- Публикувана: 18 ян. 2012, 06:59 ч.
- Последно мнение: 11 фев. 2012, 07:09 ч.
Има вече проходили крачета на нашите МАРТенски момичета и момчета - тема 13
За ортопедите мога да кажа че по всяка точка доктора се аргументира, за мен светила няма аз искам разбираеми аргументи, вярно е че ако ми изглеждат логични и правилни се вслушвам ако ли не споря и тогава задачата на доктора да ме убеди.
Със Янакиев не спорих, може би защото сме на едно мнение.
Не го послушах за проходилката и съжалих, така че... Само моля ви не ме карайте да се аргументирам щото нямам никакво време, ни то умея да обяснявам толкова добре колкото лекаря.
По повод това че някой се страхуват да ме питат за Емил, честно казано ме изненадахте, никога не съм се притеснявала да говоря на тази тема, ни то ми е болезнена, отдавна приех и обикнах детето си такова каквото е, единствено което ме нервира когато говоря на тази тема, това са щраусите които си заравят главата, оставяйки г...за на всеобщо съзерцание.
Със Янакиев не спорих, може би защото сме на едно мнение.
Не го послушах за проходилката и съжалих, така че... Само моля ви не ме карайте да се аргументирам щото нямам никакво време, ни то умея да обяснявам толкова добре колкото лекаря.
По повод това че някой се страхуват да ме питат за Емил, честно казано ме изненадахте, никога не съм се притеснявала да говоря на тази тема, ни то ми е болезнена, отдавна приех и обикнах детето си такова каквото е, единствено което ме нервира когато говоря на тази тема, това са щраусите които си заравят главата, оставяйки г...за на всеобщо съзерцание.
Чета, че споделяте нещо за ортопедите. Ние имаме проблем с обувките - не можем да си намерим, защото имаме висок свод, леко пълничко глезенче и обувките ни са тесни. Само да споделя, че в момента сме около 14кг. Ама той маминия още от съвсем малък си върви едричък. Не ме питайте дали имам кръст - без космодиск не мога изобщо да стана сутрин от леглото. Та според вас трябва ли да се консултирам с ортопед?
Майски, честита Ви годишнина и на вас! Много семейно щастие и любов за напред!
Честити годишнини на Майски и Редрени 
Да сте все такива обичани и силни жени!
Анелиса, виждам те горе - вие оздравяхте ли напълно?
Мур, ти кога ще ни разкажеш повече за този мистериозен остров ?
Мигео, аз мисля, че белег няма да остане - давай по повече сок от моркови (това аз съм си го внушила, че помага, нямам научни доказателства ); иначе - и аз, като другите мами знам за Содермикс - ама дали може за толкова малки деца, това не знам - иначе от клиниката на Н. Георгиев са го изписали на една позната след разкрасителни намеси - именно него, а не Контратубекс. Пиши как сте днес 
Стихия, аз уж съм по метафорите, ама това с щрауса не го разбрах
Котенце, да сте живи и здрави - с тия 14 кг направо ме разби!
Да сте все такива обичани и силни жени!Анелиса, виждам те горе - вие оздравяхте ли напълно?
Мур, ти кога ще ни разкажеш повече за този мистериозен остров ?
Мигео, аз мисля, че белег няма да остане - давай по повече сок от моркови (това аз съм си го внушила, че помага, нямам научни доказателства
); иначе - и аз, като другите мами знам за Содермикс - ама дали може за толкова малки деца, това не знам - иначе от клиниката на Н. Георгиев са го изписали на една позната след разкрасителни намеси - именно него, а не Контратубекс. Пиши как сте днес Стихия, аз уж съм по метафорите, ама това с щрауса не го разбрах
Котенце, да сте живи и здрави - с тия 14 кг направо ме разби!
Цитат
единствено което ме нервира когато говоря на тази тема, това са щраусите които си заравят главата, оставяйки г...за на всеобщо съзерцание.
Цитат
..... аз уж съм по метафорите, ама това с щрауса не го разбрах
-"Ох..кофти, че ти се е случило....ти обясняваш от какво мислиш, че се е получило....видимо ти съчувстват.....казват да,да от това е и въпреки това постъпват като теб....допускат същата грешка или същата ситуация....щото видиш ли така трябвало да се направи...какво щели да кажат хората..."
т.е заравят си главата в пясъка , а "ниската част на гърба" остава на припек....заради хорското мнение...или "на мен туй няма да ми се случи"....
2 вариант... когато говориш с хората по твоята тема....изместват темата ..все едно кой знае какво станало, ти искаш да споделиш пък на тях им е неудобно, просто не знаят как да реагират за да не те засегнат...т.е пълно отричане на проблем ей туй значи да си заровиш главата в пясъка, да отричаш че има проблем а той видимо да е лъснал на припек .
