Пошляпвате ли децата?

Мислиш ли, че някоя ще се изтипоса тук и ще си признае, че ,, пошляпва,, детето си? Преди време в една тема, една мама неволно се изпусна... и като я налетяха едни майки- противнички на шамарите и като се заръсиха едни нравоучения... женицата съжали, че си е признала 

На всяка и идва, не знам да има дете, което никога да не е способно да ти скъса нервите. Въздържам се, излизам на балкона, пуша броя да десет, дишам дълбоко. Не я удрям, само я хващам за раменете и я стискам, като говоря право в очите строго.
Ето вчера например ми избиха бушонтите. Дъщеря ми иска да ходи у нас само по потник и по гащи защото така ходели мадамите Това всичко е от MTV където по цял ден гледа музика и клиповете  с мацки на плажа, Бионсе, Бритни и т.н.
Обяснявам, че сега е зима и не се ходи по потник и това по телевизията не е в реално време. У нас е топло да, но защо трябва да подържаме 28 градуса и всички радиатори да работят, за да може тя да се разхожда посред зима по потници. Развиках се много, направо ми идваше не знам какво, защото не иска да се облича. Аз не искам да стоя на такава жега, за да може тя да се гологъзи по цял ден. Та така, разсърдих и се, но до шамари не съм стигала. Надявам се никога да не го направя, но ми е идвало много пъти. После си го изкарвам на мъжът ми

Като се замисля, това е най добрият отдушник, ако поради киселост или инат дтето цял ден ти е опъвало нервите 

Ако за пошляпване се приема да ударя леко дупе или ръчичка - да пошляпвала съм. Натъртвам на леко - в смисъл целта ми е не да заболи и това не се случва редовно, но се случва когато има големи истерии с които не мога да се справя по друг начин.

Никога не съм удряла,пошляпвала,"изтупвала" памперс

Но да имаш в предвид,че децата на съфорумките са най-най-по-по та
не дразнят и предизвикват родителите си 

Пошляпвам, после съжалявам, случвало се е и доста силно да го плясна. С времето се уча да се въздържам, защото няма никакъв смисъл.  
Вчера например големият (3г. 4м.) най-демонстративно си събу гащите и започна да пишка на спалнята, защото видя, че бебето (1г.) докато го преобувах си дърпаше пишото и реши да прави същото, но явно му се стори по-интересно да се изпишка като бебе. Ами не се сдържах и му наплясках дупето. След това го изгоних буквално в тоалетната да се доизпишка и известно време не му говорех, не го гледах, въобще никакво внимание. Стана най-послушното дете. Убедена съм не заради пошляпването, а заради пренебрегването после.
Все повече се убеждавам, че в някои ситуации няма никакъв смисъл да си хабя думите - всичко е казано, всичко вече се знае (имам предвид основни ежедневни неща, свързани с хигиена или организация). Ако реши да ме провокира и да прави напук няма смисъл да говоря, нито да пошляпвам. Когато е възможно затварям очи и изчаквам да мине.
Примера с ходенето по бельо заради гледане на ТВ ме навежда на друга мисъл - доста често с нещо сме допринесли дадено поведение и трябва и ние да изкореним нещо, за да се промени детето.

Купи си боксова круша, като не ти издържат нервите.
 
Мен лично никой не може да ме убеди, че може да има някаква полза от шамарите. Нали след време някой боклук ще реши да я удари, и ако аз съм я поступвала редовно, тя ще го приеме за нормално. Иначе детето ми определено не е от най-послушните, но не съм го родила, за да си изкарвам нервите на него.

Да случвало се е да отнесе шамар по дупето.
Чета много за възпитанието на децата /за да съм най-добрата майка/. В една от книгите пишеше ,че децата приемат това като по начина: аз съм направил беля - получил съм наказанието и минавам нататък. Докато при реакция сърдене от страна на родителя с часове : детето страда много повече. Имам пример пред очите си на дете на 12 години което никога не е отнасяло пошляпване : не е добър - в 3 клас биеше децата с всичка сила - понеже според него не боли и много други.
Сега си давам сметка, че няколколкото пошляпвания на моя син са жили в моменти в който той е направил нещо с което застрашава живота си, като пример се опита да скочи от перваза на прозореца на земята.

Понеже докато пишех Real women го метна мнението
Та за запитам теб удряли ли са те като дете?
Мен, да - изчезнах за 5 часа след училище на 7 години. Просто отидих на панаир да се забавлявам. Е като ме намериха нашите отнесох такъв пердах, че не е истина.
Помня го и до днес, но от тогава никога не съм излизала без да се обадя къде отивам и до кога.
И не считам за нормално някой да ме бие.
А като не изразяваш пред детето си нервите как то ще разбере ,че да изразяваш чуствата е нещо нормално?

Не. Просто смятам, че ако с думи не мога да постигна каквото искам и трябва, и с пошляпване едва ли ще стане. Но аз по принцип съм страшно търпелив човек, дори не съм й крещяла. Всъщност случвало се е 3-4 пъти да се развикам за тези 11 години, предполагам, че това в моя случай може да се приеме за еквивалент на ошамарване.

Акогато някой възрастен направи тези неща удряш ли го?Защо с децата трябва да се дърцим поразличен начин?!Нали те също са личности?!Никога не съм вдигнала ръка!Категорично против!

като прочетих заглавието помислих, че става въпрос за "възпитателно пошляпване". не практикувам.
но се е случвало няколко пъти да ме изкара от нерви и да го шляпна по дупето. ефектът беше, че го прие за нова игра,  хилеше ми се насреща щастливо и искаше пак  

Пошляпвала съм я - и по дупето, и през ръцете.
Факт е, че вече не го правя. Достатъчно разумна е вече, за да разбере, че дадени неща, които прави, не са хубави. Най-много помага, когато й кажа, че ме е засегнала с поведението си и спра да й говоря.

