„Пито-платено” след дест-петнайсет-двайсет години?

Айде сега, не приемай всичко буквално. Да не мислиш, че стоя и си водя дневник на всеки, който ми е казал дума на криво. 
Да кажем, че съм злопаметна, но пък интриги без да ме засяга лично не правя.

Aз? Да се разпозная? Нямаш представа с кого говориш. 

Не. Нетипично за зодията ми, не съм търсила мъст. Била съм наранявана незаслужено, не съм натривала носа някому. Просто зачерквам човекът от `списъка си` и дотам. Животът им го натри, но това въобще не ми е  `донесло радост`, няма как да се `радвам` на чуждото нещастие или неблагополучие, що за човек трябва да съм?
Едната жена дори я срещнах след време, искаше да ме черпи, говореше откровено, явно си бе осъзнала грешката. Може би нещата опират до прошката.
Опитвам се да бъда по-великодушна, не си заслужава човек да е злопаметен, да трупа негативи и пр. В обратния случай се живее по-леко. Може някой ден и ние да се нуждаем от нечия прошка.Безгрешни хора няма.

Ми не е и много важно, да ти кажа. 

Аз пък имах двама съученици в началното училище, които ме тормозеха. Не ги бях виждала с години, а когато се запознах със съпруга си се оказа, че те са му доста близки приятели. Първоначално не исках изобщо да се срещам с тях и на първото излизане заедно умирах от ужас и, не мога да го обясня, някакво чувство на унижение останало от едно време. Но пък се оказа, че те изобщо и не си спомнят тези неща (или поне не го показаха), държаха се изключително добре и нормално с мен, дори се зарадваха, че срещат стара съученичка. Сега те с техните семейства са едни от най-близките ни приятели. Животът очуква всеки по някакъв начин, но аз се радвам, че така се развиха нещата при мен, че се отървах от някогашните си "призраци". И поне за себе си установих, че какъв си бил като дете или тинейджър може да няма нищо общо с това, в което си се превърнал като възрастен.
Нито искам с някой да си разчиствам сметки, нито искам да ме търсят мен. Нямам нужда да натривам носа на никого - доволна съм от живота си, живея си го точно според моите виждания и не ми пука изобщо как изглежда той отстрани на Пенка и Ненка, нито пък те как си живеят техния.

Аз в училище бях от хората, които учат, но не държат на всяка цена да са отличници.
Учех по предметите, които ми харесваха и , които смятах, че ще ми бъдат полезни.
Не съм имала много2,3, но не съм не имала и само 6. Държех да си имам и време за развлечение, не да стоя над учебниците по цял ден.
Резултатът - днес аз работя по специалността си, защото не се срамувах да пращам СВ-та, не се изтъквах на интервюта и знаех и знам какво искам и какво мога, а една част от най-добрите и отлични ученици сега са продавачки и сервитьорки...
Без да си искам съм натрила някой и друг нос, защото всички много ми се дразнеха, че се размотавам постоянно и уча малко, а имам добър успех. Хората се дразнят, като видят, че някой постига почти колкото тях с минимални усилия.

Тормоз чак не е имало над мен, аз също не съм тормозила никой. Единствения човек на който искам да натрия носа е бившата ми класна, според която заради това, че слушам метъл и пуша от мен няма да излезе нищо - ще ровя по кофите, ще се друам и т.н.
Ха! Не стана точно това и нямам търпение да се съберем всички, за да й разкажа как съм сбъднала 90% от мечтите, които имах тогава
Като си чета поста - аз съ, ужасна!

 
    Не ми се е случвало. Нито аз съм тормозила някого, нито той мен, бях сладко момиче в училище  и не съм била прицел на простаците. Поне не по тоя начин
    Въобще, младежите, които се подиграват на некрасивите задръстени зубрачи в класа обикновено са зле възпитани и крайно неприятни. Някои остават такива и като големи.
  Глупаво е след време да им се доказва каквото и да.
 

