загубих моето малко ангелче

Здравейте скъпи майчета , за съжаление и аз съм една от Вас ,дълго събирах кураж да пиша.Имах една прекрасна бременост която по никакъв начин не ме накара да си мисля че има проблем.Лекарката и акушерката са знаели и са ме оставили да износя бебе с тежки малформации, което е нямало шанс .Когато попитах лекарката защо тя ми каза какво щеше данаправиш в 6ти месец ?? аз глупачката купувах розови дрехи ,избирах количка ходих на курсове за родители ,бях една щастлива жена очакваща бебе малко преди Коледа.Родих със секцио по спешност ,защото и моя живот е бил застрашен и така казаха уж че е ок , и на втория ден проблем след проблем,малката живя 34 дни,надявам се живота и да не е бил тежка агония.....защотото моя е  . Благодаря че Ви има и че ми давате сили 

  Шокирана съм! Мислех, че лекарската професия е преди всичко призвание. Дълбоко хуманно призвание! Как така какво ще направиш?!?! Защо са ви оставили да страдате толкова много?! Разбира се, че има разлика да бъде предизвикано раждане в 6-ти месец, поради малоформации на плода и да гушнеш износено бебе, което впоследствие да си отиде...
Извинявай, мила Денис, за острата ми реакция, но наистина се изумих.
Няма думи или действия, които биха потушили болката ти! На мен самата ми е толкова прясно. Единствената си опора и утеха намирам в човека до мен, който подтиска своята болка, за да ми даде сили да продължа напред.
Но и писането тук ми носи голямо успокоение, защото знам, че вие сте единствените жени, които ме разбират на 100%.
Аз, собствено, вече прибрах всички бебешки пособия и дрешки (нищо не съм изхвърлила!) и се моля всяка вечер синът ми да се върне при мен в друго телце. Обещала съм си да не чакам повече от 3 редовни цикъла, за да започнем опитите.
Дано не съм прекален  егоист, че го искам това дете толкова силно!

Аз живея в голям град и лекарката при която ходех се ползва с добро име, първата ми бременост я следеше пак тя имах и пълно доверие също и на екипа с който работи , аз още не мога да си обясня защо бързаха да ме изпишат и мен и бебето от болницата......най-вероятно от страх за името им ,трябваше ние да си намерим линейка и да закараме болното бебе до София ( а то самото начало не е имало шанс) никои нищо не ни каза , за жалост никой не може да върне времето назад и трябва да се науча да живея с болката,Sony M всека заслужава да бъде майка ,не си егоист , не се упреквай!!!

Денис, историята ти е покъртителна и ужасяваща. Бях в ситуация подобна на твоята и честно да ти кажа мисля че те просто не са знаели че детето ти има малформации, но в последствие просто не са могли да ти кажат в очите колко са некадърни. Макар че по-добре да признаеш грешката си, отколко да кажеш че си знаел и да държиш една майка в заблуда че ще има здраво детенце! Просто нямам думи!
Когато моя лекар се усъмни че детето ми има ВСМ, каза "...ако искаш можеш да отидеш до София, ама ако не ти се ходи недей, най-вероятно е само шум на сърцето (т.е. малък междукамерен дефект който с времето ще се затвори сам) и в никакъв случай не се притеснявай". Аз естествено веднага се насочих към специалист в София, отидох при най-добрите, които независимо величината си ме приеха веднага виждайки в каква напреднала бременност съм. Оказа че малформацията е тежка и комплексна и шансовете детето ми да оживее са нулеви и всички бяха изумени как е възможно дори на долнопробен ехограф да не се забележи подобна малформация и ме гледаха като малоумна едва ли не, а аз се бях доверила на един от най-добрите специалисти в града си.
Както и да е, исках да ти покажа съчувствие, а превърнах историята в своя.
Много съжалявам мила Денис!    Прегръщам те, бъди силна 

Сони, чакам те в другата темичка 

Все повече се убеждавам, че в тази държава лекарите вече не могат да се нарекат такива!!!