Не. Шамарът, дори и инцидентен, за мен не е решение.
Случва се да ме ядоса много, тогава се случва да викам, но се старая да не е често.

И мен са ме удряли само веднъж нашите, т.е. майка ми, защото баща ми не ми е посягал никога. И сигурно си го бях заслужила, защото бях безобразен пубер, но не ми помогна да се озъзная или да променя нещо. Затова за мен пошляпването и боят са безпредметни, да не говорим за унижението и ответната агресия, която предизвикват.

Мдамммммм, както се и очакваше, съфорумките са най- идеалните майки, а децата им най -разбраните мдаммммммм
По темата, за съжаление се е случвало да плесна детето си, в повечето случай тогава когато виждам, че постъпката си е проява на откровен инат или  води до заплаха за здравето и. Което не означава, че не обичам детето си или я възпитавам с агресия.....

Случвало се е когато прекали много да го шляпна по дупето или по ръцете, но леко разбира се. Много ме е жал и гледам да му се карам, когато се налага и да не го пошляпвам. А и той започва толкова силно да реве, че ще си кажеш, че съм го пребила. Голям актьор е!

А не напротив, нито съм идеална майка, нито детето ми е разбрано.
Просто за мен боят изобщо не присъства като вариант, не ми идва отвътре да удрям, нито пък изпитвам желание да го правя.  
Може би ако изпитвах желание да я шляпна, щеше да ми е трудно да се сдържам, но ето на... дори не ми хрумва като опция, когато ме ядоса.

Светлица радвам ти се, че не го правиш . Но тук  не става въпрос за желание (защото казваш - нямам желание да го правя), едва ли някой нормален родител изпитва желание да удари. В повечето случаи това се случва в момент на афект, или в момент в който родителя се чувства безпомощен да направи друго. Аз си признавам, че съм шляпвала именно когато има някаква истерична криза - опитала съм всичко друго преди това и накрая чувствайки се безпомощна в ситуацията съответно и вече афектирана съм си позволила да ударя. В никакъв случай не казвам, че това е правилно напротив  и се опитвам всячески да избягвам подобни ситуации, но и аз съм човек със своите слабости .

При нас шамара като средство за възпитание не действа и не го практикувам. Предпочитам да я накажа в стаята й и после определено слуша повече  Виж, за отпускане на нервите от страна на майката сигурно действа  Всеки сам си решава...

Не, не ги пошляпвам. Вече са достатъчно големи и разбират добре, когато вършат нещо нередно. Винаги съм се чудила защо пошляпването на деца се счита за нещо нормално и дребно. Но пошляпването на възрастни - не . Ако мъжът ти си позволи да те удари, то драмата е голяма. Но ако удариш шамар на детето си, няма проблем. Губи ми се логиката. Децата са малки, но също са хора, имат чувства и изпитват болка. Наистина ми е много интересно това.

mibobo, различните хора в състояние на афект и безпомощност реагират по различен начин - на теб ти е дошло да шляпнеш детето, аз се затварям в себе си, трети истерясват, изпускат си нервите /аз лично и това съм неспособна да направя, въпреки че много често ми се иска да си го позволя/, четвърти нещо друго ... Което не означава, че ако си тупнала детето по дупето не го обичаш или пък че като не си го пошляпнал си перфектна майка, както беше споменато по-горе.
С ръка на сърцето мога да кажа, че лично моята дъщеря е толкова упорита, вироглава и такъв невероятен инат, че сигурно малко хора биха я изтърпели.

Не.Бил ми е на върха на пръстите,но както казва мъжа ми-имам олимпийско спокойствие.

Съжалявам, Ели,
но просто това няма как да не стане.  
Към авторката:Във форума има 100 такива теми, потърсете ги, прочетете ги и ще видите, че няма разбирателство между двата лагера


Е, ти какво очакваше? Всеки тук е вода ненапита и всички са невинни и облечени в бяло.    Децата разбират от дума, майките са спокойни и дори нямат желание за агресия. А навън е пълно с агресивни майки и деца

Ако ненужния ти сарказъм е насочен към моето изказване, ще те помоля да си го спестиш. 

Аз това виждам навън.
Сарказмът ми е насочен към темата като цяло, не към определен човек. Просто според мен тези теми са излишни. Нито пошляпващите майки могат да убедят другите защо са го направили, нито неудрящите майки могат да убедят пошляпващите, че те постигат резултати по друг начин. Накрая темата става толкова грозна, че се налага да я заключат, а резултат никакъв.

Да, конфликтът е неразрешим

Аз да добавя едно мнение защо се приема за децата да е нормално да бъдат пошляпвани, а за възрастни - не. Защото се приема за нормално да възпитаваш детето, а възрастен - не. Защото на детето трябва да бъдат поставяни граници и ти си човекът, който трябва да му ги постави, а на възрастния не си ти този, който ще му поставя границите. И все в този ред на мисли... Други е въпросът, че тези неща могат да се извършат и по друг начин, не чрез пошляпване. В повечето случаи.

Е, разбирам тогава. Аз лично не смятам, че пошляпването, удрянето и всякакво насилие са средство за възпитание. Нито пък поставят граници. На възрастните хора също се поставят граници, но явно по различен начин. Освен това повечето родители пошляпват не с възпитателна цел, а в момент на безсилие и ярост, рядко явление са тези, които пошляпват премислено с идеята за възпитание. Просто ми беше много интересен този факт.

