Леле колко дипломи лееееетяяяяятттт 
- Публикувана: 17 ян. 2012, 23:44 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2012, 22:04 ч.
Малко за самоконтрола ...
Яко, нали!
Аз веднага си признавам, че без значение на тапии, какъвто и специалист да ми каже, че принципно е по-добре да се пуши цигари отколкото трева (или обратното), има много голяма вероятност да го отпиша като такъв.
А аз казах, че цигарите са по- малък повод да информирам родителите на детето, че пуши, отколкото ако пуши трева. И обясних защо, но не защото за тялото е по- полезно. Просто, в по- малка степен ми налага да се обърна към родителите на детето /случайно видяно от мен да пуши/.
А ти въпреки, че знаеш, че и 2-те неща вредят по някакъв начин, все пак си склонна да прикриеш употребата от дете на едното и да сигнализираш за другото. И това до колкото разбрах е, защото смяташ, че рискът да стане зависим пушач е много малък. Много... как да кажа... наивно ми звучи. Моди, глупости... До нас е училището. Не знам много демоде ли са ама пафкат като невидели.
А ти въпреки, че знаеш, че и 2-те неща вредят по някакъв начин, все пак си склонна да прикриеш употребата от дете на едното и да сигнализираш за другото. И това до колкото разбрах е, защото смяташ, че рискът да стане зависим пушач е много малък. Много... как да кажа... наивно ми звучи. Моди, глупости... До нас е училището. Не знам много демоде ли са ама пафкат като невидели.
И уточних, че не така трябва да се постъпва, а такива са моите разбирания, лично.
една, две или пет или двайсет, въпросът е, че дипломата по социология е дипрома по социология, а не по психология. И колкото и работа да е имал един социолог по зависимостите, то той не е специалист по зависимостите и зависимите, а само наблюдава, регистрира и прави някакви изводи относно социалния аспект, нищо друго. Аз по-скоро бих приела за достоверна информацията в помощните издания, насочени към превенция или помощ на зависимостите, писани от клинични психолоози и психиатри, адресирани към най-широка публика или близки на зависими, относно навиците и начините за разбиране дали близък е зависим.
Относно цигарите и другите зависимости, не разбирам как е възможно все още на тютюнопушенето да се гледа като на по-малкото зло, едва ли не нещо като хрема. Някой назад написа, че просто на дробовете вредяли цигарите. Нали, какво толковва,едни дробове! Предлагам му да пита хората с тежки белодробни болести, свързани с пушенето, на които им е дошъл акълът, ама твърде късно.
Между другото, сега се сетих как се оказа, че още в края на пети клас, съучееници на моите деца, пушеха. Класната знаеше, беше пубблична тайна, дори се знаеше мястото, където пушат. Обаче никой нищо не каза, особено класната. Аз също се измъкнах по тъча, защото от една страна познавах родителите и предполагах как ще реагират, а от друга страна познавах добре и децата, и вижддах, как те просто са много напред с пубертета и просто начинът им на миселен вече беше по-недетски.
Относно цигарите и другите зависимости, не разбирам как е възможно все още на тютюнопушенето да се гледа като на по-малкото зло, едва ли не нещо като хрема. Някой назад написа, че просто на дробовете вредяли цигарите. Нали, какво толковва,едни дробове! Предлагам му да пита хората с тежки белодробни болести, свързани с пушенето, на които им е дошъл акълът, ама твърде късно.
Между другото, сега се сетих как се оказа, че още в края на пети клас, съучееници на моите деца, пушеха. Класната знаеше, беше пубблична тайна, дори се знаеше мястото, където пушат. Обаче никой нищо не каза, особено класната. Аз също се измъкнах по тъча, защото от една страна познавах родителите и предполагах как ще реагират, а от друга страна познавах добре и децата, и вижддах, как те просто са много напред с пубертета и просто начинът им на миселен вече беше по-недетски.
една, две или пет или двайсет, въпросът е, че дипломата по социология е дипрома по социология, а не по психология.
