тормоз в училище- какво мога да направя?

Като майка напълно разбирам тревогата и яростта ти.
Разбирам също така желанието ти да прехвърлиш отговорността и вината върхе всеки друг, освен върху теб самата.
Ако работеше някъде другаде, да си затрая. Но ти работиш в същото училище, плюс това си педагог, доколкото разбирам. И оттук няколко въпроса:
1. Дали това, което се случва с дъщеря ти, се случва само с нея? Ти, като учител, дали не си затваряш очите за подобни ситуации с нечии други деца?
2. На твое място, лично мен, повече би ме притеснил този факт:


Т.е. - липсата на контакт между теб и детето ти. Минала съм по този път, много добре разбирам - пубертет, родителят е също толкова враг, колкото и учителят и т.н. Но все пак... Не можеш да упрекваш колегите си затова, че ти си изгубила връзката с дъщеря си.
Защо крие от теб такова нещо? Запита ли се?

3. Не става ясно какъв е поводът за подобно отношение. Всички сме учили с деца на учители от същото училище и сме изпитвали раздразнение от преференциите, с които са се ползвали. При това, без да го демонстрират. Не знам защо някои учители го причиняват на децата си. Моята майка също беше учителка и категорично се потрисаше само от мисълта, че може да учим в нейното училище. Винаги съм ѝ била благодарна, че ни е спестила този проблем. Но... Там вие си знаете, щом така сте избрали, ваше право. Но поне е трябвало да предвидите, че може да има известни проблеми на тази основа. Ако всъщност в това се крие проблемът де, може да е някъде другаде. Но явно проблем има и той не е толкова на учителите в училището, колкото на вашето семейство, включително и на младата госпожица, която с нещо го е предизвикала, макар и съвсем неумишлено и без да подозира.
4. Готова ли си да преместиш детето в друго училище? Защото не бих желала да съм на негово място, ако разярената ми майка ми осигури негативното отношение на учителите, освен това на съучениците ми, което неминуемо ще се случи, ако предприемеш това, с което заплашваш.
Помисли си.
Знам, че може много да те заболи от думите ми, но ако поне една от тях те накара да се замислиш и да потърсиш истинска помощ за детето си, ще бъда доволна. Даже и да ми се разсърдиш доживотно.
Свикнала съм. 

не е задължително момичето да го е предизвикало. Достатъчно е да е реагирало "грешно" спрямо поведението на някой/някои по..., как да се изразя, че все пак става въпрос за деца..., да кажем, с по-изразени властнически възгледи и достатъчно закоравяли и жестоки, че да поведат още двама в кампанията за тормоз. А в един момент се включват дори деца, които нямат отношение, обаче стадното надделява. Знаеш за тълпата, нали! И после като питат хората защо са се включили в тормоза, те самите не могат да обяснят.

Не е изненадващо и това, че детето не е казало вкъщи. Жертвите обикновено се срамуват и се чувстват виновни, смятат че никой няма да им помогне, а и самите родители ще ги предадат и обвинят. В повечето случаи е от срам. опитват се по някакъв начин да се справят сами.

Аз се чудя, как може класната и майката да са близки, колежки, а да мълчи като трибуквие, вместо да каже на жената! Ти, ако знаеш, че детето на твоя колежка има проблеми със съучениците си ще мълчиш ли?

Бенисима, в ужасно положение сте и решенията ще са трудни. Ние не знаем как и откъде тръгва цялата история. Във всеки случай каквото и да решиш, особено ако решиш да се бориш и да търсиш сметка, бъди готова да напуснеш. Вероятно аз на твое място така или иначе бих напуснала, барабар с детето - едно от обида, че не само класната, а и другите колеги са знаели и са мълчали (или поне подозирали какво става) и второ, защото дори да осъдиш всички подред, горчивината и лошото отношение ще остане! Най-добре се посъветвай с адвокат, защото такива истории са като разводите "тя каза, той каза", а и винаги жертвата е виновна (какво да се прави, така реагират хората почти винаги - щом й се е случило, значи с нещо го е провокирала и си го е просила). При всички случаи на мен ми изглежда така, че трябва да преместиш детето в друго училище. Веднъж жертва, винаги в очите на другите ще е жертва, най-малкото, защото с присъствието си ще им напомня за собственото им малодушие и жестокост.

Отговорът на  Как` Сийка е безкрайно точен и изчерпателен. Била съм в подобна ситуация- децата ми да учат там, където аз работя. Гадничко е, макар че беше за кратко и нямахме проблеми.

Случват се такива неща ,не съм изненадана.
Зная,че за родителите на потърпевшото дете е стрес и тревога,
защото минах по този път преди няколко години с голямия син.
След обаждане от класната разбрахме,че близо месец не е ходил на училище.
Много трудно си призна причината - по-големи момчета / от същото у-ще/
са го пресрещали и са упражнявали финансов рекет - искали са всеки ден
да им дава по 5 лева.Никога не съм му давала за у-ще такава сума на ден и съответно
няма как да има за "откуп".Грешката беше,че не е споделил с нас ,но заплахите са
били жестоки. Веднага разговаряхме с директорът,който ги заплаши с изключване
при повторен опит,извика родителите, а отсъствията ги извиниха.Доста време ме държа
нервата,задавах си хиляди въпроси и т.н. Нещата се оправиха и не се повториха./беше в 9 кл./
Бенисима, неприятно е,че там е работното ти място,но трябва да защитиш детето си,
което няма нищо общо с работата ти.Мисля,че никой от колегите ти няма да откаже съдействие.
Опитай първо на ниво директор,нека той да те посъветва как да се реагира,
нека да се запознае със случая.Може да се наложи и среща с родителите ,едва тогава,
ако няма положително развитие може да мислиш за други начини.
Не пренебрегвай ролята на директорът,ако е на място - всичко ще свърши положително.
Детето трябва да ходи редовно на училище и да бъде спокойно там.Успех!