Брей...трябвало да стана психолог....сбъркала съм си професията...
Здравейте, мами!
За ден-два ви изпуснах, а то какви чудеса са се случили! Много за Бобо и Betta, Бобо и migeo, Митко и janica, Петя и Don4o, както и за всички болнички! Бързо да се оправят всички! Милите, какво сте преживели!
Betta и ние преживяхме този ад с пишлето, но Калоян беше доста по-мъничък. Една сутрин рано-рано ни събуди с кански рев, изчудих се какво може да му е, докато не махнахме памперса и не видяхме, че е възпалено. До тогава аз лекичко придръпвах всяка вечер, когато го къпех, но общо взето и според педи не бях свършила никаква работа със забелването. Тогава явно предната вечер съм дръпнала малко повечко и така се беше получило възпалението. Промивахме и отмина за 2-3 дни, но детето си го болеше, особено когато пишкаше.
migeo, don4o, представям си и на вас какво ви е. Когато Калоян беше паднал много лошо на ръчичката си, докато разбера, че не е пукната или счупена, направо бях обезумяла от
притеснение. Самообвинявах се, че е трябвало повече да внимавам, а всъщност ако нещо е писано да се случи, то просто ще стане, колкото и да сме нащрек и да внимаваме.
janica и това, което ти си изживяла със задавянето на Митето съм го изпатила с нашия батко и знам, какъв е ужасът да виждаш как детето ти не може да диша и да се молиш да поеме дъх. Може би беше на същата възраст, когато се задави с парче ябълка, направо беше посинял, а аз обърнала го с главата надолу тръсках и удрях по гърба. След това дълго време ме беше страх да му дам да яде сам каквото и да било и когато се закашляше аз изтръпвах.
за прането-пера дрешките му отделно и сигурно ще го правя още дълго време. Ползвам Sano Maxima, но и аз се оглеждам за някакъв друг прах просто за разнообразие, иначе съм доволна от този. Омекотител не ползвам. Напоследък гладя само онова, което е необходимо и което ми изглежда намачкано.
обувчици- и аз купих буйките на Колев и Колев за прохождане, но общо взето вкъщи си ходи по чорапки. Обувам му ги от време навреме и с тях забелязвам, че започна за малко да стои изправен без да се държи. Иначе сме далече от прохождането, но аз и не бързам. Имаме и няколко други по-гъзарски маратончици, но с тях не му давам да стъпва, обуваме ги само за навън. Каишки за прохождане не смятам да ползвам, понеже не мисля, че има кой знае каква полза от тях.
за спането-сутрин ставаме към 9.00-10.00 ч, после заспива към 12.30-13.00 за около 40 мин., максимум 1 час, след това към 16.00-17.00 за около 1 час, рядко 1 1/2час и след това вечер към 21.00-22.00 ч. Но това е много ориентировъчно при нас.
Redreny и Maiski3, честити годишнини! Много да ви слушат мъжете, много да ви обичат и на ръце да ви носят!
Друго имаше ли? Ами засега май е това 
За ден-два ви изпуснах, а то какви чудеса са се случили! Много
за Бобо и Betta, Бобо и migeo, Митко и janica, Петя и Don4o, както и за всички болнички! Бързо да се оправят всички! Милите, какво сте преживели! Betta и ние преживяхме този ад с пишлето, но Калоян беше доста по-мъничък. Една сутрин рано-рано ни събуди с кански рев, изчудих се какво може да му е, докато не махнахме памперса и не видяхме, че е възпалено. До тогава аз лекичко придръпвах всяка вечер, когато го къпех, но общо взето и според педи не бях свършила никаква работа със забелването. Тогава явно предната вечер съм дръпнала малко повечко и така се беше получило възпалението. Промивахме и отмина за 2-3 дни, но детето си го болеше, особено когато пишкаше.
migeo, don4o, представям си и на вас какво ви е. Когато Калоян беше паднал много лошо на ръчичката си, докато разбера, че не е пукната или счупена, направо бях обезумяла от
притеснение. Самообвинявах се, че е трябвало повече да внимавам, а всъщност ако нещо е писано да се случи, то просто ще стане, колкото и да сме нащрек и да внимаваме.
janica и това, което ти си изживяла със задавянето на Митето съм го изпатила с нашия батко и знам, какъв е ужасът да виждаш как детето ти не може да диша и да се молиш да поеме дъх. Може би беше на същата възраст, когато се задави с парче ябълка, направо беше посинял, а аз обърнала го с главата надолу тръсках и удрях по гърба. След това дълго време ме беше страх да му дам да яде сам каквото и да било и когато се закашляше аз изтръпвах.
