Публикувана: 29 ян. 2012, 20:19 ч.
Последно мнение: 13 юли 2012, 02:06 ч.

Толкова ли е трудно да се омъжиш след 35 г.?

254 745
5 581
1

# 1 740 28 апр. 2012, 23:31 ч.

София
Мнения: 7 477

E...да, на 19 недостатъците не са такава пречка. Нито твоите, нито на половинката.
А като чукнеш една възраст с е почват едни анализи, мамата си...
сега с разум не бих могла да се обвържа, камо ли деца да родя.
Но с чувства е същото. Като си влюбен и морето е до коленете. И на 17, и на 20, и на 30.

# 1 741 28 апр. 2012, 23:34 ч.

София
Мнения: 62 595

добре, че не трябва сега да се женя! Вероятно щях да си остана сама, защото нямаше да мога да преглътна глупостите на никой мъж. Моя, дето се вика, свикнала съм му за толкова години, а и той е свикнал с моите. Тепърва да се пренастройвам към друг мъж е твърде натоварващо.

# 1 742 28 апр. 2012, 23:43 ч.

София
Мнения: 12 222

Съгласна съм .Отново да се правя на интересна, да отстоявам мнение на всяка цена,оооо нямам сили за такова изпълнение!

# 1 743 28 апр. 2012, 23:47 ч.

Мнения: 5 710

Цитат на: Klemy в сб, 28 апр 2012, 23:31

E...да, на 19 недостатъците не са такава пречка. Нито твоите, нито на половинката.
А като чукнеш една възраст с е почват едни анализи, мамата си...

интересно ми е от какъв опит го казваш това, защото си се задомила на 20
аз съм се омъжила на 32 и никакви проблеми не сме имали с недостатъците си, напротив, всичко много разумно се приема на тази възраст. много по-стабилно е всичко и откъм житейска ситуация.

много наизуст говорите, ще прощавате Simple Smile

естествено, аз нчмам абс. никаква претенция кое е по-доброто, за разлика от много пишещи, но всеки избор във всяко време си има своите позитиви
аз за нщо на света не бих се омъжила на 20, от позицията на 37г. жена сега.
на 20 сигурно друг би ми бил акъла.

# 1 744 28 апр. 2012, 23:51 ч.

София
Мнения: 7 477

Цитат на: 10 c's в сб, 28 апр 2012, 23:47

Цитат на: Klemy в сб, 28 апр 2012, 23:31

естествено, аз нямам абс. никаква претенция кое е по-доброто, за разлика от много пишещи, но всеки избор във всяко време си има своите позитиви

А ти от какъв опит говориш за семейство, на 20?
Аз и на 30 имам такова. Вече 10 години сме заедно. Та от този опит говоря. 10 години съжителство и две деца...Недостатъци сме имали и тогава, имаме и сега. Но сега по-трудно бих преглътнала нечии...на база опит. Ако нямаш опит и на 45 все ще ги преглътнеш лесно. Simple Smile

# 1 745 28 апр. 2012, 23:57 ч.

Мнения: 5 710

ами аз не твърдя нищо за 20годишите ( то и не познавам такива оженили се толкова рано лично)

но твърдния като това какви анализи се почват на 35 са несериозни, след като не ти се е налагало да ги правиш. не е чак толкова страшно да се омъжиш на 30-35, точно си е, не ги мислете.
имаме почти 8 годишна връзка и никак не бих казала, че не съм без опит в приемането на недостатъците Simple Smile

))

# 1 746 29 апр. 2012, 00:01 ч.

София
Мнения: 7 477

Кой казва, че е страшно? Тази година навършвам 30. Laughing

Нищо страшно няма. Чувствам се като на 19, да не кажа, като на 16... Mr. Green

Казвам само, че база вече 10-госишен опит, не, не бих се обвързала толкова лесно!!! НО...ако съм на 30, но без този опит, ще е все едно като да съм на 19. Whistling