Добре, де, момичета, да не пошляпваме децата. И за мен не е решение на проблем, но какво правите в случай на:

*детето ви рови в контактите, говорите, говорите, не чува, продължава, гушвате и го махате оттам, то пак отива и ръчка.... и това продължава и при всяко махане от мястото на действие, то пищи, че му разваляте "играта"  ???????? - каква ще ви е реакцията 

или
*пуснали сте печка, детето взима химикалка и бърка в нея, пак повтаряте гореописаните действия с говорене и преместване на детето, обаче то се връща и продължава????????

става въпрос за дете на годинка - годинка и половина

След като с говорене не става, с преместване също, ще го оставите ли да си действа, каквото си е наумило или ..............? И въобще как ще го научите, че тези дейности са опасни и не трябва да ги прави?

Така, така и аз на всяка детска площадка си задавам същият въпрос .
Да пошляпването не е средство за възпитание, но аз никъде не прочетох , някоя майка да твърди, че възпитава детето си с бой, просто и майките са хора със своите лоши моменти,  особено когато става дума за "малките съкровища"..и все пак говорим само за  потупване по дупето....

П.П.За съжаление темата най-вероятно ще се превърне именно в бойно поле!

Обезопасяване. Премахваш всичко потенциално опасно от обсега на детето. Слагаш капачки на контактите и слагаш предпазители на шкафовете и вратите. Правиш така, че забраните да са сведени до абсолютния минимум, за да могат наистина да правят впечатление на детето.

Когато обектът няма как да сеобезопаси, като печка, например, говориш и обясняваш. Заведи детето до нея, разкажи му какво прави печката, престори се, че си се изгорила и т.н. После следиш детето и го махаш всеки път, когато приближи печката, казваш  "Не!" и така докато изгуби интерес. Ако реве - отивате  в другата стая.

Мамзел Нитуш, не мога да говоря за майките, които виждаш на площадката. Говорех за себе си, както и другите писали в темата, така че обобщенията бяха ненужни.

Децата откриват света.Да пипне това е като да се храни и пие.Обезопасяване и прилъгване с игри върши чудеса.Знам че на теория е лесно,но при мен и на практика е лесно.

Всеки път когато ми се прииска да я ударя се обличаме и излизаме на разходка!Върши чудесна работа и на мен ми минава желанието за подобно непростимо злодеяние,за което после ще съжелявам хиляда пъти.Не съм я удряла и няма да я ударя.Няма смисъл детето да се бие.Мен никога не са ме били като дете,но са ме наказвали и върши по-добра работа.Аз по същия начин практикувам.И има ефект,а когато времето става за разходки,както казах излизаме навън.

Каквото е възможно обезопасяваш. За останалото - разсейваш с нещо друго, дърпаш от мястото безброй много пъти и обясняваш, че там не може и така. Малките деца са лесни за разсейване, не е нужно да ги шляпваме. Големите пък разбират от дума (е не от първия път, понякога не и от 10, но все някога схващат).
 Та, стана ясно, че не съм от пошляпващите. Аз съм от спокойните, тук в квартала майките ми се чудят как съм толкова спокойна, ми такава съм и това не ме прави нито по-добра, нито по-лоша от другите.

Аз пък защото не удрям, не съм никаква майка въобще. Явно боят е основна родителска функция.

Всеки да възпитава детето/цата както намери за правилно.

Но изказвания за нерви и неразбиращи деца мен лично ме дразнят.
Не искам да споря с никого.Аз не съм бита никога като дете,и не съм удряла детето си.
Нерви имам ,нормален човек съм.
Гледала съм детето си напълно сама,365 дни в годината.
И не смятам,че от позицията на по-голяма и силна мога и имам право да упражнявам насилие.
Не оправдавам никакво посегателство.

Ако утре мъжът ми връщайки се от работа изморен и без нерви не му хареса вечерята ме ушляпа лекичко.Това нормално  ли е
АКо ме плесне през ръцете защото пак не съм разбрала колко сол да сложа,дали е нормално

Ей такива мисли ми се въртят в главата.
Тогава дали няма да ревнем с пълен глас за домашно насилие?

Всеки сам поставя границата.Аз не бих приела върху мен никакво насилие,съответно не го прилагам

Като много ме ядосва и като изобщо не разбира от дума ми идва да го ударя,шляпна...както и да го кажа все си е вид насилие,но да си дойда на думата не го правя.Само мисленно,докато му обяснявам и докато той си прави магариите си казвам,,ей сега като те хвана ще видиш'' 
И като го хвана нищо,не мога да го ударя.Опитвала съм по дупето да го шляпна и го правя с върха на пръстите си.Но инъче той мен редовно си ме бие 
Той е възрастния аз съм детето,така ми се струва.
Аз като бях дете майка ми ме ступваше,определено не е хубаво.Но пък и аз я изкарвах от равновесие.Не тая лоши спомени от това,че понякога(казвам рядко) съм изяждала няколко шамара.Дори смея да твърдя,че са били от полза.И все пак не е хубаво!

  Така и аз съм правила, но дотам. Аз знам какво е шамар, и повече от шамар, и съм се зарекла никога да не удрям (в истинския смисъл на думата) детето си. Дано винаги имам достатъчно нерви и сили да удържа на това важно свое обещание.

      За нервите продават боксови круши.

Като изключим момента, че детето НЕ губи интерес. Когато е постоянно в тази стая с тая печка, колкото и да го разсейваш, то се връща пак и пак там. Има моменти, в които трябва да му се случи някаква отрицателна емоция, за да направи връзката, че когато прави така, става още по-лошо. На дете на година-година и нещо простите обяснения не му говорят особено много.

