Публикувана: 24 ян. 2012, 00:56 ч.
Последно мнение: 8 фев. 2012, 15:51 ч.

Чувствате ли се напълно "свободно" пред родителите си?

9 866
118
1

# 15 24 ян. 2012, 10:06 ч.

Мнения: 2 457

По принцип при наличието на близък човек, много повече бих се лигавила Blush

. За това по-добре да няма такъв когато раждам. Като съм с чужди хора, колкото и да знам че гинекологът ми имаше лично отношение към мен, все пак не се лигавех много, само си тананиках някакви песнички Grinning

# 16 24 ян. 2012, 10:13 ч.

Мнения: 2 510

Когато се чувствам зле предпочитам да съм сама, ако е наложително да съм с друг, то поне да е чужд човек.
Не бих раждала с майка ми. Винаги ме е притеснявала, но не бих родила и в присъствието на съпруга ми.

# 17 24 ян. 2012, 10:19 ч.

Мнения: 10 547

Не бих раждала в присъствието на майка си, както не бих правила и много други неща пред нея. Не я чувствам близка. Имам приятелка, чиято майка и сестра са акушерки- те са израждали бебето й, а тя е присъствала на двете раждания на сестра за опора. Но са наистина близки.
В нета съм попадала на клип с домашно раждане, на което присъстваха майката и бащата на раждащата, свекърът и свекърва й и двете й по-големи деца. И всички бяха позиционирани срещу широко отворените й крака. Така го чувстват, така го правят.
То е като да ходиш на нудистки плаж с родителите си или тези на партньора си. И такива познавам.

Иначе е интересен този феномен- срамът от близките ти, който не съществува пред непознати, само защото са облечени в бели престилки.

# 18 24 ян. 2012, 10:20 ч.

Мнения: 1 432

Цитат на: Mamacita Bandida в вт, 24 яну 2012, 09:54

Раждането е друго. Болката буквално унищожава границите на аз-а. Може да не ти пука, ако ще папата да ти държи крака, а президентът на САЩ- другия крак. Така че майката буквално в този момент може да не се възприема като майка, а като част от мебелите.

Абсолютно!

# 19 24 ян. 2012, 10:28 ч.

Мнения: 46 526

Въпрос на избор.
Нямам проблеми в това отношение. В такъв момент имам нужда от близък човек до мен. В крайна сметка не целия живот е песни и танци, има и по-трудни ситуации, и ако тогава човек не разчита на психологическата подкрепа на тези хора - то кога?

# 20 24 ян. 2012, 11:28 ч.

Мнения: 1 252

Има моменти , които трябва да си изживея сама. И си го спазвам. Не ми трябват нито родители , нито мъж. Никой.
А да са там не помагат.

Ако темата е за раждането - само екип!

# 21 24 ян. 2012, 11:33 ч.

Мнения: 197

Не само за раждането, просто това го дадох като пример, защото ми направи впечатление и ме накара да се замисля.
По-скоро точно това имах предвид.

Цитат на: Касита в вт, 24 яну 2012, 10:19

Иначе е интересен този феномен- срамът от близките ти, който не съществува пред непознати, само защото са облечени в бели престилки.

# 22 24 ян. 2012, 11:47 ч.

Мнения: 2 137

Не ! Каквото и да значи.

# 23 24 ян. 2012, 12:13 ч.

Kопенхаген
Мнения: 663

Не бих причинила това на мака си по никакъв повод понеже е чувствителна към кървави гледки. Родих секцио и шансът съпругът ми да присъства беше нищожен. Въпреки, че понякога се замислям, че един мъж трябва да види страданията при даването на нов живот Grinning

# 24 24 ян. 2012, 12:16 ч.

Kопенхаген
Мнения: 663

Цитат на: Касита в вт, 24 яну 2012, 10:19

В нета съм попадала на клип с домашно раждане, на което присъстваха майката и бащата на раждащата, свекърът и свекърва й и двете й по-големи деца. И всички бяха позиционирани срещу широко отворените й крака.

Като в средновековието, само свещеник е липсвал...

# 25 24 ян. 2012, 12:40 ч.

в рока
Мнения: 1 119

В такива моменти предпочитам да съм сама.Все пак ако трябваше да избирам,бих избрала майка ми пред мъжа ми.Напълно съм освободена както пред майка ми така и пред баща ми

# 26 24 ян. 2012, 12:50 ч.

Мнения: 2 457

Цитат на: Мадам Дьо Помпадур link=topic=636375.msg20903688#msg20903688 понякога се ....замислям, че един мъж трябва да види страданията при даването на нов живот Grinning

[/quote

И защо пък това? newsm78

# 27 24 ян. 2012, 13:03 ч.

София
Мнения: 291

Гледах това предаване, според мен нямаше нищо толкова възмутително в поведението на тази майка и дъщеря й.
Не съм раждала нормално и си нямам и на представа, какво е, но гледайки ражданията от тази поредица, а и не само, оставам с впечатлението, че е изключително болезнено, а в последния момент на изгонването на плода, предполагам - болките са нечовешки, възхищавам се искрено на родилите нормално.
Та в този момент една раждаща жена това, дори в стаята да има цяла една група студенти по медицина нея никак не я интересува.
В този миг най - важни са само тя и бебето и нищо друго.
Няма място за свян, когато се намираш в такова положение.
И ако трябва да има някой до една раждаща жена, то и аз мисля, че най - подходящия човек за това е майка й.
А дали се чувствам свободно пред родителите си - не мисля.
Когато ни идват на гости, с мъжа ми се държим, като ученици, не смеем да се докоснем и по ръката. ooooh!