Пошляпвате ли децата?

  • 7 492
  • 106
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 172
И аз наказвам, когато не разбере от обясненията и изражението ми. Наказанията са ни смешно елементарни, но му въздействат...за сега  Crazy Важното е да има стратегия  Crazy

# 91
  • Мнения: 445
Аз си признавам, че съм го правила, но повече няма да го правя. При моето дете не действа, тя ми се смее, мисли че си играем, естествено защото е лекичко. За контактите - у нас са обезопасени, когато ги пипаше я отмествах без да разсейвам вниманието и казвах не, така няколко пъти, ако не разбере слагам я в кошарата за секунди, тя естествено реве и след не повече от минута я вадя. Така полека-лека се отучи. Сега вече е една идея по-лесно, по-голяма е, разбира и слуша понякога, открих, че като се разсърдя има добър ефект. Е детето може и да предпочита шамара вместо да му се скараш, но нали по-важното е да има ефект.

# 92
  • Мнения: 931
Е детето може и да предпочита шамара вместо да му се скараш, но нали по-важното е да има ефект.

Хаха, припомни ми моето детство. Майка ми така ми крещеше, че постоянно ми се искаше да ми удари един шамар и да се свърши цялата история Simple Smile Откровено казано, има доста по-страшни наказания от един шамар - и по-унизителни, и по-болезнени и е много заблуждаващо, че си спасил психиката на детето си, защото си избегнал шамара.

# 93
  • Мнения: 314


Хаха, припомни ми моето детство. Майка ми така ми крещеше, че постоянно ми се искаше да ми удари един шамар и да се свърши цялата история Simple Smile Откровено казано, има доста по-страшни наказания от един шамар - и по-унизителни, и по-болезнени и е много заблуждаващо, че си спасил психиката на детето си, защото си избегнал шамара.

 Peace

# 94
  • Мнения: 2 658
Ок, радвам се че се "разбрахме".. Че тука все стават едни каши, от нищото, дето  Laughing (лулу25 - съгласна, това исках да кажа и аз преди.. но не, че децата трябва да се бият Wink )

Ох, за обиждането. Тука си признавам, че нямам личен опит. Никога не са ми казали и веднъж една обидна дума, нито на някой (не се правя, нито изтъквам нещо Blush ). Оценявам го и се радвам много, може би съм късметлийка просто и дано така си остане, де. Защото другото е гадно, много.
Ама мнение имам  Wink
Мисля, че сте прави, всеки трябва да намери начин, нещо да то действа и да покаже, че такова нещо е недопустимо, абсолюно недопустимо  Confused Още в зародиш.. Според мене с това компромиси не трябва да има, не трябва детето да остава с впечатлението, че може, че е нещо смешно, забвано, интересно.
Имам познати с едно такова дете, ама то си е винаги и за всичко "галено с перо"... Какви неща се чуват от него кьм майка му, баба му, баща му... няма да пиша, защото може да мислите, че преувеличавам. А и не е редно, за чужди хора. Не знам той ли си е такъв - сигурно, но определено и те му позволяват това... Много, много, хипер добри са към него... явно, не знам.. И онзи ден имаше такава случка, бяхме у тях.. Баба му просто замълча и се напарви, че не е чула какво й каза. А той е на.. над 8г.. т.е. повече от голям е...

# 95
  • Мнения: 172
Хм, наистина е много сложно да възпиташ максимално правилно едно дете. Често си припомням всичко, което съм си обещавала да не бъда когато стана родител и осъзнавам колко е трудно. Всичко обикновено е под контрол докато детето се отглежда основно в къщи, но когато контактите с другите деца се задълбочат - от детски кътове и ясли и градини, лично запмен беше стресиращо. Копи пейст на чуждите кофти навици и нас не ни подмина и ми бяха необходими около 2-3 месеца да се "наложа" и респекта да изпревари забавлението да повтаряме чуждите маймунджалъци   ooooh! В тази връзка от повече от половин година съм се замислила дълбоко как всъщност се постига така желаният момент- родителите да респектират, но да не плашат децата си. При мен в тази възраст е лесно-детето е малко и се поддава лесно, но ще ми е интересно майките на по-големите деца и тинейджъри да споделят своя опит...мисля, че е свързано с темата и ще ни е полезно.