Наистина обаче доколкото разбирам, говорим за пошляпване за изпускане на нервите, което наистина не е хубаво и не би трябвало детето да се превръща в отдушник на отрицателни емоции.

Да ,пошляпвала съм го.Отскоро само го наказвам.

Сравнението е доста неподходящо...Докато детето стане голям човек, който да разбира от дума има много вода да изтече.....А и доста жени ядат як бой за всевъзможни неща....
Да, всеки реагира така както му е било показано в семейството - някои са ги били, други са ги наказвали, на трети са им викали и са ги хокали.....
П.С.
Не съм пошляпвала никога дете

Дете на година - година и нещо си е бебе. Не знам защо очаквате от едно бебе да разбира като възрастен и да осъзнава опасностите. Естествено, че това е невъзможно. Но пък не мисля, че едно бебе се нуждае от отрицателна емоция, включваща някакво насилие. Дори точно обратното. Просто приемате, че децата опознават света и толкова. Иска се много търпение и нерви, ще порасне и ще започне да разбира. Глупаво е да се удрят деца за неща, които не зависят от тях. А неразбирането е точно такова. Нормално е да искат да пипат. Ако за вас е просто контакт, то за тях е нещо напълно непознато. Всичко за тях е непознато. И решението не е да удряш бебе на годинка. Просто обезопасяваш всичко - има си предпазители за контакти. Не може да разчиташ на бебето само да се пази. Това е твоя отговорност. И не бива да го удряш за това, че ти не си взел мерки . Защото вината си е на родителите. Обезопасяваш и това е. Не очаквайте от бебета да бъдат отговорни и да разбират. С удряне проблема не се разрешава. Детето не разбира защо е ударено. Така или иначе то пак не осъзнава реалната опасност и на нищо не си го научил. Защото печката не раздава шамари, удря ток. Но детето това не може да го разбере чрез пошляпване. Пак казвам, обезопасяваш, вземаш всички мерки и се зареждаш с търпение. Няма да бъркат в контакта вечно, ще започнат да разбират, но когато достигнат необходимата възраст.

елфчето, за мен също боят не е решение и не го практикувам. Но за да се научи, че някои неща не трябва да се правят, е необходимо някаква санкция, съобразена с възрастта, условията и самото дете. Дете на около година и половина вече разбира достатъчно, че някои неща не са позволени и пробва до къде му е позволено да стигне.

е и?

Санкцията може да е скарване, някакъв вид наказване или шляпване. Ако просто му отвлечеш вниманието и го заведеш в другата стая, нищо няма да разбере и в момента, в който се върнете отново там, пак ще прави опасното занимание. При нас най-обичайното наказание е да го сложа в кошарата, от където да не може да излезе сам. Но го правя само за наистина сериозни неща.

О да, случвало се е. Не веднъж, но и не постоянно. Съжалавала съм после почти винаги, но.. после.
И не едно-две годишно почти бебе. Не, че смятам, че е решение, просто.. така се е случвало, когато прагът ми на търпимост е бил висооооко надминат. Това е положението. Но не че пък чак се и депресирам от което. Чек толкоз не.

Не сме ги били децата си,нито сме ги наказвали...не мисля,че помага нито едното,нито другото...Случвало ми се е когато много ме нервят и не чуват като им говоря да повиша   тон  или да ги хвана за раменете и да ги пораздрусам,за да се усетят,че правят нещо нередно,но това като малки-3-4год.След това с говорене сме се разбирали...е не винаги се получава на нашето,но...деца с характер

Аз не шамаря, не шляпкам. Но пък синът ми на два пъти изяде пердах. Не се гордея с това, но и двата пъти беше за нещо застрашаващо живота му - на 3 годинки го намерих надвесен от прозореца на 11 етаж, а по-късно беше "измил" и ял от Циф и ходехме за промивка. И двата пъти ми изкара акъла.
Иначе като малък беше много кротък и не ми се е налагало да шляпкам, а сега ако го ударя той ще се почуства огорчен и обиден, но няма да има положителен ефект.
Аз съм бита много като малка (от майка ми) и много дълго не успях да й простя нервните изблици върху мен.

Пошляпвам по дупето. Рядко се случва, но се случва.

Има много възрастни, които не разбират от дума.

Никога те съм била удряна, така че силно се надявам да продължа традицията.

Аз имам един въпрос,без да се заяждам
И в двата случая е бил застрашен животът на най-любимото и ценно същество.
Кога го напердаши след като му промиха стомаха или преди това?

Малко неадекватно ми се вижда това.
Не те упреквам,хората сме различни и под стрес реагираме  различно.
Аз бих си "изкарала" акъла,бих се притеснила много сериозно но не бих ударила в
такъв момент.

Честно казано на моменти се чудя, защо в теми с ясно питане започва да се коментира кое е правилно и кое не е. Авторката на темата задава въпрос, дали се чувства гузна че е шляпвала детето или по друга причина, просто си сверява часовника. А какво се получава - почваме да даваме акъл. Честно казано в по-голяма част от темите той просто е излишен или няма нищо общо с акъла.
Дали има дом в който живее малко дете и родителите на се сложили предпазители за контакти , честно казано не вярвам. Но се питам , та вие децата си само у дома ли ги гледате. Когато ходим в хотел или в ресторант аз не нося предпазители в чантата.  Идеята с разсейването на дете до година може би е прекрасна , но след това само създава на детето усещане за лъжа. Това не е моя сентенция а доказана теория. Но явно повечето майки са прочели частично от тук от там, може би времето в което са разсейвали децата е трябвало повече да почетат.
Моето дете е абсолютно наясно за какво служи контакта, и се опитва да си включи прахосмукачката или електрическата отверка там.
А да сега ще ми се даде идея , че има прахосмукачки играчка - да имахме такава интереса мина да една седмица , сега е наясно че истинската няма общо с играчката. Идеята за това,че се обяснява и то губи интерес , зависи от детето. Май малко майки са наясно ,че има различни типове деца с различно възприятие на света. Ако това е валидно за 50% от децата за другите 50 % не е. Но и за това трябва да се чете. 

