детето ми не иска да учи

По- добре прехвърлете темата в под- форум Нашите деца.

Иначе, личното ми мнение е, че има някакъв проблем с училището. Дали класа, учител или приятели, но трябва да разберете и да решите проблема, защото скоро ще бъде много късно.  

От това, което чета оставам с впечатлението, че детето има по-силно развита вербална и визуална памет, т.е. по-лесно запомня нещата когато ги чува и вижда, а не с четене. Моят съвет е да гледа образователни и научнопопулярни канали и да му разказвате под формата на интересни факти информацията, която присъства в учебния материал. Има и доста книжки по въпроса, в момента се сещам за една такава - "Забавни опити по физика". Сигурна съм, че има и още. Ако този начин на поднасяне на информацията му допадне, сам ще започне да търси материали за четене по темите, които го интересуват. Добре е книжките да са занимателни, с повече илюстрации и с възможност за развиване на лично творчество. Пишете по-конкретно какво харесва детето, за да Ви дам повече и по-добри идеи. Успех!

п.п. А какво мислят родителите по въпроса? Какво е отношението на детето към училището като среда и институция?

Aз също не можех да уча от учебник, налагало ми се е да наизустя урок, за да ме оставят нашите на мира, но нищичко не вдявах от въпросния урок. Когато се остави всичко в моите ръце, разбрах къде ми е проблема. Ами много ми са сухи уроците в учебника, започнах да си водя записки в час и запаметявах още докато пишех. Когато ми се е налагало да уча от друга литература, преписвах и запомнях. Това се оказа моя начин.
Виж друга работа е да си чета книжка примерно, нищо общо с урока, който ТРЯБВА да науча

За внука Ви, щом гледайки запаметява, нека си вади инфо от нета, има за всичко що се сети клипчета и т.н.

Ходенето на училище и ученето на уроците няма нищо общо с телевизията и 'нета'.
В училище се ходи, за да се научи човек да бъде част от система, в която се оценяват високо систематични усилия и се оценява ниско хаотичност и мързел. Училището не дава на личността избор да има 'свой начин', целта е хората да получат стандартизирани знания и умения, а каквото е извън това да си го набавят както желаят. В учебният процес може да присъства и елемент на търсене, намиране, привидна инициатива,  но като част от овладяване на уменията да си служиш например с информационни източници.

Според мен проблемът е , че момчето досега не е имало ментор, което става в най-началните години - когато баба/мама/татко или батко сядат до теб и ти помагат да пишеш ченгелчета, питат те какво си разбрал от текст, карат те да разказваш, или пък следят дали си ял навреме, дали си легнал навреме, дали си си измил зъбите , дали си упражнявал пианото 2 часа или си кръшнал с 15 минути и т.н. всички тези неща, ч/з които децата разбират че живота не е базиран на свободния ти избор, кеф и моментен интерес, а  е изтъкан от правила и изисквания от самото начало.

В момента имате последен шанс, защото момчето е в ранен пубертет сигурно още , все пак да повлияете. Аз бих настоявала за организация на деня първо -  кога се гледа телевизия, кога се гледа интернет, кога се мисли за Космоса и кога за уроците. И концентрирано стъпка по стъпка се изгражда един ден. Бих подарила на момчето един тефтер, където да описва задачите си час по час и всеки ден грижливо ще му го следя и изпитвам по него. Бих включила и някои 'стари' практики, като разпределението и къщните изпитвания - баба да помага по литература, дядо по математика, следене, следене, следене. И награда, разбира се - повишен успех по Х, веднага подаваш наградата, например пътуване до Роженската обсерватория.

И не разчитайте много на 'клипчета' и 'информация в нета' - това само ще задълбочи и без това обърканите му представи за това що е училище. Интернет и Дискавъри са само елемент от образованието, само по себе си образованието не се дължи на тях. Камо ли написанот в бележника ( д-вата вече си ги имате..)

Споделям мнението,базирам се на лични наблюдения.
За съжаление не мисля,че нещата са поправими,късно е да се създава интерес към ученето.Детето явно е любознателно,което /според мен /е различно от ученолюбиво.

И вие сте оставили седем години нещата така? А как и с какъв успех е завършил всичките години дотук, едва ли е с двойки. Изобщо, някой занимавал ли се е целенасочено с това дете още от първи клас? а изобщо нещо чете ли, на какво ниво е четенето му, писането? Той какво обяснение дава за ученето, успеха и др.?

Само не разбирам каква ще е ползата от това външно награждаване до Рожен. Такива награди имат временен ефект, и после като отпуснеш малко примката, и човекът се връща пак на изходна позиция. Ако изобщо трябва нещо да се прави е първо, да се анализира какъв е точно проблемът или проблемите при това дете и второ, да се търси вътрешната мотивация за учене и постижения, а не външна чрез награди и наказания.

Сега, все пак не става дума за някакъв рецидивист, а за дете на 13. Не мисля, че 'край, свършено е' е отговор, всеки човек подлежи на промяна, особено подрастващ. Съгласна съм, че ситуацията е за  анализ, например в  частта " това, което знае го знае от мен и от телевизионните канали". Баба му и телевизията му дават знанията? Разбрахме и че учителите са лоши, че дисциплината е никаква.
Не разбрахме нищо за родителите, средата в която живее, режимът, който има това дете.

Аз бих предложила и нещо друго. Младите хора много бързо поемат ролята на добрите.
Например, би могла да го заведеш в някой клуб на младежкия червен кръст и да стане доброволец, на 13 ще бъде приет. Мога да дам поне 3 примера на 'пропадащи' деца, които са били спасени по този начин. Вкарването им в организация, на страната на доброто в света ги променя изключително много, те се учат страшно бързо на отговорност, поемане на ангажименти, това ги 'вкарва в релси', в няква смисленост на деня и резултатите в бележника не закъсняват.

Не съм споменавала или намеквала за рецидив, а за това ,че подобно полоожение не се случва от днес за утре, а си има предистория. може да се окаже, че детето всъщност няма нужда от "вкарване в релси", а нужда от друг вид помощ, особено ако се окаже, че трудно чете и пише.
ако историята е действителна (което ме съмнява до известна степен), защо бабата се оказва отговорният човек в семейството, къде са родитлите? Какво е направено до момента, някак не ми се вярва при всички учители по всички предмети през всичките години в един клас никога да няма дисциплина, а това дете да го държат в подобна обстановка и да казват, че не искало да учи!

А какво е обяснението на детето, какви причини изтъква то, за да не учи?

Това е проблем на доста деца.
И сигурно няма начин да няма начин да се оправят нещата.
Но пак ще стигнем до безхаберието на родителите,нежеланието на учителите заради ниските заплати и куп все предъвквани неща.
Имам доста примери пред себе си как децата се научат да учат.
Един такъв хубавец като описания внук в момента учи нещо много специфично и трудно.
Просто откри своя път,но му беше много трудно защото дипломата му беше ниска и положи много усилия 12-ти клас да мине повечето изпити за повишаване.
Ще късате доста нерви
 

Чак пък безотговорност на родителите.... Според авторката  детето е умно и е много вероятно досега да е изкарвало високи оценки без никакви усилия и подговка в къщи. Не е имал нужда от помощ за усвояване на материала. Нормално е родителите му да не се усетят, особено ако в училище изискванията не са високи. Защо да помагат или да го изпитват след като няма проблем. Повечето родители си имат безброй други задължения. Най-вероятно чак сега , покрай старта на подготовката за кандидатстване след 7 клас, са разбрали, че детето не се е научило да учи самостоятелно. Може би ще се съгласи да заляга повече над учебниците ако има амбиция за кандидатстване в по-добро училище.

