Пфу, аз па реших, че иде замаскирана реч за готини и калпави мъже ... 
Ice Queen и тя за мъже говори
- Публикувана: 19 ян. 2012, 17:33 ч.
- Последно мнение: 22 ян. 2012, 14:38 ч.
за "марципана" и шоколада
Темата, като гледам, позволява доста широка интерпретация, та защо не?
Ice Queen и тя за мъже говори
Много дълбока тема. За социализма, спомените, историята и колко време е необходимо да забравим социалистическите кренвирши. Много обичах едновремешния марципан.
някаква подмяна на ценностите се осъществила, но ето все още има хора, които изпитват тази носталгия по "марципана "люлин", който някога са обичали, и затова общество като цяло не може да схване разликата между него и истинския марципан.. това си е проблем!
Обожавам марципан и като го кажа на някой повечето пъти ме гледат странно 
същата работа и при мен.
повечето хора го свързват точно със соц "марципана" марка "Люлин", който беше показан. а той няма нищо общо.
Пфу, аз па реших, че иде замаскирана реч за готини и калпави мъже ...
Ice Queen и тя за мъже говори
Aма гадни
като фалшив марципан 
Сравнително скоро научих от една кулинарска книга какво е марципан, но не съм правила, а не знам къде продават да опитам. Обаче ако има онзи аромат на горчиви бадеми ( има го в някои шоколадови бонбони) значи няма да ми допадне.
А онези соц десертчета марципан бяха най голямата гадост, която съм опитвала като дете.
А онези соц десертчета марципан бяха най голямата гадост, която съм опитвала като дете.
Не мога да не се сетя за "Криворазбрана цивилизация".
Малко след като "дойде демокрацията", беше много модна италианската кухня и специално лазанята беше върха на културата, имането, моженето и... цивилизацията.
Майка ми разправяше как на опашка за тоалетна хартия (беше кът тогава) две дами на много висок глас обсъждали как се прави този деликатес.
Е, разбира се, правели лазанята с кори за баница, че други тогава нямаше.
Лека-полека всички ще научим каквото трябва.
Цивилизация!
П.П. Умирам за марципан!
Малко след като "дойде демокрацията", беше много модна италианската кухня и специално лазанята беше върха на културата, имането, моженето и... цивилизацията.
Майка ми разправяше как на опашка за тоалетна хартия (беше кът тогава)
две дами на много висок глас обсъждали как се прави този деликатес. Е, разбира се, правели лазанята с кори за баница, че други тогава нямаше.
Лека-полека всички ще научим каквото трябва.
Цивилизация!
П.П. Умирам за марципан!
Много мразех соц-марципана и като чуех, че нещо е марципаново дори не го опитвах. Сравнително скоро разбрах какво наистина е марципан и вече го любя много.
И аз скоро разбрах, че марципан е друго, но не ми и харесва особено..
Но винаги като чуя 'марципан', първо се сещам за гадния шоколад, няма как.
Обожавам марципан, истински, какъвто има в бонбоните Моцарт, например. Странното е, че макар и да знам много добре разликата между него и ужасните долнопробни десертчета и аз ги наричам марципани. Явно така ни е останало от детството. А защо са ги наричали така нямам никаква идея - поредният гений е творил явно.