SDK31, я пак прочети какво пита авторката.
Този назидателен тон е напълно излишен. Ти не даваш ли акъл, като съветваш кой и какво е трябвало да прочете?

И да продължа, сарказма за боксови круши или каквито и да било други изливания на нерви , май е излишен. Никой не говори за такива неща тук и не сте оригинални. Имаше нещо за мъжа и за боя - още по гениално сравнение. Може би комуникацията само с дете по 24/7 кара час от майките да заглаждат мозъчната структура.
И аз като Топъл дъжд шляпнах детето след като се покатери на прозореца, и аз не се горедя с това. Но да попитам Neraiida освен че ще си притеснена дали ще имаш и адекватна реакция?
Моля ограмотявайте се, има толкова много литература на пазара. Желая хубав ден на всички.
Упс...забравих: Само моето дете ли на 2 години е наясно ,за какво служат контактите. Само то ли може да завие с отверка болт. Само то ли може с част от пъзел да извади предпазителя на контакта. И дали само той за 20 секунди може да си построи кула от дава стола и възглавници с която да се качи на 1,80 височина. Просто искам да си сверя часовника...

Успокой тона. Никой не е нападал никого в темата, преди да се включиш ти.
И не, не само твоете дете ги може тези неща.

Светлица, абсолютно давам. Просто не се сдържах с тази тема с толкова акъл да не излея и своя.  Обикновенно повечето пъти само чета и се успокоявам че няма да стигна до там. Ей на стигнах. Това с обяснението на за предпазителите за контакти , дадено като пример около 5 пъти просто ме разби. Моето дете може да махне всеки един предпазител - въртящ, залепящ се , заключващ се. Не мисля, че това е идеята ма темата.
Да прочетох какво е написала авторката - за разбирането на въпроса е друга темата...

По въпроса,дали си пошляпвам детето ,мога да кажа само и единствено не . Никога не са ме били мен ,никога няма да си  пердаша и детето .

Преди промивката, когато сутринта се събудих, се е качвал от масата със стол да вземе препарата - в цялата кухня и хол беше в Циф, а мивката преливаше от вода. Самият той по спално човалче - целият мокър и в препарат. Събуди ме, за да ми каже да спа водата. Вярвай ми, сънена първото което помня е че ми падна пердето. После се сетих, че хубавеца ми, още слага всичко във устата и на въпроса яде ли? отговори да. Не пожелавам на никой да му пречернее като на мен и как бързо се бяга към спешното.

  SDK31, не е само твоето дете и други го могат като тези в подписа ми например . Но не мисли, че това са повече от 20-30% от децата. Просто при някои надделява авантюристичния дух над инстинкта за самосъхранение и родителския авторитет. Иначе повечето деца, които познавам са доста предпазливи и общо взето слушат родителите си особено що се отнася до опасностите. В такива теми се получава малко като в поговорката "Сит на гладен не вярва" и се сипят нравоучения на килограм особено от майки на по-разбрани деца.

  Иначе по темата смятам, че боят няма никаква възпитателна стойност, но с ръка на сърцето си признавам, че съм ги шляпвала и то най вече в моменти, когато нищо друго не помага, а трябва да се реагира незабавно с цел прекратяване на опасно занимание.

Аз наистина не разбирам защо пошляпвате децата си за неща, за които вие носите отговорност и вина ?! Ваша грижа е да обезопасявате и да пазите децата си. След като сте оставили децата без надзор или пък препарат на достъпно място, то вината си е само ваша, защо биете децата, ми набийте сами себе си.. Децата са любопитни и опознават света. Понякога ни изкарват от равновесие и ни ядосват, но това не е повод да ги удряме. Пък когато ние сами сме допуснали детето да направи нещо и вината е наша, не бива детето да си отнася шамарите. Разбира се, на всеки може да се случи да не реагира правилно и да си изпусне нервите, хора сме. Но ако често детето бива пошляпвано за подобни неща, не откривам просто смисъл..

Хората са много различни. Аз пък, когато с ужас открих, че дъщеря ми (на около година и половина-две тогава) вероятно е пила гланциращ препарат за миалната, не си и помислих нея да шляпам, къде ти... Толкова се уплаших и тооолкова безумно тъпа и виновна се почувствах аз, че как да налитам (специално за случая говоря, де) на детето. Себе си исках да набия, определено. Все пак, по-тиха от водата (дори не й се скарах тогава), само действах да оправя проблема.
И после изхвърлих препарата в авто-яда си.

(с последния пост на елфчето абсолютно се съгласявам, тъкмо заради това)

  Абсолютно съгласна с написаното.
Затова се отказах да пиша повече по темата, но ти идеално го каза.  
Връщам се да чета.  

А и да добавя, че където и да ходим, вече си носим предпазители за контакти. 

И да не става дълъг предният ми пост - купихме 2-ри вид предпазители, продавачът се зачуди, че дъщеря ми ги маха....   имал 3 деца и нито едно не проявявало интерес...



