Финансовите отношения родители-пораснали деца

 А вие като родители какво очаквате от тях?

И какво толкова лошо са направили едните, че са платили сватбата, а вторите - че са им я платили? Това е дори чест за един родител, дори бих казала мечта, защото е символ на ново начало за всички - ново семейство, ще дойдат и внуци... Дай Боже всекиму такава радост!

За мен би било голямо унижение нашите да ми платят сватбата. Значи хептем съм с двете ръце отзад, щом нямаме пари да си я направим, както на нас ни харесва. От 18 г се издържам сама.
Хич да не се надяват децата на сватби, апартаменти и пр. Единствено на образование. Затова пари не пестим. Ще помагам с гледане на внуци. Парите ще си ги харчим с татито по круизи.
Предпочитам да уча на самостоятелност, отколкото да дондуркам до 40-те.

Изпитвам силни подозрения в неискреност към тези, които твърдят, че хем се издържат сами от 17,18,19-годишни, хем, че са успели да се образоват добре и сега благодарение на отличното си образование имат добри доходи. Та....кога тези хора намериха време да работят, да ходят на лекции и да се подготвят за изпити, да учат езици, да ходят по компютърни или други подходящи професионални курсове и т.н. Пък и човек има нужда и от сън и елементарно време за себе си. Или само моето денонощие е 24ч?
Имам и още един въпрос: все не мога да схвана какво се разбира под това: ще му осигуря образование? Едно е да оставиш наследника си да завърши кое да е СОУ, после да му плащаш 4г таксата(около 500лв/год) и ето-осигуряваш му образование. Друг пък си праща детето още от 1 клас в частно училище, плаща безброй курсове, подготовка за елитни гимназии, а след това-издръжка в уни в чужбина по възможност в топ 20 за избраната специалност. Е, къде е границата, от която може да се каже:осигурих му добро образование?
Реализацията е нещо друго, разбира се...мен ме интересува кое е доброто образование?

Уточнявам, че всичко което сме дали е по наше желание/на мен и съпругът ми/. Синовете ни не са  го искали. Семейният вече си издържа сам семейството. Надяваме се скоро това да стане и с по- малкия. Ние сме им дали основата. Мисля, че всеки родител трябва да даде малко гръб на децата си в началото, разбира се, ако има възможност. По-нататък вече трябва да могат да се  справят сами.
Под "осигурили сме им образование" имам предвид това, че сме осигурили финансите. Всеки е учил това, което иска. Сега имат отлични позиции там, където работят и това им гарантира  добър стандарт на живот.

И аз сее съмнявам, ако не много, то поне леко. Тази работа е малко като при първия милион на успелия бизнесмен, или вица за Рокфелер, ябълката и  наследството от леля му. Много рядко човек започва сам, на гола поляна, с две вилици и две лъжици. Може сам да си е плащал семестриалните такси (които преди двайсет години дори ги нямаше в държавните вузове), но е получавал някаква издръжка от родителите си, пък нека да е работил и учил едновременно. А за чужбина заминават или защото таксите за ниски, или защото печелят пълни стипендии, но пак родителите не са ги оставили на производа да берат домати в някой парник между лекциите. Някои спират обучение и отиват да работят в чужбина и след това се връщат и доучват. Родителите не могаат да се изключат от картинката, някои или плащат наема, или направо купуват жилище, или младежът си живее вкъщи. Всичко пари струва, и все някой трябва да ги плаща, а основно това са родителите - къде в кеш, къде с имот, къде с гледане на внуците.

Рядко има и такива "на гола поляна" , но родителите им въобще не могат да се  наречът добросъвестни, но повечето са от тези които ако изкарват някакви доходи и не са си оставили децата за постоянно отглеждане при родителите или не живеят заедно, то на тях не се помага

Не съм чела темата направо се вписвам.

Оправям се сама от 18 годишна, е с гаджето, вече съпруг. На родители не разчитам, би ми било от полза, ако понякога помагаха и не само за финанси иде реч.

Ами аз например не съм учила, когато се изнесохме от родителите.Започнах да уча много след това, точно поради описаните от теб причини-плащахме доларов наем по виденово време.Изучи се първо съпругът ми, аз издържах, после сменихме ролите.
И пак в тази връзка, съпругът ми започна без това спрягано велико образование първоначално, изучи се в движение в практиката.Разбира се-не всички професии го предполагат това.Неговата-ставаше и той се възползва.Реализира се отпърво без диплома за висше образование.Аз моето ще го завърша догодина, пак не на преклонна възраст, така че не съм следвала схемата-мама нмеси, тате носи, докато аз се правя, че се образовам.
И точно в момента, в който ние двамата Успяхме да изплуваме-сами и доказахме, че можем, тогава можехме да протегнем ръка за помощ.Не ни е била отказвана, самото усещане, че не си сам ти дава сили.Просто не сме се възползвали.Даваме си децата не да ги гледат към днешна дата, а да им се радват, но децата ни са  вече големи, така че и това е без значение.

unadaptable, ако хлопнеш вратата пред синчето сега /ама не ти стиска/ знаеш ли колко бързо ще разбере откъде изгрява слънцето. Веднага ще се научи как да си предава навреме проектите.
Докато не ти се случи, не може да го предполагаш. Да спиш на два стола, да ходиш сутрин на лекции, вечер на работа..Трудно е, ама кой те пита? Ми радвам се, че имаше кой да ми отвори очите навреме.