# 96
  • Мнения: 2 658
Ми как.... не знам и аз. Ще ми се да мисля, че синът ми е така към мен, но дали съм права... не знам  Rolling Eyes Дано. За малката така и така е още рано да се каже.
Но при всиички положения мноооого говорене трябва да има, много... Колкото са по-големи,толкова повече и за толкова по-сериозни неща.
Ох, и не е само в "копи-пейст-а" от другите проблема... А нямате ли неща, за които преди сте си казвали/мислили "ооо, така не се прави/прави се..;. това - аз?? никога...; аз така бих постъпила, ако...; правилно е еди кое си.. и т.н."? Но това, докато са теоритични нещата... и после - изненада - оказва се, че нито е точно така, нито е толкова лесно да стане това, дето сме си го мислили Wink

Сложно та сложно, и още как..  Crossing Arms  Wink

# 97
  • Мнения: 1 817
Като ме ядосат много и яхна метлата гледам да са далеч от мен. Хвърлям нещо на посоки и броя до 3 ,за да ми минат бесовете Mr. Green Не съм пошляпвала. Като малка на мен ми се е случвали три пъти. Много ми беше обидно. С подробности си спомням.

# 98
  • Мнения: 2 216
Откровено казано, има доста по-страшни наказания от един шамар - и по-унизителни, и по-болезнени и е много заблуждаващо, че си спасил психиката на детето си, защото си избегнал шамара.
Peace Така е, но никой не пита:" Ти обиждаш ли си детето? Унижаваш ли го?" А голяма гордост е да кажеш: "Никога не съм го удряла." Това се приема като доказателство, че си перфектен родител

# 99
  • Мнения: 931
В тази връзка от повече от половин година съм се замислила дълбоко как всъщност се постига така желаният момент- родителите да респектират, но да не плашат децата си.
И на мен този въпрос ми е много интересен. За моето все още е рано да се каже, но работя повече от 10 години с деца и честно казано, наблюденията ми са, че има много дечица, към които са се отнасяли към равни - да, по принцип това е чудесно - и което обаче нямат респект към нищо. Това прави работата с тях изключително трудна. За пример едно такова дете над 4г. пред очите ми наби майка си, защото не искаше да си облече якето, а навън валеше сняг. Тя не успя да направи нищо и го изведе без яке. Може би след някоя и друга година ще запея друга песен, но за такова дете дядо ми би казал - Малко бой е ял.

# 100
  • в здрача
  • Мнения: 2 208
Преди 6 години пак имаше подобни теми. И ги поглъщах дето се казва на 2 хапки, ама тогава ми бе на дневен ред. Не помня как се стигна до там, помня само емоциите, беса, чувството за безсилие и как я пернах по дупето, как след това и двете ревахме /аз се скрих в другата стая/. Не съм бита от родителите си и никога не съм си помисляла, че ще ударя своето дете. Ако ме питахте тогава щях да кажа, че имам най-непослушното инатесто дете, което ни се води, ни се кара. Със затискане, след гонитба из къщата и много нерви се сменяше памперс, бъркаше в обезопасените контакти с моливи, химикали и каквото по-опасно намери, отваряше печката, въртеше копчетата на котлоните, държеше да излиза без яке и ръкавици зимата, по пантофи ... В един момент си казах - аз родител ли съм или лукова глава. И така докато не намерих подхода към нея. Помогна ми много и една книжка. Та в нея автора казваше - ако викаш и се караш на детето за дребни работи то то ще свикне с това поведение и едва ли ще отрази виковете ти ако се е затичало към улицата докато към него лети автомобил. Обаче, ако не е свикнало да му се карат един такъв вик ще го закове на място. Не го пожелавам на никой, ама имахме подобен случай - шофьора не я вижда, тя към колата и не се впечатлява от виковете ми, добре че той закова като ме видя как махам и викам. Това беше разтърсващо преживяване.  

И така - първо махнах покривката от масата. После изключих всички електроуреди от контактите, след това я включих в готвенето, позволих да излезе без яке и ръкавици няколко пъти, като естествено ги взех с нас и след няколко минути навън я попитах - сигурна ли си, че не искаш да го облечеш?  Е, нямаше повече такива желания. Ръкавиците и винаги бяха в джоба ми когато и потрябват. Периодично проверявах контактите дали все още са обезопасени. Започнах да прибирам част от играчките и и да ги вадя през 2 седмици, за да не и омръзват. Предлагах и различни облекла, но предварително избрани от мен и тя бе доволна, че тя сама си решава какво да облече. Опарих я на печката на дърва /естествено без да я изгоря, преди да се е разпалила съвсем/. Казах и пари - искаш ли да провериш и тя си залепи ръката. После казах същото за ютията, котлона - сега го включихме, ще започне да пари - искаш ли да провериш. Е, за тях вече не искаше.