Ел, това с навиците за учене се създава още в начална степен. Колкото и да се справя добре едно дете, пак е нужно да се хвърля по едно око и да се сондира какво знае, как учи и др. Нужно е просто малко време за активно наблюдаване и говорене с детето, не е някаква непосилна задача. Каквито и други задължения да има един родител, първото му и най-важно житейско задължение е собственото му дете.

Детето е на 13, което предполага и начало на пубертет, респективно нови навици и т.н.

Коренно нови едва ли. Някои неща са автоматизирани, учебните навици не се променят толкова лесно.

Andariel, така е, но в действителност малко родители го правят и според мен те не са безотговорни. Просто приоритетите им са други. А може би имат доверие на училището или си казват - "Аз като малък се справях сам, значи и моето дете може да се оправя само."

Ясно е,  детето едва ли ще стане тепърва отличник, но навиците му могат да се променят, а успехът поне подобри, ако се наблегне на област/предмет/дейност, към които детето проявява интерес. Ако се запали истински, има голяма вероятност да си намери бъдещ път за развитие.

На моя позната момчето след 4 клас претърпя тотален спад в училището и изцяло загуби интерес и желание за учене. Проблемът беше в училището, родителите се опитаха да оправят нещата, но то не можа да възстанови старото си желание и старание. Обаче рисуваше хубаво и майка му го записа на курс по иконопис. На това дете толкова му хареса, че избута класовете с нисък, но достатъчен за кандидатстване, успех и сега учи такава или подобна специалност в училището за приложни изкуства.  

Явно,на всички им влияе възрастта 
 До 4 клас учехме заедно със синът,не посещаваше занималния ,сядам,подчертавам,изпитвам, всичко беше добре,оценките също,но организираност от негова страна нямаше.
От следващата година,реших,че трябва сам да се справя,достатъчно голям е,естествено пропуски имаше,успехът също леко спадна,но смятам ,че това е начина сам да носи отговорност.

Чета темата е сърцето ми "кърви". Имам сходен проблем с дъщеря си - сега е 7 клас. Отдавна ми е ясно, че не и се учи и основното и оправдание е, че я мързи. Завършва с отличен успех всяка година или поне мн.добър и то над 5. Но това нищо не значи за мен.
Всичко започна от начален курс, когато я записахме в експериментална паралелка с немски език в 35 СОУ и учеха по цял ден. Домашни през зедмицата нямаше, само почивните дни. Аз работех на 2 места, второто вечер след като я взема от училище. Мъжът ми (за нея 2 баща) смяташе, че тя трябва сама да се научи да учи. Не сядахме всеки ден да учим с нея. Само понякога в почивните дни. Аз работех и в събота. И така...закъсахме го здраво. Тя все още не може да чете гладко. Работихме с психолог (защото лъжеше много), логопед - който ни уверяваше, че детето си е наред. Психоложката работи почти 1 учебна година и каза да чакаме пуберитета да видим накъде ще тръгне - т.е. отказа се. Едно цяло лято я карахме да ни чете всеки ден на глас или да разказва прочетеното, ако е на ум. Ефект - никакъв. Толкова упорито същество не бях срещала! С каквото и да се захване се отгазва, когато срещне трудност. Ходеше на плуване, пиано, цигулка, спортни танци, стортна гимнастика, театрална школа, рисуване. Исках да намеря нещо, което да и хареса и да иска да се развива в тази насока - готова бях да я подкрепя. Аз самата съм музикант и не бях кой знае колко силна в училище, но свирех всеки ден и печелех национални и международни конкурси, та затова бях готова дори и да не е отлична ученичка да я подкрепя в някоя област, която и допада наистина. За това пробвах всичко, което ми беше по силите. И какво....остана само театъра. Опитвах се да я насърча да кандидатства актьорско майсторство след 7 клас, има такова училище в Пловдив, но тя категорично отказва, защото там ще живее при биологичния си баща.
Тази година записахме курс по БЕЛ и уроци по МАТ - почти никакъв ефект. Разбира и може всичко, но не иска...не вниква в условията на задачите и съответно не ги решава вярно....
Опитвахме всякак - с наказания - не става и не препоръчвам; с поущрения - работеше до известно време, защото загуби интерес, а и желанията и растяха финансово нагоре и спряхме. Аз се изнервих до краен предел - крещя, обиждам...а знам много добре, че не трябва. Падагог съм, с чуждите деца се оправям без проблем само с разговори, а с моето - не мога!!!
Преди 5 години родих второто си дете - неописуема ревност!!! Много ми помага понякога, но и много не ми....
На ръба на отчаянието съм. Предстоят и матури. Искам да  научи поне английски език, но без да седне да пише и чете не виждам как ще стане???? А никак не е глупава, никак. Каквото види и чуе - запомня. "Опълченците на Шипка" го знае наизуст, както и други такива, дори печели конкурси за рецитиране.
А, да кажа, опитвахме и с писане на задачите за деня всеки ден - 1 - това, 2- онова, 3- другото и т.н.....ефекта бе за няколко дни, най-много 3  
Сърдила съм и се, не съм и говорила, много съм и горовила - не и не!!! Опитвахме да я изпитваме всяка вечер - не мога да ви опиша какъв цирк става, реве вместо да си разкаже урока, прави ни забележки кое как било - а аз го гледам от учебника - тя бърка...не издържахме повече от месец. Наистина беше непоносимо. А и тя само ни пишеше бележки от сорта "оставете ме, не ме изпитвайте, от понеделник сама почвам"...дрън дрън....
А учителите я хвалят що-годе в училище. Вдигала ръка- знаела. Но на писмените изпитвания - гола вода!
Иначе може да играе страхотно -на последното представление се представи много добре...но пак е на моменти когато се съсредоточи се получава!
Знам, че в мен също е голяма част от проблема - изнервена съм много към нея вече, нямам търпението, викам, не съм постоянна в  мненията и решенията си....
Това е като цяло...мога и още да пиша, но мисля, че споделих достатъчно....мъката ми е голяма. Просто искам доброто за детето си и се опитвам да му показвам кое как да става, как да се държи и защо, но то не иска да възприеме сякаш, а в същото време сама ме кара да и обяснявам...
И да добавя, зодията и е Рак...аз съм Лъв...голяма битка между нас и може би конкуренция - знам ли?

Много ме впечатли постът ти и затова си позволявам да се обърна към теб.
Не е моя работа да се бъркам в семейството ти, нито пък мога да знам каква е обективната ситуация там, но ми се иска да споделя това, което си помислих, когато прочетох думите ти. Пък ти ако искаш се сърди, ако искаш - се замисли.
Мисля, че мързелът е най-малкият проблем на дъщеря ти. Семейното ти положение няма начин да не и се отразява и то доста неблагоприятно. Когато е тръгнало на училище, детето не е имало нужда от майка, работеща на две места и куп извънкласни занимания, а от мама, поне малко стояща до него вкъщи. Още повече, че биологичният татко липсва в живота ѝ, а вторият отказва да се намесва...
Ревността към другото дете не е само обичайната ревност от по-голямото дете към по-малкото, при вас има и усложняващи обстоятелства, няма нужда да ти ги казвам - сигурна съм, че разбираш.
Не знам и не ми влиза в работа защо детето не иска да живее с баща си, но ако няма съществени причини, а просто е настроено от теб срещу него - това също е твоя грешка. Друг е въпросът, ако не е настроено, но си мисли, че по този начин искаш да го изхвърлиш от живота си, за да не ти пречи да си щастлива с новия си мъж и другото си дете.
Пак повтарям, не ми е работа и не ти се бъркам, само споделям какво ми направи впечатление като съвсем страничен и чужд човек. Бих те посъветвала да потърсиш пак психолог и то по-читав от предишния. Възрастта е много опасна и може да стане още по-зле...