за прането-пера дрешките му отделно и сигурно ще го правя още дълго време. Ползвам Sano Maxima, но и аз се оглеждам за някакъв друг прах просто за разнообразие, иначе съм доволна от този. Омекотител не ползвам. Напоследък гладя само онова, което е необходимо и което ми изглежда намачкано.
обувчици- и аз купих буйките на Колев и Колев за прохождане, но общо взето вкъщи си ходи по чорапки. Обувам му ги от време навреме и с тях забелязвам, че започна за малко да стои изправен без да се държи. Иначе сме далече от прохождането, но аз и не бързам. Имаме и няколко други по-гъзарски маратончици, но с тях не му давам да стъпва, обуваме ги само за навън. Каишки за прохождане не смятам да ползвам, понеже не мисля, че има кой знае каква полза от тях.
за спането-сутрин ставаме към 9.00-10.00 ч, после заспива към 12.30-13.00 за около 40 мин., максимум 1 час, след това към 16.00-17.00 за около 1 час, рядко 1 1/2час и след това вечер към 21.00-22.00 ч. Но това е много ориентировъчно при нас.
Redreny и Maiski3, честити годишнини! Много да ви слушат мъжете, много да ви обичат и на ръце да ви носят!
Друго имаше ли?
Ами засега май е това Цитат на: sirence link=topic=635063.msg21016561#msg21016561 date=1328284610
[b
[b
Анелиса[/b], виждам те горе - вие оздравяхте ли напълно?
Благодаря, Томасито, за пояснението.
То нашето отношение към Емо и Стихията - пък и към теб, нали доколкото разбрах, подобна съдба ви свързва, малко на вариант 2 - за съжаление - прилича, но това е заради тази невидима или по-точно видима преграда на форумното общуване - ако ви познавах двете на живо, нямаше да е така, дори да не сте ми близки. По принцип, подобно поведение ми е чуждо. Като учител, (това не са само думи) аз обичам всички деца, и ги приемам такива, каквито са, но винаги с идеята да ги водя няколко стъпки по-напред, отколкото те си мислят, че могат да стигнат.
При трагични за мен събития обаче, съм се сблъсквала и с двата варианта на отношение на другите към мен. На всеки се е случвало. Наистина е много жалко за хората, които прилагат особено първия вариант.
Но е несравнимо, разбира се - децата са винаги щастливи събития.
То нашето отношение към Емо и Стихията - пък и към теб, нали доколкото разбрах, подобна съдба ви свързва, малко на вариант 2 - за съжаление - прилича, но това е заради тази невидима или по-точно видима преграда на форумното общуване - ако ви познавах двете на живо, нямаше да е така, дори да не сте ми близки. По принцип, подобно поведение ми е чуждо. Като учител, (това не са само думи) аз обичам всички деца, и ги приемам такива, каквито са, но винаги с идеята да ги водя няколко стъпки по-напред, отколкото те си мислят, че могат да стигнат.
При трагични за мен събития обаче, съм се сблъсквала и с двата варианта на отношение на другите към мен. На всеки се е случвало. Наистина е много жалко за хората, които прилагат особено първия вариант.
Но е несравнимо, разбира се - децата са винаги щастливи събития.
Но е несравнимо, разбира се - децата са винаги щастливи събития.
Е хората са казали "много хубаво-не е на хубаво", да си родител не е лесно, при някой хора имат късмета да се получават нещата без много зор, при други малко по-сложно.
Ако, беше всичко хубаво и наготово, нямаше да ценим малките неща и да осъзнаваме какво имаме.
sirence Късмет имат твойте деца с такава учителка !
Аз за диетата да се изфукам - 5 кг съм/55кг
още 5-6 кг и ще заприличам на човек 
като се сетя миналата година по това време бях 80кг 
Сестро полудя ли, колко целиш бе човек?
50 кг ще станеш, ако си 1.60 тогава ок а иначе...... си за бой.
че разясни метафората ми, мога да добавя само още един вариант.
Живее например жена во времена когато децата боледуват от една страшна болест като чума да кажем, тази жена гледа телевизия, чете Интернет, вижда детето на приятелката си със същия проблем, в един момент забременява и започва сериозно да мисли какви дрешки ще му купи, каква количка ще избере, какви подаръци ще получи, в коя болница ще е по приятно раждането, след като роди и стават важни неща от рода на това с колко см пораснало бебето, дали обувките му отиват на гащеризона, дали количката която има достатъчно добра за нея може да продължа със неща които не отричам че са приятни и всеки трябва да преживее радоста от това.