denisss Историята ти е направо покъртителна мила. Не разбирам защо са те оставили до последно, можело е още в 6-ти месец да предизвикат раждането. Или пък да ти кажат какви са плюсовете и минусите и ти сама да прецениш. Аз също като теб обвинявам "прехваленият си лекар" защото в деня в който ме приеха по спешност в болницата той ме гледа на ехографа и каза, че няма никакви проблеми. Да, ама не!!! В болницата на обикновен ехограф, след като вече децата бяха починали в мен се видя, че едното от близначетата е било с много околоплодна течност за сметка на другото ... Грешка, която е можело да се предотврати с незабавно секцио, защото едно беше седалищно. Обвинявам всички лекари, дори и тези, които ме приеха, защото ме видях на ехографа чак на другия ден, когато беше късно ....
Заради тях се обвинявам себе си ... допуснах два живота да умрат в собствената ми утроба ... няма такава болка. А както ти казваш, после всички бяха много мили и добри, защото не искаха нещата да се разчуват.
Бъди силна, говори с нас, защото аз тук намерих подкрепата на мами, които са имали подобна на моята съдба. За съжаление не сме първите, няма и да сме последните - докато има толкова "добри лекари" които да гледат джоба ти, а не работата си!!!

neuteshima Мисля, че никой нищо не ти е казал .. понеже сигурно си била на частно, а спреш ли да ходиш ... спираш и приходите им ....

Sony_M радвам се, че си събрала кураж ... само преди това наистина се консултирай с лекар, за да се види дали всичко вече е наред 

denisss съжалявам мила за загубата, когато четох настръхнах цялата защото нямаш и идея колко много си приличат историите ни. И аз до началото на 7-ми месец нямах никакви проблеми, но нещо след това се обърка и го изкарах само с лежане в болницата и накрая и аз родих дете с малоформации, които в последствие бяха станали. Главата си залагам че знаеха че има проблем но до последно не ми казваха, а аз като глупачка дори кошарата сглобих. Когато положението стана вече много сериозно в 37 г.с. ми направиха секцио по спешност. Детето ми живя 44 дена. А аз се прибрах при празната кошара. На мъжа ми са му казали единствено че ако не били направили операцията е можело детето да умре в мен, че са виждали някакъв проблем, ама как можели да ми кажат и всичко това го научих чак когато друг съвестен лекар ми обясни какво е било положението. И до ден днешен съжалявам че не родих в седми месец. И всичко това в частна болница. ИИИ накрая като за капак ми казаха "Млади сте още нищо фатално не е станало"  Затова като ти кажа че те разбирам повярвай ми така е 

Денис... миличка, много съжалявам. Моята история е почти същата, като твоята... Абсолютни нещастници са тези, дано Бог ги накаже... Толкова деца си отиват, нямам думи, а ние родителите оставаме жигосани за цял живот   
- за мъничкото ти непораснало момиченце.
Прегръщам те мило майче, желая ти много сила и кураж!

П.С. Виждам, че си от Варна, сподели на лични ако желаеш коя  е била въпросната "лекарка" 

Скъпа denisss толкова съжалявам за всичко което ти се е наложило да преживееш     Твоята история показва колко са безкруполни докторите в днешно време, гледат само парите и въобще не се интересуват от здравето на пациентите. Това което са те накарали да изтърпиш е неморално и нечовешко, в що за държава живеем...толкова сме жалки. Но ти не се предавай, вдигни глава и продължи на пред. Знай че тук винаги ще намериш подкрепа от хора, които преживели твоето страдание. Силно те  
За твоето малко ангелче  

Толкова ми става мъчно като чета всички тези тъжни истории на всяка една от нас   и понякога се чудя има ли Господ , защо  така ни наказва? С какво сме заслужили такова страдание? Това са все въпроси на които никои не може да ми даде отговор...Всички ми казват че Господ подлага на изпитание само силните хора, в които е сигурен че ще издържат! Но аз не съм от тях...

Днес скъпи момичета за пореден път се убедих че хората понякога са толкова жестоки ! Вече станаха две седмици от както съм отново на работа, но още ми е много трудно, особено когато дойде някой познат, който не знае какво се  е случило и ме попита...Болката ме връхлита с нова сила, спомените се връщат  , но днес върха на сладоледа беше една позната докторка която вместо като медицинско лице да ме разбере , тя ме подложи  едва ли не на кръстосан разпит с въпроси от сорта на жалко за бебето, ти май беше в напреднала бременност Ти защо си пак на работа? Нещо не си напълняла, с твоята колежка разликата ви беше само месец  нали? и куп подобни въпроси. С амо за да задоволи любопитството си.  Дадох и да се разбере съвсем ясно че не искам да говоря по този въпрос, но тя продължи...Що за човек трябва да си за да бъркаш така в нечия рана?   

Коментарът е изтрит по желание на потребителя.