Нямам навика да се сърдя. Не ме обижда нищо от казаното и в голяма степен си права. Знам, че най-голямата ми грешка беше, че не бях плътно до детето си, когато имаше нужда от мен - в начален курс. Но се опитх да градя кариера като диригент и жертвах нея. Със сегашния си съпруг съм откакто тя беше на 1 година. Приела го е, но ревнува и от него. Голям егости е - иска цялото вниамние не хората да е към нея, не само моето. Не искам да се оправдавам. Отделно от това, не съм я настройвала против баща и, а напротив. Насърчавала съм я да се вижда с него и го правят редовно - не спазвам решението на съда за някакви си глупави регулярни срещи. Просто той е много строг и не и изнася. Повярвай ми, че детето си има особен характер, за който не съм виновна само аз. И да - наистина на моменти се чудя дали не искам поне за няколко години да се дистанцираме една от друга, но не за да се отърва, а за да може евентуално тя да прецени какво е имала и какво би могла да има. Но аз самата реших,ч е няма да се чувствам по-добре, ако я пратя в друг град - знаем, че мнгоо деца ходят да учат от 8 клас в други градове, което не е проблем, Аз самата исках да го направя навремето.
Да, нещата са много дълбоки и не са от вчера. Грешки съм направила много и продължавам да правя и не се оправдава с това, че безгрешни няма. Просто и на мен ми прелива щашата да се опитам да докарам баланс между 3-ма човека в къщи.
Сегашният ми съпруг се опитваше много да и помага, но дългогодишното и поведение към него и най-вече към мен го обезсърчи и той се отказа. Категорично заяви, че е до тук. Ако го помоля, помага, ако не - трае си. И него го разбирам.
И така...много може да се каже и пише и да се разсъждава. Мислила съм за нов психолог, но не знам дали ще издържа финансово. Сега плащам уроци всяка седмица по МАТ и БЕЛ, от които не се вижда особен ефект, кактос поменах. Но не заради учителите...
Наистина съм объркана и чувства вина понякога за всичко, което се случва на дъщеря ми....

Не знам дали и доколко си права, но двете подчертани места ми направиха ужасно впечатление. И от двата ти поста оставам с впечатление, че пишеш повече за да ожалиш себе си каква кофти дъщеря ти се е паднала. Можеш ли да напишеш пост САМО с добрите качества на дъщеря си?   

Гледам никога да не намесвам зодиите, но понеже си ги споменала...баба ми беше Лъв, леля ми и съпругът ми са Лъвове и наблюденията ми /особено от жените/ са следните: децата им винаги трябва да са номер едно, всички да им се възхищават, а оттам и на майката, възпитала това чудо на природата. Те винаги знаят най- добре какво трябва да се случи и всяко отклонение от желанието им се приема като пълен провал. Импровизациите не се толерират, няма начин детето да знае по- добре от мама Лъв какво е по- добре за него. Мама Лъв не допуска, че това, което за нея е хубаво, за другата страна може да не е. Честно казано, не знам един затворен, чувствителен и неагресивен Рак как би оцелял срещу един Лъв. Може би с някакъв скрит бунт? И дано да остане само с това!   

Благодаря за коментарите!Не пожелавам на никоя от вас подобна ситуация!

Насила хубост не става!

Мила, Аспасия, промениха ли се нещата при вас? 

Към авторката на темата -
Мисля, че самата Ви тема е озаглавена изключително погрешно. От това, което описвате излиза не, че "детето Ви не иска да учи", а, че не желае да го прави по този начин - училищният метод. И го разбирам прекрасно затова. Методиките, оценяването, отношението - всичко буди отвращение, не желание за знания.
Явно неговият начин за научаване на нещата е съвсем, съвсем различен. Просто намерете вариант да поднасяте материала в учебниците по друг начин.

aspasia,
всъщност има и много други хора в подобна на Вашата ситуация.
Всъщност аз съм дете на майка като Вас.
Майка, която "пожертва" /както Вие се изразихте/ мене и сестрите ми, за да гради кариера, която се раздели с биологичния ни баща и ни "поднесе" нов, която не ни е обръщала нужното внимание, когато сме имали нужда от него, а после ще вайкаше като Вас в момента защо така, и също като Вас ни нарича по-този начин - Вие наричате собственото си дете егоист. Същото дете, което не е имало Вашето внимание, когато е имало нужда от него. Няма да се занимавам да Ви обяснявам какво мисля, тъй като е изложено от момичетата преди мене - то просто се вижда. Дано да успеете да осмислите поне една малка част от нещата, казани Ви тук и да вземете мерки. Все пак, знаете израза - "по-добре късно, отколкото никога!"

Здравейте. Докато четях споделеното от Вас, имах чувството, че аз съм го писала. Напълно Ви разбирам и мисля, че човек може да разбере такъв проблем едва когато се сблъска с нещо подобно...Лично аз съм скептична към търсенето на корените на проблемите в да го кажем "по-особените обстоятелства"-втори брак , кариера и т.н. Тези неща отдавна не се считат за необичайни, даже напротив. В нашия случай при тривиални обстоятелства преживяваме подобни проблеми. Със съпруга ни сме женени от студенти, детето ни е "дете на любовта", и двамата сме много самостоятелни и отговорни, като в същото време сме много семеен тип хора, в смисъл, че родителите ни  и близките ни хора са ни наистина близки т.е. семейната среда е добра, отношенията са обич, уважение от малки към големи и обратно.Напрежение по този параграф не е имало никога, слава богу. С две думи, освен , че се обичаме, сме и приятели.
Така...Дъщеря ни е вече на 15 години, почти на 16 години-9 клас. Единствено дете, обичаме си я много, но ...за съжаление , колкото и да искам , няма с какво да се похваля. Не взема наркотици и не бяга от вкъщи, но не мисля, че единствено избягването на сериозните проблеми от този тип  е повод за радост. В училище до 7 клас беше отличничка, с определена хуманитарна насоченост-литература и езици. Когато дойде ред да се кандидатства, тя сама, за наша огромна тогава радост, избра НГДЕК, с обяснението, че там е за хора с нейните интереси . Цяла година живяхме с тази идея, уж се готви за изпита по история, уж беше твърдо решила...И изведнъж към април-май реши, че древните езици, които се изучават там няма да й трябват, че това училище не е истинското й желание и т.н. т.н. Ние с баща й останахме като гръмнати, защото вече почти нямаше време за добра подготовка по математика за езиково училище, което тя каза, че е решила да атакува. Въпреки това, мобилизирахме се и намерихме добър учител, който за месец и половина уроци успя да я обучи така, че на изпита изкара 4,30. С отличната й оценка по литература, балът й стигна за едно от добрите чуждоезикови СОУ-та в София. Приехме, че макар и малко екстремно постигнат, това си е , все пак някакъв успех. В началото тя беше много щастлива и горда от това.После обаче, се оказа, че в добрите чуждоезикови училища, учителите си имат и съответните критерии. Осми клас завърши с 5,50-то тогава се учи само английски , математика и БЕ. Тази година първият срок не можа да стигне и до  5. С частен учител по математика твърдо кове 4. Литературата, която й беше силен предмет вече е на 5, тъй като освен разсъждения ,се изискват и знания, а нашето слънце не ще да чете. Въобще момента с четнето на уроци някак си липсва. Говорили сме, помагаме, но...като види по сериозен материал за учене, вдига ръцете и казва-"не мога". Какво ли не опитахме вече-наказания, като лишаване от интернет, лишаване от излизане и т.н. Никакъв ефект. Даваме стимули от рода на -ако изкараш 5 по математика за годината /което е напълно постижимо ако седне да решава задачи/, ще отидеш на концерт на Гънс енд Роузез, примерно....Отговорът е, че ще се опита , но не дава гаранции .
Говорим много,постоянно обсъждаме тези неща, "и да пасе  овцете сме я пращали", и примери за младежи, които не са глупав, но мързелът е погубил и ходят без образование и безработни....и какво ли не ...Книга мога да напиша...Е, камък да беше, щеше мааалко да се стресне....
Баща й е на мнение, че няма надежда и вече лекичко се е оттеглил-намесва се когато го помоля...Най-много ме тревожи липсата на каквато и да е амбиция, мързела, нежеланието да се проумеят някои прости житейски истини, непукизма.