От къде тръгва конфликта между дъщеря ви и другите момичета? Нищо не споменавате за това, казвате само, че и тя не е от кротките. Хубаво е първо това да изясните и тогава да търсите вина и отговорност в някого
Може нещата да могат да се изяснят и с добро. Предполагам нито вие, нито дъщеря ви, нито другите момичета искате да напуснете езиковата гимназия и да се преместите в обикновена. Пък ако не доизкарате годината ще се наложи 8-ми клас да се повтаря. Успокойте се и помислете хубаво 

Хм, в много сходно положение съм и аз, затова се зачетох по-задълбочено. Няколко пъти го прочетох, но има доста неясноти. Как така от един фейсбук ще тръгнеш да съдиш? Изяснена ли е ситуацията с детето? То какво мисли? А другата страна?
Ние нямаме проблем(поне съм почти сигурна) но и моето дете е в 8 клас и учи, където работя и аз и също има много часове английски, макар да сме друг вид гимназия. И с учителите му, и с класната му, постоянно разговарям да не би да има нещо нередно.
Не може така - или нещо в поста е спестено, или трябва първо да се изясни ситуацията окончателно, преди да изправиш някакви малолетни пред съд, включително и колеги(те пък защо?).
Имахме скоро случай с едно дете, което било получило заплахи от друго, че ще го пребие(в 8 клас са и двамата). Родителите на заплашвания се срещнаха с набедения побойник. Е оказа се някаква шега, а обвинения може наистина да е казал нещо, но не било сериозно и съм склонна да вярвам, защото го познавам като лъчезарно и открито дете.

П.П. Относно това, че детето ми е при мен - в тези времена на дроги, побоища и още какво ли не, реших, че минусите са по-малко от плюсовете, когато мога всеки един момент да реагирам. Той пак си има и приятели, и самочувствие, свикна с мисълта, че съм там и дори вече се шегуваме по коридорите. Няма нищо срамно и това, че той го разбра, много ме радва.

Заплахите са си заплахи, какво има да се уточнява дали са на майтап или наистина! Ако аз сега седна да те заплашвам на ЛС, дали ще си мислиш, че е на майтап? Колкото до лъчезарността, не може да се разчита на това. Не са един и два случаите, в които лъчезарното ангелче се оказва нещо друго.

Съгласна съм, Андариел. Просто не ми се иска да навлизам в подробности за конкретната случка. Иначе има и още неща, които са изяснени подробно и от двете страни и страстите потушени.
Затова дадох примера, че трябва да се изяснят предварително нещата.

заплахите са кибертормоз, независимо какво има или няма за изясняване.  

Най-добре е първо да сигнализираш ръководството на училището, класната, училищния психолог, ако имате такъв.
След това, със съдействието на класната, да направите една родителска среща, за да запознаете и другите родители с проблема. И да вземете заедно мерки как да потушите напрежението между децата.
С рогата напред нищо хубаво няма да постигнете. Само ще дадете пример как в нашето общество всичко се постига с агресия, а нали това е целта, да научите децата си, че не е това начинът.
Абе, като се успокоиш, ще измислиш как точно да постъпиш. Само не действай в състояние на афект.
Такива са днешните деца - първосигнални и агресивни. Важното е да не ги поощряваме, да не даваме отрицателен пример и навреме да им покажем как всеки конфликт може да се разреши с разум и мирни средства.
Успех!  

Първо, госпожата може въобще да не знае за конфликтите между децата. Говорим за ученици в гимназиална възраст, които много добре знаят кои са нередните неща и много добре се прикриват. Ако твоето е сигнализирало за тормоз и не му е обърнато внимание, е друга работа вече. Но доколкото разбрах, този случай не е такъв. Второ, ако съм на твое място, бих си задала въпроса защо точно на моето се случват такива неща. И не на последно място, топете ледовете помежду си.

Според мен детето ти се срамува или смята, че няма да одобриш постъпката, която вероятно е провокирала лошото отношение и затова не ти споделя.

Въпросът "защо точно на моето" е много близко до това, което се пита за изнасилените жени "защо точно на нея". Това е търсене на вина първо в жертвата, че тя си го е заслужила по някакъв начин. Затова и повечето жертви така и не сигнализират, защото знаят, че първо те самите ще бъдат подложени на душевна и социална дисекция на тема "какво направи8каза самият ти, че се получи така".
Класните ръководители обикновено знаят за какво става въпрос, защото клюките вървят, винаги има някакви издайнически признаци. За съжаление реакцията твърде често е обръщане на глава на другата страна и "деца са, ще се оправят помежду си". Малко са сърцатите учители, които държат на децата в класа и отношенията да се развиват добре.

Позволих си горната реплика, защото прочетох следното:
И в тази връзка детайлното проучване на случая няма да е излишно. Децата са заедно от доста време и напрежението се е нагнетило по някакъв начин.


Съвсем не казвам, че тормозът е цената, която трябва непременно да плати детето за предизвикателното си държание. Така че това беше напълно излишно.

Хубаво, щом не е от кротките, значи е съвсем вероятно това да е било забелязано от класния ръководител, нали така! Защо никой не е реагирал? Защото така е по-лесно - ако се правим, че не виждаме, може и да изчезне. Накрая пак е до възрастните - те блеят някъде.

Принципът е един и същ, Саморая, матрицата е същата, независимо дали става въпрос за изнасилване или бой - винаги се започва с "с какво го предизвика". Зная, че звучи гадно, ама е така.