За останалото, всеки може да се довери на каквото му върши работа, но да твърдиш, че социолозите нямат право на мнение по проблема, означава да смяташ, че семейството не е общност и човека и обществото нямат нищо общо.
ПП И ако говорим за лечение само псилиатър ще свърши работа. На клиничен психолог не бих се доверила, дори да претендира, че ще се справи. Лечението на зависимости е главно медицински проблем, често изисва медикаментозно лечение и тн.
Относно цигарите и другите зависимости, не разбирам как е възможно все още на тютюнопушенето да се гледа като на по-малкото зло, едва ли не нещо като хрема. Някой назад написа, че просто на дробовете вредяли цигарите. Нали, какво толковва,едни дробове! Предлагам му да пита хората с тежки белодробни болести, свързани с пушенето, на които им е дошъл акълът, ама твърде късно.
Точно, че психологията, и то клиничната такава, може да има отношение към зависимия и неговите най-близки хора, като засегнати, защото се лекува конкретния зависим и неговото семейство (психиатърът има право да назначава лекарства, но в един момент може да прехвърли психотерапията към клиничен психолог). Социологията тук няма работа, тя може само да регистрира и евентуално да изучи социалните ефекти от зависимостите, т.е. какви групи засяга и др., но това са по-скоро макроефекти и не може да се каже, че един социолог е специалиист по зависимостите, защото на практика той не се занимава със зависими, а гледа на картината "отгоре". По същия начин един психолог, макар да е учил невропсихология и може да е имал дори часове по неврология, не може да се нарече специалист по неврологични плоблеми и особености. надявам се сега съм се изразила достатъчно ясно и разбираемо.
Ами, не е така, ако на баща ми (той пушеше по онова време) някой му беше казал, че пуша (аз не пушех де, ама примерно) в пети или осми клас, че и дори в единайсти, знаеш ли какво щеше да ми се пише! До родител е. Поне като реакция на научаванеето, че детето му пуши. А нататък вече самото семейство си знае каакво да прави.
Ами, не е така, ако на баща ми (той пушеше по онова време) някой му беше казал, че пуша (аз не пушех де, ама примерно) в пети или осми клас, че и дори в единайсти, знаеш ли какво щеше да ми се пише! До родител е. Поне като реакция на научаванеето, че детето му пуши. А нататък вече самото семейство си знае каакво да прави.
Точно, че психологията, и то клиничната такава, може да има отношение към зависимия и неговите най-близки хора, като засегнати, защото се лекува конкретния зависим и неговото семейство (психиатърът има право да назначава лекарства, но в един момент може да прехвърли психотерапията към клиничен психолог). Социологията тук няма работа, тя може само да регистрира и евентуално да изучи социалните ефекти от зависимостите, т.е. какви групи засяга и др., но това са по-скоро макроефекти и не може да се каже, че един социолог е специалиист по зависимостите, защото на практика той не се занимава със зависими, а гледа на картината "отгоре".
Като казвам, че имам опит със зависими, то не е от гледане на статистики и таблици, а от висене в Центъра по наркомании, полицията, организации за "борба с", лекарски кабинети на психиатри, комуни и тн.
И съжалявам, че темата се разводни, но много обичам някой напълно незапознат да ми разяснява кой с какво се занимава. Знам, че това заяждане е от скука, но и аз от скука отговарям.
Ами, не е така, ако на баща ми (той пушеше по онова време) някой му беше казал, че пуша (аз не пушех де, ама примерно) в пети или осми клас, че и дори в единайсти, знаеш ли какво щеше да ми се пише! До родител е. Поне като реакция на научаванеето, че детето му пуши. А нататък вече самото семейство си знае каакво да прави.
Терапевтът саботи със семейството и отношенията в него. Социологът може да пита и да слуша какво му разказват зависимите и свързаните с тях хора, може да прави проучвания, но не може да проследи клинично как се развиват нещата, нито откъм психологична гледна точка не може да съветва какво да правят зависими и семействата им и в този смисъл той не е специалист по зависимости. Социолог не може да прави терапия на зависими, нито рехабилитация, защото никой няма да го пусне там.