Моля ви, споделете опит в тази посока, че вече направо съм на път да се отчая с безхаберието на дъщеря ни!

Здравейте! На тези оплаквания мога да ви кажа да не се тревожите толкова, изобщо не сте единствени. Дългогодишният ми опит с частни ученици ми е показал, че много деца имат този проблем-тотална невъзможност да научат материала по един или повече предмети. Не е въпрос до нежелание, мързел, глупост или каквото и да е. Просто не става и това е.... Въпреки желанието. Въпреки че не са глупави по принцип. Въпреки че някои родители взимат мерки още в началните класове. Така са устроени вероятно Мисля ,че само в Бг го има това родителите да изпадат в пълен потрес от факта, че децата им са посредствени ученици. Приемете ги такива, за да могат и те да си простят. На тях им е още по-трудно да си обяснят защо приятелчето им по чин е отличник, след като си пише набързо домашните в междучасието, а те изкарват 3-ки при положение, че са изхабили много повече време и усилия вкъщи. Нима вие нямате приятелка, която ще направи страхотен сладкиш от първия път без да се престарава, докато вашият не става и след десети опит? С всичко е така, на някои им спори ученето, на други не...за съжаление. Това ги обезсърчава допълнително. Те достатъчно се самоизмъчват, не ги тормозете и вие. Приемете ги такива.

Аз мисля, че buligena, се тревожи защото детето щ не е от тези, които не могат да учат. Тя разказва, че детето до 7 клас е било отлична ученичка с определени интереси към литературата, които после са се "стопили". Тя не намира основателна причина за този спад и именно заради това се тревожи.
Не мисля, че в случая е добре да казваме, че "толкова си може детето, оставете го", защото очевидно не е така (поне аз останах с такова впечатление от разказа). Проблемът тук е апатия, незаинтересованост, липса на амбиция у едно МОЖЕЩО дете. Нека не нападаме пишещите тук, а се опитаме да вникнем в болката, която ги измъчва.
Тук някои направо "изядоха" aspasia. Мъчно ми е за тях. Чудя се как си мислят, че са застраховани срещу подобни "неуредици" 

Не виждам нещо кой знае колко по-различно. Материалът е станал по-труден, тя не се справя вече и реагира по същия начин, по който реагират и останалите. Разликата е, че те са в средния курс, а тя-в гимназиалния. Принципно положението е същото.

Аз пък мисля, че родителите много добре разбираме когато децата не учат според възможностите си или близо до тях и тогава сме най-нещастни, защото не искаме те да се похабяват в нищоправене.

Само че... тук ми се иска да кажа, че не трябва да бъдем максималисти. Нужно ли е децата да са отличници, какво й е на оценката 5? И изобщо защо искаме децата да са добри по всички предмети, защото така ни е учил социализмът, че трябва да сме всестранно развити?

Оценка много добър 5 я тълкувам като да си много добър в дадена област, а отличен 6, като да си изключителен, да си отличЕн.

Вместо да четат каквото искат, ние им даваме задължителна литература и те започват да мразят четенето. Вместо да поощряваме интереса им в дадена област или да открием кое би ги заинтригувало, ние очакваме от тях да бъдат добри по всичко и те започват да мразят ученето.

Нека да ги поощряваме и да им казваме „Браво!” там, където са маалко по-добри!

unadaptable ,  .

Майки, нали не мислите, че един тийнейджър коренно променя характера си за месец или година ей така, без основателна причина?  Как точно си представяте, че едно борбено и амбициозно дете изведнъж става апатично или конфронтиращо се само защото така си е решило? Или, довчера било ученолюбиво и трудолюбиво, а изведнъж се събужда с мисълта, че вече сменя плочата и ще бъде мързеливо и инатливо?   Такова дете или е преживяло сериозно сътресение /като сериозно е строго индивидуална категория/, или никога не е било наистина амбициозно и ученолюбиво в степента, в както са го виждали родителите му. И в един момент, когато отговорността и трудността станат по- големи, истината лъсва и родителите, вместо да го приемат каквото е /за което те съществено са допринесли с възпитанието през първите му годинки/, започват война за надмощие, сякаш им е някакъв враг.   Това е най- голямата грешка, която могат да направят! Защото връзките, които ще изградят с децата, са по-важни от оценките в училище. Знаете ли колко деца "под натиск" развиват психични разстройства на по-късен етап от живота си? Най-добре прочете и се консултирайте по този въпрос, преди да санкционирате провинилите се и да досмачкате самочувствието и самоуважението им!  

Две неща, които съм научила като възрасна, а ми се искаше да знаех като ученичка /отличничка, между впрочем/: 1. Не е важно училището да ти пише 6, а животът да ти пише 6! и 2. Всички изследвания показват, че в живота по- добре се оправят "средните" ученици! А откъде ги знам тези максими? От двама много успешни в живота господа!    

Не ти разбирам поста, честно
Не видях твърдение у някого от писалите, че дете е променило коренно характера си за месец или година? Къде и кой го пише това?
По второто ти твърдение, не не съм съгласна, че трябва едно дете да преживее травма, за да му се намали успехът. Просто става по-трудно и то не се справя.
Трето твърдение-че е грешка да се иска непременно децата да са отличници. Тук съм съгласна, и аз твърдя същото.
Има ли да уточним още нещо?

За мен дете, което в начална степен е било отличник и се вижда, че е усвоило материала, а от пети клас нагоре започва да слиза надолу към петици и четворки, значи работата не е на добре. Освен ако родителят не е сляп, глух или тотално нехаен, няма как даа не се усети какви са възможностите на детето и кога резултатите са плод на ученето и кога на неученето. Не държа моите деца да са отличници, но помага много да си отличник, има си привилегии отвсякъде и те го усещат. По моите лични критерии, едно дете, което е между четворка и петица, не си е усвоило материала добре, и ще има ядове с натрупване с всеки клас. Какво означава да има четворка по математика? Можеш ли да изкараш една задача за четворка, кое точно може да се отмине - грешките в изчисляването или логическите грешки?