# 1 747 29 апр. 2012, 01:02 ч.

Paris, France
Мнения: 17 531

За съжаление съм съгласна, че е много по-лесно човек да се пригоди към семеен живот на 20г отколкото след 30. Има хора, които се женят след 30 (като нас с мъжо) и остават заедно, но всичко е много по-трудно и обикновено с много компромиси и толерантност. Хората, които се женят късно обикновено са имали бурен живот и не са искали да се обвържат по-рано. Аз не се виждах семейна и с деца на 25-29g. Като се запознахме с мъжо той ми каза, че още му е рано за обвързване и иска да попътува. Каза го и на майка ми и на нея това много и хареса. Веднага след това ми предложи брак и дете, луда работа. Проблемът беше, че мъжо искаше да си пътува с мене. Майка ми и тя. А аз не обичам да пътувам. Сега и двамата си пътуват сами а аз продължавам да ходя по дискотеки. Просто се търпим. Мъжът ми излиза по-често с майка ми отколкото с мене. Мене музей, спектакли, ресторанти и кина не ме влечат и ми е скучно. Ако не бях забременяла и родила нямаше и да се оженим сигурно. Извън леглото и отглеждането на децата не правим нищо заедно. И така живеят повечето женени късно хора. Мене не ме бърка, добре ми е така и на него също.

# 1 748 29 апр. 2012, 01:19 ч.

София
Мнения: 12 222

????? Какъв живот е това?

# 1 749 29 апр. 2012, 01:25 ч.

Tам през Атлантическия океан
Мнения: 7 120

Цитат на: ma14 в нд, 29 апр 2012, 01:19

????? Какъв живот е това?

Нейния си

Важното е човек как се чуства Wink

Иначе и аз съм от късните булки Mr. Green

31 аРтисах Laughing

# 1 750 29 апр. 2012, 08:01 ч.

Linz
Мнения: 11 630

Цитат на: ma14 в сб, 28 апр 2012, 23:23

Отговор към Реди! "Голям залък лапни...."Много крайно изказване, "да му бия шута!!??Ако той ти го бие, тогава ще има писане, сълзи, мнения.Даже и да е финансово независима, една жена има малко необходимост и от мъж. Друг така е определил в живота, да сме по двама.

Не се хващай за думата, бракът ми е стабилен.
Именно защото преди 20-10 год. много бих ревала за него. Сега съм на друг акъл- никой, ама никой мъж не си заслужава сълзите. И не чувствам необходимост на всяка цена да има мъж до мен.

# 1 751 29 апр. 2012, 10:16 ч.

София
Мнения: 6 661

Цитат на: Nevena Virolan в нд, 29 апр 2012, 01:02

Извън леглото и отглеждането на децата не правим нищо заедно. И така живеят повечето женени късно хора.

мисля, че грешиш с такива обобщения.

# 1 752 29 апр. 2012, 10:28 ч.

София
Мнения: 15 170

Цитат на: jam в нд, 29 апр 2012, 10:16

Цитат на: Nevena Virolan в нд, 29 апр 2012, 01:02

Извън леглото и отглеждането на децата не правим нищо заедно. И така живеят повечето женени късно хора.

мисля, че грешиш с такива обобщения.

И аз така мисля. До човек е. Аз не бих могла да живея с човек, с който нямаме преобладаващо общи интереси и занимания.

# 1 753 29 апр. 2012, 10:34 ч.

София
Мнения: 62 595

зависи в определен момент на какъв акъл е човек. На мен в един момент липсата на някои общи интереси ми се вижда ужасна, а в друг момент ни е доста добре, защото всеки привнася нещо различно в семейството. Нещо като привличане на противоположностите, макар тази комбинация да е много рискова, но веднъж закрепи ли се, премине ли една критична точка, става бетон. Важното е най-важното общо занимание да е наред, сещате се кое. Мен повече би ме притеснило, ако с мен ходи на театър, обаче спи с друга, защото със спането, ще стигне и до нещо друго общо. Не че ще съм хепи да ходи с друга на театър и може да скрепят в кревата. Нали знаете, всички проблеми накрая се изглаждат в кревата!