Толкова ли е трудно да се омъжиш след 35 г.?

Да де, в една друга тема дискотеката за студентските години се заклейми като крайно падение.

Това е интересен въпрос. Моя приятелка журналистка прави проучване за филм за самотните млади хора, и ми обяснява, че има страшно много мъже, които нямат подходяща партньорка – образовани, с добра работа, или пък работят в чужбина и там нямат подходяща среда в която да завържат връзка с местни жени с цел брак.

  Обаче според мен мъж на около-35-40 въобще не регистрира състоянието си като проблемно, и освен това, разбира се, той може да излиза и с много по-млади жени.
 


   как така? Точно там си е мястото на всички млади хора да се срещнат с другия пол. И въобще, през студентските години се срещаш с най-много мъже на подходяща възраст, избора е най-голям, и съответно това е момента и за не толкова атрактивните жени някой да се влюби в тях. Оттам нататък просто спада концентрацията на неангажирани субекти на разположение.

Еми е така! Беше си чиста подигравка, че дискотеката въобще не е място за ходене, камо ли за запознанства. 
И репликата - за всяко нещо си има време, за мен важи в пълна сила! Което далеч не изключва и зключенията ..

Това за изискванията, дето растяли като геометрична прогресия, паралелно с нарастването на възрастта, също е клише и не е общовалидно за всички. Аз например много по-лесно се омъжих на 40, отколкото на 24. Защо ли? Защото на 23 исках да се образовам още и още и се притеснявах дали брачното съжителство няма да попречни на личностното ми развитие. Освен това някак ми беше мъчно, че вече няма да съм "момиченцето" на мама, че няма да мога да отида при мама да ме гушне. Че няма да мога да мечтая без граници, както до сега, че трябва да се съобразявам с човека до мен. Освен това си задавах въпроса това ли е човека за мен, дали не трябва да чакам Принца, истинската духовна половинка... а и не бях сигурна дали няма да ми е по-добре да съм сама ....и хиляди, хиляди, хиляди подобни въпроси, колебания... Живях с този човек 10 години, разделихме се. През периода на съвместното ни съжителство се образовах, развивах... след като се разделихме и попътувах малко... Срещах много хора, завързах много приятелства, но не и връзка. Да вметна, че не съм "търсила" съзнателно, не съм следвала някакви правила за поведение нито преди, нито след раздялата си с този човек. Винаги съм вярвала, че срещата с Човека или се случва или не, не е нещо, което можеш да си поставиш за цел. Е, така се случи, че на 37-
38 годишна възраст отново срещнах подходящ човек... и връзката се получи много по-бързо, по-безболезнено и без колебания. Защо ли? Защото вече знаех, че съвместното съжителство няма да попречи на личностното ми развитие, защото вече не тъгувах, че не съм момиченцето на мама, защото имах и осъществени мечти и разбити такива, и знаех, че и това не е въпрос на обвързаност или "свобода". Защото знаех, че няма Принц, че няма идеален, че няма човек, който на 100 % да  покрива твоите желания и изисквания, защото знаех, че не само той, но и аз не съм идеална... Защото във времето след първата ми раздяла, бях пътувала, бях посетила чудесни места... и помнех чувството, че си в Рая, но си сам ... Защото вече имах вътрешната увереност, че съм готова да отложа във времето реализацията на някоя цел, заради човека до мен, защото осъществената мечта е по-сладка, когато е споделена с човек до теб... Та... няма общовалидни истини. С възрастта аз станах много по-компромисна личност, много по-сговорчива и способна за съвместно съжителство
Още нещо, понеже ми се струва, че чат-пат подобни теми приемат и тази насока: не е вярно, че някой е останал без семейство заради кариера, или без кариера заради семейство. Въпросът с кариерата е въпрос на желание и воля, със семейството - на личен социален опит и късмет.  

добрата новина за омъжените-прецакани е, че поне са отгледали едно поколение, и имат възможност да направят завой, да теглят една майна на домочадието и да му изделегират поне половината организация и работа в дома, че и в доста случаи да наваксат с неизползваните възможности. Никой никого не може да спре да учи, нито да смени професия -  поне сега има всякакви възможности - кеф ти задочно, кеф ти дистанционно, кеф ти в български, кеф ти в чужбински. А и децата като са пораснали, вече могат и сами да свършат малко работа вкъщи, да помогнат. За нашето поколение не е някакво чудо невиждано студентка с дете, защото при нас няма разни кампуси и прочие матрични организираности на висшето образование. Та, може би и сме по-отворени и не се стряскаме. Но виж, при цялото учене и развиване, няма как да се обърнат нещата и да направиш завой към гледане на дете, защото то има определени срокове на растеж и щеш-нещеш минаваш през тях, та няма как да го забързаш това дете и да вземе петилетката за две години. При работата и ученето е възможно.