Мила Николета искрено съжалявам за това което сте преживели  до кога тези лекари ще съсипват млади животи докога    Не разбират ли че ни оставят белег в душата който никога не изчезва и не зараства. Как изобщо смеят да се нарекат лекари, как изобщо са позволили на медицинска сестра да извършва тази манипулация, та това изобщо не е шега работа...за Бога още малко и на снитарките ще позволят да оперират. Нямам думи направо.. Искрено от сърце ти пожелавам много кураж и сили, защото сега ще са ти необходими повече от всякога. Винаги когато имаш нужда пиши ..ние сме насреща 
За твоето детенце и за всички наши ангелчета 

leidi_06 повярвай ми никога няма да получим отговори на тези въпроси и аз все още си ги задавам понякога но знам че отговор няма да получа никога. Изобщо не се учудвам за това което ти е наприказвала тази лекарка, тези хора са "оперирани" от чувства. Преживяла съм го същото и то от медицинската сестра на лекаря който ме изражда на всичко отгоре. След като почина малката трябваше да отида в болницата за едни документи, а вместо да ме остави намира 2 часа ми говореше всякакви нелепи оправдания, а аз плачех и не спирах и всичко това в чакалнята пред бременните майки. Тъкмо вляза в един кабинет и се измъкна от нея, тя пред вратата и всичко пак наново. Като че ли можех да върна времето назад. В този момент бях сама и мъжа ми го нямаше..не мога да ти опиша какво преживях. Исках просто да изчезна.....Но както хората са казали "това което не ни убива ни прави по силни". Изправих се срещу страховете си и това ме направи по силна и вярваща в себе си. 

Ох Ники...още една майчица в този форум, много съжалявам миличка, много. Болката е огромна, не мога да намеря думи никога з атова. Просто те прегръщам и знай,ч е сме насреща. Аз съм от Варна, виждам, че и ти. Ако иамш нужда от каквото и да е-насреща съм.
- за малкия непораснал Гого  

Съжалявам много за това, което ти се е случило мила Ниkолета* не мога да коментирам, защото вече нямам сили ... искам просто вече да няма такива случаи като нашите!!!
Прегръщам те силно ...

Ники, мила съжалявам за загубата ти. Нелепо си е отишно и твоето детенце    Всички тук сме готови да ти подадем рамо на което да поплачеш, или да те излушаме когато ти крещи срещу всички и всичко 

Лейди, аз почнах работа 2 седмици след загубата, защото ако бях останала още ден в нас сигурно щях да се ... . Весето беше писала за омагьосания кръг на отчаяние и тъга. За мен беше непрестанен плач, четене на диагнози, ровене в стари документи. С часове съм се взирала в теста за бременност който пазех, снимките от видеозона и какво ли още не. Дори и сега ми се струва странно че съм оцеляла, но всички сме по-силни отколко самите ние вярваме в себе си. С времето сълзите започнаха просто да се търкулват тихичко, без трескавото желание да си счупя главата в стената, за да се отърва от кошмара в който живея.
Естествено като се върнах в офиса беше ад. Бях още с корем, хората ме питаха няма ли да раждам...абе кошмар някакъв. После започнаха да ми честитят което беше още по-зле.
Днес 8 месеца след като моето момче напусна този свят се намери човек който да ме попита какво е да съм майка. Просто не се бяхме виждали отдавна. И макар че съм го казвала вече 100 пъти на други хора, сякаш буца заседна в гърлото ми. Да кажа "Аз не съм майка." И пак да се почувствам супер неудобно. Защото на човека срещу мен му е неудобно. Да му кажа, няма нищо, не се притеснявай, макар да има нещо...и то никак не малко. Нещо което липства в живота ми и никога няма да се върне в него.
А най-обичам като ме попитат какво стана? Е какво да стане... Няма аз да обяснявам на теб който си ми точно никакъв какво е станало с мен, с детето ми, с живота ми.
Сега след като отново съм бременна, просто искам да скрия от хората, никой да не разбира, което така или иначе няма как да стане. Но пазя живота си супер ревностно, което може би не е много нормално... но какво да се прави. Такава ми била съдбата.
Пръгръщам ви момичета 

Мили майчета, получили най-жестокия шамар, който съдбата може да ви нанесе, няма какво ново да ви кажа около мен...
Дните се нижат ужасно бавно, животът около мен тече, а аз съм като в някаква вакумна капсула... Плача почти за всичко, нервите ми са опънати до краен предел. Страх ме е от бъдещето. Ако до вчера намирах утеха в мисълта за следваща бременност, сега си задавам въпроси дали ще успея да забременея, как ще протече бременността ми, дали всичко ще се развие добре.
Струва ми се нелепо да тръгна на работа и да се правя, че нищо не се е случило, при положение, че сега вместо да пиша тези редове, трябваше да се суетя около невръстния си син.
Минаха 20 дни от смъртта на най-скъпото ми, а аз съм на никъде...