Как се забогатява по време на криза?Дали начина на мислене е от значение?

raiamaraia  Не участвам в съревнования и грам не ме вълнува какво мислиш за мен ти или произволен друг гражданин. Казвах ти от самото начало, когато държеше да ми правиш положителни оценки, казвам ти го и сега, когато си решила да ми правиш критически анализ. Това е най- съществената разлика между нас. 

E, жалко че не посмя да сравним двете теории. Това само по себе си е достатъчно добро доказателство в подкрепа на моята теория.
По въпроса дали те интересува какво мисля за теб-права си. Не бива да те интересува, по същия начин по който и аз не се вълнувам какво пък ти мислиш за мен.
И да- хората са различни. Не е нужно да съм в съгласие с теб. Нямам тази нужда.
Дано си по-щастлива с негативизма си, щом той ти е пътеводната светлина. Успех!

raiamaraia, ти май си вярваш? Аз не ти вярвам. И другите не съветвам. Само някой, който не е минал
през чистилището на създаването на нещо истинско, може да проповядва, че то става с усмивка на
уста, позитивни мисли и зироу недоволство. Всяко създаване, с изключение на правенето на деца,
започва от недоволството. Създаденото благополучие на нечие нано-островче не е доказателство.

Раямарая, четох, четох и се зачудих - та то цялата "позитивна философия/теория" се съдържа в т. нар. "негативна философия/теория (ох!)", т.е. - само една част от нея е. Как нещо, което е само част от друго нещо, би могло да бъде по - не знам-какво-си? Не разбирам, честно. Щото и аз като теб много ги върша всички тези много позитивни неща на така изброените нива, но не мога да отрека, нито да се правя, че го няма негативното - ни неуспеха, ни мрънкащите хора, ни грозните неща, ни болката, ни бедността. Защо трябва?
Обградила си профила си с толкова много любов, а не обичаш неуспелите и бедните, които определено са част от природата?!
Ако неуспелият е много позитивен, харесва си живота, може ли да остане неуспял?

Единствено ти в темата твърдиш, че си достигнала до вярната рецепта, извода на мъдростта и познанието за принципите, по които е организирана Вселената. Не виждам какво можем да сравняваме, аз далеч нямам претенции от такъв мащаб, а и съм скептична, че някой човек би могъл да има такива на сериозно.
Имам само чисто обективно и базирано на научни факти знание за вредни практики и култове част, от които е и онзи проповядван от теб. Затова пиша в темата, не за да ти правя психотерапия.

Ментова, честно казано и аз нищо не разбрах от поста ти, но карай. Единствено разбрах въпроса ти за това дали ако неуспелият е много позитивен може да остане неуспял?
Отговарям- няма как един неуспял да е позитивен. Няма нито един дори аргумент в подкрепа на тази нелепа теория. Ако си неуспял е невъзможно да бръмчиш и да негодуваш   нон-стоп и обратното-ако си успял- едва ли ще мрънкаш толкова често. Мрънкането ще е по-скоро рядко срещащ се елемент в ежедневието на успелия. Успелият човек има преобладаващо позитивно мислене-иначе нямаше да е успял.

поправка- в бързината съм се объркала: ако си успял е невъзможно да бръмчиш и да негодуваш нон-стоп......а не ако си неуспял, както погрешно бях написала.

Лоана, чистилището на нещо истинско????????? За какво говориш? Нима ми казваш, че това, което съм създала не е истинско и реално и че не съм го създала с усмивка на уста и позитивни мисли? И че всичко, което съм създала е в резултат на недоволство?
Сори, обаче ето това е нещо, в което АЗ не ти вярвам. За мен този коментар е лишен от всякаква логика. Не ти вярвам не за друго, ами по простата причина, че съм те опровергала от опита си. А когато фактите говорят...... съжалявам.
Или говорим за различни неща, или просто всеки влага различен смисъл в това, което говори. Но думи, че нещо се създава само заради недоволството е направо.....странно поне за мен.

Раямарая,колкото и да е"позитивен"фанатизма отблъсква.
Тва с успелият и неуспелият е много тъп спор.Може да паса патки,и по всеобщите критерии да съм неуспял,и все пак да съм най-щастливият и най-позитивният човек на света.Всъщност..за мен това е успелият човек.Онзи който се радва на даденостите и гребе с пълни шепи от живота,вместо да преследва стандарти и модели на ъъъъ..."успех".


П.п.На прекалено "светло" ориентираните личности,искам да кажа"Прекален светец и Богу не е драг"и проповядвайки фанатично позитивизъм е равносилно на упражняване на насилие.Т.е.=негативизъм..Границата е по-тънка и от лед.Балансът е важен,а не залитането в една посока.Крилца така или иначе,няма да ви поникнат.