  Не пиша тук за да уточнявам с теб каквото и да било, а за да си кажа мнението.   

 Все пак, понеже съм добре възпитана, ще ти отговоря на поставените за уточнение въпроси:

1. Това е твърдение от по- долен пост:
Цяла година живяхме с тази идея, уж се готви за изпита по история, уж беше твърдо решила...И изведнъж към април-май реши, че древните езици, които се изучават там няма да й трябват, че това училище не е истинското й желание и т.н. т.н. Ние с баща й останахме като гръмнати...

2. Аз самата съм посочила или/или:
или е преживяло сериозно сътресение /като сериозно е строго индивидуална категория/, или никога не е било наистина амбициозно и ученолюбиво в степента, в както са го виждали родителите му. И в един момент, когато отговорността и трудността станат по- големи, истината лъсва и родителите,

Явно много си бързала с уточненията и си пропуснала да прочетеш всичко. 

  Не, не бързах, но ми се вижда чудно, че те изненадва промяната в плановете, а и родителите също са се изненадали. Та детето е било на 13! Те си променят желанията всеки ден, влез в темата на сегашните седмокласници и ще видиш, че това е направо норма при тях. Всеки ден ново 20
Родителите са определяли степента на успеваемост на детето според оценките в училище и затова са смятали, че е добра ученичка. ВО в края на годината е поставило нещата по местата си.
П.П. Останах с впечатление, че съм те обидила, защото търся заяждане, а това не е така. Не разбрах какво имаш предвид, нищо повече.

Проблемът за мен не е в резултата /цифровата оценка/, а по-скоро в причината /нежеланието и апатията/.Наистина е най-важно да запазим приятелските отношения с детето си, но това не означава според мен, че трябва да приемаме теорията на мързела, която то прилага упорито. Без да съм заслепен или болезнено амбициозен родител, смятам, че детето ни има много по-големи възможности в някои области, но някак си винаги избира лесният начин за постигане на целите. Това лениво среднячество и нежелание да се мобилизира мен лично много ме дразни, защото го приемам като неприятна черта от характера, която със сигурност пречи и ще пречи и занапред.

Да , в днешно време много посредствени ученици успяха в живота, но това не е защото са били посредствени, а защото имат повече селска хитрост в главите, което при нас не е налично.
Стремежът ми е ,да помогна на детето си да не се оставя на инерцията,защото все пак вярвам,че един ден тази мъгла ще се разсеее ище настъпи просветление

Не става въпрос за селска хитрост, а за това, че средните ученици не развиват т. нар. "синдром на отличника". Всъщност точно отличниците, които не са много амбициозни, в един момент се оставят на инерцията, защото са свикнали всичко да им е лесно. Също така отличниците са тези, които после в живота по-лесно се отказват, когато в нещо не са добри, защото са свикнали на максималната оценка и се страхуват от провал. Всички знаем, че понякога трябва да се мине през грешки, спадове и много опити, за да се случат нещата, а отличниците често бягат от провала като дявол от тамян. И още много слабости, характерни за този "синдром". Аз самата мога да потвърдя, че съм се борила с част от посочените характеристики. 

http://az-jenata.bg/article/12000/Sindromat-na-otlichnitsite/

  

Абсолютно подкрепям. Спомнете си: учим за живота, не за училището.
Казвам само, че е безмислено преследването на оценки за предмети които така и така не са приоритети на детето. В името на това да е перфектен.. на каква цена?
Вместо да затъпява в зазубряне на неща които не харесва трябва да влага усилия в областта която го привлича и която може да му е професия.
Аз като пълен отличник поради грешно формулираните си цели като ученичка  мога да го потвърдя 

на мен това за синдрома на отличниците и успешността на тези със средния успех ми звучи като мантрата как децата, които не спазват дисциплина са все лидери. Има един немец от Макс Планк Институт, който проследява една доста голяма група деца вече повече от 30 години, още от раждането им. Тества ги за какво ли не - от физическо развитие, та до  интелектуални занимания, и установява, че който е бил отличник в училище, най-често е отличник и след училище откъм професионално и лично справяне. Естествено, ако децата ми гравитират около четворката, все ще намеря начин да ги оправдая, дето викат психолозите, да си намаля когнитивния дисонанс, и да прегърна идеята за успешните четворкаджии. Допълнително, ако приемем, че точно средната е четворката, то това означава, че повечето хора са точно там, е от основната маса, все ще излязат няколко много успешни.

Вие смятате, че детето има по-големи възможности, а какво смята детето?
А ако детето е мобилизирало целия си потенциал, а вие не го забелязвате?
Тормозът, който упражнявате над детето, няма да промени нещата. Това, което не става по естествения начин- със създаване на условия за учение, помощ и родителска заинтересованост, няма да стане по никакви други начини.

   

Вие смятате, че детето има по-големи възможности, а какво смята детето?
А ако детето е мобилизирало целия си потенциал, а вие не го забелязвате?
Тормозът, който упражнявате над детето, няма да промени нещата. Това, което не става по естествения начин- със създаване на условия за учение, помощ и родителска заинтересованост, няма да стане по никакви други начини.
[/quote]
Това, което смятам аз за потенциала на детето е и мнение на нейните учители, които аз ценя и уважавам, тъй като са от този тип, който не "глези" и не се прекланя пред криворазбрани и недоразбрани теории за "тормоз над учениците".Срещала съм другия тип "педагози", които споделят и то доста агресивно теорията, че "децата и без това са много натоварени, хайде да не ги мъчим да си учат добре материала". Защо го правят ли?Ами , за да спечелят лесно детската симпатия, а защо не и клиенти за частни уроци, които децата с такава охота и без особен резултат в крайна сметка, ще посещават, например? Въпреки, че това е много приятно за самите деца, считам , че погледнато не толкова повърхностно, е в техен ущърб.Спестените усилия на никого не са донесли дивидент, за разлика от положените, които винаги се изплащат. Все едно малкото дете като отказва моркови и ябълки, а иска само шоколад, ти да не го мъчиш с ябълки и моркови, а да му даваш само шоколад...

Andariel
Тази статийка е как да кажа ...... несериозна. И какъв е този г-н Георгиев, та да е някакъв коректив? И децата в първи клас правят разлика между "зубрач" и отличник. Дрън-дрън (с извинение към някои списващи тук за изказа). Вярно е за жалост, че образователната ни система има ОГРОМНИ пропуски и неуредици, но да се твърди , че "каращите го по канапа" са "върха на сладоледа", айде моля ви се.
Един неориентиран и неосъзнат подрастващ, който не е съвсем наясно какво иска от и какво смята да направи с живота си, да му даваме право да го мързи и да е безотговорен не мисля, че е редно и от безгранична родителска любов. Нали родителят е затова - да помага, на напътства, да се намесва когато вижда, че детето не върви в добра посока. Та нали ще го направи с разбиране и любов.
Не казвам, че всички трябва да са отличници и гении, но в никакъв случай не трябва да се толерират мързел, апатия и безотговорност.

Аз  съм на мнение, че децата, на които им липсва потенциал да разбират и научават материала в у-ще са много малко. Някой учат по бързо, други по бавно, някой имат нужда от допълнителна помощ и разяснения други не, но че детето толкова си може не съм съгласна. Може нивото му по различните предмети да е различно, но да го оставим, сакън да не го травмираме, не бива.


Как ябълката да стане привлекателна?!

И къде точно е казано, че мързел и безотговорност трябва да се толерират?