Нямам спомен да съм била тормозена като ученичка не позволявах на никой подобни своеволия. Дори бях редовната опозицията на лидерката на класа / не знам защо, но се имаше за такава/ все успяваше да събере някаква групичка около себе си. Имам някакъв спомен, че дори се бяхме изпокарали и момичетата в класа се разделихме на две групи. Сега тези спомени извикват усмивка на лицето ми и към никой не храня лоши чувства.   С голямо удоволствие ходя на срещите, които си организираме през 5 години. Виж на ,, приятелки ,, съм го връщала тъпкано. Отмъстителна съм, но в краен случай  

Нямам такива спомени,които да ме "държат" толкова години и да ме карат да се напъвам да доказвам нещо на някого.Срещнах обаче една жена,която все още не може да превъзмогне раздялата с бившия си съпруг преди 20-тина години и дълго е имала надежди,че той ще се върне...Когато ми разказваше се разплака,каза,че иска възмездие за тях.Любовта и се беше трансформирала в омраза.Стана ми тъжно за нея,но и странно,как след 20 години може да изживява нещо така,сякаш се е случило миналата седмица.

Невярно ти е инфото; в австрийската тема потвърдиха, че всеки с матура има право да следва във всеки австрийски университет (освен медицинските специалности, там искат и нещо допълнително).

Не че е мнооого важно, но за мен беше въпрос на чест. 

Явно особата е успяла,щом авторката пуска цяла тема.

От цялата тема разбрах само, че Дейв няма да чисти басейни.
Чудила съм се какво прави мъж в бг-мама, защо гради алтер его на висок красив мъж с червена обувка, пълна с пари, ("понякога по 10 000 на месец").
Но всичко тия постижения и предимства изказани с болезненост и на места образът се пропуква и струи натрупаното огорчение. Според мен си бил много беден като малък, Дейв. Странно защо за мъжете това е толкова голям порок...

Ние имахме един такъв съученик в началното и сега след 15-тина години го срещнахме и много се зарадвахме за него (убедени бяхме, че ще чисти басейни), човека си показа часовника, джипа, похвали се къде работи... беше много трогателно. Но общо взето, стана ни приятно, че се е справил с живота, всеки прогрес си е похвален

добре щом си рекла

Не само за мъжете май  Преди малко четох в друга тема жена да обяснява трудния си житейски път и работата от 11 годишна, като днес естествено, е успяла ( накратко преразказвам, дамата е многословна и не само в тази тема).
И винаги като прочета подобно откровение и ми става някакси тъжно, не мога да си представя колко трябва да те е оглозгала бедността, за да си готов после на такъв живот. Никой не трябва да започва живота си така. И понеже все пак сме в България, а не в Африка, съм склонна да мисля, че не бедността е била толкова голяма, а отпечатъкът от нея. Но пак ми е тъжно.

Изкушавам се да пусна линк към статията във фейсбук, където да я прочетат бившите ми съученици. През цялото време, докато четях постовете, си мислех - дали ако Х чете и възприема себе си за тормозен, то в същото време У не си мисли, че е бил тормозен от Х.
Много е субективно, да знаете)))

Аз, например, все си бях леко извън динамиката на класа си в гимназията. Имахме 5-6 момчета и два ожесточени лагера от момичета. Едните тормозеха другите, защото смятаха, че са по-хубави и по-"отворени". И в двата лагера имаше отличнички и по-слаби. Вътре помежду си се състезаваха коя е по-добра по успех - и в бележника, и сред момчетата.

Аз самата имах и все още имам приятелки и сред едните и сред другите, а с още 3 момичета категорично отказвахме да сме част от тези състезателни отношения. И с трите и досега се обичаме много, а минаха вече, бррр, 14 години. Като добавя и петте в самата гимназия, бая време е.
Сега като се замисля - най-навътре в тази състезателност бяха тези, които си нямаха другарчета в кваталите, в които живееха и за тях класът и училището бяха цялата действителност. Другите някак разпределяха времето и емоциите си между различните си занимания. Тези без хоби също бяха ожесточени))))

Все още като се срещнем и виждам, че се гледаме "състезателно". Едновременно с това май всички осъзнаваме, че на света близките хора са по-малко от непознатите и е добре да можем да разчитаме на някого... аз бих помогнала на всеки и се радвам на успехите им. За някои това са работа, за други пътувания, за трети - семейството. Важното е да са щастливи хората