"Самотните" мъже са повече, но това не го усещат като проблем. Не пишат в този форум определено и не оплакват съдбата си. Просто си живеят живота, такъв какъвто е - ходят на работа, на мачове, на кръчми, на сватби, на танци, на фитнес, играят компютърни игри, пътуват, срещат се с интересни жени, със сексапилни жени, с не толкова интересни жени, с не толкова красиви понякога, виждала съм симпатични мъже с дебели жени до тях (значи и тези се класират) и т.н. Някои правят кариера, други имат детенце, което жената отглежда сама докато те търсят жената на живота си (тези, които искат деца в по-млада възраст), други се отказват от кариерата си за да си направят еко къмпинг в България (мой познат напусна работата си в Лондон за да направи точно това), един друг пък се стяга за обиколка на скандинавските страни това лято и т.н. Тече нормален живот....понякога доста вълнуващ и интересен.

 Свестните отдавна са женени. От останалите свободни са или с навици на стари ергени, или работохолици, или тип инфантилни геймъри, дето нямат нужда от жена или все са по младичките гаджета и се доказват за бройки.

като каза процентно, сега се сетих, че преди време една руска депутатка твърдеше, че в Русия мъжете били с десет милиона по-малко от жените. Та, имало по-зле от нас!

Ооо, вълнуващо и интересно е, как.  
Става ти тъжно, като удъртееш и си самотен.

Чак пък и падение... не вярвам. Дай я тая тема.
Освен дискотеките /за мен- добре за ученици и студенти, като място за запознанства, стига да не са целият живот на човека/, за хора, които не ги търпят има и други места- самите учебни заведения, купони ученически и студентски, екскурзии, почивки и т.н.



Ами не е баш тъй. Ако се почувстваш прецакан на 35 години, едва ли ще си отгледал поколението още. И няма много къде да идеш- ще си го доотгледаш, най- вероятно, както и да се чувстваш. Остава само да си казваш няколко пъти дневно "Добре ми е така.".
Завой кардинален на 40 г. в професионално и социално отношение също е не винаги тъй възможен и лек. По всяко време може да се запише нещо ново да се учи, но че то ще се практикува- не е сигурно.

Накарахте ме да броя. Наистина неженените мъже около мен са повече от жените. Разведените жени също са повече / говоря за  следващ брак.

Ако си родил преди 30, на 35 вече си го добутал до училище, а нататък нещата са относително по-леки, защото децата са по-самостоятелни. Поне не се налага да търчиш постоянно след тях, да мислиш за кърмене, пюрета, пък дали ще проговори, кога ще проговори, да го учиш на навици...

Ако сега поискам, и медицина мога да запиша, че и да я изкарам. Възрастта ми ще бъде предимство, едва ли някой ще ме пита колко години стаж имам, ако им звуча компетентно. Няма да ставам балерина я!

много смислен постинг  е това за мен и отразява доста голяма част от моите мисли и път към правилния човек

Не знам как на 40 някой може да си напусне работата и да плаща за собственото си обучение. Ами нали трябва да плати и обучението на децата си - на тях кой ще им плати унито, м? Или и те ще учат на 40 след като си отгледат децата? Ами докато 40 годишната първокурсничка е на лекции, кой ще изхранва семейството й, кой ще изплаща ипотеката, кой ще се грижи за къщата? Дайте да сме обективни.
Децата са за цял живот - не можеш просто да се откажеш от тях, както от кариерата. Дори и да си ги отгледал и да са на 25 пак може да имат проблеми и нужда от теб. А когато нещо не е наред с децата, всички вие тук ще продадете и имоти, и кариери ще зарежете, че и мъже ще зарежете за да помагате на децата. Аз поне така бих направила, защото това е да си майка - животът и здравето на детето стават по-важни от собствения ти живот и здраве.

Женени също за свестни, надявам се.  Т.е. останалите неженени са един сой. Освен ако свестните жени не са 100% от жените. 

А не, махам се от тази тема. Разбрах детайлно колко непълноценен човек съм. Отивам да си търся пистолет да се застрелям.