Зарежи!
Кажи само що не обичаш неуспелите, мрънкащите, лошите, песимистите и т.н.,  щом са част от природата, т.е. от "всичко, що диша и не диша"?

Не мога да се въздържа да не кажа, че аргументи за позитивни хора, които не са успели (бедни са, особено по форумски критерии), може и да няма, но аз познавам такива хора.  Познавам и такива, които имат много - пари, почивки, други материалности, но не се чувстват добре, че и мрънкат понякога. Иначе казано - моят опит опровергава твоя. Следователно, нещата, които говориш са лишени от всякаква логика, така ли?

 .

Хм, това ме кара да се замисля за един разговор скоро с позната. Готвачка, работи в детска градина на мин. раб.заплата. Изглежда зле, всмисъл отчаяна,оплаква се, не и стигат парите и т.н. Казвам и, еди коя си, е на твоята възраст, всяка пролет напуска работата си и отива в еди кой си курорт и взима 5 пъти по-голяма заплата поне от твоята сега, работи 6 месеца, после пак си търси работа и така всеки път, защо не го направиш и ти? Тя ми отговаря: аа, не, как да зарежа сигурното за да отида при несигурното?
Ами не може да се оплакваш, но да не правиш нищо.Ей това  е най-сигурния път към бавната и мъчителна агония, която носи неудовлетворението от себе си и от света.А ако си каже - ами аз мога да се справя, аз ще опитам! Ама нали за това трябва да повярва първо  в себе си, а то точно това и липсва?
 

Ясно, че не разбираш за какво говоря, то не би могло да е иначе. А и не внимаваш в написаното:
изрично подчертавам, че локалният успех на някого не потвърждава действието на правилото за
позитивния подход. От частен случай не могат да се вадят заключения.
Естествено, че почивката на Бали е нещо реално. Но къде е тя в съпоставка с някое научно откри-
тие, което (примерно) ще излекува много хора? Последното наричам нещо "реално и истинско".
Материалното или емоционалното благополучие на един не ме интересува. Да, а за да се посвети
някой на това откритие трябва да е изпитал недоволството от липсата му, да му пука за болните
хора, да е готов да се поизмъчи, да и да мисли даже, да работи, да се труди, да експериментира,
да доказва, да пише, да се кара с тоз и оня, който не ще да си гледа работата. То само по книгите
за позитивното нещата стават лесно. Хоп, сядаш или се поглеждаш в огледалото, казваш няколко
мантри и потичат реки от мед и масло. То даже и в детските приказки, за да се сдобиеш с нещо
вълшебно се налага я при слънцето да идеш, я змей да убиеш ...

А-а-а, вярваме й, вярваме... , даже книга че ще издаде й повярвахме. Ей ни на тук- отново проверяваме откъде да си я закупим, че да си уредим живота.

На мен пък ми е чудно как може един толкова положително живеещ човек да смята, че
"НАЙ-ЛЕСНО СЕ ЗАБОГАТЯВА ОТ НЕЩАСТИЕТО НА ДРУГИТЕ ХОРА"
??? На мен не ми е лесно така. Аз искам другите хора да са щастливи. Бих се измъчвала много, честно. Рева всеки път при вида на чуждото нещастие и плача също, когато видя нечия наистина добра постъпка. За мен пътят на лесното забогатяване, включително и по време на криза, минава през правенето на сърцати и добри неща.
И още нещо - изолирането от непозитивните, мрънкащи и оплакващи себе си окаяни и нещастни хора. Не се ли е случвало на авторката на книге да ОБИЧА някой такъв човек? Ето на, същий калпазан, ама да предизвиква неизвестно откъде пръкнала се обич? И тогава "ЗДРАВОСЛОВНИЯ ЕГОИЗЪМ" само да вдига рамене? Забогатяване на всяка цена, почивка на Бали непременно или все пак човещина? Човек определено не си подбира увлеченията съзнателно, рационално. Ако го прави, това е насилие и за никакъв позитивизъм дума не може да става. Човек може да отговаря за своите постъпки - те да са добри. Цялата теория на позитивното мислене води до там да правя съзнателно упражнения да поглеждам всяка ситуация откъм ъгъла на успеха. Но това е само повърхност. Истинските движения са невидими за съзнанието. Страданието е неизбежно, то не се прекратява с позитивното мислене. С позитивното мислене се намалява броя на дреболиите,заради които хората си късат нервите, но трудностите остават. Увеличават се добрите постъпки и се доближаваме до Бог, но тежките битки си остават тежки битки.

Ами, Judy, напълно позитивно подходих - давам съвети всякакви, пък на мен не връзвате, а? Ето ти
доказателство, че методът не работи. Може пък в книгата да е разкрита Tайната (ТМ) как стават
нещата, че да я докараме до "... и заживели щастливо".