Но не забравихме ли началото на историята, защо жената не мисли за чумата която всеки ден взима жертви, защо не прави нищо по въпроса, защото не е много приятно или бих казала даже страшно да мислиш за такива неща, по лесно е да си заровиш главата в пясъка и да се молиш да не ти се случи. А аз мисля че тази жена би трябвало да помни че на днешен ден тази чума отнема 1 дете от 100, ужасно нали. Ето затова не говоря за проблема на Емил, щото често не умея просто да говоря, а викам с надеждата някой гъски (сори щрауски) да ме чуят. А хората не харесват тези дето викат.
50 кг ще станеш, ако си 1.60 тогава ок а иначе...... си за бой.
че разясни метафората ми, мога да добавя само още един вариант.Живее например жена во времена когато децата боледуват от една страшна болест като чума да кажем, тази жена гледа телевизия, чете Интернет, вижда детето на приятелката си със същия проблем, в един момент забременява и започва сериозно да мисли какви дрешки ще му купи, каква количка ще избере, какви подаръци ще получи, в коя болница ще е по приятно раждането, след като роди и стават важни неща от рода на това с колко см пораснало бебето, дали обувките му отиват на гащеризона, дали количката която има достатъчно добра за нея може да продължа със неща които не отричам че са приятни и всеки трябва да преживее радоста от това.
Но не забравихме ли началото на историята, защо жената не мисли за чумата която всеки ден взима жертви, защо не прави нищо по въпроса, защото не е много приятно или бих казала даже страшно да мислиш за такива неща, по лесно е да си заровиш главата в пясъка и да се молиш да не ти се случи. А аз мисля че тази жена би трябвало да помни че на днешен ден тази чума отнема 1 дете от 100, ужасно нали. Ето затова не говоря за проблема на Емил, щото често не умея просто да говоря, а викам с надеждата някой гъски (сори щрауски) да ме чуят. А хората не харесват тези дето викат.
[quote author=г-жа Стихийно бедствие link=topic=635063.msg21017694#msg21017694 Ето затова не говоря за проблема на Емил, щото често не умея просто да говоря, а викам с надеждата някой гъски (сори щрауски) да ме чуят. А хората не харесват тези дето викат.
[/quote]
Говори ни, говори ни нас нас, ние искаме да чуваме!
[/quote]
Говори ни, говори ни нас нас, ние искаме да чуваме!
Никога не е излишно да се знае в повече (все нещо остава в главата). Така че Стихия - викай ако можеш и по-силно, та не само тези гъски, ми и гъските от съседния двор може да те чуята, а някой може и с нещо да помогне или да допълни 
Майски , Редрени - весел празник ви желая! Налейте си винце и нека ви поглезят тази вечер
Относно къпането заедно - ние снощи я взехме с нас малката и влязохме в банята и тримата ... Майкооооо имам чувството че голям стрес и докарахме. Тя пропищя от ужас. Трепереше от страх като е под душа .. Беше ужасно! Толкова мъчно ми стана
Ама как може да е толкова страхлива и от какво я е страх толкова Ще видим кога ще се научим да се къпем под душа , май няма да е скоро
Майски , Редрени - весел празник ви желая! Налейте си винце и нека ви поглезят тази вечер
Относно къпането заедно - ние снощи я взехме с нас малката и влязохме в банята и тримата ... Майкооооо имам чувството че голям стрес и докарахме. Тя пропищя от ужас. Трепереше от страх като е под душа .. Беше ужасно! Толкова мъчно ми стана
Ама как може да е толкова страхлива и от какво я е страх толкова Ще видим кога ще се научим да се къпем под душа , май няма да е скоро 
Ето затова не говоря за проблема на Емил, щото често не умея просто да говоря, а викам с надеждата някой гъски (сори щрауски) да ме чуят. А хората не харесват тези дето викат.
На мен едно не ми става ясно: ядосана си на хора от групата, които си заравят главите в пясъка с надеждата, че това "ще ги подмине", или тези "гъски" са хора като цяло, с които ти си общувала/общуваш, хора, за които си чела/слушала/гледала? Ти забелязала ли си симптоми да го нарека, за които си "викала", а теб не са те чували? Интересно ми е, защото поста ти е някак хипотетичен, но в същото време устава едно усещане (поне у мен), че става дума за хора тук, в групата. И в момента не се заяждам, а просто се опитвам да си обесня дали си гневна заради някои от нас тук (никой не смее да пита явно, не знам с какво толкова си ги стреснала хората), или нещо друго те провокира така внезапно...