Печката в хола работеше, отидох до кухнята, дъщеря ми изпищя и зарева силно. Веднага се върнах, беше бръкнала с химикалка в работещата печка  , а е говорено, говорено, разсейвана, махана и т.н. 
Толкова много се беше уплашила, мислех, че няма да се осмели повече да я пипне, ама не,  пак й е от "любимите и интересни играчки" 

Аз не пошляпвам, потупвам и т.н. Сигурно си зависи от родителя, детето и ситуациите. Понякога и на мен ми завира всичко, чувствам как ще се самовзривя...повишавам тон и ако не успея да намеря отдушник бягам от стаята за малко...пия вода...търся начин да си върна ума. Отричам напълно този тип стратегии- а именно пошляпването, защото не вярвам във възпитателната му сила...но и детето ми може да се квалифицира като сравнително разбрано. Не че не прави на инат или не изпада в истерии...но някак успявам да го овладея. Винаги съм гледала на него като на равен на мен човек и съм търсела правилния подход лично към него...но- често съм си мислела дали ако повтарящо прави неща опасни за живота и здравето си дали бих го ударила/бъркане в контакти напук, включване на ел уреди умишлено и отново нарук и т.н./ ...амиии склонна съм да вярвам че бих го плеснала, за да се запечата това като много опасно и носещо лоши последствия. Но...докато е тази си възраст не мога да очаквам разумно поведение на възрастен от няма и три годишно хлапе...тъй че този тип опасни бели които може да свърши ще са по моя вина- не съм била достатъчно внимателна, а именно това ми е работата.
 Лично на моето дете успявам да му влияя използвайки различни методи от пошляпване и неговорене с часове...но смятам, че всеки родител сам и най-добре може да прецени за своето си дете как най-добре може да му въздейства. Отстрани акъли лесно се дават.

Добре, искате да кажете, че шамарът е оправдан за деца, които са толкова будни, че могат да махнат предпазител за контакт сами? Хвалите децата си колко са схватливи, изобретателни и сръчни и с резултат ги пляскате? Не виждам логиката, честно.

 Светлица, това ми звучи доста познато. Повечето ми познати и приятели като слушат разказите ми за перипетийте на двамата ми юнаци кой знае защо си мислят че се хваля колко енергични, будни и изобретателни са те, а става дума за хора с деца на приблизително същата възраст. Вярвай не е така. Няма и капка майчина гордост в тези постижения, защото моята цел и призвание като майка е все пак да ги запазя живи и здрави понякога дори напук на тяхната изследователска страст. Трудно е да го разбере човек, който не е минал през това.
  А пошляпването в повечето случаи, за които става дума тук е просто израз на родителско безсилие и страх, въпреки всички положени усилия. Наистина не вярвам някой да оставя необезопасени контакти или да оставя детето си без надзор за повече от една тоалетна време (примерно) и все пак инциденти се случват, а когато станат твърде чести нервите не издържат...
  И да завърша оптимистично - все пак децата порастват и започват да разбират в един момент. Да чукам на дърво, но при моите откакто наближиха 3 г. има известна положителна промяна. Абе май от камикадзета ще станат хора най-накрая ама само аз си знам колко нерви ми е коствало това досега.

Мирамар, дръж се, всяко нещо с времето си, майчините притеснения никога няма да свършат 

Бия на лягане и на ставане - не ще да става и не ще да ляга! През деня наказвам върху орехови черупки, безотказно е! Щъ съ нъучи дъ слушъ или.... почвам и с точилката!

Понеже се обръщаш към мен ,да ти отговоря
Под адекватна реакция не знам какво разбираш ,но бой или пошляпване не ми
се виждат никак адекватни.Та като си размахала пръст и държиш тон, защо не помислиш малко преди да пишеш.
Най-нормалната,адекватна реакция за МЕН е да тичам в спешното!!
Да се опитам по най-бързият начин детето ми да получи помощ от специалист.

И колко съм грамотна си е моя работа,моля да не категоризираш!!
Не ме познаваш,нямаш никаква представа какъв човек стои срещу теб.

Против шамарите,пошляпването и насилието съм във всичките им форми!


Искам да благодаря на Топъл дъжд,че отговори на въпросът ми.
Наистина ми стана интересно,защо е реагирала така.

 
Мисля и аз да отпочвам по този метод.....Ама ха - де!!! Като ше е да е!!!!

neraiida не категоризирам, попитах за реакция как би предотвратила това да се случи /това беше идеята за адекватна/. Ясно е че тичаме към Пирогов, това не го коментирам.
Miramar   
Poem и аз винаги гледам на детето като равен човек и за това не смятам, че то трябва да живее в лъжа - като отвличам внимание , лъжа или си измислям какви ли не неща. Може би греша и по този повод моя син няма страх  или просто е до характер.
За това как някоя майка е виновна че детето и е свършило нещо....не съм сигурна. За качването на моя син на 1,80 височина за 20 сек , бях влязла в тоалетната на отворена врата. Може би трябва да го водя на каишка с мен просто за мен това не е вариант. Но си абсолютно права, че всеки познава детето си и акъл лесно се дава. Затова и писах в тази тема, повлияна от многото акъл който се изля.
mama&sladurana  явно сме в един клуб.

Нещо не те разбрах

Реакцията ми след инцидент е да търся бързо решение

Ако прави беля,ако се катери и му няма нищо (не е пострадал) обяснявам.
Обезопасих всичко в къщи като проходи.Никога не съм разчитала на случайност.
Не казвам че няма инциденти,но ако го сваля от 1,80 няма да му крещя или бия.
Не помага.
Обяснявам много,говорим си постоянно.И това дава резултат
Синът ми вече е ученик,всичко което успях да изградя м/у нас за сега
дава резултат.Искам връзка с детето си,да знам какво става в главата му.
Искам да има доверие в мен и в баща си,да знае че каквото и да е направил
ние ще сме до него.Няма да го напляскам или навикам.
Това се гради с години,надявам се да съм успяла.
Пошляпването ,боят и истерията не помагат.Страхът руши връзката.
Това си е мое мнение,не ангажирам никого

Хич не мисля ,че от шамарите в каквато и да е форма има някакъв ефект .Не ги употребявам ,но за сметка на това ,когато се наложи много се карам  ,даже се хващам ,че добре повишавам тон ..