Интересно, ако преди няколко часа бяхме пуснали анкета какво всъщност разбират хората под "специалист по зависимости", какво ли биха отговорили? Моята хипотеза е, че биха се насочили повече към работата на психиатрите (лекари от свързани специалности), психолозите и терапевтите, и на единици щеше да им дойде на ума за социолозите. За съжаление няма как да го направим това допитване, защото хората вече ще са повлияни от разговора ни тук, а няма да отговорят спонтанно и непредубедено.
Интересно, ако преди няколко часа бяхме пуснали анкета какво всъщност разбират хората под "специалист по зависимости", какво ли биха отговорили? Моята хипотеза е, че биха се насочили повече към работата на психиатрите (лекари от свързани специалности), психолозите и терапевтите, и на единици щеше да им дойде на ума за социолозите. За съжаление няма как да го направим това допитване, защото хората вече ще са повлияни от разговора ни тук, а няма да отговорят спонтанно и непредубедено.
Ох, Andariel , покажи ми къде твърдя, че зависимите трябва да се лекуват при социолог? И кой от темата е толкова незапознат с отделните научни специалности, че да смята, че медицинските проблеми се лекуват от специалист различен от лекар?
Това, че не лекуваш един проблем не означава, че не си специалист по него и не би могъл да работиш по него, без да се налага да заместваш други специалисти работещи по темата. Зависимостите и злоупотребата с вещества са социален проблем в голямата си част. Такъв проблем е и домашното насилие и макар социолога да не е травматолог може да има познание по него и много често можеш да видиш социолози да работят по темата реално.
И в случая, говорейки на теория, можеш да се довериш на моята неемоционална гледна точка по въпроса повече от тази на Пена, чието дете се друса или Пена, която се е друсала като дете. Там вече информацията е твърде емоционално украсена и субективна, и трудно може да се извади ползата от нея. Интересното е, че хората, които се сблъскват с този проблем вярват повече на Пена, отколкото на науката, дори да им говори лекар, а не некъф социолог.
Ще информирам модератор да отдели постовете за зависимостите от темата, че я съсипахме направо.
Това, че не лекуваш един проблем не означава, че не си специалист по него и не би могъл да работиш по него, без да се налага да заместваш други специалисти работещи по темата. Зависимостите и злоупотребата с вещества са социален проблем в голямата си част. Такъв проблем е и домашното насилие и макар социолога да не е травматолог може да има познание по него и много често можеш да видиш социолози да работят по темата реално.
И в случая, говорейки на теория, можеш да се довериш на моята неемоционална гледна точка по въпроса повече от тази на Пена, чието дете се друса или Пена, която се е друсала като дете. Там вече информацията е твърде емоционално украсена и субективна, и трудно може да се извади ползата от нея. Интересното е, че хората, които се сблъскват с този проблем вярват повече на Пена, отколкото на науката, дори да им говори лекар, а не некъф социолог.
Ще информирам модератор да отдели постовете за зависимостите от темата, че я съсипахме направо.
А защо да се отделят? те засягат въпроса с контрола, и дори са доста образователни, особено относно това кой има право да се занимава със зависими, зависимости и до каква степен. Думата беше за специалистите по зависимостите, та много добре се случи, че изяснихме кой какъвв специалист е и кой специалист специалист къде може и не може да пипа.
Реприката ти за Пена е доста странна, като се има предвид, че Пена и детето й са често изследвани лица и от тяях се интересуват социолозите. Бива ли така пренебрежително да се отнасяш към тях?
Реприката ти за Пена е доста странна, като се има предвид, че Пена и детето й са често изследвани лица и от тяях се интересуват социолозите. Бива ли така пренебрежително да се отнасяш към тях?
А защо да се отделят? те засягат въпроса с контрола, и дори са доста образователни, особено относно това кой има право да се занимава със зависими, зависимости и до каква степен. Думата беше за специалистите по зависимостите, та много добре се случи, че изяснихме кой какъвв специалист е и кой специалист специалист къде може и не може да пипа.
