А, можеш да си платиш, пак отиваш при същите лекари. Но тук това не е практика, да не говорим, че е много скъпо за една жена от средната класа дори. Тук хората просто са научени да вярват на лекарите и за едно къркорене на стомаха никой няма да хукне на частен лекар. Всъщност частната практика тук е доста различна от това в България. Хората плащат на частно основно за да съкратят чакането за специалист, когато джипито ги праща. Нормалното чакане за специалист тук е до 13 седмици. Та това е положението, седиш, търпиш и чакаш.
- Публикувана: 28 ян. 2012, 21:17 ч.
- Последно мнение: 24 май 2013, 11:00 ч.
"Не знаех, че съм бременна"
Все нещо трябва да е. Защо не установят какво?
Говоря за Англия, доста от сериите бяха за англичанки. Но пък в Америка може би парите, застраховките поставят жените в това положение.
А, можеш да си платиш, пак отиваш при същите лекари. Но тук това не е практика, да не говорим, че е много скъпо за една жена от средната класа дори. Тук хората просто са научени да вярват на лекарите и за едно къркорене на стомаха никой няма да хукне на частен лекар. Всъщност частната практика тук е доста различна от това в България. Хората плащат на частно основно за да съкратят чакането за специалист, когато джипито ги праща. Нормалното чакане за специалист тук е до 13 седмици. Та това е положението, седиш, търпиш и чакаш.
Аха, ясно, сега сметките ми излизат!
Като те накарат да чакаш 3 пъти по 13 седмици за преглед и то бременността свършилааа.... затова си изтърсват бебетата в крачолите, а една го изпусна на плочките в кухнята както си стоеше до масата......
На горкото бебе обаче нищо му нямаше, съвсем нищо! 
Ами те уврежданията невинаги се забелязват веднага на момента, когато бебето се ражда. При раждането може да изглежда здраво - в смисъл диша и реве и има по 10 пръста на ръцете и краката - но след време чак да се установят трайните увреждания. Уврежданията от алкохол например са предимно умствени, затова се забелязват чак когато детето започне да изостава в умственото си развитие. Така че да ги видим как са тия бебета след няколко години, и тогава да си говорим как пияните майки раждат здрави деца.
Ами те уврежданията невинаги се забелязват веднага на момента, когато бебето се ражда. При раждането може да изглежда здраво - в смисъл диша и реве и има по 10 пръста на ръцете и краката - но след време чак да се установят трайните увреждания. Уврежданията от алкохол например са предимно умствени, затова се забелязват чак когато детето започне да изостава в умственото си развитие. Така че да ги видим как са тия бебета след няколко години, и тогава да си говорим как пияните майки раждат здрави деца.
Наскоро ходих на лекар. Предписа ми лечение за проблема и след въпроса ми, дали мога да го започна веднага, при положение, че кърмя, ми отговори "Едно време сумати хипари наркомани изгледаха абсолютно здрави деца и сега са банкери по Уолстрийт..." Още като отидох, пък, да установят бременността ми, бях супер уплашена, че съм пила алкохол 2-3 пъти и с целия си шашнат акъл си мислех и за грозния вариант, онзи ме успокои също с думите, че толкова много алкохолици са родили бебета - бетон...
Не знам защо споделям това... Май не е редно медицински лица да учат на това, макар и да предотвратят други гадости, знам ли и аз...
Ами те уврежданията невинаги се забелязват веднага на момента, когато бебето се ражда. При раждането може да изглежда здраво - в смисъл диша и реве и има по 10 пръста на ръцете и краката - но след време чак да се установят трайните увреждания. Уврежданията от алкохол например са предимно умствени, затова се забелязват чак когато детето започне да изостава в умственото си развитие. Така че да ги видим как са тия бебета след няколко години, и тогава да си говорим как пияните майки раждат здрави деца.
Наскоро ходих на лекар. Предписа ми лечение за проблема и след въпроса ми, дали мога да го започна веднага, при положение, че кърмя, ми отговори "Едно време сумати хипари наркомани изгледаха абсолютно здрави деца и сега са банкери по Уолстрийт..." Още като отидох, пък, да установят бременността ми, бях супер уплашена, че съм пила алкохол 2-3 пъти и с целия си шашнат акъл си мислех и за грозния вариант, онзи ме успокои също с думите, че толкова много алкохолици са родили бебета - бетон...
Не знам защо споделям това... Май не е редно медицински лица да учат на това, макар и да предотвратят други гадости, знам ли и аз...
Не само, че не е редно, ами е наказуемо (в нормалните държави). Фетален алкохолен синдром е състоянието. И изобщо не е безобидно.
