Пошляпвате ли децата?

Хич не мисля ,че от шамарите в каквато и да е форма има някакъв ефект .Не ги употребявам ,но за сметка на това ,когато се наложи много се карам  ,даже се хващам ,че добре повишавам тон ..

Не отвличам внимание, не лъжа и не го баламосвам...не защото го смятам за грешно, а защото при моето дете не виждам какъв положителен ефект ще има. Както и да е...казах също така че е нормално всеки родител да има свой си подход към детето, който вероятно е най- правилния...приемам по принцип, че родителя прави най-доброто за детето си. По въпроса с каишката и ходенето да тоалета...еми няма как да се съглася с такова сухо оправдание. Не съдя никого и изобщо не ми е работа...но мога за изразя мнението си с моето дете. Когато и двете секунди през които не го гредам ми се струват опасни подреждам нещата така, че той да ми е пред очите. Не обичам да говоря много на тези теми...особено с прозорците и контактите...втриса ме от страх, знам ме хравя всичко възможно за да го предпазя, но също така знам че съм човек и е възможно някога нещо да ми убягне. Въпреки че такива грешки просто не можем да си позволим. Господ да ни пази дечицата  Синът ми е на почти 3 години и не си позволявам да го оставям без надзор дори и за 2 минути. Не му се натрапвам, но и е прекалено малък, любознателен и несъобразителен, за да предвиди колко опасно може да е заниманието му.
 В по синтезиран вариант, за който не му се чете словоизлеянието ми Като всеки родител и аз безумпо много си обичам детенцето и нещата които биха могли да застрашат живота му ме карат да ми прималява. Точно заради този страх не си позволявам да го оставя сам в стаята...дори и за 20секунди. Всичко което трябва да свърша...не е по важно от детето . Домакинска работа, къпане и т.н. ...всички те могат да почакат. И за да е по темата...не познавам силата на пошляпването и нямам вяра в него. Понякогя повече друг път по-малко, но като цяло успявам да владея синът си без такива методи. Говоря, говоря...налагам правила,следя да се спазват, старая се нещата които изисквам да са немного, да са ясни и постоянни и да са му по силите. Не мога да изисквам от него да не се ядосва, да не поплаква периодично, да не тича из къщи и да не си пилее играчките като ураган, но...изисквам след това да се прибират, съвсем наясно е че който плаче не получава желаното е след година и половина упоритост той вече знае че когато иска нещо трябва да говори с мен, а не да пищи истерясало. Когато е изнервен и сърдит му предлагам компанията си а когато откаже не се натрапвам. Когато иска нещо с което не съм съгласна не отговарям "не, защото така казвам аз!", а обяснявам и се старая да стигнем до някакъв компромисен вариант...и т.н. Но, това действа при синът ми...енергичен е, но и чуващ.
 ПП съжалявам за масово отсъстващата запетая, но имам проблем с нея и е голяма битка да я поставя 

Никога не съм пошляпвана или бита като дете /или пък голяма/, но пък бях много послушно дете - просто не е имало нужда. Е, карали са ми се, но толкова.

Мъжът ми е бил "черната овца" от тримата братя, спомените му от ДГ са, че е бил ВЕЧНО наказан, същото и вкъщи, че даже и шамаросван. Белите му били големи и опасни.  И какво, пак си е бил палав и див, въпреки боя и наказанията.

Аз съм против всякакво физическо насилие.

Дъщеря ми беше много впечатлена от контактите след като проходи. Естествено, бяха обезопасени много преди това.  Обаче се залепяше за тях всекидневно и се опитваше да ги извади, ръчкаше и т.н. Какво ли не правех, обаче не и не.  Единствено я разсейвах с друго забранено, но не опасно нещо - телефон, компютър.
И какво стана, тя се залепя за контакт, аз й говоря, със строг тон й казвам "Не" и т.н., след което й давам друго много интересно /забранено/ нещо.... че какво по-хубаво от това - та, при нас метода "разсейване" не успя, даже влоши нещата... После дойде страстта с печките като застудя.  За други бели въобще и не говоря.

Тя си играеше със всички забранени неща, колкото и малко да бяха те.  И понеже не практикувам "пошляпване", се примирих. Започнах да й казвам "пусни/спри печката; миялната; пералнята; прахосмукачката; компютъра.... " 

На мъжът ми му писна тази нейна дейност с контактите и печките, защото наистина са много опасни и като стана напечено, демонстративно я шляпна по дупето.    Е, това наистина я отказа от заниманието й, дори и краткосрочно.

Та мнението ми е, че щом детето си е палаво и любознателно, това му е в "кръвта" и едва ли нещо ще го спре, но понякога наистина се налага да се приложи дори и демонстративно пошляпване като краен вариант за наистина недопустими неща.

Но както и за всичко, не всички родители ще го разберат, просто защото не им се налага да мислят за такива неща - децата им със сигурност са от по-спокойните и кротки дечица.

Извинявам се, че не е точно по темата, но ми направи впечатление в гопрния пост това:
"...На мъжът ми му писна тази нейна дейност с контактите и печките, защото наистина са много опасни и като стана напечено, демонстративно я шляпна по дупето.    Много му се скарах, а дъщеря ми погледна сърдито и заплака.
...."