Или синчето си намира гадже, за което се жени, и което го мъкне и бута цял живот. Работата е там, че типът хора, които не си дават зор и трябва да бъта бутани, синамират жертва и пак си живеят добре. Да му мислят онези, дето блъскат за двама.

Различни сме хората. Това, че един не може /или мисли, че не може/ нещо, не означава, че то е принципно невъзможно. И ако един човек на 25- 30 не може сам да изкарва за насъщния, това не важи за другия на същата възраст. Най- нереално е да се съди за чуждите възможности по личните такива. И човек често може повече, отколкото мисли, че може.
Аз съм работила последната година от обучението си във ВУЗ-а, но същевременно слях и две години и работата ми помогна да отлича теорията от истината. Преди това съм бивала рекламен агент- не изисква 8 часа работен ден, обаче се придобива безценен личен опит, бях редовно тогава. Ваканциите съм била сервитьорка по морето- също бих го направила и сега, ако трябва да ретроспектирам. И не е толкоз страшно, не се плашете!  Планът, на който минах последната година, поради сливането на годините, е нещо изключително удобно. Посещавах си лекции и семинари според както ми е било свободно времето. Много полезно, не бих търкала наместо това две години скамейката в СУ. И сега бих го направила. Плащали са ми наема и храната през тази година, но пък съм спестила цяла година издръжка.
Когато приключих вече си плащах сама и квартирата и всичко останало. Не съм висила на ничий врат, нито някой ми е купил жилище да си живея в него. Е, издържа се.   
Имах колеги задочно, които работеха от началото, от І курс и сега не мога да не кажа, че си се оправят чудесно с работата. Даже тези пет години някои успяха да натрупат повече опит и контакти от редовните си събратя. Други си провисяха и задочното вкъщи и дръпнаха назад.
При много малко специалности е невъзможно да се учи и да се работи. Повечето дават възможност, ако човек иска, разбира си и не му се само лежи.
За всеки е различно. Едно е ясно, поне за мен, ако човек търка до 30 г. един креват и един стол пред компа без никакъв трудов опит, после на него му идва трудно да навакса. Понякога невъзможно. Останалите не чакат.

Дали човекът има "добро образование" си проличава после, дали и как го ползва след това. А не колко елитно го намират няколко човека и се самоубеждават в това, каква е модата в момента или то съществува като такова в някаква класация. За един добро е един тип образование, за друг- друг тип. Важно е да има полза от него и човек да се възползва, а не да имаш диплома от някакво училище или ВУЗ.
Гърбът- добре, но като всяко нещо е полезен само ако е с мярка и е един гръб, не патерица. Искам моите деца да са здрави и да съумеят след 25 г. да се оправят сами. Дали, колко, за какво ще им помагам си е личен въпрос, но че няма да се издържаме- това да. Желая да не се случва. Пък който има желание да дондурка- да го прави, и това е въпрос на личен избор. Всеки си прави неговия си такъв. 
хххххххххххххххххххххххх
Един баща, лично съм запозната отново със случая, аз не живея само с форума и личните си представи, опиращи до вратата на дома ми, бе казал на сина си /23, не учеше/: "Сине, 6.50 ти е на ден у нас. Носим храна, плащаме ток, вода, всичко, майка ти ти чисти, пере и т.н. Това е цената на най- евтиния хотел, в който, обаче, не ти чистят и не ти перат. Аз искам толкоз на ден.". Иде синът и се оплаква у нас. Съпругът ми го слуша и му каза накрая: "Ми чудесно. И аз тъй бих ти казал!". Взе се в ръце момъкът. Оттогава са минали 8 години. Грижи се за собственото си семейство и не виси в дома на родителите си отдавна. Работи, изкарва. Обаче и баща му се оказа пич на място. Уцели точния момент и точния начин. Специфично е за доста наши семейства да не търсят нито времето, нито начина.

Работата е там, че къдде е границата на полезното и вредното никой не знае, или само може да разсъждава в ретроспекция и да напасва фактите за конкретен човек и семейство. Всеки си бере ядовете за децата, ето и тук има сума теми как родители делят децата си 0 на едните подгъзуват цял живот, а на други и едно копче не дават, та едни и същи родители постъпват по противоположен начин. Върви, че разбери!

Всеки си търси личната си граница. Лично аз не бих равнила по чужда. Видях, че това е най- неправилното. Един не можел и обявява нещото за невъзможно. Друг имал талант, трети почва от друго ниво. Аз това правя- мисля си и си търся моята си за всяко нещо. Мисля, анализирам личен и чужд опит /имам в изобилие, наистина от това по- полезно няма, никое образование не може да ти го даде/. Никой не е предпазен от грешки- аз и това съм си приела и си давам напред.

Аз не познавам хора, на които родителите изобщо да не им помагат.

Работя от 1ви курс, като на сегашната ми работа ( в момена съм по майчинство де) съм от 5 години. Отдавна взимам по-висока заплата от родителите ми и още от самото начало отказвах да ми пращат пари. Правили са и продължават да правят подаръци на моето семейство и това на брат ми. Същото е и със свекърите. Според мен няма нищо ненормално. Ще се радвам, ако един ден и аз мога да помагам на децата си.

Дължа много на родителите ми, като по-голямата част е нематериална.

Много ми е интересно тези, които се кълнат как всичко сами са постигнали, дали един ден ще отказат помощ на децата си с думите 'Аз на твоите години сам/с съм се издържал/а'  

Разбира се не толерирам паразитното съществуване