Не отвличам внимание, не лъжа и не го баламосвам...не защото го смятам за грешно, а защото при моето дете не виждам какъв положителен ефект ще има. Както и да е...казах също така че е нормално всеки родител да има свой си подход към детето, който вероятно е най- правилния...приемам по принцип, че родителя прави най-доброто за детето си. По въпроса с каишката и ходенето да тоалета...еми няма как да се съглася с такова сухо оправдание. Не съдя никого и изобщо не ми е работа...но мога за изразя мнението си с моето дете. Когато и двете секунди през които не го гредам ми се струват опасни подреждам нещата така, че той да ми е пред очите. Не обичам да говоря много на тези теми...особено с прозорците и контактите...втриса ме от страх, знам ме хравя всичко възможно за да го предпазя, но също така знам че съм човек и е възможно някога нещо да ми убягне. Въпреки че такива грешки просто не можем да си позволим. Господ да ни пази дечицата  Синът ми е на почти 3 години и не си позволявам да го оставям без надзор дори и за 2 минути. Не му се натрапвам, но и е прекалено малък, любознателен и несъобразителен, за да предвиди колко опасно може да е заниманието му.
 В по синтезиран вариант, за който не му се чете словоизлеянието ми Като всеки родител и аз безумпо много си обичам детенцето и нещата които биха могли да застрашат живота му ме карат да ми прималява. Точно заради този страх не си позволявам да го оставя сам в стаята...дори и за 20секунди. Всичко което трябва да свърша...не е по важно от детето . Домакинска работа, къпане и т.н. ...всички те могат да почакат. И за да е по темата...не познавам силата на пошляпването и нямам вяра в него. Понякогя повече друг път по-малко, но като цяло успявам да владея синът си без такива методи. Говоря, говоря...налагам правила,следя да се спазват, старая се нещата които изисквам да са немного, да са ясни и постоянни и да са му по силите. Не мога да изисквам от него да не се ядосва, да не поплаква периодично, да не тича из къщи и да не си пилее играчките като ураган, но...изисквам след това да се прибират, съвсем наясно е че който плаче не получава желаното е след година и половина упоритост той вече знае че когато иска нещо трябва да говори с мен, а не да пищи истерясало. Когато е изнервен и сърдит му предлагам компанията си а когато откаже не се натрапвам. Когато иска нещо с което не съм съгласна не отговарям "не, защото така казвам аз!", а обяснявам и се старая да стигнем до някакъв компромисен вариант...и т.н. Но, това действа при синът ми...енергичен е, но и чуващ.
 ПП съжалявам за масово отсъстващата запетая, но имам проблем с нея и е голяма битка да я поставя 

Никога не съм пошляпвана или бита като дете /или пък голяма/, но пък бях много послушно дете - просто не е имало нужда. Е, карали са ми се, но толкова.

Мъжът ми е бил "черната овца" от тримата братя, спомените му от ДГ са, че е бил ВЕЧНО наказан, същото и вкъщи, че даже и шамаросван. Белите му били големи и опасни.  И какво, пак си е бил палав и див, въпреки боя и наказанията.

Аз съм против всякакво физическо насилие.

Дъщеря ми беше много впечатлена от контактите след като проходи. Естествено, бяха обезопасени много преди това.  Обаче се залепяше за тях всекидневно и се опитваше да ги извади, ръчкаше и т.н. Какво ли не правех, обаче не и не.  Единствено я разсейвах с друго забранено, но не опасно нещо - телефон, компютър.
И какво стана, тя се залепя за контакт, аз й говоря, със строг тон й казвам "Не" и т.н., след което й давам друго много интересно /забранено/ нещо.... че какво по-хубаво от това - та, при нас метода "разсейване" не успя, даже влоши нещата... После дойде страстта с печките като застудя.  За други бели въобще и не говоря.

Тя си играеше със всички забранени неща, колкото и малко да бяха те.  И понеже не практикувам "пошляпване", се примирих. Започнах да й казвам "пусни/спри печката; миялната; пералнята; прахосмукачката; компютъра.... " 

На мъжът ми му писна тази нейна дейност с контактите и печките, защото наистина са много опасни и като стана напечено, демонстративно я шляпна по дупето.    Е, това наистина я отказа от заниманието й, дори и краткосрочно.

Та мнението ми е, че щом детето си е палаво и любознателно, това му е в "кръвта" и едва ли нещо ще го спре, но понякога наистина се налага да се приложи дори и демонстративно пошляпване като краен вариант за наистина недопустими неща.

Но както и за всичко, не всички родители ще го разберат, просто защото не им се налага да мислят за такива неща - децата им със сигурност са от по-спокойните и кротки дечица.

Извинявам се, че не е точно по темата, но ми направи впечатление в гопрния пост това:
"...На мъжът ми му писна тази нейна дейност с контактите и печките, защото наистина са много опасни и като стана напечено, демонстративно я шляпна по дупето.    Много му се скарах, а дъщеря ми погледна сърдито и заплака.
...."

