съм другия тип "педагози", които споделят и то доста агресивно теорията, че "децата и без това са много натоварени, хайде да не ги мъчим да си учат добре материала". Защо го правят ли?Ами , за да спечелят лесно детската симпатия, а защо не и клиенти за частни уроци, които децата с такава охота и без особен резултат в крайна сметка, ще посещават, например? Въпреки, че това е много приятно за самите деца, считам , че погледнато не толкова повърхностно, е в техен ущърб.Спестените усилия на никого не са донесли дивидент, за разлика от положените, които винаги се изплащат. Все едно малкото дете като отказва моркови и ябълки, а иска само шоколад, ти да не го мъчиш с ябълки и моркови, а да му даваш само шоколад...

# 42
  • в света на илюзиите
  • Мнения: 636
Andariel smile3501 smile3501
Тази статийка е как да кажа ...... несериозна. И какъв е този г-н Георгиев, та да е някакъв коректив? И децата в първи клас правят разлика между "зубрач" и отличник. Дрън-дрън (с извинение към някои списващи тук за изказа). Вярно е за жалост, че образователната ни система има ОГРОМНИ пропуски и неуредици, но да се твърди , че "каращите го по канапа" са "върха на сладоледа", айде моля ви се.
Един неориентиран и неосъзнат подрастващ, който не е съвсем наясно какво иска от и какво смята да направи с живота си, да му даваме право да го мързи и да е безотговорен не мисля, че е редно и от безгранична родителска любов. Нали родителят е затова - да помага, на напътства, да се намесва когато вижда, че детето не върви в добра посока. Та нали ще го направи с разбиране и любов.
Не казвам, че всички трябва да са отличници и гении, но в никакъв случай не трябва да се толерират мързел, апатия и безотговорност.

# 43
  • Мнения: 15 289

Аз  съм на мнение, че децата, на които им липсва потенциал да разбират и научават материала в у-ще са много малко. Някой учат по бързо, други по бавно, някой имат нужда от допълнителна помощ и разяснения други не, но че детето толкова си може не съм съгласна. Може нивото му по различните предмети да е различно, но да го оставим, сакън да не го травмираме, не бива.

Все едно малкото дете като отказва моркови и ябълки, а иска само шоколад, ти да не го мъчиш с ябълки и моркови, а да му даваш само шоколад...

Как ябълката да стане привлекателна?!

# 44
  • На земята, която е всъщност звезда.
  • Мнения: 2 541
Andariel smile3501 smile3501
Тази статийка е как да кажа ...... несериозна. И какъв е този г-н Георгиев, та да е някакъв коректив? И децата в първи клас правят разлика между "зубрач" и отличник. Дрън-дрън (с извинение към някои списващи тук за изказа). Вярно е за жалост, че образователната ни система има ОГРОМНИ пропуски и неуредици, но да се твърди , че "каращите го по канапа" са "върха на сладоледа", айде моля ви се.
Един неориентиран и неосъзнат подрастващ, който не е съвсем наясно какво иска от и какво смята да направи с живота си, да му даваме право да го мързи и да е безотговорен не мисля, че е редно и от безгранична родителска любов. Нали родителят е затова - да помага, на напътства, да се намесва когато вижда, че детето не върви в добра посока. Та нали ще го направи с разбиране и любов.
Не казвам, че всички трябва да са отличници и гении, но в никакъв случай не трябва да се толерират мързел, апатия и безотговорност.

И къде точно е казано, че мързел и безотговорност трябва да се толерират?

Също ми е интересно ти правиш ли разлика между помощ и напътствие и психологически натиск и родителски амбиции /защото точно за това става въпрос/?

Общи условия

Активация на акаунт