Наистина трябва да е наказуемо. Тия лекари да прегледат статистиките по въпроса, и тогава да разтягат локуми за хипари и не знам си какво си. Фетален алкохолен синдром тук е станал нарицателно за деца осиновени от руски и източноевропейски сиропиталища, толкова е разпространен сред децата на пияни майки. Точно "алкохолик" в истинския смисъл на думата не може да роди бебе "бетон". Затова не трябва да се замазва така границата между алкохолик и човек който просто пийва една чаша вино от време на време. Вторият наистина може да роди дете бетон, но това изобщо не означава че алкохолът по принцип не вреди на бременността и че е все тая дали си изпил 3 чаши вино за цялата бременност или си се наливал с водка до несвяст всеки ден.
В към 7-8 месец се бях разложила на дивана и си подпрях за по-удобно чинията на корема, ми като ритна - чинията се обърна.... Това как няма да го усетя?!
Цялата си врора бременност изкарах в безумен страх. Бебето не мърдаше. Беше разположено с крачетата навътре, а аз бях с предна плацента. Да, усещах някакво смътно раздвижване, но нищо общо с безумното ритане от предната бременност. Умирах си от ужас живо ли е бебето или не и почти ежедневвно слушахме сърдечният му ритъм.
Разбира се аз знаех че съм бременна, но ако не знаех, точно по ритането пък нямаше как да разбера.
Родих живо и здраво детенце.
Всяка бременност и всяко едно усещане са различни.
И при двете ми бременности имах абсолютно редовен цикъл, движенията бяха почти неусетни (при това, имам проблеми със стомаха и досега не съм сигурна дали някои усещания не са били от него; като изключим 5-тия месец от бременността с близначките, когато имаха все още пространство за движение, но пък от 7-мия месец натам изобщо нямаха къде и как да се движат), водите ми изтекоха постепенно (т.е. дори не мога да си представя това описвано рязко изтичане, когато при мен е изтичало с ходенето до тоалетна), ражданията ми минаха безболезнено (първия път родих в 6-тия месец у дома в банята - не от незнание, а от прекалено бързо развиващи се събития и тъкмо се бях прибрала от лекар; втория път се оказа, че съм с 5-6 см. разкритие и една непрекъсната контракция). При това, знаех за бременностите си и ме следяха ежедневно, поради ред патологии. А и първия път бях слаба и плоска като дъска. Втория път бях огромна, защото бебетата бяха 2, но можех спокойто да мина и за прекалено дебела.
Т.е. всичко е възможно. Особено ако усещанията са близки до други познати на жената усещания, а пък тя е достатъчно ангажирана, за да не намери време за себе си.
Но пък пиках за моя позната, коиято лекарите бяха обявили за онко-болна, пък туморът се оказа един страхотен младеж, който вече е първокласник.
И при двете ми бременности имах абсолютно редовен цикъл, движенията бяха почти неусетни (при това, имам проблеми със стомаха и досега не съм сигурна дали някои усещания не са били от него; като изключим 5-тия месец от бременността с близначките, когато имаха все още пространство за движение, но пък от 7-мия месец натам изобщо нямаха къде и как да се движат), водите ми изтекоха постепенно (т.е. дори не мога да си представя това описвано рязко изтичане, когато при мен е изтичало с ходенето до тоалетна), ражданията ми минаха безболезнено (първия път родих в 6-тия месец у дома в банята - не от незнание, а от прекалено бързо развиващи се събития и тъкмо се бях прибрала от лекар; втория път се оказа, че съм с 5-6 см. разкритие и една непрекъсната контракция). При това, знаех за бременностите си и ме следяха ежедневно, поради ред патологии. А и първия път бях слаба и плоска като дъска. Втория път бях огромна, защото бебетата бяха 2, но можех спокойто да мина и за прекалено дебела.
Т.е. всичко е възможно. Особено ако усещанията са близки до други познати на жената усещания, а пък тя е достатъчно ангажирана, за да не намери време за себе си.
Но пък пиках за моя позната, коиято лекарите бяха обявили за онко-болна, пък туморът се оказа един страхотен младеж, който вече е първокласник.
Не мога да разбера как може една жена да не разбере, че е бременна. Това може да се случи само на някоя много необразована и нехаеща за здравето си жена. Като майка просто не мога да го повярвам.
Пък после подценявате ромките и им казвате, че са тъпи и необразовани!
Не мога да разбера как може една жена да не разбере, че е бременна. Това може да се случи само на някоя много необразована и нехаеща за здравето си жена. Като майка просто не мога да го повярвам.
Пък после подценявате ромките и им казвате, че са тъпи и необразовани!