Никога не пестях похвали и критикувах лошото поведение. Заради такова сме си тръгвали от дадени места, като изрично подчертавам, че си тръгваме, защото това поведение е недопустимо и това е наказанието и. О, да и дори да се е държала лошо в края на тирадата ми я прегръщах и казвах, че мама винаги ще я обича, просто не и харесва да се държи така.

После някой ме светна за правилото 3. Когато трябва да направи нещо или да спре да прави нещо казвам че броя до три и ако до 3 не е престанала следва еди какво си наказание. И наказанието е моментално  и задължително. Е, първите няколко пъти се наказахме, но после не бе необходимо да стигам до 3. И винаги говоря, обяснявам. От 2 години насам не се е налагало да използвам правилото 3, нито да наказвам. Сега ако ме питате имам 2 прекрасни, разбрани деца, на които не се карам, не повишавам тон, но в момента в който заема поза "староселска делва" и погледна лошо моменталически влизат в правия път.

Работата по тънката струна и обидите, майка ми бе царица в това отношение Бях се зарекла, че обиди никога няма да излязат от устата ми. Никога няма да употребявам квалификации, ще осъждам поведението, не детето. Няма да се ядосвам за нищо счупено, разлято и прочие, то възрастните го правим, камо ли децата. И го правя, толкова навътре съм го взела, толкова години ми трябваха за да изградя собственото си самочувствие, че не мога да причиня това на децата си. Много ме заболя когато дъщеря ми, ми каза в очите "мразя те" и избяга в другата стая, дори не помня повода, но много добре си спомням как малко след това като ми отмина първоначалния шок и отидох при нея, тя  плачеше, аз я прегърнах, а тя се сви в мен като уплашено пиленце. Казах и, че когато хората са ядосани често казват неща, които не мислят наистина и за които съжаляват, защото така нараняват другите. Поплака си, извини ми се, казахме си, че се обичаме, съвсем нормален предпубертет си е.
 
Е, имам си проблеми - понякога двете се "сдъвкват" и в резултат голямата е ударена, ама след като получи картбланш да не се оставя и се разминава без удари. Но забелязах, че това става или когато са уморени, или когато им е скучно. Та вечер като кажа -щом не се разбирате - по леглата и бързо се помиряват.

Та си мисля - няма невъзможни деца, има деца към които не е намерен правилния подход. Ама правилния е трудно да се намери, защото всяко дете е отделна вселена и индивидуалност. При едни работи едно, при братята и сестрите им - друго. Никой не е казал, че е лесно да си родител.

Последна редакция: чт, 26 яну 2012, 11:42 от Tsv

# 101
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 889
Tsv, много добър пост!   bouquet
Повечето неща прилагам върху дъщеря ми и наистина работят. Точно това имах предвид и с предишните си постове по темата, но някои решиха, че да не се караш, наказваш и пляскаш е вид изтъкване какъв идеален родител си.  Tired

# 102
  • Мнения: 8 311
Тsv..супер пост.  Hug
Явно и ти като мен четеш много. Прилагам голяма част от наученото , понякога работи друг път не. Но мисля че имам едно палаво и пълно с енергия щастливо дете.

# 103
  • Мнения: 172
Tsv , адмирации за поста   bouquet
Това , че децата привикват на викове и спират да реагират на тях и мое мнение. Още съвсем в началото го споделих с половинката и майка ми/ хората които най-често контактуват с детето/ и след известни дебати успях да ги убедя. Вярвам, че за моето дете именно липсата на постоянни забрани/ за неопасните и елеменгарни неща разбира се/ бяха от огромно значение сега да реагира на сменения тон в гласа ми и да прави разлика кога се шегувам и кога съм сериозна. Но...малък е още за да мога да предвидя в бъдеще как ще се развият нещата и правотата на мнението ми. И аз като малка съм овиквана за какво ли не и в момента в който родих запрехвърлях в главата си всичщо което ще спестя на детето си...но съм сигурна, че избягвайки грешките допускани при моето възпитание, допускам други- свои си грешки, които един ден детето ми ще иска да избегне  Crazy
 

# 104
  • Мнения: 2 216
Tsv  bouquet Благодаря за споделения опит!
И по този повод се сетих, че имаше предаване по ТВ7 "SOS бавачки". Защо не го дават вече, имаше много полезни практични съвети за отглеждането на децата

Общи условия

Активация на акаунт