Аз много-много не обичам нравоученията и писаници по форуми колко сме перфектни (и твърдо избягвам да се правя на такава, де ), така че пак се извинявам, но да се скараш много на бащата (ако е пред детето) е сигурно по-лошо за самото дете и за възпитанието му изобщо (колко нравоучително прозвуча само, хаха), отколкото това, че той е тупнал детето по дупето.
Така че... колкото и да сме супер, все си правим грешки - кой едни, кой други, явно няма как 

Е, едни пошляпват при големи бели, други, като моите родители биеха мен- която бях кротка и прекалено стресирана от самите тях, за да ми хрумне да направя нещо наопаки. Така че идеята, че родителите пошляпват буйните и неконтролируеми деца за мен не е състоятелна. Бият родителите, които нямат контрол- върху себе си. И сега да ми казвайте, че има разлика, че има разлика между шамарче до дупето и як побой. Няма- сложете се на мястото на детето- и в двата случая е ударено от най-близкия си, с пъти по-висок и тежък човек от него.

Не търся съвет или анализ на отношенията ми с мъжа ми   /не съм написала какво точно и как съм направила и не смятам да го правя  /, а исках да видя какви са или биха били вашите реакции по отношение на дете - печка, контакти, защото аз не успях да се справя   и се примирих.  

Докато при мъжът ми правилото "говоря, говоря и в краен случай действам /пляскане демонстративно по дупето/" действа..... дори и временно.  



Добре, постави се на мое място .... какво би направила ти.... ??? Питам, защото ми е любопитно.. как и дали би се справила със ситуацията 

И аз не пляскам - да поясня. 

Значи, ако не си удряш или биеш детето, си перфектен, супер и никога не грешиш? Аз не удрям, но перфектна далеч не съм.

Не, но поне си спестил една от грешките, които правят родителите  .


Същото, но без частта с пошляпването- обезопасяване, обяснения, бих го карала, докато е с мен да пусне някакъв уред или зарядно за телефон. Няма ли начин да се намери някакъв повреден контакт и да се подари на детето... Рано или Късно ще загуби интерес...какво да се прави, моят син все на зарядни за телефони налита...дадох му едно повредено, но винаги има възрастен, докато играе- може примерно да си го стегне на шията, знам ли аз, вкарвам си филми...

Мъжът ми й даде изключен разклонител - игра с него 2-3 мин. и тръгна да го включва в контакт /на стената, истински/ и т.н. Явно вижда какво правим ние и копира, но няма как да се крия като включвам нещо в контакта или пускам някой уред... 
А и вече е голяма и още по-трудно се залъгва. 

Ако е към мен това, mam&sladurana, аз съвети не съм ти дала - това го написах умишлено няколко пъти в горния пост, не и повече от всеки друг тук. Но "анализ", мнение - защо не, все пак всички пишещи тук трябва да са готови някой да се опитва да им анализира по свой си начин писанията, форум е това и е за това. Но казвайки кое съм решила да обсъдя, дори се извиних два пъти, за да съм любезна  


Не, според мен не значи това. И то ли е към мен насочено? Ако да, няма нужда - аз не казвам това, не и по този начин перифразирано. Не ща да участвам в така познатите на всички тук препирни    ...

Това са твои думи, Сова. Но аз също в никакъв случай не искам да влизам в подобен спор, погрешно си ме разбрала или така е прозвучало . Просто искам някак си да не остават хората с впечатление, че щом като заявим, че не удряме децата си, едва ли не се изкарваме перфектни по форумите. Защото това далеч не е така.

Да, това горе са моите думи
Ще поясня, за да не оставаме недоразбрали се 
Занчи имах предвид, че много пъти из форума пишат потребителки, често с назидателен тон, сякаш са с нещо по-добри от другите. А обикновено изобщо не са толкова... Наистина, може би нямаше нужда тук да го пиша, де... Затова се обясних, че акъл не давам, щото аз най-малко съм от идеалните
Подчертавам сега! - с горното НЕ става дума за авторката на поста, който съм цитирала. Пиша си просто, че такава тенденция из форума има и е дразнеща, без да визирам някой тук и сега..
Цитирах, за да покажа своето виждане, че всеки прави някакви грешки. Е, не съм открила топлата вода, знам 
Та с циатата имах предвид, че често (неумишлено!) можем да избегнем една грешка, защото такива са ни принципите, за добро - което си е екстра, но избягвайки едната, да допуснем примерно друга грешка... Не по-добра, да кажем..
Разфилосовствах се, извинявам се, с всичко просто се замислих, че явно наистина все някъде и с нещо си грешим, всички предполагам 

Така е, не сме идеални, това исках и аз да кажа .

Аз искам да ви попитам във връзка с пошляпването, какво правите когато детето ви обиди, нарече ви с обидна дума?
 Първия път, когато ме нарече "глупачка" умишлено не реагирах, за да не му насоча вниманието, че с тази дума успява да ме ядоса, че тя има някаква сила над мен.
 Обаче се повтори, този път обясних, че ме обижда и т.н. но и това не помогна.
 За трети път ме нарече така, обърнах го на шега, но вече ми идва да го шамаросам...е, вече не зная при следващия път какво да правя, да го наказвам ли, да го шамаря ли, да обяснявам ли отново...

На колко години е детенцето ти?

Аз наказвам.
Обяснявам,много говоря и се старая да е като с равен.
После ако не чува,наказвам.

Наказанието е съобразено с възрастта на детето.И не прекалявам с него.
Това е крайна мярка,когато премине границата.

Сова,идеални хора няма
Всеки греши някъде.Хубаво ще да е да се поучим от грешките си.
Аз се опитвам,ама понякога не ми се получава бързичко.
Та нали се учим докато сме живи,това е животът.