Аз много-много не обичам нравоученията и писаници по форуми колко сме перфектни (и твърдо избягвам да се правя на такава, де ), така че пак се извинявам, но да се скараш много на бащата (ако е пред детето) е сигурно по-лошо за самото дете и за възпитанието му изобщо (колко нравоучително прозвуча само, хаха), отколкото това, че той е тупнал детето по дупето.
Така че... колкото и да сме супер, все си правим грешки - кой едни, кой други, явно няма как 

Е, едни пошляпват при големи бели, други, като моите родители биеха мен- която бях кротка и прекалено стресирана от самите тях, за да ми хрумне да направя нещо наопаки. Така че идеята, че родителите пошляпват буйните и неконтролируеми деца за мен не е състоятелна. Бият родителите, които нямат контрол- върху себе си. И сега да ми казвайте, че има разлика, че има разлика между шамарче до дупето и як побой. Няма- сложете се на мястото на детето- и в двата случая е ударено от най-близкия си, с пъти по-висок и тежък човек от него.

Не търся съвет или анализ на отношенията ми с мъжа ми   /не съм написала какво точно и как съм направила и не смятам да го правя  /, а исках да видя какви са или биха били вашите реакции по отношение на дете - печка, контакти, защото аз не успях да се справя   и се примирих.  

Докато при мъжът ми правилото "говоря, говоря и в краен случай действам /пляскане демонстративно по дупето/" действа..... дори и временно.  



Добре, постави се на мое място .... какво би направила ти.... ??? Питам, защото ми е любопитно.. как и дали би се справила със ситуацията 

И аз не пляскам - да поясня. 

Значи, ако не си удряш или биеш детето, си перфектен, супер и никога не грешиш? Аз не удрям, но перфектна далеч не съм.

Не, но поне си спестил една от грешките, които правят родителите  .


Същото, но без частта с пошляпването- обезопасяване, обяснения, бих го карала, докато е с мен да пусне някакъв уред или зарядно за телефон. Няма ли начин да се намери някакъв повреден контакт и да се подари на детето... Рано или Късно ще загуби интерес...какво да се прави, моят син все на зарядни за телефони налита...дадох му едно повредено, но винаги има възрастен, докато играе- може примерно да си го стегне на шията, знам ли аз, вкарвам си филми...

Мъжът ми й даде изключен разклонител - игра с него 2-3 мин. и тръгна да го включва в контакт /на стената, истински/ и т.н. Явно вижда какво правим ние и копира, но няма как да се крия като включвам нещо в контакта или пускам някой уред... 
А и вече е голяма и още по-трудно се залъгва. 

Ако е към мен това, mam&sladurana, аз съвети не съм ти дала - това го написах умишлено няколко пъти в горния пост, не и повече от всеки друг тук. Но "анализ", мнение - защо не, все пак всички пишещи тук трябва да са готови някой да се опитва да им анализира по свой си начин писанията, форум е това и е за това. Но казвайки кое съм решила да обсъдя, дори се извиних два пъти, за да съм любезна  


Не, според мен не значи това. И то ли е към мен насочено? Ако да, няма нужда - аз не казвам това, не и по този начин перифразирано. Не ща да участвам в така познатите на всички тук препирни    ...

Това са твои думи, Сова. Но аз също в никакъв случай не искам да влизам в подобен спор, погрешно си ме разбрала или така е прозвучало . Просто искам някак си да не остават хората с впечатление, че щом като заявим, че не удряме децата си, едва ли не се изкарваме перфектни по форумите. Защото това далеч не е така.

Да, това горе са моите думи
Ще поясня, за да не оставаме недоразбрали се 
Занчи имах предвид, че много пъти из форума пишат потребителки, често с назидателен тон, сякаш са с нещо по-добри от другите. А обикновено изобщо не са толкова... Наистина, може би нямаше нужда тук да го пиша, де... Затова се обясних, че акъл не давам, щото аз най-малко съм от идеалните
Подчертавам сега! - с горното НЕ става дума за авторката на поста, който съм цитирала. Пиша си просто, че такава тенденция из форума има и е дразнеща, без да визирам някой тук и сега..
Цитирах, за да покажа своето виждане, че всеки прави някакви грешки. Е, не съм открила топлата вода, знам 
Та с циатата имах предвид, че често (неумишлено!) можем да избегнем една грешка, защото такива са ни принципите, за добро - което си е екстра, но избягвайки едната, да допуснем примерно друга грешка... Не по-добра, да кажем..
Разфилосовствах се, извинявам се, с всичко просто се замислих, че явно наистина все някъде и с нещо си грешим, всички предполагам 

Така е, не сме идеални, това исках и аз да кажа .

Аз искам да ви попитам във връзка с пошляпването, какво правите когато детето ви обиди, нарече ви с обидна дума?
 Първия път, когато ме нарече "глупачка" умишлено не реагирах, за да не му насоча вниманието, че с тази дума успява да ме ядоса, че тя има някаква сила над мен.
 Обаче се повтори, този път обясних, че ме обижда и т.н. но и това не помогна.
 За трети път ме нарече така, обърнах го на шега, но вече ми идва да го шамаросам...е, вече не зная при следващия път какво да правя, да го наказвам ли, да го шамаря ли, да обяснявам ли отново...

На колко години е детенцето ти?

Аз наказвам.
Обяснявам,много говоря и се старая да е като с равен.
После ако не чува,наказвам.

Наказанието е съобразено с възрастта на детето.И не прекалявам с него.
Това е крайна мярка,когато премине границата.

Сова,идеални хора няма
Всеки греши някъде.Хубаво ще да е да се поучим от грешките си.
Аз се опитвам,ама понякога не ми се получава бързичко.
Та нали се учим докато сме живи,това е животът.