Кафе с мед, от колко време живееш в Италия?
- Публикувана: 17 ян. 2012, 12:10 ч.
- Последно мнение: 7 фев. 2012, 18:49 ч.
Животът извън града
Аз пък все си мисля, че в едно извънградско училище ще има поне един наркопласьор по-малко, отколкото в градските училища.
Ами и аз на това се надявам. От друга страна не знам при нас как са училищата, май по-скоро някой ден ще карам децата до София. Виж, детските градини са две и са много хубави, наскоро ремонтирани. Два парка, един ще се строи пролетта, плувен басейн, конна езда, тенис, плажен волейбол, чува се и за аквапарк....дано ще кажа аз.
Ясно,липсва ми това да сме винаги близо до повечето си приятели, но за това пък има коли,таксита, градски транспорт. Не е като да сме в село,каквито бяха първоначалните ни планове. Добре,че все пак не ги осъществихме напълно.
Живот извън града - не бих си го причинила. 
Вярно - птички, пчелички, поточета и брезички, но в същото време и лоши пътища, трудна проходимост през зимата, вълци, мечки, змии и гущери, а за разкош кравешка тор и каруци.
Прекалено сурови условия, не стъпвам никъде, където има вероятност да счупя някой нокът или токчето на обувката си.
Ами децата - какво ще ги правя в тази пустош!?!
Вярно - птички, пчелички, поточета и брезички, но в същото време и лоши пътища, трудна проходимост през зимата, вълци, мечки, змии и гущери, а за разкош кравешка тор и каруци.
Прекалено сурови условия, не стъпвам никъде, където има вероятност да счупя някой нокът или токчето на обувката си.
Ами децата - какво ще ги правя в тази пустош!?!
Ти говориш за някакво хипер отдалечено село явно. "Извън града" не е задължително на село.
Аз ако видя мечка и вълк около къщата ми, хващам куфара и заминавам обратно в София. Змии и гущери има, но като живеех в Щатите например, и то в един от мегаполисите, имахме постоянно такива гадини. 
Но в описаната от теб обстановка, и аз не бих живяла.
аз разбирам отчасти носталгията и към големия град.
Когато си в чужбина ( че дори и в България), но не можеш да се реализираш в професията си и си принудена да стоиш в къщи в ролята на домакиня, естествено че ще тъгува за динамичния живот в града. Особено ако съпругът е напред в кариерата...
Но не мисля че проблемът е в града или селото
Когато си в чужбина ( че дори и в България), но не можеш да се реализираш в професията си и си принудена да стоиш в къщи в ролята на домакиня, естествено че ще тъгува за динамичния живот в града. Особено ако съпругът е напред в кариерата...
Но не мисля че проблемът е в града или селото
Да замениш живот в цивилизована Европа с такъв в София, определям като момент на носталгично заслепяване.
Така мисля и аз принципно, ама гледам да не приказвам много, че никой не знае какво й е на Кафе в ботушите.
Но се сетих, че и аз имах периоди, в които мразех живота си в София и исках да се върна в малкия си роден град, за да ми е хубаво и спокойно и ала-бала. Добре, че тогава майка ми ми удари два-три словесни шамара и ми разказа детайло за живота, който би ме чакал там и колко е различен от спомените ми и от ваканциите ми, които прекарвам там. Та не ме напуска през цялото време тази аналогия.
Беше след раздялата ми с бившия ми мъж, сама с детето, току-що станало ученик, ужасно време беше - и натам изби. Та не знам дали Кафе да не се огледа в живота си и да помисли дали няма нещо друго, което да я човърка.
хубавото на света е , че е цветен.
"...
...................
Прислужниците виждат света в черно.
Принцесите - в розово.
Кралиците - в розово, в черно и във всички останали цветове.
............."
от тук:
http://prit4ite.blogspot.com/2010/03/blog-post_5009.html
пс. кой, както иска да го тълкува
"...
...................
Прислужниците виждат света в черно.
Принцесите - в розово.
Кралиците - в розово, в черно и във всички останали цветове.
............."
от тук:
http://prit4ite.blogspot.com/2010/03/blog-post_5009.html
пс. кой, както иска да го тълкува
Та не знам дали Кафе да не се огледа в живота си и да помисли дали няма нещо друго, което да я човърка.
. Знам, че в мен е грешката - не съм от типа хора, които могат да живеят само чрез и заради това, което имат с партньора си. Аз имам нужда от пространство, в което да "плувам" добре. Не знам как да се изразя, а няма и значение всъщност.