Реприката ти за Пена е доста странна, като се има предвид, че Пена и детето й са често изследвани лица и от тяях се интересуват социолозите. Бива ли така пренебрежително да се отнасяш към тях?
Може и да бъркам, но ми се струва, че прекаляваш с подозренията, че някой се представя за нещо, което не е и гледа останалите или някой от станалите с пренебрежение. Всеки има право да предполага каквото си иска, но ти с такава увереност твърдиш, че знаеш кой какви помисли има, кой на какъв се прави, че пропускаш половината разговор. Тук оторизираните специалисти си имат рубрики, а профилите им имат съответния специален вид. Не смятам, че има опасност някой да се обърка и да отиде на лечение и консултация при самозванец. Както виждаш и т. нар. д-р Бърди се оттегли, след като бе помолен да докаже, че е лекар или да спре да се представя за такъв.
няма проблем, нека да изглежда, че прекалявам! Колкото до останалото, не можеш да си представиш, или пък можеш, колко често се случват нещата, които ти смяташ, че средноинтелигентен човек би съобразил. Форумите са пълни със знайни и незнайни специалисти по какво ли не. Затова, когато някой казва, или не отрича, че е специалист в някаква област, то аз си питам директно, че да няма недоразумения. Поне специалиститте си казват каква им е специалността, и то доста точно. Други, които не са баш специалисти, се изразяват по-мъгляво, но нито категорично отричат, нито потвърждават, а разчитат на това читателите/слушателитте да не се замислят много. Та, аз съм си такава, питам си!
Приключвам с тази част.
Приключвам с тази част.
Едно мое съседче правеше доста бели като по-малко, пакостило е и на мен. Никога не съм съобщавала на родителите му, защото се опасявах, че баща му ще го пребие. А и ми е симпатично, защото не е злобно - то си личи и защото е много добро по математика.
Разбира се, че и пуши, но това едва ли изненадва някого, защото родителите му пушат зверски, включително в асансьорите, смърдят отдалече и съм сигурна, че е пасивен пушач откакто се е родило.
Разбира се, че и пуши, но това едва ли изненадва някого, защото родителите му пушат зверски, включително в асансьорите, смърдят отдалече и съм сигурна, че е пасивен пушач откакто се е родило.
Andariel, ЧеКа, предположих, по начина на писане на Бояна, че е специалист - психиатър или клиничен психолог.
Не я познавам лично. От съвсем скоро чета и пиша във форума.
Основно в друг под-форум.
Пуша от 14 годишна, родена и възпитана съм в семейство и по майчина, и бащина линия непушачи до 2-3 поколения назад. Ценя ги и ги обичам много (не защото са непушачи, а по много други причини).
Човекът, който ми е спасил живота, е пушач.
Все още нямам деца.
Преди години, моя много близка приятелка ми сподели нейно притеснение по отношение на децата си. Кказах й мнението си. На базата на собствен опит. Тя прие гледната ми точка и мисля, че й помогнах в конкретната ситуация.
Не я познавам лично. От съвсем скоро чета и пиша във форума.
Основно в друг под-форум.
Пуша от 14 годишна, родена и възпитана съм в семейство и по майчина, и бащина линия непушачи до 2-3 поколения назад. Ценя ги и ги обичам много (не защото са непушачи, а по много други причини).
Човекът, който ми е спасил живота, е пушач.
Все още нямам деца.
Преди години, моя много близка приятелка ми сподели нейно притеснение по отношение на децата си. Кказах й мнението си. На базата на собствен опит. Тя прие гледната ми точка и мисля, че й помогнах в конкретната ситуация.
Andariel, ЧеКа, предположих, по начина на писане на Бояна, че е специалист - психиатър или клиничен психолог.
Обичайно казвам, че съм на това мнение като социолог, но и това става повод за заяждане, та спрях. Вероятно изхода е въобще да не се изказвам по никакъв въпрос, защото звуча прекалено ... неподходящо. Прощавайте и за няколкото страници спам. Хубава вечер!