Също ми е интересно ти правиш ли разлика между помощ и напътствие и психологически натиск и родителски амбиции /защото точно за това става въпрос/?

И къде видя тоз СТРАШЕН ПСИХОЛОГИЧЕН натиск и родителски амбиции??????
Та хората дори искат за петица да я наградят.

Попитах те: И къде точно е казано, че мързел и безотговорност трябва да се толерират?

Ето тук виждам и психически натиск и родителски амбиции! Не случайно майката набляга на аз искам, аз смятам, аз, аз...

Не сте права. Натиск има, но той е върху психиката на майката породен от невъзможността да реши проблема. За какви амбиции говорите когато "кораба" потъва и жената се чуди коя дупка да запуши ? Естествено че трябва ТЯ да набляга, когато другата страна въобще не се интересува, нали е МАЙКА.

Много силен постинг  на г-жа buligena с голям емоционален заряд.  
Знам за подобен случай, също момиче, до 7 клас отличничка, влезе в АЕГ и там нещата се объркаха.  Никой от родителите не иска да бъде лош т.е. да бъде този който ще "тропне", ще викне, прилагат "щраусовата" политика и чакат "живота да я научи".

"Щраусовата" политика и чакането "живота да ги научи" не винаги има успех!
 Имам подобни примери с познати и за това казвам ,че за мен тази политика е неприемлива.

Абсолютно никъде и никой не е говорил за "щраусова политика". 

Става въпрос за реална представа за възможностите; за правилно анализиране на ситуацията и правилна стратегия, която да е в полза на детето, а не в полза на родителските очаквания;  анализиране и наблягане на наистина силните страни, а не на тези, които би трябвало за един отличник; за учене не заради оценката, а заради знанието, което после ще влезе в действие; за това да не се сравнява непрекъснато с другите ученици и да гради самочувствие, дори да не е пълен отличник; да получи от родителите подкрепа и помощ, а не заплахи, шамари, цупене, психическа обработка. Не знам дали обърнахте внимание, но и в двата случая в темата, изобщо не се говори за предмет/област, която детето да обича и да иска да развива без натиск от страна на родителите.

Я, прочети по-горния пост! Отговарям точно по повод писаното от Пламен!

И аз отговарям на Пламен.

Според мен някои неща са много хубави на думи, но някак си оставват на думи.

 Първо, клишето за отличниците, които всъщност не са баш отличници, а се борят за оценка, а не за знания. Винаги, ама винаги си личи кога едно дете учи и знае предимно за собствено постижение, и кога е само за оценка. Допълнително, едно и също дете може по един предмет да учи само за знанието, а по друг да е само за оценката (например, за да не му се разваля красотата на бележника или просто защотоо не му харесва ниската оценка). Но в повечето случаи за еднин отличник високата оценка е нещо като черешката на тортата - хам си знае, хем е било оценено положително. Лично аз гледам да съм някъде по средата като родител - да има положителна връзка между знанията и оценката, поне по повечето предмети. Не мога да си кривя душата, в определени моменти, както е сега с кандидатстването след седми клас, направо си казвам в прав текст на децата, че им трябва висока оценка, пък ако ще после да забраввят половината от ученото за изпита. По математика няма да забравят, всичко ще им трябва, но по български спокойно могат да отсвирят половината теория.

Второ, неминуемо едно нормаллно дете се сравнява с другите от класа, с приятели и др., дори родителите да не го правят. Затова всички, или поне доста родители искаме децата ни да са в силни  класове, приятелите им да са силни  ученици, защото те се сравняват и на всеки му се ще поне донякъде да е по-добър от другия в училище. Не смятам сравняването за нещо, което трябва  да се избягва на всяка цена, стига да не се прекали и фокусира само върху него. кой не се опитва да си намери мястото в една ранг-листа било сред съученици, било сред приятели.

Способностите няма как да бъдат оценени обективно, защото няма обективно оценяване никъде, все се прави от хора, а методите за оценяване са несъвъъшени и изпускат доста важни особенности при едно или друго дете, изкривяват картината донякъде. Това, което аз мога да направя като родител е да  се старая да се развиват що-годе хармонично - да няма области от знанието и развитието, където да са тотални профани. Вярвам в идеята, че в детството трябва да се положат основите на всички видове способности на детето - от  физическите, през научните, та до артистичните. Така или иначе в един момент се налага да се поспециализират, защо зорлем да ги  бутам натам?

Явно не сте ме разбрали. Аз говоря за родителите на дете, които са мои близки и за тяхната "щраусова" политика спрямо тяхното дете. Дадох ги като пример за бездействие, бездействие което убива бъдещето на детето.  В критичните моменти някой от родителите трябва да вземе инициативата и да стане "лош". Казвам го от личен опит и в подкрепа на г-жа buligena.

Това, което смятам аз за потенциала на детето е и мнение на нейните учители, които аз ценя и уважавам, тъй като са от този тип, който не "глези" и не се прекланя пред криворазбрани и недоразбрани теории за "тормоз над учениците".Срещала съм другия тип "педагози", които споделят и то доста агресивно теорията, че "децата и без това са много натоварени, хайде да не ги мъчим да си учат добре материала". Защо го правят ли?Ами , за да спечелят лесно детската симпатия, а защо не и клиенти за частни уроци, които децата с такава охота и без особен резултат в крайна сметка, ще посещават, например? Въпреки, че това е много приятно за самите деца, считам , че погледнато не толкова повърхностно, е в техен ущърб.Спестените усилия на никого не са донесли дивидент, за разлика от положените, които винаги се изплащат. Все едно малкото дете като отказва моркови и ябълки, а иска само шоколад, ти да не го мъчиш с ябълки и моркови, а да му даваш само шоколад...
[/quote]

Изумена съм направо от упоритостта Ви да си докажете, че детето е мързел, но ако успеете да му го избиете, то ще сътвори чудеса. Според един от по-горните Ви постове, детето е изкарало на изпита в 7-ми клас 4.30 . Извинявам се за малко грубия ми разбор, но 4.30 е ниска оценка и говори за пълно неразбиране на материала. Това е масов изпит, който е направен на доста ниско ниво, защото трябва да се пусне и на циганчетата в Столипиново, и на децата от специалните училища. Има един куп въпроси в тия тестове, които могат да се решат с налучкване, а някои са направо смешно лесни.  Щом оценката е 4, значи много неща с разбирането и осмислянето на материала куцат. Допълнителната подготовка с учител не е дала нужния резултат, защото няма как да надскочиш себе си и това се е потвърдило отново в гимназията. Материалът в гимназиалния етап е по-труден, предметите са повече и времето и силите не стигат. Не всеки има неизчерпаеми сили, та да издържа да го товариш като магаре. Оставете момичето на мира, за да си събере мислите и да насочи усилията си към това, което един ден ще легне в основата на професията й. Гоненето на цели, които са над възможностите само ще попречи да стигне това, което може. Все в нещо се чувства уверена и силна. Нека върви натам.

останах с впечатление, че това е оценката от кандидат-гимназиалния изпит с двата модула, а не само от обикновеното външно оценяване на първия модул. Щом детето сега е девети клас, значи е от първия випуск, който кандидатства с формата от двата модула в един ден. Тук циганчетата от Столипиново и налучкването няма общо. Миналата година, доколкото разбрах, един напълно решен тест по математика осигурява оценка около четири и половина, останалото до шестицата се изкарвал от втория модул, ако детето се оценява по двата модула.