Бискара, от около 3 години сме за постоянно тук. Преди това, той пътуваше напред назад, а ние - в БГ.
А, каква сладка тема. Преди време бях пускала такава, но с насоченост към отглеждането на дете в провинцията и предимства и недостатъци... 
На въпроса мога само да кажа, че аз страхотно обичам София, не други градове, наши или чужди, и винаги съм я обичала, познавам и съм свикнала от десетилетия вече с всяко паве и безистен, и ако съм далече за повече от месец ми става страшно носталгично...Но и трудно я понасям целогодишно, така че едва чакам да се запролети и да прекараме на прибежки лятото в едно прекрасно, много култивирано село с всички екстри - буболечки, каруци, кози по улиците и техните производни.
На въпроса мога само да кажа, че аз страхотно обичам София, не други градове, наши или чужди, и винаги съм я обичала, познавам и съм свикнала от десетилетия вече с всяко паве и безистен, и ако съм далече за повече от месец ми става страшно носталгично...Но и трудно я понасям целогодишно, така че едва чакам да се запролети и да прекараме на прибежки лятото в едно прекрасно, много култивирано село с всички екстри - буболечки, каруци, кози по улиците и техните производни.
.... "сами на самотен остров /сами на края на света" .....
колкото и да обичам даден човек, имам нужда и от периферия.
пс. ама и темата стана една
-от живот в/извън града, през софия, рим, кастели каквото беше , кози, крави, вълци, мечки и кози, та до взаимоотношенията 
. Да замениш живот в цивилизована Европа с такъв в София, определям като момент на носталгично заслепяване.
Възможно е, но хората са различни и докато не си изпитал на практика, мисля че и самият ти не знаеш точно какъв ще се окажеш...
Аз например, не мога да живея в чужбина - уж всичко е горе-долу хубаво, само аз съм с постоянно чувство че не съм си на мястото
Може би защото всичките ми близки са тук или пък по някаква друга причина, не знам...
Но разбирам Кафенцето, не е достатъчно самото място да е формално по-подредено и чисто за да се чувстваш добре.
София за авторката не е непозната дестинация. Все пак е родом от тук. Нито пък е нужно да опиташ нещо за да имаш представа за него, ако и тази представа в последствие да се окаже погрешна.
Лично аз бих опитала в София за няколко месеца, с опцията, ако не ми хареса да се върна, ако пък реша, че това е моето място да остана.
слънчева, живей си като кралица.
Лично аз бих опитала в София за няколко месеца, с опцията, ако не ми хареса да се върна, ако пък реша, че това е моето място да остана.
слънчева, живей си като кралица.
..........
слънчева, живей си като кралица.
слънчева, живей си като кралица.
благодаря, в ролята на принцеса се чувствам отлично, ако случайно някой дракон ме изяде, скорпионската ми венера ми помага да възкръсна от пепелта и като се поотупам, давам с пълна газ.
Прекрасно! Какво по-хубаво от това! Бъди внимателна обаче, розовото е коварен цвят, често близък до този на пресен екстремент /незадължително човешки, може и от едър рогат добитък/. Та короновай се за кралица и виж колко е прекрасен светът през нейните очи. Ако не ми вярваш, може да ти разкажа! 
Кафе с мед, ти пак малко години си издържала, това още повече дава яснота че мястото на което си в момента не е твоето.
Преместете се в София, тогава, пробвайте..,ако стане, ако ли не, каквото такова.
Aз издържах 8 години в ДЕ, при това живях в голям град, и имам доста познанства и приятелства. Сега ангажиментите ми в БГ свършиха и само заради детето ще се рпибирам в ДЕ, ако мен ме пита някой си оставам тук в София. Но виждам че няма перспектиа за деца тука, и това е единствената причина поради която отново хващам дестинацията. Реших, че ще се примирявам със ситуацията, и с ежемесечни пътувания до София, мога да наваксвам.
Преместете се в София, тогава, пробвайте..,ако стане, ако ли не, каквото такова.
Aз издържах 8 години в ДЕ, при това живях в голям град, и имам доста познанства и приятелства. Сега ангажиментите ми в БГ свършиха и само заради детето ще се рпибирам в ДЕ, ако мен ме пита някой си оставам тук в София. Но виждам че няма перспектиа за деца тука, и това е единствената причина поради която отново хващам дестинацията. Реших, че ще се примирявам със ситуацията, и с ежемесечни пътувания до София, мога да наваксвам.