Точно така - два модула бяха по математика. Това , естествено го знае всеки, който малко или много е в час с образователната система-било той родител или учител /включително и частните такива с дългогодишна практика/ .  Който не е в час с този въпрос, а очевидно и с доста други по-деликатни,  просто си седи изумен...
А , иначе не е добре да подценяваме толкова ромчетата в Столипиново, защото точно тяхното ниво ще се достигне със светлите идеи за лесно и приятно образование, които някои модерни теоретици натрапват, доста злобно при това.

Госпожо, иронията Ви е неуместна, защото имате проблем. Вие, а не аз. Моят керван върви, докато някакви кучета си лаят, но Вашият не само не върви, ами яко е заседнал. Уви! И тъй като се занимавате със странични въпроси, към които нямате никакво отношение, ще напиша няколко думи. ВО обхваща и двата модула от изпита в края на 7-ми клас. Тези, които се заблуждават, че едното е ВО, а другото изпит , трябва първо да се запитат как се превежда тази абривиетура. Външно оценяване. Това означава, че се проверява от независими проверители, а не учителите, които преподават този предмет на децата ви. Едва ли някой не е чул, че и двата модула се проверяват от преподаватели, които не са от училището. Това, че някой някъде нещо недоразбрал и нарича единия модул по един начин, а другия по друг едва ли е толкова важно. Важното в случая е, че едно дете потъва, а родителите, които са най-близо до него, не му подават ръка. Всъщност то има повече нужда да бъде оставено да осмисли училищния си живот. На 15 години човек е достатъчно зрял, за да може да мисли за себе си в переспектива и да си направи правилна самооценка. Уверена съм, че детето знае заниманията с какво биха го карали да се чувства доволно от себе си, но при едно непрекъснато опяване и натиск едва ли ще сподели. Дайте въздух на момичето, за да се успокои и може би сама ще сподели визията си за собственото си бъдеще.

Уважаема Unadaptable, защо продължавате да натрапвате мнението си? Разбрахме Ви много добре какво искате да кажете, но като че ли Вие не усещате колко злобно започвате да звучите. Направо се запенихте ...Недейте така. Все пак тук дискутираме проблеми, свързани с децата ни и не е уместно да занимавате с Вашите комплекси и непременното си желание да надвикате всички.
Ако претендирате, че сте педагог, трябва да имате и усет за ситуацията и да разбирате и кога сте безполезна и нежелана. Нищо лично  .

На мен ми се струва, че всеки дръзнал (май това е точната дума) да сподели нещо лично, доста от списващите тук го принуждават да съжалява и никога повече да не потърси съвет. А това е жалко, все пак нали е форум за взаимопомощ 
Как на 15 ще си толкова зрял, че ще правиш преценка за бъдещето си И още по-странно, как един родител ще помага - "ще подава ръка", като остави детето си ей така само да преценя как да осмисля живота си
Странно, наистина странно, още повече за един педагог
Тук, във форума има една статия Защо тийнейджърите се карат с родителите си Ето мъничък цитат от нея:
"Два полюса, между които подрастващото дете се разкъсва, довеждайки родителите и учителите си до лудост. Себеизразяването е най-лесно на тази възраст: ярка демонстрация на несходство, на другост, отхвърляне на общоприетите норми на поведение, отричане на ценностите, присъщи на възрастните по цял свят. С две думи – нихилизъм и позьорство.
В такова поведение няма нищо трагично и фатално. Това е нормален етап, през който, повече или по-малко, преминава всеки човек във възрастта между 13 и 17 години."
Някои хора май са щастливци или нещастници, знам ли защото децата им прескачат пубертета.

Съжалих, че писах в тази тема, но ми дожаля за момичето.... Толкова ли е трудно да се разбере? Едно дете изкарва ниски оценки по математика и това го спъва не само в избора на училище, но и в обучението в гимназиалния етап. Родителите отначало постъпват правилно - опитват се да помагат в ученето, наемат учител да обяснява, но нещата с математиката не се подобряват. Оценката в края на 7-ми клас не е достатъчна за желаната езикова гимназия, в гимназията - също. Въпреки натиска и частните уроци. Родителите не искат да приемат, че детето просто не се справя с  предмета и да му "простят" този факт. Те са убедени, че проблемът е в мързела и нежеланието на дъщеря им да се заеме с материала. Ако ставаше само с желание, повечето да сме математически гении. И това важи не само за математиката....
Разбирам позицията да искаш най-доброто за своето дете. Не разбирам позицията да искаш от него осъществяването й на практика. Ами ако няма сили за такова нещо какво да направи това момиче? Ако таванът ти е 4, не концерти на не знам си кой, ами и частен самолет да обещаят, пак това....
А детето потъва, защото товарът от неоправдани от нея очаквания на родителите не може да не я мъчи. Толкова ли е трудно да й подадат ръка, сваляйки този товар от гърба й?
П.П.Въпросът е риторичен. Излизам от темата, безсмислена говориля се заформя. Не винаги в спорове и говорене търсещият може да открие истината за себе си.

Така е -трудно е да се намери верният път към един тийнейджър...Но пък, със сигурност не е ненормално да има такива проблеми. Ненормално  да се заравя главата в пясъка и да се оставят нещата на инерцията.
Благодаря на всички за споделените мисли. Идеята ми беше да чуя мнението на други родители с подобни проблеми, както и родители на деца, които се справят добре и нямат проблеми, с две думи- и добрия и лошия опит.

unadaptable, моля се да не си учител!

Ще се опитам да изразя мнението си с няколко изречения.
 Първо , голямото ми дете ми не е имало и няма проблеми , сега е 8 клас, в ново училище.
 Второ: Винаги съм се стремяла от най-ранна детска възраст да обясня  децата си важноста на ученето и последствията от него! Говорим за 6 - 7 год.
 Трето: Никога не съм се доверявала на оценките в училище. Не проверявам домашни редовно , и не изпитвам всеки ден. Периодично през няколко месеца проверявам до колко нещата от материала са усвоени.
 Четвърто: съвсем наясно съм със силните и слабите страни на децата , и не бих си позволила да " натискам" там, където нещата не са отлични. Всеки си има силни и слаби страни. Вярно е , че при големият силните са повече, но и той си има слаби места.
 Опитала съм се да възпитам в децата си отговорност към ученето , и осъзнаване на неговата важност. Амбицията е нещо , което се придобива много трудно.
 Споделям мнението , че всеки си има капацитет, и той може да се развива донякъде. За мен е важно децата ми да развият капацита си на макс независимо за колко би бил оценен  .
 

Здравейте мами!
Близнаците ми са 2-ри клас , единия учи а другия не. От известно време с Деян имаме големи проблеми с ученето. Още от детската градина не обича да учи и оцветява.Никога не е обичал да учи и го е правел със зор , но сега е направо кошмар! Сядаме да си пишем домашните и се започва едно мрънкане и охкане , че не му се учело и си е написал домашното. Сега е втора смяна и сутрин си научава с неособено желание но си НАУЧАВА!! и после в училище нищо не пише а само си играе на телефона (така ми казват учителките) . Направо имам чувството , че мрази училището това дете. Например не обича да рисува (друго такова дете на неговата възраст не познавам) и книгите ги чете със зор. (защото иначе само единия ще играе на комптъра) И няколко пъти ме викат в училище заради това , че надхвърля много двойки и не пише в часовете  , като сина ми ми натяква , че бил писал и учил.Какво да правя? Да се посъветвам ли с психолог за това? Притеснявам се вече за това дете , ами как ще я караме по-нататък  ! Извинете , че пиша в стара тема , но проблема е сериозен.

А към какво има интерес детето? Спорт, танци, пеене, театър?

Телефонът не му го давай в училище, за да не си играе в час с него.Опитай в къщи да го предразположиш и да го накараш да учи,под формата на игра.
От друга страна разбери , защо мрази училището,има ли причина за това,освен че не му се учи.Дали няма някакви проблеми с госпожата или с някой от децата от класа.

Виждам , че темата е отворена затова бих искала да изкажа проблема си.
Синът ми е 5-ти клас досега си мислех , че с него сме приятели и няма да злоупотреби с нашето доверие.И сега да преминем към проблема. Моя хубавец е наредил 9 неизвинени отсъствия по математика  за които разбрах вчера , понеже наредил двойка след двойка и решил , че вместо да изкарва 2 е най-добре да бяга само от часовете по математика  . За капак и подправил подписа ми на писмо от директорката.
Не знаем къде сбъркахме с баща му , че се случи това   
Е той обеща след много обещания и моления за прошка , че няма да се повтори и , че ще учи.
Ние му обяснихме , че ако има слаби оценки да не ни лъже , че няма да му се караме и по-добре да знаем . Какво да направим сигурно ще остане на изпит , понеже има 3 двойки на тестове а въобще не е влизал и когато са правели контролно 

случват се такива неща. В пети клас изведнъж много се вдига летвата, изведнъж класната-квачка бива заменена с отделен учител по всеки предмет, и ако нещо с учителката не се разберат, и започват проблемите. Детето е постъпило така, както и възрастните постъпват - гледа да ограничи щетите и да смете проблема (възрастните като имат парични проблеми, вместо да отидат да предоговорят заема с банката, просто спират да плащат, та принципът е същият). Не е до довеерие, просто детето се е бояло, че ще ви разочарова, че ще му се карате и т.н. Сега се хващате и започвате да кОпате математиката, ако трябва наемете учител, за да може детето  да навакса.

Само по математика ли бяга?

xhi, не разчитай на обещанието, че ще учи. Както писа Andariel, запретвайте ръкави и му помогнете да навакса неразбраното и пропуснатото по математика. Сам не е могъл да се справи преди, едва ли сега, след като е пропуснал толкова много ще успее.

Да само по математиа бяга иначе по другите предмети е добре има само 6 даже е 2-рия отличник в класа но тази математика. 

Значи има проблем, който не е свързан с умението на детето да учи и трябва да разпитате /внимателно/ и разберете източника: учителят, някакъв страх, съученик и пр. Но е важно да хванете нещата веднага, защото проблемът явно вече се е задълбочил.

Вселена , учителката по математика му е класна , много е добра , но просто сина ми още от 1-ви клас я мрази  сам си го казва иначе благодаря за коментарите. 

Извинете ,не съм прочела цялата тема, но  когато едно дете няма желание за учене значи ,че не е стимулирано в училище или по скро има някакъв пробем там.Пиша защото  и моето дете не иска да учи.Във 2 клас е!И аз незнам какво трябва да правя! Казва ми че са му трудни някои неща / например таблицата за умножение, четенето ,писането/Като говоря с класната казва ми , че за 2 клас бил добре!!!Че той всичко което се прави в училище не го обичал!!!Т. е меко казано не му харесвало!!!
/ да не казваме мрази/Какво да правя в къщи? В къщи не иска да прави нищо .Всичко става с разправии.В училище всичко става под натиск.Така ли е навсякъде?Колко хубаво би било  учителя да  влезе в час ,да си предаде урока ,всички да слушат и  възприемат -и учителя да си излезе доволен ,че са го разбрали./ т.е децата да чакат с нетърпение учителя си и да горят от желание да научат нови неща да се научат да правят това  което преди не са можели......./ Някой ще ми каже- ти в кой свят живееш? Значи загубено е онова "Съкровище" ,което е живеело в нашите деца по рождение.

може наистина да му е много трудно и затова всичко да е със зор и натиск. Някои деца по-бавно узряват за училищните очаквания и изисквания,, а са си съвсем нормални психически и физически. Гледайте да бутате някак нещата, важното е да не се откаже съвсем.

Хмм, малкият ми син също е 2-ри кл. и това, което си писала се отнася и за него
Разговори не помагат , мнението му за училище е крайно негативно Не желае не само да учи, но и да ходи на у-ще

Нежеланието да ходят децата на училище явно е проблем на родителите.За учителите  това не е съществено. Те не се безпокоят за това.

Те не се безпокоят, но пишат отсъствия

май смисълът беше, че учителите не се безпокоят от това, че някои деца не искат да учат или по-трудно учат. Точно между 7 и 10 години е такава бурна история в развитието откъм съзряване на вниманието и "наместването" на пъзела, че може в първи клас да е зле, във втори да не му се учи, а за едно лято да дръпне, и при малко помощ от родителите или частен учител, съвсем спокойно да навакса до четвърти клас.

 В този смисъл каква трябва да бъде позицията на родителя?

Звучи неясно и като клише, но първо родителят да спре да се притеснява, да сравнява детето с другите деца и да се успокои, за да може да разсъди рационално, а не емоционално. Когато родителят е рационален, той може по-добре да наблюдава и анализира кое и как куца, каква е настройката на детето и лекичко да побутва и да помага. Детето и без това не е доволно, едва ли не му пука, просто е по-лесно да игнорира безпокойството си и да надене маската на непукизма. До четвърти клас няма как дете да бъде изключено, дъвчат се все едни и същи неща, няма опасност съвсем да изостане. Ако детето не е диагностицирано с някакви нарушения в развитието, то не виждам какво друго, освен търпение е нужно. Ако толкова родителят е притеснен, нека поиска обследване за нарушения, евентуално това да му отпадне.

Един съвет от мен към тези, чиито деца изпитват трудности в училище. Консултирайте се с логопед, за да изключите проблеми като дислексия, дисграфия и дискалкулия. Те се отстраняват лесно, особено когато се "хванат" навреме.
Успех.

Позицията ми е такава, че всеки път повтарям, че у-щето е задължително!
Не знам защо свързвате нежеланието да учи с това, че детето има трудност в ученето
При нас поне не е такъв случаят.Знае, може и е умен , но го мързи, ей това ни е проблем

То понеже ние с голям кеф ходим работа...  Като стане понеделник да не би да пеем химни на възхвала на новата работна седмица... Вместо това във фейса почват да се търкалят картинки като тази

Училището може да е задължително, но ученето не е. Никога не съм твърдяла пред малките си деца, че училището е задължително. По-скоро съм наблягала на това, че в училище е интересно, могат да научат много неща, да знаят и могат повече, да си намерят приятели. Образованието не е задължение, а привилегия - това знаят децата ми още от предучилищната.

Че то кое дете обича да учи?
Дай им само да играят.В клас като не им е интересно и правят лудница.Направо не завиждам на учителите 
И моя синковец е така.Ако не му седиш на главата не отваря.Питам го какво правихте в училище , а той казва "Ми те всички си приказваха и нищо не разбрах"
Шести клас завършваме и вече сме го почнали с частни уроци по математика.Догодина и по БЕЛ ще взимаме.

Наскоро малкият ми син каза, че много съжалява, защото се е съгласил да стане първокласник, а не е останал в детската градина.